Home » Archive

Articles Archive for 17 декември 2013

In Russian »

[17 дек. 2013 | No Comment | ]

Уважаемые театралы! Не пропустите замечательную постановку “Щелкунчика” (“TheNutcracker”) одного из самых оригинальных и интересных театров Чикаго The House Theatre. Авторы чикагского “Щелкунчика” – драматурги Джек Минтон и Филип Клаперич. В основе сюжета – конечно же, всем известная сказка Э.Т.А.Гофмана. Она рассказывается с помощью танца, песен и слов. В спектакле звучит оригинальная музыка чикагского композитора Кевина О’Доннелла. Весь вечер на сцене музыканты: Мэтью Мунис, фортепиано; Кэти Клок, скрипка; Патрисия Ликос, виолончель; Энтони Скандора, ударные. “Щелкунчик” одинаково интересен как взрослым, так и детям. Проверено на личном опыте: рядом со мной в зале сидела моя семилетняя племянница и весь спектакль смотрела, как говорится, на одном дыхании.

Избрано »

[17 дек. 2013 | No Comment | ]

“Първия ден отиваме на инструктаж там. Събират ни в едно хале на един хеликоптер в Елхово. Щото няма къде да съберат толкова хора. Качва се един на едно бюро и почва. Чете ни имената на всичките. Три часа инструктаж, само ни чете имената. Накрая го питаме – добре, ние какво да правим на тая граница? Еми ще ги спирате и ще ги връщате. Добре, как точно да ги връщам, аз викам, съм тренирал баскетбол едно време. Имам ли право да използвам физическа сила, помощни средства?Оръжие като крайна мярка… Ами, вижте сега… оправяйте се. На ваша отговорност!”
“И ако направиш нещо, влизаш в батака с двата крака и никой не застава зад теб. Изсипват ме 10:30 там, на браздата. Скачам от зила и седя и викам: Добре, къде да съм, на командващия там. Къде, какво да правя? Ми, ей тука мини една крачка вляво, защото си в Турция. Минавам една крачка вляво и викам, сега какво правим? Обход – 500 метра имаш. Другият колега е ей там – на 500 метра. Първите смени нямаме станция, нямаш бронежилетки. Нищо, бе, ей така. Телефоните нямат обхват. Викам, ако дойде някоя група, какво правим? Викаш, вика, на следващия пост. Ами, ако той не ме чуе? Ами така ще е, докато не оправим организацията. Седя си, няма къде да седнеш. Кал до коляно. Седя си и по едно време се чува от шубрака. А то на всичкото отгоре и мъгла. С фенерчето, като светнеш, на 2 метра ти прави стена и нищо не се вижда. И седя и викам – това прасе ли е, какво е? По едно време изскачат 40 талибана от гората и се хванах за главата. Самичък. Колега, на 234-а пирамида има група. Викай, викай, никой не ти обръща внимание, братче.”

Избрано »

[17 дек. 2013 | No Comment | ]

Материализмът ни принуждава да сравняваме притежанията си с другите хора – едно състезание, което е едновременно жестоко илюстрирано и грубо налагано от този уебсайт. Това край няма. Ако имаш 4 ролекса, а друг има пет, значи си на един ролекс разстояние от щастието. Материалното преследване на самооценката всъщност я намалява.
Трябва да подчертая, че тук не говорим за разликата между бедни и богати – бедните могат да са податливи на материализма също толкова, колкото и богатите. Материализмът е обща социална болест, навлечена ни от правителствена политика, корпоративна стратегия, разпада на общностите и гражданския социален живот, както и примирението ни със системата, която ни изяжда отвътре.
Правим ужасна грешка – позволяваме си да вярваме, че ако имаме повече пари и повече вещи, благосъстоянието ни се повишава. И в това вярват не само горките заблудени хора от снимките, но и почти всеки член на почти всяко правителство. Световна амбиция, мечта по материалното, непрестанен растеж – това е формулата на масовото нещастие.

Избрано »

[17 дек. 2013 | No Comment | ]

Питър О`Тул почина в апогея на една от поредните арабски революции. Актьорът изиграл символа на арабската революция умря по време на арабската революция.
Помня филма добре, все пак. Той беше много светъл. Смяташе се за един от върховете на операторското майсторство. Изключително красиви и самотни картини от безкрайната пустиня. Дюни и пясъчни бури. Подвижни пясъци. Арабската революция изглеждаше светла и чиста на този фон.
Никъде не се споменаваше петрол или поне аз не помня. Питър О`Тул и Омар Шариф и Антъни Куин – които играеха арабски принцове – препускаха на жребци и камили из белите пясъци. Никакъв петрол. Никакви бежанци. Никакви мръсни интереси на великите сили. Или ги имаше заложени във филма? Не си ги спомням. Филмът беше красив. Лорънс Арабски беше красив. Арабия беше красива. Революцията беше красива. Кървава, но някак – романтична. Сред тия бели и безкрайни пясъци…

Авторски страници, българи зад граница »

[17 дек. 2013 | No Comment | ]

Най-напред получихме противоречиви обяснения от типа на „(не)допустими излъчвания на границата на съседни държави” до „проблемът е решен след среща с председателя на Комисията за регулиране на съобщенията на Сърбия” и „хората в Димитровград и Босилеград в Сърбия вече гледат българска ефирна цифрова телевизия”. През ноември се появи слаб и нестабилен цифров сигнал в центъра на Босилеград с лошо качество на приема, а в околните села няма никакъв прием. Бяха направени и съответни замервания на сигнала от страна на представители на НУРТС. Досега никой не каза защо на мястото на телевизионния предавател от преди месец август е сложен друг, с много по-малка мощност, и цифровият сигнал не само не достига до Босилеградско, но и до много Кюстендилски и Треклянски села.
Недопустимо и нечовешко е, че българите в Босилеградско и Царибродско, по времето на телекомуникациите и евроинтеграциите, за Коледа и Нова година не само няма да могат да гледат българска телевизия, но даже не получиха и никакво смислено обяснение защо и докога няма да я гледат. КИЦ „Босилеград” настоява за отговор на този въпрос и протестира за нехайството, с което се пренебрегва значението за свободен достъп до българската телевизия като най-ефикасна жива връзка с България и най-добро средство за опазване на българския език, история и култура в Западните покрайнини. В крайна сметка, това е и официална държавна политика и всеки трябва отговорно да се отнася към нея.