2024-12-14

18 thoughts on “ТРЯБВА ЛИ НА БЪЛГАРСКАТА ЕМИГРАЦИЯ МИНИСТЕРСТВО?

  1. „Свободата на словото и печата е все още патент на западните демокрации. Аз се опитвах да публикувам критични статии за партийната мафия в България но неуспешно. Цензурата в редакциите е доста силна. Само чрез форумите на български емигранти е възможно да се пише това, което истински ни вълнува.“
    Необорими думи!

  2. Абе много са загрижени българските бюрократи, политици и ченгесари за българските граждани във и извън България! Най-вече за парите и имотите на българските граждани и то най-вече как да им се ГЕПАТ! Било чрез „доброволно“ задължителни осигуровки към монополни безотговорни държавни фондове, било чрез грубо нарушаване на конституционната равнопоставеност на индивида с държавата, било чрез башибозушко отношение на правоимащите държавни храненици към правонямащите данъкопладци, било чрез кухи патриотарски лозунги, въодушевяващи само крадливите и мързеливи аграрни лумпенпролетари, ….. Аман от „грижите“ на българския башибозук за българските граждани, аман от многократно надплатените „грижи“ на държавата на червените мутро-ченгесари, наречена България!

  3. Отговор до Ангел:

    Ангел, емиграцията, в най-добрия случай, е въпрос на съзнателен ИЗБОР. Ти живот зад граница не си водил. А аз този в Б-я (понякога съкращавам на БГ – това ли ти е важно наистина??) го познавам. Водила съм го 28 години и когато го прекратих, оставих зад гърба си няколко куфара личен багаж, много квартири, едва 3 год. легален трудов стаж и заплата от 200 лв чисто за 16-часов работен ден (административна длъжност). Сега си „живуркам“ с един много добър минимум движима и недвижима собственост, 2 деца, пообиколила малко свят (наистина малко) и поживяла на два континента – и това, за само 5 ГОДИНИ.
    На тебе, моето момче, колко години ще са ти нужни в БГ, за да си купиш сам апартаментче и някаква прилична кола, като за начало?? Имам предвид – колко години ще им изплащаш заемите, под или над 20 – замислял ли си се вече? Дано си се простил с детството – трябва да почнеш вече да трупаш 37 ГОДИНИ трудов стаж, за да се пенсионираш в родината – нали можеш да си сметнеш и сам на колко години ще си, за да ти отпусне държавата пенсия?
    Апропо, ако не знаеш – докато работиш, от заплатата ти ще се заделят пари, които държавата ще плаща на СЕГА навършилите възраст и стаж – пари, които ТИ лично си заработил. Твоите пари ще им дават. Защото „нямало вече за тях“. Ще им дадат и моите, които си събрах за 3 години бач по трудов договор (ти не познаваш практиката да се работи без договор и без осигуряване, но аз я познавам).
    Надявай се, когато ти остарееш, да има кой да заработва за твоята пенсия… защото тази, която си си „изслужил“ сам, НЯМА да ти се полага! А ще си на 63-67 години и ПРИНУДЕН да си трудовозает, ако можеш въобще да си го представиш от сегашния си ракурс!

    Какво ще правиш ТИ, за да се променят нещата „отвътре“?? Ще ти кажа – ще го даваш по най-лесния начин. По най-мазохистичния. Като 7-тте милиона наоколо ти, които след предстоящото преброяване не знам колко ще се окажат, наистина. ТВОЯТ избор е лесният, не моят – ако някой ден достигнеш до момент да избереш моя, ще видиш и сам за какво ти говоря – сега виждам, че даже и не искаш да си представиш. Не смятай, че всички емигранти са като хората, които познаваш или за които си чувал от „аверчета“ и съседи – да се блъскат като магарета за жалки трохи! Толкова милиона мазохисти аз само в България знам – извън нея, определено са в пъти по-малко! Ще се осъзнаеш и ти и ТОГАВА ще е моментът да направиш избор, когато видиш тесните граници на професионалния си разтеж, преброиш грубо годините живот на квартира, колко пари ще ти трябват на месец, за да отгледаш дете или две, с какво ще ходиш до работа и въобще – колко струва всичко, което ще направи живота ти удобен и самостоятелен, и, най-вече – МОЖЕШ ЛИ да си го позволиш само с труд, качества и добро възпитание!
    Сега си още млад и ракурсът ти е детски и необременен от реалностите.

    А колкото до това какво аз лично правя… ще ти го кажа така – правя повече от мнозина други! Но с „контри“ като теб, които, вместо да се впрегнат „на работа“ в един впряг с „различните“, гледат само в чуждата паница и фантазират за чуждите „грехове“, ще е много трудно – не че няма да стане. В Б-я всичко става, само че – бавно! Защото нещата се движат от „ръчкащите“, а не от холериците и от пустословстващите патриотари.

