Home » българи зад граница, Избрано, политика

Най-силният жокер за икономиката ни са българите в чужбина, време е да го използваме

2013.10.28 Няма коментари

Николай Ников*Money.bg

.

Карта на българските емигрантски общности по света. Източник: Napred-nazad.com

Карта на българските емигрантски общности по света. Източник: Napred-nazad.com

Основна част от двигателя на българския потенциал е в чужбина – над два милиона емигранти. Сега е подходящият момент да накараме тези хора да се върнат в България и има реални шансове това амбициозно начинание да се превърне в реалност, което ще вкара държавата в режим на бърз растеж. Има начини това да се случи в следващите шест месеца, защото основната предпоставка е налице, а именно огромното желание на тези хора да се върнат в тяхната родина. Необходимо е обаче държавата и обществото да подпомогнат това да се случи, което не е никак сложно за изпълнение.

Работещите в България са едва една-трета от хората или 2 188 749 от 7 364 570 души приблизително, като горе-долу същия брой активно население е в чужбина, основно в добре развити и силни икономики. Населението обаче, което е навън, като съвкупност, е с по-добри показатели от това, което е останало при нас. Типичният профил на българския емигрант е човек между 20 и 35 години, а повече от 75% от тях са със средно и висше образование. Мотивите за емиграция през последните години се свързват с осигуряване на трудова заетост, с по-високи доходи и по-висок жизнен стандарт на емигрантите. Тази мотивация се допълва и от стремежа за образователна и професионална реализация.

Този процес е започнал от 1989 година и за двайсетина години сме „изгонили” потенциала на нацията. Не бих използвал термина изтичане на мозъци, защото той не обхваща достатъчно добре размера на проблема. Следва да се добавят понятия като износ на жени в родилна възраст, което, на практика, в момента с тези размери, понижава бъдещата раждаемост за дълъг период от време, приблизително 50 години.

Също така по-голямата част от тези хора са активно заети навън и често работят на две или три места, за да могат да се справят с темпа на живот и изисквания в по-развитите пазарни икономики, в които се намират. Въпреки че голяма част от тях извършват често по-ниско квалифициран труд от това, за което са учили в България, темпът на работа, постоянната ангажираност и по-добрите практики ги правят по-ефективен кадрови ресурс от този, който е в България в момента. Ситуацията в България, световната криза и безумно тежките фискални рестрикции, които следваме нанесоха жесток удар върху трудовия потенциал на България. В следствие на постоянен темп на намаляване на доходите, нарастваща безработица, свито потребление, разнообразието на употребявани стоки и услуги рязко се ограничи до няколко основни като горива, храни, лекарства, алкохол и комунални услуги. Това насочи интереси за монополизиране на тези сектори и съответно поддържане на високи цени с цел поддържане и увеличение на печалбите. Всичко това наложи пренасочване на много хора в извършване на нискоквалифициран труд с критично слабо заплащане.

Освен всичко от гореизброените е налице обостряне на стремежа към вклиняване към така известната „шуробаджанащина”, хората все по-малко разчитат на своите професионални качества. Фокусът драстично е изместен от това хората да развиват своите умения и полагат все по-голямо старание да опознават невидимите сили, които ръководят процесите като това на кой да се подмажат, къде да внимават и как по-явно да превият гръб, където е необходимо. Следователно професионалният капацитет и качественото усъвършенстване са значимо влошени. Често срещана практика е да се назначават явно некомпетентни и неспособни кадри поради наличие на скрити уговорки. Например, скучаеща домакиня с абсолютно незначителен трудов стаж и образователен ценз може да бъде назначена на високо ръководна позиция, само защото мъжът й помогнал за това компанията, която я назначава, да спечели някакъв държавен търг. Това автоматично демотивира хората, които дамата ръководи и елиминира стремежа към това да работят добре и качествено.

Налице е вече много трагичен феномен, който е нетипичен за условията на пазарна икономика, а именно хората да работят на много ниски обороти, както и да не изразяват искания за растеж в кариерата. Убийствено оскъдното доверие на хората към институциите, нефункциониране на принципите на пазарната икономика, мизерията, злобата, разделението, царящата всеобхватна депресия, демонизация на повечето общественици нанасят пореден почти фатален удар върху съществуващия трудов ресурс в България. С други думи, съвсем скоро това, което е останало, няма да става за нищо.

Всичко това означава, че България се е движела през последните 20 години само с половин двигател, който вече е на път тотално да изпрегне и е време да си съберем това, което сме дарили на света. Защо това е възможно сега?

По-голямата част от нашите емигранти са вече навън повече от пет години, което е критичният минимум от време, необходимо за достигане на състояние на силно отчаяние и носталгия. Първоначално хората, когато заминат да работят в чужбина, изпадат във възторг от това, което виждат, а именно ред, дисциплина, усмихнати хора, евтина храна и комунални услуги, съпоставими с доходите, независимо от това с какво се занимават. Това, което става ясно в последствие, е, че системата в развитите държави е устроена по начин, който да не позволява лесно забогатяване. Това е така поради много причини, но основно поради факта, че хората харчат по-голямата част от парите си там, където ги генерират, независимо от работата, която работят, и нивото на реализация. Дори и тези, които заемат високи позиции във водещи световни компании, бързо разбират, че парите им общо взето отиват там, от където са дошли. Става въпрос за високи данъци, социален натиск за разширяване стандарта на живот като скъпи къщи, коли, костюми, почивки и т.н. Остава единствено душевният уют на тези хора, че могат да идват няколко пъти в годината в България, да се чувстват богати и помагат на близките си. През последните години обаче животът в България значимо поскъпна и дори това не се получава както преди 10-15 години, например. Започват да търсят все повече, други, по-евтини дестинации, като пътувайки до тях наричат себе граждани на света и убеждават всички, най-вече себе си, че са направили правилен избор да напуснат България.

Световната криза доведе до увеличение на националистичните настроения, инфлацията и безработицата в Европа и Америка, където се намират по-голямата част от нашите сънародници. Това повлия драстично върху техните доходи, което бе съчетано с нарастваща нужда от това да изпращат все повече пари за техните близки в България. Неслучайно работещите българи в чужбина са инвеститор №1 у нас, вкарвайки по 800 млн. евро в държавата всяка година, което означава, че те ни хранят, но с цената на лишения от тяхна страна. Освен това, след петата година извън граница идва моментът на интересно самоосъзнаване, а именно чувство за безполезност поради факта, че хората дават своята енергия, ресурси и данъци за благото на чужда държава, тази, в която работят. Чувстват се все повече изолирани от България заради липсата на възможности, ниски доходи и страх от това, че са загубили своите позиции, работейки дълго време работа, която не отговаря на тяхната първоначална квалификация. Всичко това ги прави носталгично настроени и страдащи родолюбци. Казано накратко, станали са много по-ценни отколкото преди да заминат, да не говорим и за тези, които са учили там. Остава да решим въпроса как да си ги върнем в България.

Преди всичко е необходима активна държавна политика, която да промени обществените нагласи и настроения. Една от причините великите империи да са съществували особено в периодите на колонизациите и налагане на империализъм е това, че щедро са възнаграждавали своите верни войни – завоеватели. Нашите емигранти са днешните войни – завоеватели за България. Те ще ни донесат познание, образование, култура, стандарти на работа, дисциплина, инвеститори, пари и хуманност, ако щете. Трябва да им се обърне специално внимание, защото голяма част от тези хора се чувстват прогонени от България и съответно обидени. Мултиплицирали са негативните нагласи за България като честo ще ги чуете да говорят за ченгета, мутри, чалга, мизерия, „леки жени”, простотия, кражби, мръсотия, неуредици и т.н.

