Home » Авторски страници, българи зад граница, политика

Новият председател на ДАБЧ пред парламентарна комисия. Отчет на ДАБЧ

2021.01.21 Един коментар
Spread the love

.

На 9 декември 2020 г. се провежда заседание на Комисията по политиките за българите в чужбина към Народното събрание, при следния дневен ред: “1. Отчет за дейността на Държавната агенция за българите в чужбина през 2020 г. Основни предизвикателства за работата на Агенцията в условията на ковид пандемия през 2021 г.; 2. Разни”.

На заседанието присъства новият председател на ДАБЧ проф. Илия Гюдженов, зам.-председателят на ДАБЧ Димитър Владимиров и Милена Димитрова от Комисията по българско гражданство при Президентството. На заседанието отчетът за дейността на ДАБЧ е представен от Димитър Владимиров.

В началото на заседанието, представяйки се и заявявайки, че е приел поста заради административния си опит и имал представа за проблемите на българите зад граница, новият председател на ДАБЧ изразява съмнение по отношение на българските емигрантски общности, дали работят за съхраняване на българския език, култура и идентичност. Ето какво казва той:

“Почти няма страна в света, в която да няма българи. Друг е въпросът дали тези българи там са добре организирани, дали работят по съхраняване на българщината, дали работят по съхраняване на езика, културата и бита на нас, българите, или просто има сериозни тенденции на асимилация, която може да бъде – тя е доброволна асимилация, знаете, нашите сънародници, като отиде в Англия или някъде другаде, в България е бил Георги – там вече е Джордж, или някакво друго име.”

Тези негови думи не предизвикват никаква реакция или изказване от страна на който и да било присъстващ на заседанието народен представител или гост. Никой не взема думата да спомене, например, че сред българските емигрантски общности има много сънародници и техни организации – културни, фолклорни, спортни, вкл. и български медии зад граница, които работят години наред за съхраняването на българския език, култура, идентичност в чужбина, при това често без никаква подкрепа от матичната държава. Защото не само българските неделни училища по света работят за това. Никой не казва и, че дори някой Георги да е решил да се нарича Джордж в Англия или в САЩ, това не значи автоматично, че той не може да милее и да работи за България. Казаното от проф. Гюдженов за българските емигранти минава без никакъв коментар.

Следва стенограмата от това заседание на Комисията, която е публикувана в сайта на НС.

П Р О Т О К О Л
№ 45

На 9 декември 2020 г., сряда, се проведе редовно заседание на Комисията по политиките за българите в чужбина при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Отчет за дейността на Държавната агенция за българите в чужбина през 2020 г. Основни предизвикателства за работата на Агенцията в условията на ковид пандемия през 2021 г.
2. Разни.

Списъците на присъствалите народни представители – членове на Комисията по политиките за българите в чужбина, и на гостите се прилагат към протокола.
Заседанието беше открито в .15.00 ч. и ръководено от председателя на Комисията госпожа Eлена Пешева

* * *

ПРЕДС. ЕЛЕНА ПЕШЕВА: Добър ден, уважаеми колеги! Изчитам дневният ред за днес:

1. Отчет за дейността на Държавната агенция за българите в чужбина през 2020 г. Основни предизвикателства за работата на Агенцията в условията на ковид пандемия през 2021 г.
2. Разни.

Който е за така предложения дневен ред, моля да гласува.
За – единодушно, против и въздържали се – няма.

Ако ми позволите, първо бих искала да дам думата и да приветствам професор Илия Гюдженов, който е новият председател на Държавната агенция за българите в чужбина.
Добре дошъл!
Заповядайте.

