2024-03-29

2 thoughts on “Българите в чужбина се самоорганизираха за изборите

  1. Резултатите от социологическите проучвания две седмици преди края на предизборната кампания показват следното:

    1) БСП е пред електорален срив – дистанцията между нея и ГЕРБ расте и вече достига 16-18%, като някои агенции отчитат почти два пъти по-малък резултат за левицата;

    2) Ляво-гравитиращите агенции залагат на два други фактора: силен резултат за ДПС и влизането на ББЦ (а може би и Атака или НФСБ) в парламента. Идеята е да няма дясно-центристко стабилно мнозинство. Те се стремят да демонстрират, че ГЕРБ и РБ няма как да имат (устойчиво) мнозинство. По данните към момента, това остава една от големите неизвестни на вота. Все още е напълно възможно един интензивен финал на кампанията да мобилизира по-голямата мека периферия на Реформаторския блок (РБ) и ГЕРБ, така че да сме свидетели на далеч по-изразено дясно-центристко мнозинство;

    3) Формацията на Бареков се превръща в шанс за БСП и ДПС – при един раздробен парламент, ДПС или дори БСП могат да бъдат необходими за сформиране на управленско мнозинство. Най-вероятно поради това ББЦ успява да прави скъпа телевизионна кампания и при затворена КТБ;

    4) Желанието за коалиционна власт на 56% от избирателите (по данни на „Галъп“) показва, че меката периферия, която ГЕРБ може да мобилизира, едва ли ще му гарантира абсолютно мнозинство. Дори и данните да са завишени, хората явно се страхуват от прекомерна концентрация на власт в ГЕРБ;

    5) В този смисъл, един силен резултат за РБ би бил единствена възможност за достатъчно широка дясно-центристка подкрепа за едно правителство;

    6) Според данните на Галъп, 53% от хората не смятат, че изборите ще променят нещо, 26% са оптимисти, а 7% песимисти (останалите са без мнение). Колегите четат този резултат като разочарование от политиката, ниски очаквания и т.н. Като изключим 7% песимисти, обаче, огромната част от населението на страната очакват изборите като Pareto improvement: големи групи залагат на подобрение, без да има големи групи, смятащи, че ще загубят. Това е достатъчно, за да създаде стабилно и прието като легитимно управление;

    7) Има очакване от страна на левицата, че ниската избирателна активност ще подпомогне малките партии с твърд електорат и тези, които разчитат на контролиран или купен вот (Атака, ББЦ и т.н.). В този смисъл левицата залага на ниска избирателна активност, за да предотврати ясно изразено дясно-центристко мнозинство. Такива сметки са често без кръчмаря, обаче. Може да се окаже, че ниската избирателна активност е за сметка на разочаровани леви избиратели, решили да останат вкъщи (като на евровота). По този въпрос има и разминаване между агенциите – не всички залагат ниска активност. По принцип, би било изнинадващо, ако активността е под 50%, както някои прогнозират.

    Това позициониране определя и тактиката на предизборните кампании на отделните партии:

    – ГЕРБ се стреми да капитализира първата си позиция, като разшири максимално вота си с хората, които гласуват за победителя. В този смисъл голяма част от реториката е насочена към РБ и други партии – конкуренти за центристки и десни гласове. ГЕРБ би предпочел да управлява или сам, или с малък партньор, който да не може реалистично да поставя условия. Кампанията на ГЕРБ е като цяло приглушена, обаче: явно се разчита на естественото връщане на махалото към дясното след провала на левицата. Това може да изиграе лоша шега на партията на Борисов, ако все пак се оправдаят прогнозите за връзката между ниска активност и раздробен парламент. ГЕРБ е заинтересован така или иначе от висока активност, защото меката периферия, с която разполага, е по-голяма от тази на левицата;

    – Другата дясно-центристка формация – РБ – започна кампанията си по-късно и в момента й придава нужния интензитет. Реформаторите правилно разбират, че съотношението ГЕРБ – РБ ще е резултатът от най-голяма важност на тези избори. Макар и национални, те до голяма степен се превръщат в избори за евентуалния дясно-центристки формат на управление. Все пак, обаче, не бива да се забравя, че дясно-центристкото мнозинство не е гарантирано: че ако хората останат с впечатление, че то даже по принцип е невъзможно, те едва ли ще гласуват ентусиазирано и за РБ. Активността е и от полза на РБ. Тя ще намали относителната тежест на ДПС и ББЦ, и ще постави реформаторите в по-благоприятна ситуация като неизбежен коалиционен партньор;

    – В ляво БСП изглежда е в модус на минимизиране на загубите или просто в шок. Превръщането на политици като Румен Гечев в лице на кампанията говори за отчаяние: това е стратегия за привличане на твърдото ядро от избиратели на левицата, което вещае възможни негативни изненади за нея, дори на фона на сегашните й ниски резултати;

