Home » Избрано

Зад стените на бежанския лагер в Харманли със скрита камера. Как работи полицията

2013.12.17 Няма коментари
Spread the love

Материал на “Денят започва“, БНТ

 

ппРосен Цветков, заедно с Георги Тотев, влязоха под прикритие в един от бежанските центрове в Харманли. По принцип там се допускат медии, но доста протоколно. Росен Цветков разказа, че с Георги Тотев са прекарали нощта в бежанския лагер и са се натъкнали на много тайни, които се крият зад стените. Разследването им е в две части.

Първата част показва как работят полицаите там и как бежанците и нелегалните имигранти бягат от лагера. Втората част от разследването показва чрез записите със скрита камера как работят полицаите на границата на България с Турция край Елхово, защото полицаите от лагера имат смени и на самата граница. Те разказаха потресаващи неща – едно, от които, че МВР, според тях, крие смъртта на техен колега, починал преди дни, падайки от Зил, с който се транспортират всички полицаи към браздата.

В късните часове на нощта намираме полицаите в лагера край загасващ бежански огън. Някои от тях до преди дни са били част от живата сила, която охранява границата с Турция край Елхово. Скритата ни камера записва разказите им. Твърдят, че шефовете им крият истинската картина от границата. И дават шокиращ пример с починал, по техните думи, колега.

“Не го раздухват. 28-годишно момче, умряло миналия ден. Карат зила. И те са отзад. Ние сме натоварени като чували с картофи. По 25-30 човека в зила. По 30 човека в камион, бе човек. И когато камионът спира, се получава някакво лашкане. И той при самото лашкане залита, пада, удря си главата в канавката на зила и пада на земята. Изпада в кома. И уж се възстановява и след това почива изведнъж. С едно дете на година и половина. Май е от великотърновската дирекция някъде.”

“На границата докараха един ей такъв фургон с два климатика. Показаха го министри по телевизията, когато дойде… на следващия ден си го вдигнаха. Показаха една модерна палатка, която е на платформа, ние нямаме палатки… Имаме там на половин километър една палатка. Имаме едни заслончета от найлон, които от единия край са изцяло отворени. Сега ще стане минус 20 градуса.”

“Ето това беше шубракът, преди да му сложим найлон. Ей така сме натрупали шубрак и огънят гори просто и това е. Найлонът си го купуваме с наши си пари.”

“Правиш сравнение между нашите печки и техните, дето им ги дават – това е варел.”

“Зоната на здрача. Министърът – това му показали, онова му показали. Каквото му покажат – за него това е вярно.”

“Ние сме си Хасковска област. Вместо да ни пратят ей тука, Свиленград – те ни пращат в Елхово. А Видин, дето са на опашката на лъва, както се казва, ги пращат в Свиленград. Къде е логиката? Това министерство толкова ли е богато не мога да разбера? ”

“А заплати не дават. На границата, знаеш ли какво е интересното? Турските ловджии стрелят по нас. Седим на 200 метра един от друг. Минава сръндакът, това е мъжката сърна, просто си минава през границата. След него две кучета и след него турчинът гърми. Не му пука, че има хора, примерно. С един умрял пистолет там, в гората. Чакали, вълци, мечки могат да излязат. Това е Сакар планина.”

“Първия ден отиваме на инструктаж там. Събират ни в едно хале на един хеликоптер в Елхово. Щото няма къде да съберат толкова хора. Качва се един на едно бюро и почва. Чете ни имената на всичките. Три часа инструктаж, само ни чете имената. Накрая го питаме – добре, ние какво да правим на тая граница? Еми ще ги спирате и ще ги връщате. Добре, как точно да ги връщам, аз викам, съм тренирал баскетбол едно време. Имам ли право да използвам физическа сила, помощни средства?Оръжие като крайна мярка… Ами, вижте сега… оправяйте се. На ваша отговорност!”

