Home » Авторски страници

Румяна Угърчинска срещу тълкуването на двойното гражданство в България (отворено писмо)

2011.05.27 8 коментара

ОТВОРЕНО ПИСМО ДО ОМБУДСМАНА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

Уважаеми Господине,
Обръщам се към Вас като към най-високо поставеното лице, отговарящо за правата на българските граждани, за тяхната защита от законодателни грешки и хармоничните отношения между държавата и гражданите. Предмет на моето писмо е грешното и вредно за България тълкуване на „двойното гражданство” и дискриминацията която то поражда.
Преди 1989 година малцина българи ползваха червени паспорти, които единствени им позволяваха да пътуват в чужбина. Тези които се установяваха по политически причини на Запад и придобиваха по силата на обстоятелствата чужди документи за самоличност, биваха заклеймявани като изменници и предатели. След падането на Берлинската стена, тръгнала по пътя на демокрацията, българската администрация възстанови паспортите на „бегълците”. Всички български граждани добиха правото да пътуват свободно в Европа. От тогава до днес, няколко емигрантски вълни, съставени предимно от млади и работоспособни българи напуснаха страната и се yстановиха в Европа, Америка и другаде. Официално се счита, че те са 2 милиона. Което ще рече близко до 30% от населението на България. Подхранван от мизерията, от липсата на перспективи за достойно съществувание, потокът обаче не спира. През тази истинска пробойна продължават да излизат средно по 20 хиляди български граждани годишно. Между тях огромен брой младежи и студенти заминават от страната с еднопосочен билет. Твърди се, че причините са икономически. Фактите сочат, че са и политически.
България е „наказаният ученик” в Евросъюза. Политическата ù класа изглежда е изхабена и неспособна да приложи общоевропейските правила и изисквания, да се справи с корупцията и организираната престъпност. В резултат на многобройните икономически грешки съпроводили 20-сет годишния преходен период, здравеопазването, образователната система, съдебната система и селското стопанство са в окаяно състояние. Надеждата за спpаведливост и достоен живот, която се роди през 1989 година, днес е загаснала. Мнозина дори обвиняват демокрацията. Малцина са тези, които разобличават покварното ù приложение, почиващо върху привидността. Не е тайна, че политическата безизходица и липсата на алтернатива тласкат българските граждани към Терминал 2 на летище София. Днес, дори работещи в Либия българи заявяват, че предпочитат да останат в бомбардирана Либия, вместо да живеят в бедната си родина.
В чужбина обаче, никой не посреща нашите емигранти с възторг и почести. Достъпът до работни места – дори в Евросъюза чийто член е България – често е ограничен до сервитьорство, слугинство или строителни услуги. Здравеопазването, тегленето на кредит и ред други администативни постъпки са свързани с неизброими трудности. Поради това, без да се отказват от българското си гражданство, те се сдобиват с паспорти в страните в които са се установили. От този момент нашите емигранти губят редица избирателни права, според действащата в момента Конституция. Кой е губещият в случая? Без съмнение, това е българската държава, която с подобно постановление отрязва пътя за връщане на Диаспората и отчуждава завинаги нейните деца и внуци, разделя семействата и обезлюдява отечеството.
Всички държави насърчават завръщането на емигрантите и дори привличат чуждите таланти. Докато българските законодатели създават закони, които делят българската нация, по подобие на последно изготвения Изборен кодекс. Условия за участие в избори като „уседналост” нямат нищо общо с европейския принцип за безпрепяственото пътуване и установяване на гражданите на Стария континент, където пожелаят (чл. 20-25 на ДФЕС). Госпожа Ева Жоли, норвежка по рождение се декларира кандидат-президен на Франция. От 65 милиона французи не се чу нито глас, че е с двойно гражданство, при това на страна която отказва да влезе в Евросъюза. Премиерът на съседна Гърция, Георги Папандреу е и американски поданник. Никой в Атина не се съмнява в принадлежността му към гръцката нация.
Българската Конституция, направена в разгара на драматични събития в началота на 90–те години, не е предвидила нито евроинтеграцията, нито бързината на развитие на електронните съобщения, нито свободата на пътуване, местене и установяване. Нещо повече, тя си противоречи. Съгласно чл. 26 на Конституцията на Република България, не може да има разлика в правата на българските граждани където и да се намират те. Съгласно чл. 10, равното избирателно право е основополагащ принцип на Конституцията. Според чл. 35, всеки има право да избира своето местожителство. Според чл. 48, всеки гражданин свободно избира своето място на работа. Същевременно, според чл. 65 и чл. 93 могат да бъдат избирани за народни представители и президент единствено български граждани, които нямат двойно гражданство и са живяли последните пет години в България. По този принцип, ред видни българи и личности от български произход, като Цветан Тодоров, Дилма Русев, проф. Минко Балкански, Райна Кабаиванска, проф. Михаил Дихан, Шефкет Чападжиев и мнозина други по–неизвестни, но не по–малко достойни, не биха могли да се изправят пред българския избирател. Безспорно в настоящата си форма и начин на прилагане и тълкуване, българската Конституция пречи на качествения подбор на българската нация. Тя изключва от политическо участие няколко поколения българи, които де факто са втора категория граждани с отнето право да се включат в събдата на родината си, наред със своите събратя и роднини. Те не гласуват за свои представители в Народното събрание. Те имат право да избират, но не да бъдат избирани. На фона на демографския срив и обезлюдяването на страната, бездействито на законодателите буди недоумение и безспокойство. България е била силна само когато е била обединена. На времето никой не е питал Опълченците с какъв паспорт са дошли да воюват за свободна и независима България.
Живеейки едновременно в Париж и София, аз съм типичен напълно интегриран гражданин на Европейския съюз. Притежавам българско и френско гражданство. В професионалния ми, личен и обществен живот зад граница мисълта за България и за моите съотечественици не ме е напускала нито ден. Поради това и посветих повече от десет години да анкетирам с лични улилия и средства за атентата проведен срещу Папа Йоан-Павел II. Убедена в несправедливостта на обвиненията изсипани върху моята Родина, аз успях да издам в Париж през 2007 година книгата „Истината за атентата срещу Йоан-Павел II”. Моят труд, както и филмът създаден по този повод, отхвърлиха документирано всички обвинения срещу страната ни. Книгата бе вкарана във фондовете на многобройни библиотеки и катедри по целия свят. Небходимо е да заява, че без френски документи за самоличност, аз нямаше да имам възможност да постигна тези резултати в защита на националните ни интереси. Поради това считам, че е дошло времето да се постави въпроса „какво прави дадена личност с документите си за самоличност”, вместо да се държи сметка за корицата на паспорта ù. Един от най-уважаваните български възрожденци – Георги Сава Раковски също е имал френски паспорт. Това не му е попречило да бъде основополжник на съвременната българска армия. Ето защо, от името на „двойните граждани” и многобройни поддръжници в родината, Ви призовавам да се включите активно в борбата за премахване на закостенялото и старателно поддържано недоверие между сънародниците ми от страната и тези от чужбина.
Ние, където и да се намираме, сме един и същ народ. В този труден за страната ни момент, емигрантите осигуряват по официални данни 1,6 милиарда долара помощ за близките останали в България и доказват своята привързаност към родината. В същото време, българското общество е дълбоко разколебано в същността на своята евроинтеграция. Носителите на чужди паспорти, от само себе си са доказателство не за „предателство”към България, а за равнопоставеност между българските граждани и напредналите западни демокрации. Те, със своите познания, семейни и професионални връзки, представляват един значителен ресурс, който за съжаление до момента е неизползуван. Българските законодатели носят отговорност за това неоправдаемо разделение на нашата нация. Време е Българската Конституция отново да влезе в ролята на обществен договор между гражданите и Държавата. Поради което се обръщам към Bас с молба за съдействие за преразглеждане на чл. 65 и чл. 93. в хармония с европейското законодателсто и реалното състояние на българския народ.
Убедена, че Вие също споделята моята загриженост за бъдещето на България, аз разчитам на Bашата помощ и съдействие в борбата за обединение на българската нация.

С уважение: Румяна Угърчинска
Париж / София, 25 май 2011 г.

—————————————-
За реакции, мнения, коментар:
фейсбук група Отворено писмо до Омбудсмана на Република България
http://www.facebook.com/home.php?sk=group_112206925533403&ap=1
и електронни адреси:
[email protected] ; [email protected]

Омбудсманът на РБ публикува становище тук.

8 коментара »

  • Галя said:

    подкрепям изцяло това становище. моите деца са с двойно гражданство тъй като баща им е италианец. Те са родени в България и са българи . Считам че да бъдат лишени от право на гласуване е наистина глупав и неморален акт.Живеем във време на глобализация и хората са в непрекъснато движение поради ред обстоятелства, не бива да прекъсваме връзката на хората с мястото където са родени или пък да не им позволяваме да имат българска идентичност понеже не са родени в България. Има много българи, които са родени в чужбина но се чувстват не по-малко българи от тези родени в България. За бога ,хора, вразумете се. Трябва да дадем възможност на всички българи, които се чувстват такива да участват в политические и икономическия живот на нашата държава, в противен случай рискуваме да изчезнем от картата на света.

  • Трифон said:

    #
    Според мен трябва да се види как този въпрос стои в болшинството европейски държави и САЩ.
    2 hours ago ·
    #
    В повечето европейски държави НЯМА двойно гражданство а там където има- има рестрикции в много неща за имащите го.
    Двойно гражданство за хора от ЕС означава, че ако страната, в която си роден е в ес и страната, в която живееш, също е от ЕС, имаш право да запазиш и двата паспорта. това е правото на ес, което има върховенство, така че няма как държавите да го отменят по собствено усмотрение, което не означава, че не може да се направи така, че хората в турция примерно да трябва да избират между турското и българското гражданство. просто турция не е в ЕС.
    32 minutes ago ·
    #
    Trifon Atanassov От една страна законово ‘Другарката’ има правото да иска това. От друга – много български граждани (лично познавам такива) са участвали в действия на тайната Полиция в България (Държавна Сигурност и нейни подразделения) и помагали да бъдат затривани/унищожавани техни съграждани.
    Да не се пропуска и факта, че с ‘идването на промените’ същата тази тайна Полиция (Държавна Сигурност) е микрофилмирала и съхранила на сигурни места архивите с които е разполагала до момента, а както може да се разбере по определени политически актове и манипулации – нейни високопоставени и не само служители са си направили и нелоша колекция от свои частни архиви – на разположение за ползване в удобен момент.
    Както бе РАЗКРИТО ОФИЦИАЛНО от ‘Комисията за разследване действията…. и Архивите на Държавна Сигурност’ – голяма част от важни досиета са били потулени (някои искат да ни убедят – унищожени безвъзвратно) и не може да се доказва така широко вече ползването на хора и техните действия против техни съграждани и точно какво е правено. Аз лично познавам хора принадлежащи към Държавна Сигурност (преди да бъде разкрито съществуването на т.н. ‘Шесто управление’ и други в структурите на Д.С. /за кратко/ и поради виждането на документ на сътрудник – ми бе обяснено накратко и дадени примери за съществуването на групи и ръководени от служители/сътрудници на Д.С. и за методиката на тяхната дейност, както и за принципите на скриване на самоличността на всеки един от тях).
    МОГА СЪС СИГУРНОСТ да заявя, че в България в момента се ВЪЗСТАНОВЯВА системата на ДЪРЖАВНА СИГУРНОСТ и кръгове, които са служили за нея и покрити чрез ‘изчезналите/унищожени досиета’. Досиетата не са изчезнали, а само унищожени техните архиви на хартиен носител (оригинали). Изгорени за да не може да се доказва или разкрива истината за миналите прегрешения на хора и участието им в наказателни действия на Държавна Сигурност срещу български невинни граждани.
    Значи – някои могат да бъдат защитени, изкарани по определени канали извън границите на България дори, да се ‘интегрират’ в западни общества и да чакат настъпването на удобен момент за възстановяване на системата и порядките на отгледалата ги Държавна СИгурност, а ние всички трябва да се съгласяваме с всяка тяхна дума и идея – как да се върнат и да доуправляват неразграбените ресурси на държавата.
    АЗ ЛИЧНО НЕ СМЯТАМ да съм по-глупав от някои интелектуалци установили се на запад и успяли (друг въпрос е как и благодарение на какви ‘дадености’ и умения са там).
    В двата ми официални пъти търсене на Политическо убежище на Запад (1993 в Германия и 2007-2008 Холандия, Германия, Норвегия) можах лично да се убедя как може да бъде правен на глупак човек с истински Политически проблеми в България. Как държавни институции, емигранти, бежанци и служби на Запад са работещи в една перфектна стиковка и обмен на информация и как може да се заглуши истината, когато тя е неудобна за тези, които искат да ни управляват на всяка цена.
    НЕ СЪМ СЪГЛАСЕН В ЧАСТНОСТ С НАПИСАНОТО И ИСКАНИЯТА ЗА ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ НА ХОРА С ДВОЙНО ГРАЖДАНСТВО ЗА ДА МОГАТ ДА ДОУПРАВЛЯВАТ БЪЛГАРИЯ ХОРА ПОСТАВЯ(И)ЛИ СЕ В УСЛУГА НА ЧУЖДИ (НЕБЪЛГАРСКИ) ИНТЕРЕСИ.
    ДОКАТО БЪЛГАРИЯ НЕ ПРОЯВИ ЗДРАВ РАЗУМ И ВОЛЯ ДА БЪДАТ ПОКАЗАНИ ИСТИНСКИТЕ ДОСИЕТА (НЕ КАКТО МИ БЕ ОТГОВОРЕНО ДВА ПЪТИ ВЕЧЕ “НЯМА НАМЕРЕНИ МАТЕРИАЛИ ИЛИ ИНФОРМАЦИЯ ДА Е ВОДЕНО РАЗСЛЕДВАНЕ/ПРЕСЛЕДВАНЕ…”) И ДА СЕ ЗАПОЧНЕ НАИСТИНА НА ЧИСТО – НИЩО НЯМА ДА БЪДЕ ИСТИНСКО.
    23 minutes ago ·

  • Балабанов Стоях said:

    В отговор на Trifon Atanassov
    не бива да бъркате старите политически емигранти от преди 1989 – 90 год
    с тези след 1990 год.
    Защо сте се опитвали да емигрирате едва през 1993 год след като до 1990 год сте били смирен бг. гражданин.
    Ние старите истински емигранти вече сме доста вазрастни, вапреки че в политиката вазраста не е толкова важна, но и доста настроени войствено
    за да се варнеме в родината и да се бориме срещу вятарни мелници.
    Доста балгари източили банките и сега си живеят в чужбина и са даже почетни граждани и чакат вазможност да се заварнат.
    Защо тези хора ги забравихте.
    Затова аз сам против да се променя закона чл. 65 и чл. 93.
    Балабанов
    Белгия

  • Krassimir Christow said:

    През 1993 година получих немско гражданство. Изискването тогава беше да бъда освободен от българско гражданство. Така и стана , с указ съм освободен от българско гражданство. Към момента невиждам никаква необходимост да си възстановявам българското гражданство. Моето мнение е, че една личност трябва да се определи в коя държава и в кое общество иска да живее и да подкрепи това решение със съответното гражданство. Писмото на госпожата от Париж е написано много патриотично и емоционално, но все пак нека както казва поговорката “Да оствим църквата в средата на селото”!
    Оседналостта е много добър критерий, особенно за избори на местна власт.Недопустимо е кандидат,който няма нищо общо с дадена община, да се кандидатира за кмет на тази община. В такъв случай рискуваме не само още да обезлюдиме България, но и следващия кмет на София да бъде Р.Ердоган например. Нека българските граждани с турско потекло да не ми се сърдят за това сравнение. Респект и уважение към българските турци, които в по/голйамата си част са интелигентни и трудолюбиви хора и допринасят съществено за брутния вътрешен продукт на България.
    Ще завърша с една поговорка: “Камъка си тежи на мястото”.

  • Krassimir Christow said:

    Към Балабанов: В Германия съм от 1981 година. И аз съм против промяна на чл. 65 и чл. 93.
    Krassimir Christow, Frankfurt am Main, Deutschland.

  • ГеоргиBG said:

    Република Корея и Норвегия имаха подобен проблем преди години. Двете държави го разрешиха по различен начин. Лично аз съм против и ще изложа аргументите си: 1. Тези хора не са в България и представите за случващото са от медии и това, което научават индеректно; 2. Тези хора са направили своя избор – той е да избягат, а не да се борят и да отстояват докрай правата си. Ако в една битка войникът избяга, той се нарича “дезертьор” и спрямо него се прилагат военновременните закони (да се чете: разтрелва се). Тъй като тук става дума за “гражданско общество” ние трябва да проявим разбиране. 3. Когато има желание се намира начин. Когато желание липсва се търсят причини. Не може някой, който е роден в чужбина, но има двойно гражданство да гласува за държава, която не познава (визирам децата на емигрантите, които един ден ще бъдат пълнолетни). Законите не се правят за някой, а са общовалидни. Истината е, че много млади българи, които живеят в чужбина се срамуват да си признаят, че са обект на дискриминация от “цивилизованите” граждани на държавите, в които живеят. На практика те не работят по специалността си и не придобиват и усъвършенстват навици. Най-грубо казано те се превръщат в сива маса без квалификация. И защо тогава всички ние сме плащали за образованието им? Не стига, че някой ме е заплюл в лицето за стореното, но и има претенции да му се извинявам. Защо тези млади хора, само за миг не си припомнят с какво презрение са гледали на нас, които останахме тук? С какво те ни подкрепяха, когато бивахме обиждани, хулени и мамени от представители на държавите, в които те са избрали да живеят? Определено тези млади хора трябва да приемат, че ги очаква същата съдба, която сполетя младите хора в република Корея и Норвегия. Това, което ми тежи е, че те са НАШИ ДЕЦА. НИЕ ГИ ОБИЧАМЕ И ВИНАГИ ЩЕ ГИ ПРИЕМАМЕ ОТНОВО И ОТНОВО, ПРОСТО ЗАЩОТО СМЕ БЪЛГАРИ. А обидата … нея все някак ще преглътнем. Ще приемем, че “нищо не сме направили”, че сме “стари и ненужни”, “закостенели”, “некреативни и пр.”. Родителите трябва да прощават. Така ва е съдбата ни.

  • Гаврилов said:

    Цитирам Трифон: “В повечето европейски държави НЯМА двойно гражданство а там където има- има рестрикции в много неща за имащите го.”

    Дами и Господа, струва ми се че се изказвате неподготвено. Първо, в Европа Германия е единствената страна, която изисква да се откажете от второто си гражданство, за да получите немско. НО! Ако сте немец по рождение може да имате колкото си искате други гражданства. Какво излиза? Няма нито една държава в Европа която да има претенции към гражданствата на собствените си граждани по рождение (ненатурализирани).

    За какво говорим тогава? Германия иска да ви интегрира, бедни ми българчета. А България иска да ви отроди като ви забрани второ гражданство. Всеки сам да си направи извода. Има ли държава в Европа, където гласуването на хората с двойно гражданство е ограничено? Ами няма, госпожи и господа, няма… като оставим България разбира се. А… забравих. Така беше в Румъния, но толкова отдавна, че вече никой и не си спомня как те си промениха Конституцията.

    Много сте ми патетични : човек не може да има две Родини. Земя като човешка длан … Георги Джагаров. Ама защо не гледате какво правят другите държави, тези които са 21ви век…

  • Гаврилов said:

    \"А обидата … нея все някак ще преглътнем. Ще приемем, че „нищо не сме направили“, че сме „стари и ненужни“, „закостенели“, „некреативни и пр.“. Родителите трябва да прощават. Така ва е съдбата ни.\"

    Господине, вие не можете ли да допуснете, че тези които майката-Родина е изритала в чужбина, където те са се озовали немили-недраги да търсят хляб, също може да са обидени, дори с по-голямо основание? Човек не си избира родителите, нали? А жена си/мъжа си може ли да избере? Добре, човек не избира в коя държава да се роди, а може ли да избере в коя държава да живее? И отказват ли се неговите родители от него затова? Лишават ли го от дом, наследство?
    Кой има по-голяма нужда и от кого: родителите от децата, или децата от родителите?

    Накрая, и този път говоря за себе си : не можете ли да допуснете, че някой може да напусне България, просто за види Големия Бял Свят? И че може да си намери щастието, работа, семейство, на другия край на света? Честно казано, като ви чета и ви съжалявам. Дано сами за себе си вие да сте щастливи. Но моля, не искайте ние да бъдем като вас.

Leave your response! Вашето мнение е важно, напишете го!

Add your comment below, or trackback from your own site. You can also subscribe to these comments via RSS.

Моля не ползвайте нецензурни изрази! Всеки коментар, в който има линк, ще изчака редактор да го провери за спам - забавя публикуването.

You can use these tags:
<a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

This is a Gravatar-enabled weblog. To get your own globally-recognized-avatar, please register at Gravatar.