    – ДПС залага на раздробен парламент и изглежда това е причината за неочакваната финансова обезпеченост на кампанията на г-н Бареков. Освен на раздробяването, ДПС разчита и на силен собствен резултат, макар че прогнозите за 14%, които някои агенции дават, са в сферата на фантастиката. Това би било възможно при доста ниска избирателна активност, което едва ли ще се реализира;

    – Останалите партии са проекции на изброените по-горе стратегии, като НФ и АБВ изглеждат по-автономни. НФ се опитва да повтори резултатът на Атака от 2005 г., използвайки същото know how и буквално същия телевизионен хардуеър. АБВ се възползва от колапса на БСП и от общото идеологическо объркване, настанало в страната. Останалите могат да се обяснят с инженерни технологии – наши и руски.

    В заключение,

    страната е изправена пред следния избор:

    От една страна, възможно е дясно-центристко управленско мнозинство около ГЕРБ и РБ. Това е коалиция, която не е лесно да бъде реализирана, но пък би била идеологически по-кохерентна и с шансове да бъде възприета като легитимна. Другият вариант е раздробен парламент, в който ДПС ще е незаобиколим партньор в дясно или в ляво – било то в открита или мълчалива коалиция. Макар и лесен за реализация, такъв управленски формат би страдал от липса на легитимност – хората просто не биха го приели. По сходен начин стои и въпросът с голяма коалиция ГЕРБ-БСП, която макар и математически възможна, би била твърде удобна реабилитация на БСП за провала на кабинета „Орешарски“.

  2. Самоорганизацията на българите в чужбина и промените в избирателния закон не са всичките фактори за повишената избирателна активност. Даже бих си позволил и предположението, че те не са и основните фактори.
    От шестнадесет години живея в Америка. Минах през всичките стадии на емиграция от тогава досега. Мисля, че моя опит не е много по различен от опита на останалите емигранти от нещастната ни родина.
    На първо място средната възраст на новопристигнал емигрант е между 20 и 30 години. Аз пристигнах късничко – бях в христовата възраст. Когато пристигнах заварих тук повече нелегално пребиваващи българи и такива потърсили политическо убежище преди 1989 година. По мое време настъпи преселението на българите по програмата зелена карта. В социално отношение това означава, че на място на пионерите първопроходци бягали с риск за свободата и живота си, пресичали границите нелегално идват семейства с желание за постоянна работа и социална сигурност.
    Хъшовете – така ги наричахме тези преди нас. Хъшове има винаги, но те не представляват гръбнака на популацията. Този гръбнак сме ние – средните семейни законопослушни граждани.
    На първо място беше необходимо да се задържиме а след това установим в чужда нам култура. Това е тежък многогодишен труд. В продължение на първите пет години знаех само пътя ор дома до трите ми работи. Не бяхме посещавали ресторанти, кина, театри или циркови представления. Нямаше време, нямаше пари и нямаше начин. В тези условия на постоянен напрегнат труд няма място за никаква обществена дейност. Няма време и да се мисли за такава.
    След първоначалната стабилизация идва време на културния живот, спортуването, и социалния живот на местна почва. Събиранията с българи са чести по това време но не се простират по далече от хубавото хапване, пийване и (да бъдем честни) оглеждане и опипване на чуждите жени като своевременно се стремиж да запазиш твойта си от същото.
    В тези невинни забавления минават още около 5 годинки.
    След това настъпва един период на съзряване, помъдряване или иначе казано остаряване.
    Последните пет години в живота ми бяха белязани от едно отначало смътно а в последствие все по осъзнато желание да бъда социално активен. В тези години написах и публикувах първата си книга, започнах да работя в местният домсъвет, гласувах в американските избори и се свързах вече с други българи по интернет. Сега не ме интересува дали ще ме поканят на парти, какво ще има за пиене и как ще са облечени (или разсъблечени) жените им.
    Не знам колко ще продължи този период при мен. Знам обаче че аз не съм от Марс и подобни психологични и физиологични промени стават със всички тези пристигнали с мен по време на голямата емигрантска вълна 1995-2005 година.
    Та ето вкратце тези основни фактори, които правят възможно създаването на общински съвети организации за гласуване и най различни сдружения. На първо мяст стои социалната стабилност в Америка – доход, осигуреност и свободно време. Това трябва да се комбинира с определена емоционална и духовна зрялост, която настъпва у всички ни с възрастта. И накрая е важно да имаш сърце за общинските дейности и тук нещата са много индивидуални. Радвам се обаче да разбера, че има много българи като мен, които биха си отделили от времето за да направят нещо за другите. Ще ви кажа, че не съм сигурен гледайки съвременното младо поколение, че след нас ще има други с нагласа за обществена дейност, но от друга страна кой ли би могъл да каже преди години, че ние с вас ще се хванем да организираме избирателни секции? 🙂 Аз и досега не вярвам че това се случва.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *