2022-12-06

1 thought on “Университетът – начин на употреба

  1. Из http://www.krumblagov.com/investigations/lussi1.php

    „Въпреки авторитетните подписи под заключението малцина му вярват. На 21 юли 1981 г. дори за най-близките й сътрудници смъртта на Людмила Живкова е мистерия. Нейният заместник в Комитета за култура Емил Александров си спомня за погребението:

    „Охраняват трупа й повече, отколкото се охранява жив ръководител. Какво толкова се страхуват от този труп? И затова ли не публикуваха нищо за аутопсията й?“

    Тогавашният шеф на катедра „Съдебна медицина“ проф. Иван Попвасилев десет години по-късно твърди горе-долу същото. Той изпитвал студенти, когато го повикали и му казали, че акад. Малеев иска да вземе тялото на Людмила за аутопсия. От страх пред авторитета му Попвасилев се съгласил. Според него

    медицинската комисия била незаконна

    поне по три причини:

    1. В нея нямало съдебен медик;

    2. Присъствал роднина на мъртвата – Малеев е вуйчо на Живкова;

    3. Проф. Йорданов е участвал в реанимацията й.

    Но в комисията има нещо още по-забележително. Старият съдебен медик греши. Сцената с Малеев не би могла да се разиграе, защото по това време той изобщо не е в България. Документирано е, че на 21 юли 1981 г. академикът е бил в командировка в Италия. Десет години по-късно той признава:

    „В деня на аутопсията бях във Флоренция на международен конгрес по химиотерапия… Пристигнах в България вечерта преди погребението на Людмила Живкова и видях трупа й едва на траурната церемония.“

    С други думи, подписът на председателя на комисията е сложен само за тежест. Телохранителят Мурджев оспорва не само причината за смъртта, но и датата. Той твърди, че още когато лекарите дошли, Живкова вече не е давала признаци на живот.

    Тези противоречия основателно хвърлят сянка на съмнение върху официалното заключение за ненасилствена смърт. Версиите за конспирация са много, но се свеждат до две. Едни казват, че Людмила Живкова се е самоубила, а други, че е била убита. Баща й в спомените си признава:

    „Трудно ми е да го изрека, но не мога да кажа дали кончината й е била естествен резултат от изчерпване на жизнените й сили, или е имало и някакво външно „вмешателство“.

    Защо се е съмнявал Тодор Живков?

    Публикувано във вестник “Стандарт” на 14 юли 2003 г.

    2. Има ли Кремъл пръст в тайната?

    Черненко идва да предупреди Живков да спре дъщеря си

    Версията за убийство датира от първите дни след смъртта на Людмила Живкова. И тъй като беше немислимо някой в България да дръзне да посегне на дъщерята на Първия, съмненията се насочваха автоматично към господарите на Живков в Кремъл. Тогава на власт в СССР беше Леонид Брежнев, чиято доктрина за ограничения суверенитет допускаше намеса във вътрешните работи на всяка страна от съветския блок.

    По онова време противоречията във върхушката грижливо се прикриваха, но сега вече е ясно, че

    дъщерята на Първия влиза в конфликт

    с праволинейните комунисти. Техен водач става председателят на Народното събрание, а по-късно председател на активните борци против фашизма Владимир Бонев, а сборен пункт – съветското посолство в София.

    Правоверните се оплакват от увлеченията на Людмила по източния мистицизъм и окултизма, от срещите й с врачки, но ги представят като опасно „западно влияние“. По дипломатическите канали тяхното безпокойство се предава в Кремъл. Преди смъртта си Тодор Живков признава:

    „По време на визитата й в Съветския съюз през 1981 г. тя на два пъти е била критикувана в Централния комитет на КПСС за провежданата от нея културна политика. Навярно са я намирали за прозападна, а тя беше просто много разкрепостена и много българска…“

    Факт е, че скоро след смъртта на Людмила Живкова рязко намаляха западните филми, пускани в българските кина, и преводната литература от Западна Европа и САЩ.

    Според руския мистик Валентин Сидоров, приятел на Живкова и неин чест гост в България,

    на тайна визита в София пристига

    един от най-влиятелните членове на Политбюро на ЦК на КПСС, който след три години застана начело на Съветския съюз – Константин Черненко. Неговата цел е да тушира напрежението между българското ръководство и съветското посолство. Москва отказва паспорт на самия Сидоров, въпреки че той има лична покана от Живкова.

    Но и българското Политбюро всъщност не е единно и сплотено зад Тодор Живков. Малко преди смъртта на Людмила консерваторите в него постигат важни победи – Людмила е отстранена от поста ръководител на подготовката за честването на 1300 годишнината на българската държава и на нейно място е избран баща й. Той няма как да възрази. През юни премиерът Станко Тодоров, смятан за либерал, е сменен с верния на Москва Гриша Филипов – хардлайнер, роден в Съветския съюз, който дори български говореше с руски акцент.

    Самата Людмила мисли, че руснаците я шпионират. При последното си посещение в Индия през март 1981 г. тя се усъмнява, че телохранителят й Димитър Мурджев е съветски агент.

    Всичко това дава основание на заместника й в Комитета за култура Емил Александров да твърди: „Твърдо съм убеден, че

    помогнаха на Людмила да умре

    Но как – не знам.“

    –––––––––


    http://www.youtube.com/watch?v=xDUZZ4wExv8

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *