Home » Избрано

Проблемите на словесностите и писменостите

2012.12.08 Един коментар
Spread the love

Автор: Венелин Чалъков

Написването на статията е провокирано от продължаващото неосъзнаване от властите, на острата обществена и тяхна потребност от  нормиране – реформиране на  словесностите и писменостите.

Действителността, компоненти на която сме и ние , съществува във вид на  полета, вещества, енергии и информации.  Следите са частични образи върху веществата и полетата, породени от взаимните им отразявания. Животните асоциират  едни образи – оригинали, с други образи – знаци и така създават информационната действителност. Информацията за даден оригинал е общото, съществуващо  в неговите следи или  знаци. Информациите не  съществуват без своите носители – полетата или веществата.Информацията за даден оригинал може да бъде частична – бедна, но  може да бъде и пълна – каквато е при копията на  оригинал. Всяка информацията се представя адекватно чрез графи – абстрактни математически модели, съставени от свързвани и свързващи знаци. Графите дават възможност за изчисляване количеството и на знакова и на образна информации. Информацията притежава и други съществени свойства – пълнота, плътност, актуалност, неочакваност, … . Чрез формулата на Шенън не се изчислява количеството на информация, а количеството (величината) на нейната неочакваност.

Живите същества не могат да живеят без въздух, вода, храна и информация. Необходимата им информация те си получават  чрез търсене,  наблюдаване, обмен и мислене. Обменът се  осъществява чрез говор или знаци. Словата (фонемите) са времеви редици съставени от елементарни фонеми – звуци правени в устната кухина, с използване на гърлото, езика, зъбите. Думите (графемите) са редици от букви, които се осмислят като  елементарни или съставни фонеми, а азбуките – латиница, кирилица, … , са състави от букви. Езиковедите братя Кирил и Методий са добавили към фонемите на латиницата, непритежаваните от нея фонеми на славянската словесност, и са получили комуникативно изобретение – кирилицата.

Анализът на съвременната българска азбука, прекият наследник на кирилицата, разкрива състав от : 24 елементарни фонеми – а, е, и, о, у, ъ; б, п, м, л, в, ф; д, т, с, з, ч, н; р, ж, ш, г, к, х;  4 съставни фонеми –  ю, я, щ, ц; омекотител – ь; ударение –  ^ . Сравнителният анализ на много азбуки, включително и на азбуката Есперанто, показва, че чрез елементарните фонеми на българската азбука, омекотитела и ударението, могат да се артикулират всички добре различими съставни фонеми на всички  словесности. Това дава основание на предложението, тези 26 знака на  българската азбука да бъдат приети от ЮНЕСКО за световен стандарт при  транскрибиране.

24-те елементарни фонеми, с добавката омекотител, ударение и съответни букви, единствени дават възможност, за оптимално опростяване на вички писмености, чрез  правописи на думите, определени от изговарянето им в съответните национални словесности. Оптималната българска писменост не се нуждае от буквите дифтонги ю, я, щ, ц.

Трудната за изучаване англосаксонска писменост,  може да реши проблема за опростяването си, чрез правописни речници, различни за англичаните и американците, написани с  използване на 24-те кирилски елементарни фонеми, означени с релевантни   латински букви.

Реформирането на националните писмености е предпоставка  за направа на остро необходимите  смислови (семантични) реформи на всички национални словесности и предпоставка за изработване на мечтаната от всички народи изкуствена словесност и писменост.

Морфемите (корените на  думите) се раждат бедно информативни. Чрез префикси и суфикси, по създадени правила, от морфемите се правят нови думи, които елиминират въпросите : Кога?, Къде?, Как?, Кого?, … . Неспазването на правилата поражда уродливи думи  – неправилни глаголи, … . Развитието на науките бълва нови понятия за които няма имена. Учените решават проблема чрез  заимствувуване на морфеми от по-развити словесности  и  правят от тях необходимите думи. От морфемата “био” и суфикса “логия” се получава  информативното име “биология”- абстрактната наука за живите същества, но със същия суфикс се получава  и заблуждаващото име “геология”, вместо адекватното “планетономия”,  получено със суфикса определящ науките за света -“номия”.

Употребата в деловите разговори и дебати на метафори, прави комуникирането енигматично, ниско ефективно и издава семантична неграмотност – незнание на адекватните термини.

Комуникирането е енигматично и при употребата на  равносмислия (изосеми). Снобската употреба на чуждици – изосеми, примерно, “уик енд”, предизвиква въпроса – “Почивните дни или само събота?”, … . Някои наукови изосеми, примерно, “диференциал” и “безкрайно малко”, “извънземни” и  “богове”, … ,  създават трудно лечими мисловни шизофрении.

Многосмислията (полисемите), тормозят комуникирането с необходимост от  търсене на контекста в който са използвани думите. Примерно, при чуване на думата “езикознание”, не само блондинките, разбират “науката за органа език”. Деловото комуникиране се тормози и става енигматично, когато се объркват термините на родови и видови понятия. Примерно, видовият “организация” бъркат с родовият “система”,  “отрасъл” бъркат със “сектор”, “специализация” със ”специалност”, … .

Оптималната словесност е едносмислова (моносемна). Постижима е, но не чрез призиви и иронизиране, а чрез ефективен контрол на  словотворчеството,  изчистване  на словесностите от равносмислови и многосмислови думи и термини, и порицания за  смислови обърквания.