Важното е да им покажем, че са добре дошли и имат привилегия, защото носят блага за България. Държавата, чрез регулаторните органи, може лесно да внедри доказани и образовани кадри от водещи световни университети и компании в ключови за България институции. Например, министерствата могат да наложат натиск върху определящи за държавата предприятия да приемат в управителните си органи такъв тип кадри и да им осигурят високо заплащане. Същото може да направят Комисията по Финансов надзор спрямо застрахователните дружества, БНБ спрямо банките и т.н. Пари, разбира се има, необходимо е оптимизиране на процесите в повечето, ограничаване на безсмислените разходи и разбира се, развитие на бизнеса и ще осигурим завръщане на способните ни Българи на бял кон като първа стъпка.

Същата приемственост следва да има в политиката и цялата държавна администрация. Това ще има лавинообразен ефект и притока на завръщащи се българи бързо ще се засили. Важно е обаче тези хора да бъдат дарени с власт веднага след тяхното завръщаме, а не да им кажем ‘Изчакайте докато се научите, за да видите как стават нещата в България”. Това е така, защото няма да можем да се възползваме от техния ентусиазъм, пресни и добре усвоени навици за конкурентоспособност, справедливост и добра корпоративна култура. Тези хора няма да се съобразяват, разбират и толерират вредните скрити сили като това да държат някой си шеф на някое управление, защото бил шофьорът на някой си преди години. Нашите сънародници, учили и живели навън, ще подобрят значимо политическата класа. Освен че ще влязат в политиката няма да търпят някой да излезе и да им обяснява как някой друг бил калпазанин и виновен за всичко, както и това, че всички процедури били спазени, когато стринка му спечелила държавна поръчка за 100 млн.лева. Само по този начин ще започнат да се разрязват вредните възли в нашата родна икономика и общество.

Не следва да се тревожим, че хората от чужбина ще вземат и без това ограничените блага на България, защото те ще създадат нашата икономика. В случай, че бъдем консервативни и приемем, че ще се върнат един милион души, средно с идването си ще донесат поне по 10 000 евро всеки, което е 10 милиарда евро ударна икономическа инжекция за държавата, поне 30% от тях ще си купят жилища, а продажбата на 300 000 жилища ще доведе до рязко съживяване. Това са още 15 милиарда евро в икономиката на България. Тези хора имат контакти във фирми, с които са работили, лесно ще доведат чужди инвеститори. Самите инвеститори ще имат по-голяма увереност в своите инвестиции, след като видят, че България подменя залинялата кръв в своя организъм, подобрява управленския си и кадровия потенциал като цяло. Освен това активността на тези 25 милиарда евро ще нагреят икономиката драстично, за да се засили цялостното вътрешно потребление, което съответно ще направи много бизнеси печеливши. Пазарът просто ще се разшири и това, което ще произвеждаме, ще се определи от наличието на потенциал, хора и инвестиции и нови ниши. Икономиката просто е много свита в момента и ако на един пазар няма хора и една сергия за домати е много, то там, където има тълпи и десет ще бъдат малко.

В случай, че не успеем да върнем българите обратно в България, ще трябва да се насочим към други, защото икономиката и природата не позволяват вакуум. Имиграцията в страната е все още с ограничен размер, но с тенденция към нарастване и се определя от лица, идващи от страни с по-слабо икономическо и социално развитие. Няма как, рано или късно България ще трябва да внесе население, за да създаде ‘някаква’ активност и защо това да не са нашите сънародници навън.

В заключение, време е да върнем нашия потенциал на България, нашите сигурни жокери за икономически просперитет, които са нашите сънародници, пръснати в изгнание по света и впрегнати да ни хранят. Това изгнание от друга гледна точка е полезна школа за нашия ценен кадрови ресурс. Сега е момента да го направим, всички предпоставки и нужди са налице.

———————————————————————————-

* Авторът е икономист.

Leave your response! Вашето мнение е важно, напишете го!

Add your comment below, or trackback from your own site. You can also subscribe to these comments via RSS.

Моля не ползвайте нецензурни изрази! Всеки коментар, в който има линк, ще изчака редактор да го провери за спам - забавя публикуването.

You can use these tags:
<a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

This is a Gravatar-enabled weblog. To get your own globally-recognized-avatar, please register at Gravatar.