Home » Авторски страници

Вувузели на “демокрацията”

2012.12.10 Няма коментари

За мнозина гледането на мачовете от световното първенство по футбол в ЮАР преди две години, под воя на вувузелите, бе същинско изпитание. Спортните коментатори се надвикваха с оглушителния рев на публиката през африканския инструмент. Може би единствения спомен от това първенство не бяха резултатите, а този невъобразим слухов терор.

Нещо подобно се случва у нас по всички радио и ТВ канали. От гръмогласния хор на апологетите на измислената ни българска демокрация. От словесния терор на политици, журналисти, социолози и модните напоследък „социални антрополози”. Всеизвестен е стремежът за раздробяване на научното познание. Обекти на такава социална дисекция сме всички ние. Самообявилите се за изследователи в новооткритото направление на социологията, с апломб на непогрешими съдници, ежедневно ни разясняват и поучават „що е това демокрация и каква е почвата й у нас”. Но се получава нещо интересно…

Само дни и месеци след победата на „социализъма” на 9 септември, на почти всички „богопомазани” им светва под шапката за какво иде реч. Доста драстично им бе помогнато. Жаждата за мъст бе удовлетворена с безогледното, отмъщаващо трепане след преврата на „народните изедници” и продължило с последвалия „народен” съд. Но и споменът на народа от близкото минало не е бил никак розов. Три национални катастрофи в живота само на едно поколение! Гладът и мизерията на военните години. Жертвите, конфискациите на имот и добитък за военни нужди, и репарациите, че сме били през войните от погрешната страна. Стотици хиляди вдовици и сираци. Дълбоката пропаст, изровена между народ и управници. След революционния терор, обещанията за равноправие и равни възможности са донякъде удовлетворени, но отново след време, арогантно погазени. Всичко това породи желание и стремеж за промяна и истинска демокрация, което доведе до 10 ноември 1989 г.

Но защо пак не се получава с демокрацията? Буквалният превод на тази гръцка дума е „народовластие” или власт, произтичаща от народа. Но къде, в тази демокрация е демосът-народът? Защо този демос на всички избори се обръща на 180 градуса срещу управляващите, но въпреки това халът му не се подобрява? Защо до момента не е проведен нито един референдум? Какви са тези, които си предават щафетата на властта, въпреки волята на народа? Кои са натрапчивите сирени по всички медии, зомбиращи народа и водещи го към гибелните Сцила и Харибда?

А отговорът е елементарно прост. Илюзионистите на прехода приспаха масите със сладки приказки за богато капиталистическо бъдеще за всеки „иновативен”, „креативен” и предприемчив индивид. Докато публиката бе хипнотизирана в буден сън и сладък унес, брутално я преджобиха и ошушкаха до голо. Досущ като номера на мистър Сенко с часовника. За кратък исторически миг трансформираха дискредитираната от тях общонародна собственост в „свещена” частна собственост. Шепа тарикати заграбиха всичко и станаха недосегаеми свърхбогаташи, а народа го превърнаха в най-бедния на континента.

Настъпи жестокият и отрезвяващ момент на пробуждането. То е като след тежък махмурлук. Вече всички знаем какво се е случило и кой ни го е причинил. Разбрахме кои са сценаристите, режисьорите и артистите в този спектакъл, почти като в древногръцка трагедия. Едни и същи хора, с маски. Със съдбоносно закъснение бяха публикувани досиетата на ДС-агентите и маските паднаха. Зад тях видяхме лицемерните физиономии на бившата номенклатура и фамилните й наследници, играещи ролята на борци за демокрация. Но вече са си оплели кошницата. Те са ЕЛИТЪТ! А измамения демос е безпомощен пред ловко преиначеното законодателство, осигуряващо им недосегаемост и невъзвратимост на заграбеното. Пазени от уж кьоравите служители на Темида, но с удивително обоняние за финикийски знаци.

Навъдилите се апологети на новото статукво са политическите проститутки, обслужвали в идеологически институти и университети тоталитарната власт. Получили идейна закваска на изток, но вече с коригиран в западни университети светоглед. Жонглиращи с нищо не значещи евфемизми. Предвождани от индивиди като Андрей Райчев и подобните му в социологически агенции, където „социолози” и „антрополози” мастурбират на тема демокрация. Обяснимо, в медийния бизнес метресите на двете системи се знаят от всички.

Колкото и да е парадоксално, флагман на свободното слово стана жълтият печат. Наред с веселбата от челните страници с фотос от фелацио, направено от манекенка или певачка на футболист или бизнесмен, гейпарадът на суетата на Евгени Минчев, коментарите на „Биг Брадър” и други шашкънии, се промъкват сериозни анализи и журналистически разследвания. Особен интерес предизвикват изповедите на бивши соцвеличия, при които лъсва генезисът на роднинските и приятелските връзки с „новия” политически, икономически и държавен елит. Всички до един от близък роднински или приятелски кръг. Оказва се, че мутрите и те са назначени и фалшиви, за разлика от автентичния американски и световен гангстерски свят. Все отрочета на „наши” семейства от обслужващия номенклатурата персонал и дори на стопански ръководители, офицери и генерали от армията и МВР. С единствената функция да осъществят криминалния преход, под закрилящото крило на държавните институции. В краен случай и като мюре за отстрелване, ако се самозабравят.

Пак сме пред избори. А какъв по-добър бизнес от общинското и държавно управление? Пак се цепят, създават и роят „нови” партии и движения. Всъщност на изгладнелите, стари, но недопуснати да голямата софра кланове. Въпреки съпротивата на пируващите в момента, в интерес на мира помежду им се изреждат последователно на нея, под различни форми и наименования. А често, пародоксално, чрез едни и същи личности, които мигрират в политическото пространство. Тези хамелиони са всеизвестни. Мислят ли, че ще измамят някого?

Юнак Бойко упреква опонентите си в разни „шменти капели”. Бих казал, че в момента се разиграва поредната предизборната мелодрама „шашма пер ла публика”. Всичко би било много весело и комично, ако можем аристрокатично да се надсмеем над поредното балканско театро. Но уви… То е с последици за всички ни. Кого да изберем? Кое е най- малкото зло, като знаем, че след ожесточените парламентарни и медийни дебати ще си отрият кълките в съседното кафене.

Но техните заклинания вече „не хващат дикиш”. Живеем в ерата на интернет и свободното слово. Информацията е налична и достъпна за всички. Вече почти нищо не може да се скрие от бдителното око на обществеността. Макар и формално, имаме законни права, които следва да се упражняват. Не напразно на сградата на Народното събрание е изписано – „Съединението прави силата”. Всички ние сме носители и чрез гласа си създатели на права. Следва да се възползваме максимално от тях и да се борим за реализацията им във всички сфери на обществения живот. На първо място за развитие на икономиката и повишение на доходите, чрез по-справедливо разпределение на обществения продукт. Защото бедният и неграмотният човек е най-податлив на манипулиране.

 

Светослав Атаджанов

Leave your response! Вашето мнение е важно, напишете го!

Add your comment below, or trackback from your own site. You can also subscribe to these comments via RSS.

Моля не ползвайте нецензурни изрази! Всеки коментар, в който има линк, ще изчака редактор да го провери за спам - забавя публикуването.

You can use these tags:
<a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

This is a Gravatar-enabled weblog. To get your own globally-recognized-avatar, please register at Gravatar.