2024-10-07

53 thoughts on “Подземните богатства на България – управление или грабеж

  1. Отдавна сме продадени заедно с територията.

  2. Това е положението! Управляват ни крадци! Как ще се борят с корупцията, като правителството краде?
    Крадливият циганин Иван Костов закри геоложкото проучване у нас. Закри Комитета по геология, закри 6-те му териториални поделения, предприятието на геоложко картиране и геофизика, предприятието на геохимични анализи. Сега никой не картира, не се прокарва нито един сондаж. За работата на КГ с предприятията са необходими 1.5 – 2 млн лева годишно. Още половин милион може да поддържа сондажно проучване. Резултати от проведените до сега проучвателни работи създадоха суровинната база на индустрията в България. Сега младежи учат геология в СУ и МГУ без да имат къде да работят. БГМ проучваше в десетки страни по света и носеше валута.
    Абе, батак! Ще се оправим когато дойдат китайците!

  3. Извинете, Мариана, поради това, че малкото ви име съвпада с малкото име на един от редакторите на сайта, а именно моето, ще ви помоля да подписвате коментарите си не само с малко име, за да не става объркване.

  4. Всичко това е ужасно и се знае от хората,но същите тези хора позволяват да се извършва геноцид над всички нас. Избират се все едни и същи мафоити.

  5. Направо не можех да повярвам. Извадих голям късмет. От трима кандидати за работа мене ме избраха. Все пак е нещо, макар да знам че понякога за едно място кандидатстват и по сто човека. Тогава, ако те изберат, е по-престижно. До такива работни места, както се казва, обикновено се добират хора с връзки, или партийно подкрепени. А аз само с дипломата си съм подкрепен. Оказа се, че има подробност, която ми пречи веднага да започна. Трябвало да съм докажел, че дипломата ми е истинска. Направо не ми се вярваше. Ама хората ми го повториха. И дори ми обясниха къде мога и трябва да го направя. Имало два подписа от четвъртия семестър, които изглеждали съмнителни. Ама как така, господа! – възкликнах. Съвсем коректно обясниха, че реално нямало проблеми. Такава била установената практика. Прекалено много станали кандидатстващите за работа с фалшиви дипломи. А в моя случай дипломата била най-важно, тоест другите двама нямаха дипломи. Веднага заподозрях, че искат да назначат не мене, който съм с диплома, а някой от неизвестните ми други двама. Но пък аз си знаех, че дипломата ми е напълно редовна, учил съм, полагал съм изпити. Макар че почти не си спомням какво представляваха двамата преподаватели, за подписите на които ставаше дума, знам, няма никакви проблеми. Подписите са си редовни. Макар и малко изнервен, все пак вървях с цел, което отдавна не беше ми се случвало.

    Приятно е да знаеш къде отиваш. Беше въпрос на няколко дни да потвърдят, че дипломата ми е напълно редовна. Същевременно, докато вървях, не можех да не си задавам въпрос след въпрос. Например, какви времена настанаха? Някои и за министри ги назначават с фалшиви дипломи. А мене за някаква обикновена чиновническа длъжност, не само че трябва да се боря с други двама, а и после, когато вече съм спечелил, трябва да доказвам, че редовната ми диплома е редовна. Ама на кого да се оплача? Срещу кого точно да протестирам? И докато се задавах въпросите, ама съвсем риторично, и следователно нямаха нужда от отговор, забелязах групичка протестиращи пред Министерския съвет ли беше, или някаква друга правителствена сграда. Ето, казах си къде мога да протестирам. Хората носеха плакати, на които пишеше – не се виждаше какво точно. Трябваше да застана срещу тях, искам ли да разбера за какво протестират. Попитах най-близкия за какво става дума. Ами протестираме едновременно срещу министрите и на здравеопазването, и на правосъдието. Нормално говореше човекът, не много ядосано. Нямаше плакат, но изглежда беше в течение на самия протест, колкото и рехав да беше. Никакви реформи не се правят. Обещават, само обещават, а нищо не правят, дообясни той. Кимнах и постоях още известно време. И аз бях недоволен, че у нас и правосъдието не е правосъдие, и здравната помощ е всичко друго само не помощ, ако нямаш достатъчно скътани пари. Ама откъде да ги имаш, след като даже когато са те одобрили за някаква работа се налага да доказваш, че дипломата ти е редовна. А някакви и за министри ги избират с фалшиви дипломи без никакви проблеми. Нямаше как да забравя този факт.

    Приятно е да поседиш сред протестиращите. И дори да викаш заедно с всички, колкото и малоброен да беше този протест. Долу!… Оставка!… Искаме реформи!… – и така нататък. Съвсем наблизо пред Президентството забелязах друга групичка. И там протестираха. Много приятно ми става. Не си доволен от нещо, и протестираш. Имаш право. Още по-приятно е, като си спомня как беше някого, когато имахме право само да манифестиране. Никакви протести, само манифестации и махане с байрачета. Тук хората протестираха защото президентът прекалено късно се сетил да зачете волята на народа. И да се допита до него по някои важни въпроси. По всички важни въпроси трябва да се допитва до народа този президент, та дори и следващият. А той чак сега се сетил. Тоест вчера или онзи ден. Тук почти всички имаха много добре написани лозунги. Някои от лозунгите бяха освен с надписи и със снимка на президента от другата страна. И не каква да е снимка, а задраскана. Означаваше, че не го искат този президент. Не се сетих как се казва сегашният, дето тайнствено и дори многозначително се усмихва. Или поне на мене така ми се струва. Бил някакво бившо комсомолче. Ама нали всички по върховете са такива. Активно комсомолче и до него ченгенце, активно комсомолче и пак ченгенце. Разсмях се, като си ги представих управляващите един до друг. Не за да протестират, както протестираха тези хора пред Президентството, а просто така, за да се преброят и да се огледат.

    Ако щете вярвайте, само като обърнах глава с намерение да си продължа пътя към министерството, в което трябваше да проверят дали редовната ми диплома е наистина редовна, видях друга групичка протестиращи. Ама какво става? – не успях да се сдържа. Тези протестираха за нещо сериозно – повишаването на цената на тока. Нямаше как, и тук постоях. Беше направо непростимо ако не изразя отношението си към повишаване на цената на тока. Промишлен или за домашни нужди, без значение. Трябваше да се протестира. И то сериозно. Дори бях готов и камъни да хвърлям, толкова много ми се протестираше срещу повишаването на цената на тока. Все пак имах съвсем друга цел тази сутрин. Отивах другаде. Но подкрепих с викове и в частен разговор с един, а малко по-късно и с още един от протестиращите този протест. Струваше ми се важен. А и всички наоколо бяха на същото мнение. Признавам, трудно се отделих от тези протестиращи. Никога няма да забравя дните и нощите прекарани на тъмно. Имал съм такива. И точно когато се опасявах, че ще се отдам на горчиви спомени, едва не ме понесоха други протестиращи. Защото тези се движеха. Вървяха след трима барабанчици. Бяха тръгнали към Народното събрание и скандираха, че не искали омбудсман. Всъщност искали, но да не бил този, който сега им избрали. Постепенно в съзнанието ми се оформи важна мисъл. У нас каквото и да се правеше беше толкова нефелно, че не водеше до никъде другаде освен до повече милионери сред управляващите. И както вървят нещата, продължа ли да спирам при всеки протест, никога няма да стигна за където съм тръгнал. А протестиращите, заради които все отлагах каквото бях тръгнал да направя, може би точно това правеха – работеха. Хората изглеждаха доста спокойни, въпреки че понякога се чуваше команда и крещяха. Иначе разговаряха помежду си, и с мене разговаряха. Държаха се наистина като на работно място. Докато аз продължавах да съм безработен.

    Палми Ранчев

  6. Аз бях свидетел на всичко това,което се случи.
    Поздравление за статията.

  7. …..не е виновно Системата ! Хората са ни такива ! Хората създават Системата и в случая е Българската…Въпрос на „материал“ ..!!

  8. Милиарди долари изнася „Дънди Прешъс Метълс“ чрез добива на злато и други ценни елементи от недрата на нашата земя. А подземните ни богатства са общонародна, а не частна собственост. Така пише в Конституцията на Р. България. За да си го представим картинно – пари, колкото за един АЕЦ. Срещу какво?

    Правителството на Костов договоря концесията срещу 6 милиона долара, за да прехвърли мината в частни ръце срещу скандалните 1.5% от печалбата, които по царско време падат на 0.75%. За справка: дори най-изостаналите африкански държави вземат от конкистадорите 50 % от стойността на златото си, за да им позволят да ги дупчат и тровят. Схемата е чудовищна. Дори по цени на БНБ концесионерът изкарва много повече от 200 милиона годишно от подземното богатство на Родината ни. И така година след година. От България ежедневно се отмъкват злато, уран, германий, сребро, платина…

    Ежедневно! Грабителството на държавата и народа ни не се прекратява от нито едно правителство! Кои са основните играчи?

    Левон Хампарцумян. По времето на Костов, когато Дънди взема за без пари концесията за златодобив, Левон е зам-министър на промишлеността и шеф на привативацията. Когато Уникредит скандално приватизира на силно занижена цена най-големия български трезор Булбанк, химикът Хампарцумян става банкер. Оглавява банката, заради което специално е променен закон.

    Виктор Меламед е друга възлова фигура. Когато кабинетът Костов подарява за 100 000 долара на никому неизвестния евреин Гад Зееви БГА Балкан, а той източва от него между 40 и 60 милиона тогавашни долара (по онова време цената на най-голямото ни предприятие Нефтохим е 100 милиона долара), Виктор Меламед е дясна ръка на прословутия бизнесмен.

    След управлението на Костов сигурно по случайност Меламед става почетен консул на Тайланд, което му гарантира неприкосновеност от всякакви органи в България в дома, офиса, колата му и навсякъде другаде. Почетен консул на Канада пък става другият човек на Костов – Левон Хампарцумян. Не е тайна, че Канада е родината на Дънди.

    Към групичката е присъединен и наследникът на Левон като почетен консул на Канада – олигархът със спорна слава Иво Прокопиев… Освен издател, Прокопиев е и гуру на зелените, които никога не протестират срещу златодобива, въпреки че той е най-вредителски за природата на страната от всички видове бизнес.

    Да не говорим, че обхваща и територии по Натура 2000, заради което държавата може да бъде глобена за милиони от Европейския съюз. Зелените много добре знаят, че шистовият газ е цвете в екологично отношение дори при добив с фракинг (или фрактуринг, както е прието да се нарича извън тази страна), ако се сравни със златодобива“.

    Преди 2 години, през 2010 г. „Дънди Прешъс Металс“ (ДПМ) и тяхното дъщерно дружество „Челопеч Майнинг“ ЕАД (ЧМ) обявиха сключването на дългосрочни договори за заем на обща стойност 66,75 млн. щ.д. с „Европейската банка за възстановяване и развитие“ (ЕБВР) и „УниКредит Булбанк“ (УКБ). Официалната информация бе, че финансирането ще се използва за рефинансиране на текущ заем в размер на 16,25 млн. щ.д. към ЕБВР и за финансиране на проекта за разширение на рудника и фабриката в Челопеч, на обща стойност 150 млн. щ.д., чиято цел е удвояване на производството до 2 млн. т. руда на година. Проектът за разширяване на производството трябваше да завърши през 2011 г. „Споразумението, коeто подписваме в момента, е поредното доказателство, че за добрите проекти има финансиране от страна на банките. Именно такива добри проекти и предпримчивостта ще ни изведат от икономическата криза“, заяви Левон Хампарцумян, главен изпълнителен директор и председател на съвета на директорите на УниКредит Булбанк.

    Сега, обаче, идва питането: как Левон Хампарцумян и Дънди изведоха България от кризата? Какво се случи преди около година, през 2011? Ето какво:

    Тогавашният екоминистър Нона Караджова подари 2 милиарда лева на „Дънди“. Това стана факт, след като министърката даде одобрение на канадската компания да добива златото ни край Крумовград. Така „Дънди“ най-накрая получи окончателното одобрение на екоминистьра и дълго отлаганият проект на „Болкан минерал енд майнинг“ тръгна.

    „Болкан Минерал енд Майнинг“, дъщерна фирма на канадската „Дънди Прешъс Майнинг“, добива 794 000 тройунции, или близо 25 тона благороден метал от хълма Ада тепе. Като изчислим, че в момента тройунция струва близо 2 472 лева, по фиксинга на БНБ, излиза, че „Дънди“ ще спечели близо 2 милиарда лева от българското злато.

    През февруари 2011 г. правителството даде на „Дънди“ 30-годишна концесия за крумовградското находище. Концесионната такса е нищожна – от 1,5% до 4,5%. Очакваният добив само на находището Ада тепе е 25 тона. Така „Дънди“ прибира 2 милиарда лева, а държавата – нищожните 20-50 милиона.

    Както съобщи геологът д-р Вълко Гергелчев, първоначалните запаси в Челопеч са били изчислени на 1,1 млрд. тона, през 1985 г. са намалени до 57 млн. тона, а сега цифрите са ревизирани до 30 млн. тона. И в тези 30 млн. тона руда освен злато, сребро и мед има и други метали, като олово, цинк, германий, селен, телур, сребро, галий, антимон, бисмут, талий, платина и т.н. В находището има залежи още на сяра, живак и др. Но печалбата на „Дънди“ от тях на практика не може да се докаже, тъй като единственият източник на информация за това са анализите, правени винаги в лабораторията на фирмата. След това с благословията на държавата наличните метали в концентрата отпътуват за далечна Намибия.

    А за да се застраховат срещу евентуални нападки, че изнасят много повече от обявената продукция, от канадската компания настояват за официално увеличаване на концесията за добив до 3 млн. тона руда за година от находището в Челопеч.

    Далаверата със златото ни започва още от времето на Иван Костов.

    Преди правителството на Иван Костов да сдаде властта през 2001 г. тогавашният икономически министър Александър Божков сключва договор с „Дънди прешъс“, в който концесионната такса е в размер на 1,5% от годишния добив на злато и мед.

    През 2003 г. министър от правителството на Симеон Сакскобургготски Лидия Шулева намалява тази такса от 1,5% на 0,75%.

    Така царят харизва най-голямото находище в България и едно от големите в Европа на канадската фирма.

    През 2008 г. кабинетът на тройната коалиция подписва нов договор с канадската компания „Дънди“, който е за срок от 10 години, като предвиденият добив на благородния метал представлява 3 млн. тона годишно. А концесионната такса става 8%. Очакваната печалба само от злато и мед е 5,735 млрд. долара.

    Изненадващо кабинетът обяви, че за целия срок на договора България ще получи 700 млн. долара концесионна такса, независимо от това, че сметките показват друго – при този процент в хазната трябва да влязат 459 млн. долара.

    За 2006 г. – по стари цени на металите, посочени от „Дънди“ – те изчисляват, че печалба от добива на мед, злато и сребро възлиза на 175,7 млн. долара. Таксата е 132 хил. долара.

    Но към 12 март 2007 г. „Дънди“ се коригират – те обявяват, че печалбата им ще е 581,3 млн. долара, като в резултат на това ще внесат 426 хил. долара такса.

    През 2008 г. по цени на Лондонската борса за благородни метали печалбата от злато и мед е 6,698 млрд. долара. При тази цената на металите комисионната такса става 503 млн. долара. Тоест това прави 7,5% концесионна такса, което е намаление от обявените 8% заради изключването на среброто от сметката.

    На фона на тези цифри Нона Караджова преди една година похвали инвестициите, които „Дънди“ правят.

    Както показват фактите, всички управляващи са забъркани около аферата Дънди.

    Както виждаме, в България все още се експлоатират подземните ни богатства за частни цели.

    Какво по силно доказателство, че системата на управление в България е не ефективна. При всичките правителства системата генерира корупция. Костов, Сакскобуготски, Станишев, Доган, Борисов през годините подариха за стотинки не само златните находища но и всичко, което може да се продаде или откровенно да се открадне. Системата на държавно управление в България ражда, култивира и умножава корупцията без значение коя партия управлява. В случая не са виновни партиите, защото която и партия да е на власт тя ако не е била досега – тя ще се корумпира. Трябва да търсим лек за причината за болеста, а не за симптомите. Причината е системата.

  9. Plamen1967 Така е на книга приятелю. вИЖ САМО, ТЕ ДОБИВАТ ОКОЛО 10 ТОНА ЗЛАТО НА ГОДИНА. Без да пресмятаме медта, среброто и редките и разсеяни елементи, които изнасят с концентрата….. Да те те извършват данъчни и митнически измами, като декларират само 1/3 ОТ металите в изнасяните концентрати и то подпомагани от всички правителства. В същото време декларират огромни разходи, включително за околна среда, което е измама, но така те не плащат и корпоративния данък от 10 %, тоест нищо. Днес цената на Лондонската борса е 1300$ за тройунция, но тогава беше 1700… но пресметни 30 000 тройунции на година и ще видиш колко печелят на година. Да печелят и повече, защото разходите им са много по малко от съпътстващите елементи, които не декларират дори, а изнасят с концентрата….. Та само от медта и златото те печелят не по малко от 500 милиона долара на година, а не плащат НИЩО!

  10. Статията определено е тенденциозна. По въпроса че законодателството е неадекватно на променената ик.обстановка и че компаниите трябва да плащат за лоялти да добиват природните богатства съм съгласен.
    Но по въпроса за МИЛИАРДИТЕ, това е АБСЛОЮТНА НЕИСТИНА.
    Дюнди Прешъс е една от компаниите които добиват злато мед сребро…
    Те са регистрирани на Канадската Борса, и според докладите им годишния им оборот е 330 000 000 $ и то от операциите им от 10 мини (само 2 са в Б-я). Няма как тази компания – най-голямата в Б-я на добив на ценни метали да добива метали за милиарди годишно при оборот от 330 милиона…

  11. Комунисти,комсомолци…Гарван гарвану око не вади…Руските агенти Луканов и Костов и продажна компания сътвориха нечуваното разграбване…За справка: през 2012 президентката на Аржентина Кристин КИРШНЕР НАЦИОНАЛИЗИРА приватизираната рафинерия…На ред е България-да се готви агента Златев да сдаде НЕФТОХИм…

  12. В частта за МДК Пирдоп и Елаците има доста неверни неща. Първо На РМД е продадено Елаците мед, а МДК Пирдоп още от началото е продадено на Белгийската Юнион Миниер. Цифрите също не са верни. За цифрите потърсете из Интернет ако намерите изказване или нещо написано инж. Георги Симов – директор на комбината при приватизацията.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *