Home » Избрано

Кризата на лица в БСП е заради софрата

2011.05.30 Няма коментари
Spread the love

Автор:  Калина Андролова

Защото всеки мисли за себе си, Калина. Много клики са в БСП и всяка дърпа към себе си килимчето на властта – споделя висш представител на БСП в отговор на въпроса ми защо не лансират нови лица в партията.

Но най-тежкото е друго – продължава левият партиец – най-тежкото е, че ние вече губим контрола над паралелната власт. А Бойко въпреки булевардното му чувство за хумор все още управлява държавата.“

Ами ще управлява. Политиката не е да сте господари на телата, както беше едно време. Политиката е да сте господари на умовете.

След 20-годишно преживяване родните политици така и не разбраха: важно е кой ще те наследи, защото той ще те съди.

Затова – отглеждайте си наследници! Това е сложно и дългосрочно занимание, изисква творчески усет.

Колкото до Бойко, той има невероятно силен политически инстинкт. След уронващата престижа грама на Байърли той набързо компенсира публичното клатене, като обяви, че се договаря с американската компания Westinghouse за доставка на ядрено гориво.

Хитър ход! Външната оценка и отличната подкрепа за българските управници винаги са имали изключително финансово измерение.

Обикновено министър-председателят ни е толкова по-компетентен, по-демократичен и по-малко корумпиран, колкото по-удобен е за глобалния капитал.

Но дето се казва, само страна, произвеждаща уран, може да си позволи да разсъждава и да се пазари. Защитаването на националния интерес често е въпрос на това дали изобщо може да се удържи на външния натиск.

Понеже сме бедна държава, нищо не раздвижва финансовия живот на обществото ни така, както едни предстоящи избори.

Всичко е в обращение. Компромати, грами, служби, жълта преса, любовници и съпруги, лош имидж може да се трансформира в енергийна сделка, всичко се конвертират в пари.

Единственото, което не се движи, са закостенелите партийни стратези. Предизборната кампания пак ще се превърне в комична битка за гребен между двама-трима плешивци.

Партиите все по-трудно изваждат подходящи кандидати. Защото нито една партия не отглежда свое собствено поколение.

Българската левица не пуска никого, нито един по-нов, нито един по-смел, да не говорим за по-умен.

Напротив. На вратата на БСП сякаш пише: „Влизането забранено! Освен по бизнес.“

В тази стара партия окопаването и връзкарството са толкова мощни, че помитат всяка мисъл за промяна на допустимите фигури. Това е принципът numerus clausus (определено число, ограничен брой).

Едно блокирано общество. Само Курумбашев разведрява обстановката, но в БСП не биха заложили на Курумбашев за президент, защото нямат партиен креатив да използват качествата му, да изработят неговия политически образ и да произведат успех по правилата на истинските политически кампании.

Те искат обратното, личността да ги влачи. И ако може, да ги довлачи до президентския пост.

Допускането на нови играчи на лявата политическа софра е нерентабилно. Ясно е, че който поработи известно време по върховете на партиите, се осигурява финансово за цял живот. Затова и старите кучета не искат около себе си нови гладници.

Мислите на всеки висш кадър на БСП клонят към: „Аз бих бил най-добрият си приемник, но как да се наследя, да му се не види?“

В страната витае не само заплахата от демографски срив, но и от срив на бъдещите публични фигури.

С много голям зор се измъква поредната уморена и изхабена партийна фигура и така призрак призрак избива от избори на избори.

Удобно се проповядва тезата за демократичния деспотизъм или как глупавият народ избира глупави управници.

Назад остава истината за тоталитарната същност на българските партии. Те се управляват на принципа на изсмукването докрай, шпиономанията и кратката доходност. На никого не му и хрумва да инвестира в атрактивни нови умове.

Депресиращата идея, че политиката е само икономическо изчисление, постепенно дава своите тъжни резултати.

Защото невъзможността да се отгледа следващо умно и политически активно поколение и отляво, и отдясно ражда и донася бесовете на „Атака“.

Като няма къде да отидат ентусиастите, отиват там, където могат да трошат бутилки ако не друго, поне е забавно.

Затова, колкото и да се страхувате да пуснете пустия кокал, скъпи политици, ще ви припомня интелигентното признание на Бил Клинтън: „Горбачов ме научи, че има живот и след властта. И това наистина се оказа така.

Източник: http://www.24chasa.bg

Leave your response! Вашето мнение е важно, напишете го!

Add your comment below, or trackback from your own site. You can also subscribe to these comments via RSS.

Моля не ползвайте нецензурни изрази! Всеки коментар, в който има линк, ще изчака редактор да го провери за спам - забавя публикуването.

You can use these tags:
<a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

This is a Gravatar-enabled weblog. To get your own globally-recognized-avatar, please register at Gravatar.