Against the background of a severe economic crisis in the eurozone, one is surprised to find a member of the euro area that is actually showing good economic performance. This member is Estonia. In terms of so-called real gross domestic product (GDP) the average yearly rate of growth in Estonia stood at 8.4 percent in 2011 against overall eurozone performance of 1.5 percent. So far in 2012 the average yearly growth stood at 2.8 percent in Estonia versus -0.2 percent in the eurozone.

Не е временно, за жалост, медийното баламосване на хората. Поднасяно със завидно постоянство в новини. В интервюта с кухи мъдреци и в напудрени предавания с изтекъл срок за търпимост. Събеседниците-топчии се отличават, най-меко казано, с чудатост. Един висш земеделски особняк дори си вярва, че е виждал истинска крава. Лилава! Друг разнася по тв студията обрана до шушка ихтиманска старуха и с нея плаши Висшия съдебен съвет. Средно младо недоразумение изключва всяка милост за пушачите. Но си трае, че същото се отнася и до здравеопазването – то и така е видно. И всички притежават дарба да правят от тематичния слон липсваща муха. Заради неотглеждане на тютюн ще се обезлюдят територии? Случва се, голям европейски праз. Протестите за болница в Девин се подкрепят от хиляди души? Ба, шепа недоволни, които от мързел не щат да пътуват сто километра до Пловдив. Болни, на свои разноски… Или да поставят акцент върху лечебното гладуване. Защото в региона липсата на поминък предлага само това.

…В следващите дни поне десетина познати журналисти ми задаваха въпроси, какво се е случило на конференцията, какво е казал Каркасон, имало ли е нещо скандално и т.н. „Да бяхте дошли! – отговарях – Нали за това организирахме тази публична дискусия?!”. „Не бяхме поканени!” – отговаряха всички по един и същи начин. Изумен аз открих, че дори когато става въпрос за съответствие с европейските закони, за борба за истински избори и граждански права, пишещи и мислещи хора изискват лични покани!
…Веднъж пристигнал в Париж, нещата ми станаха пределно ясни. Българските изборни неразбории се бяха превърнали в доходен пазар за някои хора. Те не се интересуваха от принципи и европейски опит, а от „доходни програмки” и платени мeроприятия. Вместо да отворят бутици за дрехи, тези хора „продаваха” конференции.