Home » Избрано

Стилистиката на божествените счетоводители

2012.12.17 Няма коментари
Spread the love

Карикатура: Христо Комарницки

Всички хора сме смъртни, дори и журналистите. Един ден, един виден български журналист взел та умрял. Приживе бил много важен, изтъкнат, даже според собствените му разбирания бил истински, справедлив, честен, изобщо човекът имал високо мнение за себе си. Явил се той на прага, там където се решавало за къде е. Къде да го пратят, в рая или в ада. И естествено бил подложен на нещо като тест…

Попитали го: “Ти винаги ли се отзоваваше на болката на хората, помагаше ли им с работата си, защитаваше ли истината без да те е страх от началниците, от силните на деня? Или мишкуваше и си избираше какво да отразяваш, така че да не останеш без работа и да можеш да правиш кариера?”. Вече умрялото светило на българската журналистика започнало да се кълне: “Ама как иначе, разбира се, аз бях самата справедливост, така съм възпитан, честността за мен е била водеща. Не съм си затварял очите пред беззакония и безобразия. Никога не съм се страхувал от властимащи, от политици, от олигарси и местни феодали. Бил съм винаги на страната на онеправданите, на подтиснатите, на слабите, на обезправените. Хайде пускайте ме в рая, то е ясно че съм за там”.

Божествените счетоводители обаче извадили тефтера и започнали да разлистват страница по страница: “Я виж тук какво пише, получил си сигнал за това, че поръчково се унищожава животът на цяло семейство. Разбрал си, че корумпирани прокурори и съдии убиват невинен човек по поръчка на много богати и силни хора. Ти какво си сторил, спомняш ли си?” Видният замънкал: “Амии, то случаи много не помня точно”. “Нищо, че не помниш, тук си пише. Отговорил си, че стилистиката ти не била такава!?! Каквото и да означава това. Отказал си да отразиш случая. От страх ли, от какво, ти си знаеш. Ето на следващата страница ти се е “развалила” камерата, с което отново си оставил човек да бъде размазан от силни на деня. При друг случай пък си поискал пари, за да помогнеш на хора в беда. На друг човек си отказал под предлог, че твоето предаване не е с такава насоченост, само след ден обаче си отразил подобен казус, но за него са ти се обадили шефовете. И още, и още, изобщо така като гледаме, ти си бил много избирателен журналист. На първо място си се грижил за себе си. Бил си нагаждач, страхлив и безчувствен към болката на другите хора. На всичкото отгоре се опита и нас да ни излъжеш. Ще се пържиш в ада. За твоя информация да знаеш, че в рая има много малко журналисти от твоята страна. За сметка на това пък в ада е пълно с твои колеги, тъкмо няма да скучаеш, все познати лица”.

Набеденият за “журналист” се опитал да протестира: “Ама чакайте това е някаква грешка, защо така постъпвате с мен?” Божествените счетоводители се усмихнали: “Такава е стилистиката ни”.

 

Ивайло Зартов,

Ivailozartov.org

Leave your response! Вашето мнение е важно, напишете го!

Add your comment below, or trackback from your own site. You can also subscribe to these comments via RSS.

Моля не ползвайте нецензурни изрази! Всеки коментар, в който има линк, ще изчака редактор да го провери за спам - забавя публикуването.

You can use these tags:
<a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

This is a Gravatar-enabled weblog. To get your own globally-recognized-avatar, please register at Gravatar.