Оптимизиране на национална словесност е възможно чрез изработване на  адекватен тълковен  речник, в които всеки термин е изтълкуван чрез съвременното си научно определение. Примерно, система – цялостност; съществително, родово. организация – целенасочена функционална система; съществително, видово. … . Адекватният тълковен речник включва и думите,  решаващи проблема при многосмислия. Примерно: “езикознание”- словознание; “геометрия” – фигурология;  … .

Тълковните речници, станали стандарти за националните словесности, са средство за изработване  на адекватни преводи. Анализът показва, че това са буквалните фонетични преводи. Невежите ги осмиват, но те са разбираеми, преведената информация е неизкривена, запазен е смисловият тембър и словореда на превежданата словесност. Примерно: “еърплен лендинг” в буквален превод е “аероплана приземи”; “еърплен из лендинг” е  “аероплана е приземен”; “до иу спиик инглиш” е “вършите вие говорене английски”; … .

Буквалните преводи са изкуство. Те улесняват много изучаването на говорим чужд език, при ползване на разговорници, съставени от тройки изречения, разположени едно под друго – оригинал, транскрипция,  буквален превод, четени отляво на дясно, от дясно на ляво  или отгоре надолу, в зависимост от изучаваната словесност. Гласното произнасяне на транскрипциите автоматизира запаметяването. Писменото овладяване се постига лесно с диктовки.

Ползването на трипластови разговорници и учебници, освен трикратно намаление на учебния труд, минимизира риска за някои самолетни катастрофи, причинени от погрешно разбиране на казани изречения.

Големият проблем – чуждоезиково “замърсяване” на националните езици се решава ефективно, чрез  задължително поставяне в скоби на  писмен и фонетичен запис чуждаа дума, след определената в тълковния речник съответна   българска дума. Примерно, “събота (week end, уик енд)”. При наличие в текст само на чуждицата, редактора се глобява.

В бъдещата нормална държава, персоналната отговорност за качеството на информационните стоки и услуги, за ефективността на информационните трафици, се носи от комисаря на отрасъл Съобщения. Съюзите на учени, издатели, журналисти, … , са длъжни да инициират реформиране на националните езици и стандартизиране на информационните продукти и пакети, както това се прави за въздуха, водите и храните . Без натиск над политиците от родители, учащи, учители,  учени, … , организирани чрез Фейсбук,  в близкото бъдеще не може да се очаква стандартизиране на националните словесности и писмености. 

Декември 2012 г.

One Comment »

  • Искандер said:

    Бравус Венелине, ашколсун Чалъков!
    Юруш на руско-турското сътрудничество….
    Венелине, когато е възникнала писмеността ни, хал хабер са нямали нашенците ни от информация и битове. Но са били богати с ДУХОВНОСТ.
    Глаголицата е трън в ….петата на много не-нашенци. Вади им очите одма га я киризят. Такъв е последният киризперде Харбан Мавър, кръстен от чуждоугодници на ….Черноризец Храбър. Дори има мутренски университет на негово име. Та мавъра-африканеца не е писал за буквите …а срещу тях. И не за кирилицата а…. срещу глаголицата. Мистика …Венелине!Сега си отвори научните трудове на преподавателя от канадски университет по сравнително езикознание, лека му пръст Г-н Георги Сотиров. Той доказа научно, че Линеар В е предшественика на Глаголицата и , че тракийските полкове в Троянската война, както и тракийските войници от 15 000 гвардия на Александър са писали на Линеар В – сричковото писмо. Тогава няма още \"гръцки език\". Именно Глаголицата е трънът за новата форма на християнство след събора в Цариград,382г. когато ОУРФIЛА не е допуснат на заседанията от гвардията на испанеца Теодосий. Оттогава се променя цариградското християнство а Глаголицата става – не-богоугодна. Демек – политически неприемлива. Затова Кирил налага нова визия – пак наша писменост , но не Глаголица. И не в Цариград …а в …Рим. Тогава е последният път, когато цял знатен Рим посреща извън града БЪЛГАРСКИТЕ пратеници, отишли да узаконят \"неглаголицата\" за да може Българската държава да има международен статут равен с Рим и Цариград.
    Относно буквичките – ми Венелинчо, може още да ги поокастриш- в интерес на международното положение. Паметта и кокалите на предците устоявали писменността ни – израз на религията ни – Българската – кучета ги яли!
    Ерми-Ерми-Ар български царски род. Ерми -Хермес Триждивелики.Той и Тривелий-АспарРих гали ба така се е наричал!? Само у нас имаме царски род с неговото име. нито гръчави, нито мисири, нито римляни. Ерми-Ерма-Ерменко-Ерм-Ерген-Ер голям-Ер малък. Труден оксиморон за теб Венелинчо….Ерми-Хермес е кръстителя с вода на божият син Дионис-Велин. Не Венелин. Ерми е първообраза на Иванчо Кръстителя а Велин на Ицето. Това е засвидетелствано 400 години преди новата ера. По нашенско. Затова Глаголицата вади очите на ненашенците. Но виждам, че има достойни наследници на Евгений Вулгарис в твое лице и съвест …Венелинчо…

Leave your response! Вашето мнение е важно, напишете го!

Add your comment below, or trackback from your own site. You can also subscribe to these comments via RSS.

Моля не ползвайте нецензурни изрази! Всеки коментар, в който има линк, ще изчака редактор да го провери за спам - забавя публикуването.

You can use these tags:
<a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

This is a Gravatar-enabled weblog. To get your own globally-recognized-avatar, please register at Gravatar.