    И това ще добавя – голямата вълна на емиграцията от последните 20 години ти не я познаваш, защото, когато започна, ти си ходил още на детска градина (проста аритметика). Това, от което хората избягаха ТОГАВА масово, през глава, ти не го знаеш, защото беше преди мутрите, чалгата, проститутките и наркотиците (нещо, с което аз, отчасти, израстнах). То беше друго и беше МНОГО ПО-СТРАШНО.
    Не ги съди тия хора, защото те са плод на друго време, а не на твоето. Замисли се по-скоро защо емиграцията продължава със страшни темпове и днес и дали стотици хиляди биха стояли „навън“, ако наистина живееха толкова мизерно, колкото ти си въобразяваш.

    Поздрави и продължавай да се информираш.

  4. ДО МИЛА:

    Първо пишеш БЪЛГАРИЯ като „Б-я“ , второ обясняваш ни как ако хората в „Б-я“ „продължат да пренебрегват съзнателно правата си и да не отделят време и труд, за да ги защитават, Б-я ще продължи да бъде клекнала пред тези, които я изсмукват и „доят“ с безумен и нескончаем цинизъм.“

    Искам да те попитам,защо след като си такава патриотка и не си като всички други в „Б-я“ вместо да се бориш срещу неправдите в милата ни Родина се изсели в чужбина (поне така разбирам от конетара ти-говориш за България като място,където ти не живееш и на което не определяш съдбата).Много по-лесно ти е да даваш оценки,без да си се опитала да се бориш в собствената си Родина, а си забегнала и се възползваш от по-развитата чужда държава.Защо след като ти имаш качества,акъл и ред други качества, които на „хората в Б-я“ им липсват, не ги развиеш тези качества за благото на Родината си,а от другия край на света даваш кардинални оценки какво НИЕ ТРЯБВА да направим??!!!
    Аз съм на 22 години и ще остана до живот в България за да се боря за благото на Родината си и няма да емигрирам като тебе,защото така ми е по-лесно,след което да давам оценки наготово.
    След като няма да се роди правителство на надеждата, с какво ТИ се бориш срещу сегашното положение?И поне си права,че няма да отделим време и усилия за оправяне на сегашното ни положение,след като на такива като тебе им е по-лесно да си вдигнат всичкия багаж и да идат на непозната място в чужбина,в чужда държава, в много случаи (познавам доста такива хора) да живеят по-зле отколкото в България, но от някакъв мазохизъм и кеф че са навън да си остават там,да не искат да се звърнат,да не учат децата си на български и българска история и т.н. Пожелавам ти приятно живуркане навън, а на нас се пада тежката задача да оправим нещата отвътре!!!

  5. Моите уважения към д-р Гаджев, но статията му е много едностранчива. Нима наистина си мисли че Министерството но българите в чужбина трябва да се занимава само с нуждите на българските емигранти на Запад и в Америка. А кой трябва да се занимава с българите родени извън Бълтария? Като Северна Добруджа, Южна Румъния, на запад от Западните Покрайнини, Македония, Албания, Гърция – които дори нямат право да говорят ( не дори и да изучават а обикновен битов разговор ) на български език.
    Що се отнася до агентите на ДС – ами аз не зная държава без даржавна сигурност. Съжалявам, но за мен комунизъм и прочие дивотии са преходни неща – България трябва да остане вечно!
    А що се отнася до пярвият емигрант – аз искренно се учудвам че под чертат са останали хора като Васил Априлов, Д-р Петър Берон, Д-р Иван Богоров и сигурно много други.

  6. Ракараха ченгето Божидар : стъпка в правилната посока. Сега закрийте и ДАБЧ. Само харчат държавни пари. Тези 700 000 лева бюджет да ги дадат на българските училища в чужбина, ще има много повече полза.

  7. Обществените съвети по държави са една добра, надеждна и издържАна алтернатива на сегашния хаос, разпиляност и угнетяващо бездействие от наша страна. Това са организационни структури по места, по същество – политически-независими и необременени да следват нечия „чужда директива“, съставени от хора активни, хора – запознати с проблемите на емиграцията (вкл. по места), хора с дълбочина, достатъчен капацитет, информираност и ангажираност да се намери вярното решение за емиграцията.
    Хора с активно протестно отношение към растящата изолация и пренебрежение, в които държавата целенасочено ни капсулира чрез страхливия си овластен многопартиен апарат.

    Обществените съвети се ИЗБИРАТ, а НЕ СЕ НАЗНАЧАВАТ. Избираме ги ние, емигрантите, познавайки тези, на които делегираме своето доверие! И имайки възможност „да им търсим сметка“, да настояваме за прозрачност на техните действия. Имайки, също така, и ГАРАНЦИИ, че тази дейност ще е наистина конструктивна и целенасочена – чрез това, че работата на Общ. съвети е на обществени началА, не се „плаща“ от политически сили, от някакви бизнеси, от компрометирани хора, от ченгета, десари и прочее търтеи и паразити!

    Бидейки българинът, като средно понятие, апатичен, разочарован, единак и свикнал винаги сам да си блъска главата за всичко, то той не бива да пречи и да осъжда малцината доброволци, които поради НИЧИЙ платен интерес са се нагърбили да разбият стената наместо него!

    Стената няма да падне, докато дремем пред нея в летаргия или я псуваме и плюем колко е висока и колко – дебела. Трябва да сме АКТИВНИ! Да спрем да блеем и да мрънкотим из интернет! Нещата НЯМА да се променят, ако НИЕ не променим подхода си към тях и не инвестираме време, разум и общи усилия, за да си помогнем!

    (Извинявам се за патоса, но ми е дошло до гуша вече само от приказки и от привидна безидейност и беззащитност – „докато умните се наумуват, лудите се налудуват“!!!)

  8. Обществени съвети на българите в чужбина каза:

    Драги сънародници,

    По традиция в края на всяка година правим равносметка на свършеното, отправяме благопожелания.
    Изминалата година, която е и четвърта от пълноправното членство на България в Европейския Съюз, ще запомним с началото на реформата на съдебната система, както и с дългоочаквания нов Изборен кодекс. Тези закони задълго ще определят политическото развитие на Отечеството. Със съжаление ще отбележим, че нашите високи очаквания, засега не се оправдават.

    Българите в чужбина не са безразлични към икономическите и политически затруднения на Отечеството. Паричните преводи от чужбина превръщат диаспората в най-голям нетен инвеститор и превишават тези внасяни от Европейския Съюз. Българските емигранти : работници, студенти, инженери, учени, хора на изкуството, са другото лице на България пред света. Това лице обаче няма свои представители в Народното Събрание. Българската Конституция дава равно право на глас на всички български граждани, където и да се намират. Изборният кодекс ограничава това равно право. Гласуването в чужбина ще се сблъска с нови трудности, но такова беше желанието на мнозинството в Народното Събрание.

    За да бъде чут нашият глас, българите в чужбина следва да изберем през 2011 г. Обществени съвети, които легитимно ще ни представят пред българските официални институции. Тези избори ще се проведат съвместно с президентските в България, през Октомври 2011.

    Не е тайна, че Закона за българите в чужбина от 2000 г. не се спазва. Държавната агенция за българите в чужбина подготвя зад гърба ни вече две години нов Закон за българите и българските общности в чужбина, който да замени стария през 2011. Предвижда се създаването на Национален Съвет – представителен орган на българите в чужбина, чийто членове по старому ще се назначават.

    Нека ясно да заявим, че такъв Национален Съвет не може да ни представлява. Единствено участието на българи, живеещи в чужбина и избрани от българските общности зад граница, може да легитимира неговото съществуване.

    Драги сънародници, където и да сте,
    нека си пожелаем през новата 2011-та година здраве, късмет, и повече гражданско общество!
    <strong Спорна и щастлива Нова Година!>

    Временни обществени съвети на българите в Австралия, Бразилия, Германия, Гърция, Испания, Канада, САЩ и Франция.

    globalbulgaria.org

  9. Хора, силни сме само когато сме заедно! Ако само 1% от емигрантите се бяха що годе организирали, нямаше разни чиновници и ченгета да ни се подиграват. Едно че ни забраняват да бъдем избирани в Народното Събрание, сега пък не спазват Конституцията и ограничават изборите в чужбина. 10 години вече Закона за българите в чужбина не се прилага, никой не е в състояние да каже защо. Усмихват се тайнствено и мърморят че бил противоречал на други закони и бил неприложим. Но на кои закони противоречи, не казват, ясно защо (защото такива няма).

    Да се обединим в Обществени съвети, изборите ще са догодина, подкрепете идеята с гласа си: globalbulgaria.org

  10. Не са само агентите и доносниците проблема, г-н Величков.

    Ако само те бяха проблема, щяхме да имаме и примерно по-читав и по защитаващ интересите на българите в чужбина български външен министър (който така или иначе не е такъв, на каквото и да се прави); щяхме да имаме (да имат емигрантите и въобще българите в чужбина) по-читав шеф на Агенцията за българите в чужбина, а не поредният чиновник кариерист; ако беше така, ако само дипломатите сътрудници на бившите тайни служби бяха проблема, нямаше да има проблем в това депутати и политици от разни политически сили да направят примерно Избирателен закон, който да приеме част от предложенията на емигрантските общности. Ако беше така, нямаше едни или други не особено подходящи за дипломатическа или за държавна длъжност хора да бъдат назначави на дипломатически или чиновнически или държавни постове – на които постове, и без да са били никога агенти, те да мислят повече за нечии други или за собствените си, или за партийни или за корпоративни, или за не знам какви интереси, не и за интересите на българските граждани -били те вън или вътре в България. За които уж нали всички работят и за което са били назначени, но не им стига капацитет или пък въобще нямат призвание.

  11. Поздравления за текста. Време е българските общности сами да се управляват, а не да бъдат контролирани от агенти и доносници.

  12. Горният читателски коментар отпраща към Закона за българите и българските общности в чужбина, в който преди цели 10 години и 4 правителства законодателят разписа създаването на т.нар. Национален съвет, който да поеме връзката между държава и диаспора. Да, но този съвет е НАЗНАЧАЕМ – назначаем и сменяем от политическата конюнктура.
    Плюс- каква ПРЕДСТАВИТЕЛНОСТ би имал един такъв орган, в който не участва НИТО ЕДИН български гражданин, реално живущ зад граница??? Пълна смешка (при това, както горният коментар правилно отбеляза – и неизпълнена!).
    Държавата не изпълнява собствените си закони.
    Включително – куците.

    Единствено ИЗБОРНОСТ и единствено ПРЯКО участие на български емигранти могат да доведат до каквато и да било ПРЕДСТАВИТЕЛНОСТ и тежест на какъвто и да бил орган, който държавата ще създаде за своята гръцка с диаспората, като общо понятие!!

    Всичко друго е дръжки, тинтири-минтири и вяло и неубедително „маркиране“ на дейност, включително от страна на Държавната агенция за българите в чужбина, която, като че ли, предпочита командировки и разходки само из развитите части на Европа и високите части на Северното полукълбо, т.к. ни веднъж не съм чула за нейна подкрепа или инициатива в държавите, в които аз лично съм имала шанс да живея в Азия и в Мидъл Ийст.

  13. Тези идеи, за които говори уважаваемият д-р Гаджев, по принцип бяха заложени в Закона за българите извън България от 2000 г. За съжаление, той се не изпълнява, включително и от днешното правителство. Трябва най-накрая да се създаде постановения в самия закон Световен съвет, както и съответните фондове. Изказвал съм идеята Фонд „13 века България“, създаден именно от емиграцията, да поеме функциите на държавно-обществена фондация за подкрепа на българските общности по света. Това може да стане с решение на правителството, стига да има добра воля. На времето в ДАБЧ бяхме разработили подробен проект за Световен съвет, обсъждахме го с други институции, с неправителствени организации, така че и в тази посока не е необходимо да се започва „от нулата“.

  14. Българската емиграция днес носи духа на оптимизъм и разум, който 20-тте години мъчителен и унизителен т.нар. Преход смачка и задуши у обществото, закотвено задълго или пък завинаги в родината. Ако хората в Б-я продължат да пренебрегват съзнателно правата си и да не отделят време и труд, за да ги защитават, Б-я ще продължи да бъде клекнала пред тези, които я изсмукват и „доят“ с безумен и нескончаем цинизъм. Просто не може до безкрай хем така, хем – онака. Никога няма да се роди „правителството на надеждата“, ако обществото продължава да се отказва хладнокръвно от „инструментите“ си за налагане на КОНТРОЛ.
    Много силен материал! Поредният с „готови рецепти“, които няма да изпълним, защото никога нямаме време да отделим за направа на собствената си еволюционна история!

  15. Отличен анализ на актуалните отношения между българските управници и диаспората. Пълно разминаване в начина на мислене и действане. Чака ни много работа за спасението на Родината от привидността насадена от близкото комунистическо минало.

  16. След оставката на министър Божидар Димитров, повдигнатите въпроси в мнението на д-р Иван Гаджев са актуални и важни за българите зад граница. Преди минути при разговор с него изразих по-оптимистични виждания за претопяването на българската емиграция при една целенасочена политика на българското правителство (която вече 20 години я чакаме) и най-вече заради това, че светът става все по-малък, разстоянията и времето за преодоляването им все по-кратки – вчера в Чикаго срещнах човек, който работи в Азия, но всеки месец 10 дни си е в България. Подобни случаи, все по-често ще са практика, което неминуемо ще помогне в запазването на връзките с корените и с Родината ни.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *