2022-05-20

1 thought on “Референдумът, без който не може

  1. Подобни кризи могат да се избегнат чрез разделяне на законодателната власт на две камери – Горна и Долна, или на Парламент и на Сенат.

    Божидар Чеков

    Основната причина българският парламент да е еднокамарен е в ДЕМАГОГИЯТА, користно възвеличаваща НАСЕЛЕНИЕТО като НАРОД.

    Ето как Симеон Радев в „Разискванията по повод сената“ (Глава II.Търновската конституция, т.1 на Строители на съвременна България) описва провала на добрата идея:

    „…В такова време бяха се учили в Европа авторите на доклада: д-р Стоилов, Греков, Помянов, Балабанов; господствующите идеи не можеха да не се отразят върху тях. При това самата организация на западноевропейските държави бе за тях един голям урок на консерватизъм. Навсякъде те виждаха системата на двете камари. Дори и младата Френска република бе признала нуждата от един Сенат…

    …Думите за равенство всякога подкупват многолюдието. Особено силно трябваше да бъде тяхното действие върху един народ като българския, който никога не бе допускал основателността на съсловните различия. Тия различия се явяваха сега олицетворение на предложението за Сенат. За това учреждение простите депутати нямаха, разбира се, никакво ясно понятие. Те виждаха в него само един опит да се възстанови в законна форма властта на чорбаджиите, едва понасяна в турско време. Колкото за тъй наречения „разумен консерватизъм“, те подозряха в него едно презрение към народния дух. С една реч, получи се впечатлението, че „старите“ искат да посегнат върху извоюваната от руското оръжие свобода.

    …Тънък познавач на народната душа и хуморист, Славейков можа едно по друго да възбуди слушателите си, като разтрогна у тях чувствителните им струни, и да ги очарова със своя весел игрословен език. Без риторически увод той атакува доклада остро и свойски. Първата му дума бе: „Какви са тези бабини деветини?“ Веднага в събранието избухнаха смехове и ръкопляскания. Ръкоплясканията не утихнаха до края на речта. Славейков биеше на слабостите на народния характер, както и на неговите добродетели, намесваше твърде майсторски името на Русия и величаеше свободата, която бе в опасност.

    …Намесата на Славейкова реши окончателно съдбата на доклада. Славейков бе в това време най-популярната личност в България. Неговият живот бе обгърнал всичките почти форми на обществена деятелност; неговият талант бе създал почти всичките родове на народната литература. В неговите стихове младежта бе се научила да скърби за миналото, да мечтае, да люби, да пее. Неговият хумор бе утешавал две поколения. Две поколения бяха пили от извора на неговата ясна мисъл. По Църковния въпрос Славейков бе известен като борец срещу чорбаджиите и ето че сега пак бе въстанал срещу техните нови съблазни, неуморим, както го знаеха, остроумен, весел, ловък и свръх всичко – приятел на народа и защитник на неговото достойнство…

    …Впечатлението от речта на Славейков бе извънредно. Самите консерватори бяха тъй смутени от нея, че не посмяха дори да направят някакъв опит за защита на своето дело. Само софийският митрополит Мелетий представи едно боязливо възражение и Климент повтори думите на Madame Rolland пред гилотината: „Свободо, какви не злоупотребления не стават с тебе?“ Събранието не искаше обаче да слуша; то викаше: „Стига! Въпросът е изчерпан!“ Посред голям шум стана гласуване и докладът биде отхвърлен. Българският либерализъм има своята първа победа и демагогията влезе официално в политическия ни живот.

    Така че:

    Да „благодарим на „дядо Славейков“ и С-ие…

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *