Home » Авторски страници

БЪДЕЩЕТО НА БЪЛГАРИЯ ПРЕЗ ОЧИТЕ НА СТАР БЪЛГАРСКИ ЕМИГРАНТ И АКТИВИСТ В СЕВЕРНА АМЕРИКА

2011.07.19 6 коментара

Д-р Иван Гаджев e политически емигрант в САЩ от 1968 г. Основател и директор на Института по история на българската емиграция в Северна Америка „Илия Тодоров Гаджев“ с филиал в Гоце Делчев. Д-р Гаджев е добре познат на читателите ни от неговите статии и отворени писма, които след като публикувахме (вижте тук, тук и тук) намериха място и в много български медии. Надяваме се и сега да се получи така и най-после гласът на българина, посветил живота си на съхранението на архивите и паметта на българската емиграция, да бъде чут от нашите политици. Неслучайно в анкетата ни на уебсайта сме задали въпрос:
22 години след промените в България, никой от управляващите в България не е посетил единствения Институт по история на емиграцията. Още колко години ще чакаме това да се случи?


До този момент са отговорили повече от сто човека по следния начин:

Б.Борисов или друг от правителството ще посети музея скоро (22%, 22 Votes)
Ще стане при ново правителство (22%, 22 Votes)
След 10 години (8%, 8 Votes)
След 15 години (0%, 0 Votes)
След поне още 22 години (48%, 50 Votes)
Total Voters: 102


–––

gadjev01– Д-р Гаджев, все повече слушаме думите ДРУГАТА БЪЛГАРИЯ произнасяни от различни български политици, явно с различно тълкуване на съдържанието. Какво е истинското съдържание на този израз и кой е първоизточника му?

– Изразът не е нов и е на г-н Стефан Попов. ДРУГАТА БЪЛГАРИЯ са хилядите българи прокудени в чужбина от комунистическата власт след преврата на 9 септември 1944 г. Разпръснати по целия свят, те живеят с образа на Родината, с нейното минало, трагично настояще и неизвестно бъдеще. Те ревностно пазят своите спомени, българските традиции и обичаи, честват националните празници и тачат историята. Принудени да се вградят в чуждия свят, българските изгнаници стават ДРУГАТА БЪЛГАРИЯ, чийто образ създават в продължение на половин век, и стават неразделна част от българската история.
Трудно е да се определи точният брой на българската политическа емиграция. Никой не е водил сметка за него освен органите на българската Държавна сигурност (ДС), която бе отворила „война“ на емиграцията. Война на дезинформация, шпиониране, убийства, отвличания и преследване – не само на емигрантите, но и на техните близки останали в България до 10.11.1989 г.
През различните години МВР е имало специални отдели, към ДС, които са се занимавали с емиграцията. Така от 1944 до 1947 г. тази грижа е поверена на отделение „Б“ при дирекцията на ДС, от 1947 до 1952 г. на отдел „II“, от 1952 до 1963 г. на управлението на втори отдел и т.н. Задачата на ДС към МВР е да издирят и картотекират емигрантите, а също да предвидят мерки за тяхното обезвреждане, компрометиране, разлагане, отвличане.
Органите на ДС най-много са се интересували от двете големи организации – Българския национален комитет „Свободна и независима България“ и от Българския национален фронт, съответно и от техните изявени водачи. Специални мерки са използвани за спечелване на емигранти, които не са ангажирани с дейност против комунистическата система в България, така че да бъдат противопоставени на “вражеската” емиграция. Комунистическата власт обявяваше за врагове на България онези българи, които не споделяха нейната идеология. Разпилени в различни държави те запазват в сърцата си образа за Родината и мечтаят да я видят отново самостоятелна и демократична. Тази мечта продължава и след 1989 година.

– Вие сте живели в България до 31-та си годишнина, а след това 43 г. в САЩ. Какво според Вас е най-ценното за българския народ и нация?

– Най-ценното за един народ и държавата са опазването на територията и гражданите. България е водила много войни, които са завършвали със загуба на територия и хора. Тя е може би единствената страна в света, която е заобиколена от свои земи загубени по време на войните. Територията и хората са най-важното нещо за просъществуване на нацията.

– Какво мисли българската емиграция, в която Вие сте активен член през последните 43 години, за отделянето на огромни средства за строителството на инфраструктура в България?

– Подобряването на инфраструктурата, което прави правителството на г-н Бойко Борисов, е добро и важно нещо. Но това идва след запазването на територията и гражданството на България. За какво й е на България отлична инфраструктура ако няма достатъчно българи, които да я използват за развитие на бизнес! Само един поглед към съседна Гърция може да ни покаже, че ние няма да можем да изградим по-добра инфраструктура, а вижте какво става с народа там. Повтарям – най-важните неща са грижите за хората и запазването на територията на България.
Ние сме малка страна, която винаги е била използвана от великите и силни държави. Те сега ни дават големи финансови средства, но дали това се прави само за благоденствието на българския народ? Българската икономика никога няма да може да се конкурира със западната. Трябва да обърнем очите и плановете си на изток, където по мое мнение, ще имаме добър резултат. Преди българската продукция отиваше за републиките на СССР, а сега има потенциал за развитие на търговията с Китай, Близкия и Среден изток – пазари, към които се стремят и западните държави. Подобряването на инфраструктурата ще помогне повече на западните страни, ако България продължава да губи населението си, както това става през последните 22 години. Ние, като малка страна, трябва да се грижим повече за собственото си население, да го задържим в собствената ни територия, ако искаме да има България след 50-60 г.

– Какво мисли емиграцията за политиката на правителството на Бойко Борисов?

– Според мен премиерът прави всичко с добро сърце за България и вярва в нейното преуспяване. Той прави това въпреки целенасочената и яростна саботажна политика на самия български президент, който е превърнал президентството в генералния щаб на бившите служители на ДС и КГБ, които бяха и все още са заклети врагове на Запада, на НАТО. Когато се разкри, че болшинството от дипломатите ни са бивши агенти на тези органи, президентът Първанов ги защити, а евродепутатът и кандидат-президент на БСП Калфин ги призова да не подават оставките си. Как гледат на това западните правителства – в ЕС и САЩ!
Много от членовете на Народното събрание трябва да обяснят кой ги избрал да бъдат там? Колко от тях са били избрани поименно, а не групово, като членовете на БСП – клонираната столетница с ново име, но запазила старата си философия и цел? Забраната за българските емигранти да бъдат избирани в Народното събрание показва, че целта е да се запази статуквото – страната да се контролира от бившите агенти и активисти на БКП. Истеричните речи на групата на комунистите в Народното събрание целят само едно – да пречат на правителството да подобри живота на българските граждани.

– Какво смята да прави българската емиграция в бъдеще, ще се връща ли обратно или ще остане на запад?

– Българската емиграция след 10.11.1989 г. в болшинството си е млада, образована, способна и с чувство, че не бе оценена в България. Тези хора се установиха на постоянна работа на Запад, голяма част в САЩ. Там те основаха свой бизнес, свързаха се с влиятелни американци, закупиха си обширни и модерни домове, родиха им се и деца, които учат в престижни училища и университети. Тези емигранти пуснаха дълбоки корени на американска земя, и само хора без достатъчно разбиране на огромните възможности, които те имат там, може да мислят, че ще зарежат всичко, което са постигнали и построили през изминалите години и ще се върнат в България, откъдето са избягали. Те вече са част от Америка – нация създадена от различни народности, страна на неограничените възможности в пълния смисъл и съдържание на думата.

– Какво смятате Вие, че правителството трябва да направи за запазване на връзките си с българската емиграция?

– Първо и съдбоносно важно е правителството да мисли за емиграцията и българите зад граница като за ДРУГАТА БЪЛГАРИЯ. В нея живеят повече млади българи, отколкото в самата Република България. Тази, ДРУГАТА БЪЛГАРИЯ, изпраща годишно на близките си в Родината почти двойно повече пари в сравнение с тези, които страната получава от ЕС. Става дума за около 2 милиарда долара, без страната да плаща членски внос, както прави това в ЕС.
Когато българските политици спрат да се страхуват от конкуренцията на българската емиграция и се даде възможност да се гласува поименно за кандидатите за Народно събрание, тогава всичко ще се промени в полза на българите от двете Българии. Сто депутати в Народното събрание са предостатъчно. САЩ имат 380 милиона жители и само 100 сенатори. За 7 милионна България и 100 депутати са много. Трябва да се преразгледа за последен път и българската конституция. Необходимо е да се сбъднат думите на Васил Левски за чиста и свята република – без царе, без президенти и вицепрезиденти. Трябва ни парламентарна република с една камара и министър-председател с два мандата. Всеки депутат, както е в страните с истинска демокрация, да се избира след 2-3 публични дебата с неговите опоненти. Само така българите ще могат да бъдат управлявани от умни хора, избирани от умни граждани. Тогава и българските емигранти ще помагат на България така, както го правят тези на Израел, Англия, Франция, Германия и другите живущи в САЩ от десетилетия.

– Вие сте живели извън страната 43 години. Какво според Вас е най-голямото зло постигнало България и българите?

– Според мен, познавайки добре историята на страната, най-голямото зло, най-голямата трагедия за България, дойде от комунизма. Още на 09.09.1944 г. започнаха безпочвените братоубийства. Бяха премахнати най-напредналите икономически, морално и умствено българи. На 2-ри февруари на Софийските гробища бе избит цветът на българската политика и интелигенция. Същата участ сполетя интелектуалци и земеделци и в останалите градове и села, които бяха обявени за кулаци и фашисти. В България никога не е имало истински фашизъм!
Неуспелите в живота, неуките комунисти отнеха земите, имуществото и къщите на успелите с труд българи и помислиха, че ще ги задържат за себе си. Те обезглавиха България, унищожавайки умните и талантливи граждани. На тяхно място дойдоха хора като Тодор Живков, Антон Югов, Мирчо Спасов и Лев Главинчев – неуки обущари, шивачи и завистливи некадърници. Отмъщавайки на останалите живи и успели българи, те ги натикаха по затвори и лагери. Белене процъфтяваше като концлагерите на нацистите. От университетите бяха изгонени най-добрите професори. По-смелите избягаха от България и станаха политически изгнаници. Децата на избитите получаваха откази да учат в университети. Комунизмът премахна цвета на българското гражданство, който бе подготвян няколко десетилетия. Останаха да управляват самозабравили се неуки хора, верни на чужда сила. Трайчо Костов, Никола Петков, финансисти като Атанас Буров, архитекти и инженери като Пенчо Семов бяха пребивани до смърт в затворите, а имуществото им конфискувано и наследено от такива хора като Цола Драгойчева, Добри Джуров и други от ЦК на БКП. Ще бъде нужно поне столетие, за да може България да създаде личности подобни на безчовечно избитите интелектуалци.
Децата на първоначалните комунисти – убийци, ползваха всички привилегии давани им от властта уж да станат същите по качество като Буров, Семов, Димче Талев и т.н. Напразно! Техните гени, идващи от убийци и некадърници, ги сближаваха до тези на бащите им. България бе поставена в услуга на чужда сила и на хора, които не милееха за Родината си.

– Институтът по история на българската емиграция в Северна Америка – „Илия Тодоров Гаджев“ бе посетен през юни тази година от директора на Централния държавен архив (ЦДА) г-н Мартин Иванов. През юли това бе направено и от проф. Георги Бакалов и заместник-директора на ЦДА г-н Бойко Киряков. Явно е, че те се интересуват от неговия голям архив и дейност. Кое ги привлича най-много, след като е факт, че досега нито един член на правителство в България след 10.11.1989 г. не е проявил интерес към института, който е единствен по вид и съдържание в света?

– В института има десетки хиляди фотографии на емигранти още от 1900 г. В архива му се съхранява досието на Георги Зайков Пирински, даден ни от ФБР – над 1600 страници. Тук са и всички негови статии, с които се опитвал да доказва, че българите в Македония са македонци по националност, материали за противоамериканската му дейност, членството му в Американската комунистическа партия и конспирациите му срещу страната, за което на 2 август 1951 г. бива изгонен от САЩ заедно със съпругата му Паулина Клопака и синът му Георги Пирински (политик в България).
В архива на института има и материали засягащи дейността на Симеон Кохари Сакскобургготски, още от 16 юни 1955 г., когато той е навършил пълнолетие (18 години) и според Търновската конституция, чл. 31, той е трябвало да изпълнява правата си на цар. Архивите описват документално защо българската политическа емиграция отхвърля неколкократно опитите на Симеон да състави българско задгранично правителство и временно българско правителство. Запазени са неговите изказвания против комунистите, с които обаче той, за изненада на всички, стана приятел и ортак в България след 10 ноември 1989 г.
Симеон Кохари Сакскобургготски е запазен в архивите като посредствен човек. Той никога не е могъл да покаже диплома за завършено средно или висше образование. Според писмата на неговия частен учител и възпитател Стефан Попов до царицата майка, се обяснява, че Симеон няма никакъв интерес към науките, а в душата си мрази България и българите. Това става причина Попов да напусне своя ученик, понеже усилията му да промени характера на възпитаника си са се оказали само губене на време.
В архивите на института са запазени оригинални документи – писма на ръководителите на различните емигрантски организации, съюзи и дружества. Тук са и техните публикации по различните проблеми в емиграцията, на монархистите, анархистите, земеделците, македонците, социалистите, комунистите, писателите в изгнание и др. Те са ценен източник на информация за развитието на емиграцията на запад, плановете на емигрантите, постигнатите успехи и причини за несполуките. Има и над 45 хиляди книги, в болшинството си издадени от емигрантите извън България, които до 1989 г. бяха забранени у нас. Има и аудио архив – стотици касети и филми от живота на емиграцията, записани спомени на хора от ДРУГАТА БЪЛГАРИЯ. В архивите на института са отразени животът, мислите, дейността, плановете и постиженията на БЪЛГАРСКИТЕ ПОЛИТИЧЕСКИ ИЗГНАНИЦИ. Отразени са историите на всяка една от българските църкви строени от тях и биографиите на свещениците служили в тях. Няма как да се разбере естеството и дейността на изгнаниците от ДРУГАТА БЪЛГАРИЯ без основно проучване на архивите останали от тях – някои още от преди 1900 г.
Трябва отново да се напомни, че най-важното и ценно за една държава и нация са хората и територията. За тях са водени много войни. Българската нация трябва да е горда с постиженията на българските изгнаници, които макар и такива са постигнали големи успехи в науката, изкуството и финансите. Само в САЩ имаме двама български милиардери, засега. Те са постигнали това с честен труд, извън границите на България. Това са обикновени хора, с които се виждаме в българските църкви без охранители и коли със затъмнени прозорци, които се движат свободни, без никакви заплахи за убийства и отвличания. (Б.Р. Под интервюто ще видите кратко описание на архивите и библиотеката на института.)
Архивите трябва да се считат, че са на БЪЛГАРСКАТА ПОЛИТИЧЕСКА ЕМИГРАЦИЯ В АМЕРИКА, КОЯТО Е АМЕРИКАНСКА ПО ГРАЖДАНСТВО И БЪЛГАРСКА ПО ПРОИЗХОД. Емиграцията до 10 ноември 1989 г. се приемаше от българските правителства за вражеска. Много от емигрантите са имали смъртни и доживотни присъди, а имуществото им е отнето. От 09.09.1944 до 10.11.1989 г. емиграцията е била преследвана и избивана (Георги Марков в Лондон, Владимир Костов в Париж, Франция) и отвличана (Борис Арсов в Дания през 1974 г., Стоян Апостолов Тасев в Триест, Италия през 1977).
Българските правителства НЯМАТ НИКАКВО МОРАЛНО И ЮРИДИЧЕСКО ПРАВО да считат българската политическа емиграция като подчинена на българските служби. Техните архиви, библиотеки и имущества принадлежат на техните семейства, в държавите, в които те са приели постоянно гражданство.
Българската политическа емиграция може сама да определи до каква степен да бъде близка и да сътрудничи на България във взаимните им отношения. Тъй като световната общественост е запозната със законите и изпълнението им от българските съдилища на всяко едно ниво, е опасно да се „танцува“ с българските частни или държавни лица, дружества и организации. Сега, когато България доброволно стана член на ЕС, може само да се надяваме и да очакваме българските държавни органи да се отнасят не по комунистически, а по европейски във всяко едно отношение към гражданите на ДВЕТЕ БЪЛГАРИИ.
ДВЕТЕ БЪЛГАРИИ СА ПОЧТИ ЕДНАКВИ КАТО РАЗМЕР – ГЕОГРАФСКИ И ЖИТЕЛСКИ. НО БЪЛГАРИТЕ ОТ ДРУГАТА БЪЛГАРИЯ, РАЗБИРАТ СВОИТЕ ПРАВА И ЗАДЪЛЖЕНИЯ, НЕ САМО КЪМ ДЪРЖАВАТА, НО И КЪМ ДРУГАТА БЪЛГАРИЯ, РАЗДЕЛЕНА В ЕВРОПЕЙСКИЯ И АМЕРИКАНСКИТЕ КОНТИНЕНТИ. ПРАВИЛНОТО ИМЕ НА БЪЛГАРИТЕ ЖИВЕЛИ В ДРУГАТА БЪЛГАРИЯ ПОВЕЧЕ ОТ ЧЕТВЪРТ ВЕК НЕ Е ЕМИГРАНТИ, А ПОЛИТИЧЕСКИ ИЗГНАНИЦИ. ТОВА ТРЯБВА ДА РАЗБЕРАТ БЪЛГАРСКИТЕ ПОЛИТИЦИ И ДЪРЖАВНИЦИ.

– Каква трябва да бъде ролята на България в света?

– България е много малка, за да върши световна политика. Тя има своите интереси, ограничени на Балканите. Заинтересувана е и от бъдещото устройство на Европа. Груби грешки са били допускани от предишните управници. Въвличането на страната във войни със съседите е струвало много – загубени територии и население, и огромни репарации. България бе партньор на СССР във Варшавския пакт, а днес е партньор на НАТО. Политиката на българските правителства не е била разбирана преди, не е разбирана и понастоящем. Същото се отнася и за българския народ.
Българският народ се е борил 15 столетия за осъществяване на идеал – създаване на собствена държава, в която обединен може да има условия за свободно стопанско, културно и политическо развитие. От този идеал, който за съжаление не е бил достояние на ни едно поколение, никой не може да се откаже без да бъде опроверган от собствения си народ и от хода на събитията, а трябва да работи за неговото постигане според възможностите си.
Дълг на всяко правителство е да работи за достигането на този идеал, но като се има предвид, че това е идеалът и на другите народи и на неговите съседи, да има и да търси решения на една справедлива за всички основа, при която само може да има спокойно развитие и трайно добросъседство с Македония, Гърция, Турция, Сърбия и Румъния.

– Защо България нехае за децата си, за българските емигранти?

– България нехае за гражданите на ДРУГАТА БЪЛГАРИЯ изоставени там след войните, в откъснатите български земи, като репарации. България нехае за децата си и в Северна Америка. Българските организации са подпомогнати в дейността си единствено с американски средства. От България, като майка, те не получават никаква помощ. Така наречената Държавна агенция за българите в чужбина (ДАБЧ) преди 1989 г. се занимаваше изключително с пропаганда на комунистическите идеи на партията управляваща в България след 09.09.1944 г., както и с дезинформация на българската политическа емиграция и с шпионаж в полза на СССР. Днес обаче, тази агенция даже няма право да изразходва пари зад граница, което е шокиращо. Тя няма право да подпомага емиграцията по никакъв начин! Защо тогава тази агенция съществува?
Как българската емиграция трябва да приеме публичната декларация на бившия министър без портфейл, отговарящ за българите в чужбина, че българския народ е ШИБАН народ? Нещо повече, Цецка Цачева – председател на Народното събрание сподели публично мнението си по въпроса с думите: „Разбирам емоцията на Божидар Димитров когато е изпуснал тази фраза, защото това за мен е ЕМОЦИОНАЛНА РЕАКЦИЯ ЗА НЕЩО, КОЕТО АЗ СЪЩО СПОДЕЛЯМ!“
Масовото емигриране се основава и на подобни определения за българския народ от страна на българските политици. Българите емигрират поради мутризирането на държавата ни, поради нетърпимата атмосфера на беззаконие, двойни стандарти и арогантни политици.

– Какво е мнението Ви за българската дипломация?

– Когато се разкриха фактите, че болшинството от българските дипломати, изпращани в чужбина да представляват нацията ни, са бивши сътрудници и офицери от ДС, емиграцията бе възмутена до крайност. Можем само да предполагаме какво мислят по въпроса западните политици за България!
Когато евродепутатът от левицата и бивш външен министър в кабинета „Станишев“ Ивайло Калфин публично призова разкритите „дипломати“, чиито имена бяха оповестени като сътрудници на бившата ДС, да НЕ ПОДАВАТ оставки, разкри истинското състояние на политическия елит в България. Ако така българските политици разбират ШИБАНИЯ СИ НАРОД, нека Господ да му е на помощ!

– Какво мислите за президента на България?

– Два президента, два свята. Вацлав Хавел, президентът на Чехия, обяви себе си за АНТИКОМУНИСТ. Неговият девиз е: „Истината и любовта трябва да надделеят над лъжата и омразата.“ Комунизмът влиза в списъка на всички репресивни и насилствени движения и в него няма нищо универсално или общочовешко. Днес българите знаят, че например Гоце Първанов е комунист, който вече не иска да бъде наричан така. При всичкото им пъчене на гърди, на целият им помпозен речник, той не ще да каже, че е ченге и комунист. Срамът никога не бил част от партийната етика и ако това е причината ние трябва да му простим, но не и ако е друга причина. Сравнението на Вацлав Хавел с Гоце Първанов, като президенти на две нации, бе публикувано в „Харта 77“. Хавел е един пълен с достойнство човек, приел затвор и тормоз, за да победи лъжата, за да е свободен като дух. Той е подписал документа заедно с още 266 други личности. А тук, дори и след 20 години, един пребоядисан комунист, с особен талант към лъжата, стои над страната с дълговременната задача да помогне на безболезнено преминаване от комунизъм към капитализъм, за да може неговите съпартиици да оцелеят.

– Какво мислите за предложенията на депутата Лъчезар Тошев?

– На 16 февруари 2011 г. в Народното събрание се разгледа законопроекта на Лъчезар Тошев за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, с което се предлага създаването на състави за престъпления срещу човечеството така като те са дефинирани в Римския статут на Международния наказателен съд, ратифициран, обнародван и влязъл в сила в Република България.
Идеята на Тошев е да няма давност за престъпленията срещу човечеството. Решение на Конституционния съд от 1992г. позволява да се погасяват по давност тези престъпления, тъй като те не са описани в закона. Така Конституционният съд е пренаписал с решението си Чл.5 от Конституцията, като в момента международни договори по наказателни въпроси могат да се прилагат само ако поясняват вече съществуващи норми в Наказателния кодекс. Така се оказва, че Конвенцията на ООН за неприлагане на давност за престъпления срещу човечеството макар и ратифицирана от България (обнародвана едва през декември 2010 пак по инициатива на Л.Тошев) няма да може да се приложи. Това е защото в Наказателния кодекс има дефиниции за геноцид и за военни престъпления, но не и за престъпления срещу човечеството.
Предложението целеше да запише тези престъпни състави в българския закон, така като те са записани в статута на Международния наказателен съд, но предложението беше отхвърлено. Предложи се и разпоредба, която включва криминализиране на определени тежки категории престъпления, извършени в периода 09.09.1944 – 31.12.1989 г. Българския народ и българската емиграция бяха шокирани, когато „ДЕСНИТЕ“, от ПП ГЕРБ, гласуваха против носенето на отговорност за престъпленията на комунистическия режим. Те гласуваха против внесения от Лъчезар Тошев законопроект, 22 години след падането на комунизма в България!
Това решение на „народните избраници“ от ПП ГЕРБ стъписа политическите емигранти в Северна Америка. Някои от тях се завърнаха в България след падането на комунизма, най-вече за да оставят костите си на родна земя. Но останалите гледат от Америка и не могат да разберат какви в действителност са депутатите от ГЕРБ и тяхната политика. Това им дава причини за размисъл, дали условията в България са подходящи за политическото им здраве. Същото може да се каже и за емигрантите, намерили прием и работа в другите държави, дори и тези в Близкия Изток.
Колко сигурен ще бъде живота на емигрантите ако се върнат в България? Стотици български граждани решиха да останат в Либия въпреки многократните призиви да се върнат в Родината. Какви биха могли да бъдат вътрешните, психологически причини, за едно такова рисковано решение? Толкова ли несигурна е станала България за българите живущи извън нея? Политически или физически опасности са имали предвид българите в Триполи, та са предпочели да останат там с ракетните бомбардировки, но да не се завърнат за сигурност в Родината си с това „демократично“ правителство! И все пак, какво би могло да притъпи елементарните инстинкти за опасност, за самосъхранение у българина в чужбина? На този въпрос Харалан Александров отговаря така: „Ако се опитаме да поставим везните, ужасът от живеенето в разпадаща се държава и ужасът от връщането в България, може би, и не без основания, тези хора схващат България като не по малко разпаднала се от Либия. Много българи, а и всички изследвания го показват, не мислят за България като за държава, която може да им осигури елементарни условия за живот, подкрепа, солидарност и сигурност. Тоест, Българи отдавна в умовете на много наши сънародници, особено на тези, които имат опит от широкия свят, не е държава, а територия, изпълнена с повече рискове и заплахи, отколкото с шансове.
Най-тежката клетва при социализма беше: „ДАТИ УМРАТ ВРЪЗКИТЕ!“ Очевидно е, че социализмът не само не си е отишъл, но дори е бетонирал позициите си по време на недозапочналия, и поради това недозавършил, ПРЕХОД ОТ ФЕОДАЛИЗЪМ КЪМ КАПИТАЛИЗЪМ. Това се вижда и от дейността в „Народното“ събрание на „народните“ избраници в него.

– Какво трябва да се знае от политиците за емигрантите ни?

– Когато се говори за емигрантите, политиците забравят най-важното. Емигрантите не са единични лица. Те са оставили в България родители, братя, сести, братовчеди и приятели. Всички те следят как се отнася държавата към родственика им – емигрант. Те ще си спомнят за него и по време на изборите в България. Емигрантът не е единичен гласоподавател. Той влияе и носи със себе си дузина родственици, които са игнорирани от българските политици. Истината за празните обещания и високопарни речи на политиците преди изборите няма да може да се забрави или скрие под дебелия сняг след тях. Винаги след дебелия сняг на забравата идва и пролетта на възстановяване на минали обещания и резултатите от тяхното изпълнение. Народната памет не трябва да е къса и нека да му мислят политиците за времето когато ще стопи снегът и истината ще се види.

Интервюто взе: Даниела Крантева (журналист от в-к “Вяра”)

19.07.2011 год., гр.Гоце Делчев

–––


КРАТКО ОПИСАНИЕ НА АРХИВИТЕ И БИБЛИОТЕКАТА НА ИНСТИТУТА В ГР. ГОЦЕ ДЕЛЧЕВ

1 – БИБЛИОТЕЧЕН АРХИВ. Съдържа на 45 000 тома – история, география, религия, дипломни работи на български студенти на запад (повечето от тях на микрофилми), пълни течения на много емигрантски списания и вестници издавани от началото на 20-те и 30-те години на миналия век до днес, алманаси на български емигрантски дружества, организации и редакции – повечето подвързани и отлично запазени. Всички те са на български и английски, някои в по няколко екземпляра;
2 – ФОТО АРХИВ. Включа над 10 000 снимки, много добре запазени, в различни размери. Голяма част от негативите са запазени в специални кутии в отлично състояние. Някои фотоси са още от 1911 г. Много от тях са в по няколко екземпляра, а някои са професионално ламинирани, за да бъдат предпазени от влага, пушек и слънчеви лъчи. Снимките, в голямата си част, отразяват живота на българската емиграция от 1911 г. до днес – събрания, тържества, демонстрации, черковни служби, сватби, кръщенки, погребения;
3 – АУДИО АРХИВ. Съдържа записи на емигранти на аудио касети и дискове, които отразяват лични биографии, речи произнасяни на тържества и събрания, звукови записи на важни моменти от живота на българската емиграция в САЩ и Канада, а също църковни тържества и погребални речи;
4 – ВИДЕО АРХИВ. Включва филми на широка лента (35 мм), както и на 8 мм. Някои са черно-бели (от 1920 г.), но повечето са цветни и озвучени. Архивът разполага с филми от времето на Симеон Радев, като български пълномощен министър в САЩ, на емигрантски манифестации, политически демонстрации, събрания, годишни конгреси, театрални представления, църковни служби и събирания;
5 – ЦЪРКОВЕН АРХИВ И ЦЪРКОВНА УТВАР. Това са оригинални икони още от 1920 г., кандила, кръстове, библии и минеи още от XVIII век на старобългарски (черковнославянски) език, различни сувенири от 1907 г. при строежа на първата българска черква в Америка, свещенически одежди и помагала за службите, корони използвани при първите венчавки на българската емиграция в Северна Америка;
6 – КАНЦЕЛАРСКИ АРХИВ. Към него са зачислени множество бюра, столове, пишещи машини използвани при подготвянето на първите вестници, списания и брошури на български език в Америка, а също и компютри, микрофилм райдъри, модерни каталози и др.;
7 – СУВЕНИРИ. Включва множество значки, делегатски карти и ленти още от 1930 г., които са използвани при различни конгреси, сбирки и тържества на българската емиграция. Тук намират място различни оригинални знамена на емигрантски дружества от началото на 20-те години на миналия век;
8 – ЛИЧНИ АРХИВИ на известни и стари български емигранти в Америка, които са подарявани или са закупувани от д-р Иван Илиев Гаджев. В повечето случаи те са придружени от надлежно попълнени и подписани декларации на името на д-р Гаджев. Тук са и спомените на българската политическа емиграция, в повечето случаи на антикомунисти, а някои и промакедонски, записани на касети лично от д-р Гаджев.
Приблизителната тежина на архива на института е над 50 тона. В средата на 90-те години на миналия век той е пренесен от САЩ до България в контейнери с кораб за сметка на семейните средства на основателя на музея.

gadjev02

gadjev03

Снимков материал от посещението на ръководството на Държавния архив в Института на емиграцията през юли 2011 г. На последната снимка е г-н Мартин Иванов – новият ръководител на Държавния архив, който също вече два пъти посети гр.Гоце Делчев

martin_ivanov

6 коментара »

  • христо марков said:

    В никакъв случай не трябва да се предоставя архива на сегашното ръководство на Центр. у-е на архивите в БГ, в никакъв случай. Шефът Г. Бакалов е доносник на ДС , вербуван през 1988 /!!!/ с цел работа с емиграцията и „дисидентските движения“. В БГ властват рудиментите на комунизма и тайните служби, колкото по далече от БГ, толкова по добре !!!

  • Rumen said:

    д-р Гаджев е посветил живота си на архива, а агентите ще го разчистят или вече са го направили!

  • Nik said:

    Похвална и достолепна е постъпката на д-р Иван Гаджев, посветил сили, време и лични средства, за да събере и подреди на едно място артефакти на повече от столетната история на българската емиграция.

    Малцина са способните така безкористно, по възрожденски да поднесат на народа си такъв стойностен подарък. За да го направиш, трябва да си широко скроен, мащабно мислещ и нехаещ за титли и звания.

    Бъдещите изследователи на тази важна брънка от българската история няма да бъдат принуждавани да прекосяват вече десет морета, за да стигнат до извора – той безкористно им е предоставен от човека, отдал себе си на идеята да събере, спаси и запази разпиляното наследство.

    Д-р Иван Гаджев показа с този уникален жест, че идеята стои по-високо от материята, че си заслужава да загърбиш спокойния, уютен, обезпечен западен начин на живот в името на нещо, което не се яде, не се пие, но се носи дълбоко в сърцето.

    Наистина – колцина са българите като него, които се осмелиха да се завърнат в колабиралото си Отечество, и при това не за да търсят някакви компенсации или привилегии, а за да му поднесат резултата от дългогодишните си усилия на ползу роду?

    Прави впечатление, че общо взето д-р Гаджев е успял да се ориентира в (нарочно) обърканата обстановка у нас и да забележи основните тенденции, ръководещи ежедневието на българина.

    Само човек, способен да съчувствува на изпадналите в беда – без самият той да е лично потърпевш – би могъл да се домогне до този кардинален извод, ръководен за днешната българска действителност:

    „Най-тежката клетва при социализма беше: „ДАТИ УМРАТ ВРЪЗКИТЕ!“ Очевидно е, че социализмът не само не си е отишъл, но дори е бетонирал позициите си по време на недозапочналия, и поради това недозавършил, ПРЕХОД ОТ ФЕОДАЛИЗЪМ КЪМ КАПИТАЛИЗЪМ.“

    Силно ме впечатли и обстоятелството, че д-р Гаджев е забелязал с безкомпромисен поглед онова, което управляващите – вкл. и днешните – се стараят да скрият зад фалшиво демонстрирано противопоставяне на БСП, озоваващи се в решителните моменти именно в лагера на Червената мафия.

    Онова, което навремето правеха хората на БББ („Български Бизнес Блок“ на „народния трибун“ Жорж Ганчев), днес напълно осъзнато го реанимират и депутатите, лично подбрани от ББ (премиера Бойко Борисов):

    „Българския народ и българската емиграция бяха шокирани, когато „ДЕСНИТЕ“, от ПП ГЕРБ, гласуваха против носенето на отговорност за престъпленията на комунистическия режим.

    Те гласуваха против внесения от Лъчезар Тошев законопроект, 22 години след падането на комунизма в България!

    Това решение на „народните избраници“ от ПП ГЕРБ стъписа политическите емигранти в Северна Америка.“

    (При това, вместо да им скръцне със зъби – което е правил нееднократно при далеч по-маловажни случаи – и да ги накара да прегласуват решението, министър-председателят Бойко Борисов просто си замълча; което го нарежда в една – може би Пета – колона барабар с неговите депутати и БСП, която преди изборите се беше заканил да забрани).

    Прав сте, г-н докторе, макар и късно, истината ще изплува на повърхността:

    „Народната памет не трябва да е къса и нека да му мислят политиците за времето когато ще стопи снегът и истината ще се види.“

    Дано да не е прекалено късно.

    Дано да не е „Exitus“

  • Boril said:

    (При това, вместо да им скръцне със зъби – което е правил нееднократно при далеч по-маловажни случаи – и да ги накара да прегласуват решението, министър-председателят Бойко Борисов просто си замълча; което го нарежда в една – може би Пета – колона барабар с неговите депутати и БСП, която преди изборите се беше заканил да забрани).

    Toчно така! Тежко ни…
    Поздрави!

  • Pesho said:

    Цитат от
    Истината за произхода на Симеон Сакс Кобург Гота
    http://clubs.dir.bg/

    Цар Фердинанд е потомък на странична линия на Сакс-Кобург-Гота. Дядо му принц Фердинанд се оженва за унгарската принцеса Мария-Антония Кохари през 1816 г. и създава католическата линия Сакс-Кобург-Кохари. Към нея принадлежат всички българската Сакскобургготска династия.

    Според една от версиите:

    Малцина знаят, че истинската фамилия на Симеон, която е носена до Фердинанд е Кобург-Кохари. Кохари (или Кохару) е богата фамилия на унгарски покатоличени евреи, които са купили благородническата си титла от австроунгарския двор. През 1816 г. дядото на Фердинанд се жени за богатата наследница Мария-Антоанета принцеса Фон Кохари (1797-1862), чиито баща е един от най-богатите хора в Европа и е свързан с клана Ротшилд във Виена.

    В свое интервю пред израелското списание „Фар“, Симеон Сакскобурготски изтъква своя произход. Същото той прави и пред наши сънародници-емигранти в Мадрид през 90-те години на миналия век. Затова не бива да се учудваме, че в плана за докарване на Симеон в България и безогледното му лансиране във властта се включиха хора като Уилям Монтгомъри, Яков Джераси, Линдел Грей, равин Хаим Асса, Емил Кало и др., както и масоните Гиньо Ганев, Георги Марков, Стоян Денчев, Любен Гоцев, Васил Гоцев, Илия Павлов, Стоян Ганев и др.

    Така започващите с „К“ и формално български имена на децата на Симеон получават двойно обоснование – те са възхвала на двете фамилии: Кобург и Кохари.

  • Milena said:

    Много благодаря на интревюирания и водещият интервюто! Не съм си представяла, че някъде по света има такъв богат архив с документи за истината на най-новата българска история, която е всеизвестно, че е най-грубо манипулирана. Ще се радвам, ако някой знае електронен адрес с качени документи в интернет. Предварително благодаря!

Leave your response! Вашето мнение е важно, напишете го!

Add your comment below, or trackback from your own site. You can also subscribe to these comments via RSS.

Моля не ползвайте нецензурни изрази! Всеки коментар, в който има линк, ще изчака редактор да го провери за спам - забавя публикуването.

You can use these tags:
<a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

This is a Gravatar-enabled weblog. To get your own globally-recognized-avatar, please register at Gravatar.