“И ако направиш нещо, влизаш в батака с двата крака и никой не застава зад теб. Изсипват ме 10:30 там, на браздата. Скачам от зила и седя и викам: Добре, къде да съм, на командващия там. Къде, какво да правя? Ми, ей тука мини една крачка вляво, защото си в Турция. Минавам една крачка вляво и викам, сега какво правим? Обход – 500 метра имаш. Другият колега е ей там – на 500 метра. Първите смени нямаме станция, нямаш бронежилетки. Нищо, бе, ей така. Телефоните нямат обхват. Викам, ако дойде някоя група, какво правим? Викаш, вика, на следващия пост. Ами, ако той не ме чуе? Ами така ще е, докато не оправим организацията. Седя си, няма къде да седнеш. Кал до коляно. Седя си и по едно време се чува от шубрака. А то на всичкото отгоре и мъгла. С фенерчето, като светнеш, на 2 метра ти прави стена и нищо не се вижда. И седя и викам – това прасе ли е, какво е? По едно време изскачат 40 талибана от гората и се хванах за главата. Самичък.  Колега, на 234-а пирамида има група. Викай, викай, никой не ти обръща внимание, братче.”

“След около час един началник вика – сега, влезнат ли в българско, бой и наобратно. Викам – какво ще рече бой? Жени, деца там… Ами, вика, внимавайте, нали… Подбирайте ей така мъжете, това-онова. Ще подбираш – дръжки. И съответно – бой и наобратно. Хванаха група с водач, дето си имаха, такъв каналджия. Каналджията с оръжие и с патрон в цевта.”

Лагерът в Харманли и е от затворен тип, но според полицаите това е само на теория и част от нелегалните имигранти бягали.

“През нощта почват да бягат, да. Всяка вечер по трима, по четири, по шест, по десет. Вънка ги чакат коли. Търсят начин оттук като избягат, да отидат до София.”

“Предният случай от предната ми смяна… Чакаше ги – единият беше сириец. Единият беше нашенски циганин, с колата.”

“В Любимец 20 човека на смяна. И пазят 500 човека. А ние сме 15 човека и пазим 1700 за момента.”

“Отваря се прозорецът, скача тук, отзад на корпуса. Слагат се ей тия решетки, дето са били на прозорците. Слагат се на оградата и се катерят по нея и излизат. Оградата е никаква тука просто. Трябва да я направят 5 метра, примерно. Ако ще и мрежа да е обикновена, и да не се минава. Ти като я настъпиш, тя пада. Ей там, фургоните бяха всичките заобиколени с мрежа. Мрежата в момента я няма.”

“Ей нататък има паднали панели. Няма въобще панел.”

“Много работи има, които не се казват.”

——————-

“Няма случай, при който наш колега да е починал”, каза по телефона на живо в предаването “Денят започва” главен комисар Захарин Пенов, директор на “Гранична полиция”. Той посочи случай с полицай от Севлиево, който се подхлъзнал, ударил си е главата, прегледан е в болницата в Ямбол и сега е на домашно лечение. “Условията са тежки никой не го отрича, полагаме усилия да подобрим тези условия”, обясни гл. комисар Пенов. Той отрече също така да са давани инструкции на полицаите по границата да бият бежанците и посочи, че “определено служителите са оборудвани със всичко необходимо” в отговор на въпроса има ли места, на които полицаите са буквално с голи ръце и с фенерче срещу групи, които идват на българската граница – без въоръжение и без помощ и подкрепа от колегите полицаи, защото са разделени от огромни пространства един от друг.

————————————————————-

Видеозапис от предаването на БНТ, в който е излъчен и записът, направен със скрита камера, може да се види тук:

http://bnt.bg/part-of-show/zad-stenite-na-bezhanskiya-lager-v-harmanli-sa-s-skrita-kamera-kak-raboti-politsiyata

 

Leave your response! Вашето мнение е важно, напишете го!

Add your comment below, or trackback from your own site. You can also subscribe to these comments via RSS.

Моля не ползвайте нецензурни изрази! Всеки коментар, в който има линк, ще изчака редактор да го провери за спам - забавя публикуването.

You can use these tags:
<a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

This is a Gravatar-enabled weblog. To get your own globally-recognized-avatar, please register at Gravatar.