2022-07-05

2 thoughts on “Най-великият от великите – 100 години от рождението на Борис Христов

  1. Прекланям се пред таланта и житейския път на големия певец и българин Борис Христов и благодаря на автора на статията г-н Лъчезар Тошев за успешния му опит да пресъздаде неговата необикновена личност. А също – и да припомни за жестокото отношение на комунистическата власт към великия ни световно признат сънародник.

  2. Зачетох се в тази публикация, не можех да се откъсна от превъзходния текст. Не можах да се стърпя, прескочих предпоследния абзац, за да видя името на автора. Бях приятно изненадан да разбера, че това е един от неколцината български политици, броещи се на пръстите на човешката длан, за които бих се съгласил да гласувам.

    По стечение на обстоятелства съм в течение за някои подробности, свързани с родната къща на великия артист. Като хоноруван асистент в единствения за тогавашна България Юридически факултет на Софийския университет работеше Емил Ангелов Александров – зам.-председател на Комитета за култура. Спомням си, че беше лично ангажиран с уреждането на случая с къщата и много се притесняваше, че „от най-високо място“ пречат за успешното решаване на казуса.
    Не съм забравил как този искрен почитател на Маестро Христов беше несправедливо обвинен в корупция (от същото това „най-високо място„) и набързо въдворен за няколко години в затвора (след „промените“ присъдата беше ревизирана от Върховния съд и потърпевшият – признат за невинно осъден).
    След изтърпяване на скалъпената присъда Емил Александров продължи да се интересува от съдбата на въпросния имот, но вече като частно лице. Вълнуваше се и се възмущаваше от безхаберието на властите, загърбили искрения опит на великия българин да даде нещо близко до сърцето му на Отечеството – своя роден дом.
    Предполагам, че обстоятелството, че великият бас е имал като първа професия Правото, също е допринесло за пристрастието, с което Емил Александров до последно милееше за успешното приключване на този казус.
    Уважаваният не само от мен Лъчезар Тошев не е юрист по професия, но цялостното му поведение в политиката и живота е като на формационен юрист. Когато преди повече от половин век умувах в казармата кое поприще да избера, се спрях на Правото – най-вече заради обширната обща култура, която дава, както и с оглед всеобхватността му, покриваща всички обществени отношения.

    Николай Гусев

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *