Home » Авторски страници

Крадци на мигове

2014.04.22 Няма коментари
Рисунка: yoga108.info

Рисунка: yoga108.info

“В гроба с тялото Си и в ада с душата Си като Бог,
в рая с разбойника и на престола с Отца и Духа Си бил, Христе,
Който изпълваш всичко”.

На Велика събота в Църквата се пее горното тристишие. Според някои Евангелия, в съботния ден след разпятието Христовият дух слиза в ада, където са всички човешки души. И праведните, и грешните. Но, вече две хилядолетие след саможертвата си, Спасителят слизал ли е въобще от кръста на Голгота? Не го ли приковаваме всички ние отново, и отново, и отново… И какво би било посланието му към нас днес, преди отронените сетни думи: „Свърши се”?

Какво ще стане с Човеците? Облагородиха ли нрава си и възрадваха ли душите си? Това ще узнаете далеч, далеч по-късно, когато прекрачите онзи праг, зад който вечен цар е само мракът. Дано се сдобиете с правото да влезете в царството на светлината. Но, как би могло да стане това с вашите всекидневно добре натъпкани стомаси, с навика ви винаги да говорите онова, което не мислите; с похотта ви, която отдавна не мислите за грях, а се кичите с нея, като с най-висока чест? С безразличието си към оногова, когото прегазват пред очите ви на улицата; с малките подлости, които вършите винаги, когато ви се отдаде случай; със студения ви егоизъм, по-студен и от панелните клетки, които обитавате?

О, вие, крадци на мигове; вие, които никого не убивате, но и никого няма да спасите! Вие, които се боите да родите деца, за да не затрудните живота си; вие, които грабите отвсякъде, за да си издигнете замъци и резиденции. Вие, които се смятате по-умни от всички други, взети заедно; чревоугодници, сластолюбци, крадци на дребно и едро, малки мошеници и големи самолюбци; вие, които мислите, че всичко ви е позволено, защото няма възмездие, както няма и друг свят. Вие, които се самозаблуждавате от глупост или от гордост, че няма нищо по-мъдро от вас самите…

Вие, юродиви, които смятате, че грижата за тялото и имотите ви е по-важна от грижата за духа. Вие, които четете книги, само за да научите кой е убиецът в сюжета; вие, които не четете книги, за да не загубите от времето си за развлечения; вие, които с часове дремете пред телевизионния екран; както и вие, които с часове стискате пълната чаша. Вие мъже, които смятате, че най-висшето предопределение на женската утроба е да удовлетворява доволната ви похот. И вие, жени, които гледате на мъжа като на вид вибратор, който лесно може да смени; както и че, ако мъжете са вулгарни, вашата собствена вулгарност няма да направи нещата още по-грозни. Вие мъже, които изоставяте децата  си, понеже вече не обичате техните майки, или понеже така просто е по-лесно. Вие жени, които се заблуждавате, че целта на вашия пол е да бъде постоянно изкушение, чрез което да търсите сигурност; или вие мъже, които се изкушавате с насилие и страх да “спасите” своите семейства. Вие, модерни съвременници, които предпочитате да отглеждате домашни любимци, но не и деца, за да има кой да ви обича, без това да ви затруднява особено.

Вие всички, които наричате това живот и се страхувате за него, като зверове, хванати в капан. Вие, които казвате, че за нищо не ви е еня, а треперите за всяка капчица живот; вие, роби на тлена…

Знайте, има свят, в който има и възмездие, и както животът прелива в смърт, така и смъртта зачева живот. Както доброто ражда зло, така от злото избуява и доброто. Както денят помрачнява в нощ, така и нощта изтлява в зора. Над всичко има една истина. Река е светът и каквото си постелеш на единия бряг, с това и ще легнеш на другия. И макар, че вашата вяра е само зрънце пред скалата безверие, която ви потиска, имам начин да ви накарам да повярвате, защото бях като вас, както и вие ще станете като мен. Бях по-малко от онова, което вие сте повече от мен. Бях доволен и се радвах на всеки ден, както вие се радвате и изпивате всеки миг живот.

Удобствата не ще ти разкрият какво твоята душа е.
Само онзи, що увисва на кръста, себе си ще познае…

О, така наречени умни хора! Обсипвани с ордени и медали, почести и богатство. Пристрастени с всичките си сетива към сладостите на живота. И когато ги почувстват… Ах, когато ги почувстват, когато им станат необходими, когато започнат да мислят за себе си, че са умни, достойни, успели, прекрасно пристрастени консуматори на живот и на удоволствия… Тогава като с вълшебна пръчица всичко може да изчезне.  Дори да не е веднага, то няма как в един миг да не се превърне в прах. Може да си построите гробници с асансьори или да крадете така, че да осигурите с милиони и дори милиарди бъдещето на вашите наследници, за онези от вас, които имат такива. Но заедно с богатството, което им оставяте, ще им оставите и дълговете, които сте направили, дългове, които не виждате на този свят.  Ще им оставите и страданието, което вие не сте изтърпели. Дори да не сте убивали със собствените си ръце, заради своя живот и богатство; дори да не сте крали лично от общото бъдеще, а само сте помагали на крадците; дори да сте хвърляли по някой лев в рекламни благотворителни кампании по Коледа и по Великден; дори да не сте знаели какво точно правите…

Спасителят на света се опита да научи човеците от толкова много поколения да обичат ближния си, както себе си. Опита се да научи свещенослужителите да не са “варосани стени”, нито търговци в храма. Опита се да каже на всички объркани и угнетени да не губят никога своето “синапово семе” вяра, както и на всички верни и просветени да не забравят, че каквото и да става, те са “солта на света”. “По-лесно е камила да мине през иглени уши, отколкото богатият да влезе в Царството Небесно”, казва една от Христовите евангелски притчи. Защото “дето е съкровището ви, там ще е и сърцето ви”. И макар че вече повече от две хиляди години някои от семената, посети от Словото на Месията, погиват край пътя, а други не се развиват, понеже ги побеждават тръните на всякакви земни страхове и страсти; и макар че “в Името Христово” са били извършвани дори престъпления, големи престъпления; и макар че всякакви заблуждения са обърквали и ще продължат да объркват и прости, и умни, и бедни, и богати – там някъде, дълбоко в невидимата природа на живота, в душите на хората от всякакви страни и поколения, винаги има една врата към Създателя, която е отворена, и Агнецът Божи стои пред нея.

“…но като разбойника Те изповядвам: помени ме, Господи, в Царството Си”. Дори разбойник да си, човече, дори в края на пътя си да обърнеш сърцето и волята си към разпънатия Спасител, това, което Той е изкупил със своя Кръст и Своята саможертва, може да спаси и теб. И твоят собствен кръст, твоят собствен път в живота на земята, няма да е вече само жертва в името на пари и имоти, на измамно честолюбие, илюзорна слава, телесен нагон. И няма да се страхува толкова душата ти да се отдели от тялото, няма да изпадне в ужас злочест съзнанието, когато дойде часът… Защо няма човек, който да не е грешил, и няма живот на земята, който да се задържи вечно. Но тежко на всяка душа, която почне да учи вечните уроци чак след като дойде време да напусне тленните си богатства. Всички онези богатства, които не може да вземе със себе си; и всички почести, сигурности и власт, които няма да значат нищо.

 

Светослав Атаджанов

Leave your response! Вашето мнение е важно, напишете го!

Add your comment below, or trackback from your own site. You can also subscribe to these comments via RSS.

Моля не ползвайте нецензурни изрази! Всеки коментар, в който има линк, ще изчака редактор да го провери за спам - забавя публикуването.

You can use these tags:
<a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

This is a Gravatar-enabled weblog. To get your own globally-recognized-avatar, please register at Gravatar.