Вижте, това, което ние, граждански активните хора в чужбина, се опитваме да кажем на българските политици, на властта в България, е следното: има една уникална ситуация, при която българската емиграция в последните години беше и е донякъде все още изключително свързана с България. По простата причина, че тя излезе, дето се казва, внезапно, на няколко големи вълни. Все още по-голямата част от българите, които сме извън България, сме много свързани със страната. Има роднини, родители, приятели, имоти; младостта… Влече ни натам по някакъв начин. Проблемът е, че това няма да е вярно по дефиниция за поколението след нас. И тук възниква въпросът – как България ще се опита да запази връзката с тази своя диаспора след едно поколение?

Живях – Много ли е или малко?
Надявах се – Моля те, разбери ме.
Страдах – И сърцето и душата.
Плаках – Вътре в себе си.
Гонех – С вятъра мечтите.
Усещах – Винаги до мен си…

Българите в Босилеград, Р. Сърбия, са много развълнувани и радостни от заявената по-сериозна политика на Р. България към Р. Македония. Те очакват подобна принципна и сериозна българска политика да се случи най-накрая и към Р. Сърбия, за да бъдат правата на българското малцинство там защитени в действителност, а на не думи, както е сега.
Демократичният съюз на българите, Главен съвет в Босилеград, излезе със свое съобщение до медиите, в което приветства заявената политика на Р. България към Р. Македония и напомня, че българите в Западните покрайнини са жертва на същата политика, както и българите в Македония. ДСБ очаква България да отправи подобно послание и към Сърбия.

Без претенции за пророчески дарби, преди месеци в коментара си „Човешкото стадо и държавата”, загатнах за такъв развой на нещата. От седмица напориста чиновничка разбуни духовете у нас, с изказване за начало на предучилищното образование от 4-годишна възраст. В мрежата кипи от родителско възмущение. Изпратено е писмо да министъра на образованието Игнатов, дали той и министерството му като институция стоят зад изказването на заместничката му Милена Дамянова. Същата заявява, че средата в детската градина е по-подходяща и приоритетна за развитието на 4-годишните деца от семейната. По-конкретно, тя заявява, че: „Няма как едно дете, стоейки в къщи, да придобие умения и навици да живее с околните, да работи в екип, да развива критическо мислене, няма как да се социализира.” Дори в Закона за семейните помощи и детските добавки получаването им се обвързва с ранното посещение на детска градина. Това потвърждава намерението на държавата за продуциране на зомбита от най-крехка възраст.