ИЛИЯ ГЮДЖЕНОВ: Уважаеми госпожи и господа народни представители! Благодаря за поканата.
Тя е традиционна тази среща, всяка година да се представя Отчетът на Държавната агенция за българите в чужбина и съвпадна с възможността да се запозная с Вас, а и Вие да видите новия председател на Държавната агенция за българите в чужбина.
Бих казал само няколко думи за себе си. Аз съм професор по „Методика и обучение по математика“. Бил съм два мандата ректор на висше училище, десет години заместник-ректор и приех това предизвикателство заради административния опит, който имам. Имам и в качеството си на ректор опит с работата с българите в Сърбия, Македония, Корча – Албания, Мелитопол, Запорожка област. Тоест имам представа от проблемите на тези хора.
Разбира се, тук, когато говорим за българите в чужбина, трябва да погледнем в два аспекта. Единият аспект е исторически обособените общности традиционно, за които ние, когато говорим за българите в чужбина, обикновено за тях се сещаме, тези, за които казах: Западни покрайнини, Косово, Албания, няма смисъл да ги изреждам, Вие много добре знаете.
И, разбира се, сериозен поглед, трябва да се обърне внимание и към всички тези общности от така наречената съвременна миграция след 1990 г., обособили се в много страни. Почти няма страна в света, в която да няма българи. Друг е въпросът дали тези българи там са добре организирани, дали работят по съхраняване на българщината, дали работят по съхраняване на езика, културата и бита на нас, българите, или просто има сериозни тенденции на асимилация, която може да бъде – тя е доброволна асимилация, знаете нашите сънародници, като отиде в Англия или някъде другаде в България е бил Георги – там вече е Джордж, или някакво друго име.
Но, за съжаление, ситуацията, в която се намираме, а и имам предвид правомощията, които има Държавната агенция за българите в чужбина по отношение на удостоверителната дейност, свързана с издаване на удостоверения за произход, което отнема един голям процент от капацитета на Агенцията и той може би е над 70%, може би господин Владимиров по-добре от мен знае и господин Вангелов също, и от този административен капацитет, ангажиран с удостоверителната дейност ограничава възможностите на Агенцията за по-сериозна работа с българските общности в чужбина. Това са няколко думи, които искам да кажа.
По отношение на Доклада, аз предлагам Докладът да бъде представен от господин Владимиров, защото по негово време е извършена цялостна дейност. Той най-добре е запознат с всички детайли, включени в Доклада по отношение на удостоверителната дейност – първата част, която включва Доклада и втората част, която е работата със съответните общности. Благодаря за вниманието.

ПРЕДС. ЕЛЕНА ПЕШЕВА Благодаря и аз.
Нека да представя и останалите гости: Димитър Владимиров – заместник-председател и от Президентството: госпожа Милена Димитрова – експерт в Комисията за българско гражданство.
Давам дума на господин Владимиров да представи Доклада.
Заповядайте.

ДИМИТЪР ВЛАДИМИРОВ: Уважаеми народни представители! Динамична година, с много предизвикателства, които ни поднесе. Познаваме се добре, знаете, че редовно присъствам на заседанията на Комисията по политиките за българите в чужбина. Винаги Агенцията е получавала изключително много Вашата подкрепа, за което съм благодарен.
Спрямо създадените възможности през 2020 г. и ситуациите, свързани с пандемията, съответно Агенцията имаше намален прием заявители, което наистина е логично, тъй като доста време границите бяха затворени, имаше проблеми с преминаването на чужди граждани през нашата страна, имаше редица перипетии, свързани с пътуванията след това, след като бяха отворени границите, свързани с PCR-тестове и така нататък, което наистина намали броя на заявителите в сравнение с миналата година. Но Агенцията не си е почивала през това време. За сравнение с миналата година, тъкмо напротив, полагаме всички усилия, които можеше да бъдат активизирани по отношение на служителите в Агенцията, които работеха онлайн, имам предвид онлайн работеха майките с деца и възрастните ни колеги. Всички останали служители бяхме на работните си места и много сериозно обработваха натрупаните през годините преписки. Знаете, че доста необработени преписки бяха заварени.
Само за статистиката ще кажа, че през 2020 г. са приети 8765 заявители, в сравнение с миналата година броят е 13 954, но Агенцията е издала 38 525 удостоверения, в сравнение с миналата година 28 543. Тоест, усилията наистина бяха в обработката на натрупаните преписки, като се засили тенденцията за подаване на заявление по консулски път, което беше логично предвид ситуацията.
На гише са приети 6005, по консулски път 2760 заявления. Най-голям брой заявители по държави, съответно от Северна Македония – 2379, от Украйна – 1912, следвани от Молдова – 1520, от Република Албания – 1248, Република Сърбия – 1050, от Русия – 389, от Аржентина имаме 62 заявители, от Република Турция – 47.
По направление „да послужи пред“, най-голям дял имат издаваните удостоверения за български произход, които да послужат пред Министерството на правосъдието за българско гражданство – 14 709.
Искам да направя едно уточнение, че броят на заявителите и броят на издадените удостоверения, тоест броят на издадените удостоверения е в пъти повече, тъй като Агенцията издава удостоверения и за Министерството на правосъдието, и за Дирекция „Миграция“ за постоянно и за продължително пребиваване, както и за студентите, и от МОН по 103-то Постановление. Затова разликата в броя се вижда: 14 709 за Министерството на правосъдието за дирекция „Българско гражданство“, за постоянно пребиваване СДВР – София – 10 074, за продължително пребиваване – 7122, за областните дирекции на МВР за постоянно пребиваване – 3315 и областните дирекции на МВР за продължително пребиваване – 2472 удостоверения за български произход. За студентите по Постановление 103, Агенцията е издала 833 удостоверения за български произход.
За посочения период Държавната агенция за българите в чужбина успя да влезе в законоустановения едномесечен срок за обработка на подаваните на гише заявления, като беше наваксано десетмесечно забавяне.
Все още изпитваме трудност по отношение на сроковете за приключване на подадените по консулски път преписки, които са обработени от експертите, но са в процедура по съгласуване и отпечатване на удостоверения. При спазване на този темп на работа до края на месец януари 2021 г. следва да бъдат наваксани всички срокове и да няма забавени преписки. Искам да обясня, че след като бъдат обработени от групата експерти, които не са много – осем човека, работим в тези хиляди преписки, които споменах. След това минава през съгласувателна процедура от директора на дирекцията и след това се отпечатват на един специален принтер, който е единствен по рода си в България, печати ги със защита против копиране, сканиране и тем подобни, така че има технологичен процес на отпечатването, в смисъл изисква определено време, тъй като принтерът е един. След което въпросното удостоверение се подписва от председателя на Агенцията.
Мога да Ви дам и статистика от тази година от заявленията. В момента на обработка са 452, отказани са 290, одобрени са 6997. Ако има въпроси по тази дейност, да изяснявам някои други аспекти, които интересуват народните представители съм на разположение. Ако не да продължа така да се каже със същинската дейност на Агенцията, която би следвало да извършва и за която е създадена.
Във връзка с епидемиологичната обстановка в страната, свързана с разпространението на COVID-19 Министерството на образованието и науката тази година изгради електронна платформа за кандидатстване на лицата от български народност, живеещи в чужбина за българските държавни училища, така нареченото Постановление 103. Предните години винаги е имало комисии, които съвместно с Агенцията са пътували по въпросните държавите, където са приемали заявленията на кандидат студентите по 103 Постановление. Тази година във връзка с пандемията логично и слава богу Министерството на образованието и науката реагира изключително бързо създаде тази електронна платформа. Във връзка с това целият числен състав на Агенцията по удостоверяване на българския произход, беше ангажиран с работа с тази платформа, тъй като в периода от 29 юли до 9 октомври служителите на Държавната агенция за българите в чужбина спешно трябваше да обработи 1507 заявления на кандидат студенти. Съответно без да спират работата си по другите текущи заявления, тоест дадохме приоритет на студентската кампания, тъй като там текат срокове за класирания, за записвания, така че от тези 1507 заявления 1399 бяха одобрени с положително становище, съответно 108 заявления бяха отказани въз основа на предоставените сканирани копия на документите, доказващи български произход в електронната платформа, изградена от МОН. Ние сме ги обработили онлайн, но това не означава, че те са получили автоматично удостоверение за български произход, тъй като процедурата по удостоверяване на български произход е съвсем различна. Така че въпросните кандидат студенти, първо, бяха обработени от Агенцията, впоследствие, от МОН по отношение на успеха и записването и класирането във ВУЗ-овете. Мисля, че някъде към 850 – 860 нямам точна статистика, бяха записани в висшите учебни заведения, които в момента пък кандидатстват за удостоверения за български произход, с което да си осигурят пребиваването в страната.
По дейността насочена към нашите сънародници в чужбина, отговарящи на основните приоритети, стратегически цели, именно съхраняването на българското етнокултурно пространство, духовно единение на всички българи в страна или по света, бяхме изправени наистина пред сериозни предизвикателства, тъй като ние имаме традиционно организиране на мероприятия като спартакиада за българските деца и младежи от българските общности, когато идват по 150 – 160 деца от Украйна, Молдова, Македония, Сърбия и така нататък. Тази година съответно нямаше как да бъдат реализирани доста мероприятия. Не успяхме съответно да реализираме, но се постарахме да прехвърлим нашата дейност, доколкото е възможно, онлайн чрез създаване на необходимите информационни потоци и контакти с нашите сънародници. Стремяхме сънародниците ни да бъдат информирани за инициативите от различно естество – образователни проекти, финансиране, конкурси насочени към децата, научни теми в чужбина и техните НПО-та чрез онлайн възможностите за информация от различно естество – портали, официалната страница на Агенцията, по електронен път във Фейсбук. Успяхме да подкрепим доста културни инициативи. За съжаление, недостатъчно, но според нашите възможности.
През месец януари 2020 г. Агенцията участва в тържествено отбелязване на 150 години от основно образование в училище „Христо Ботев“ в Цариброд. Съответно през месец януари участвахме на живо, тогава все още пандемията не беше така ясна. Също така през месец януари имаше конкурс за млади таланти с Фондация „13 века България“ Агенцията като партньор подкрепи инициативата, разпространи информация в своите канали до нашите сънародници, привлякохме участници от различни държави в сферата на изкуството, инженерните науки. Бяха номинирани участници от наши сънародници от чужбина, артисти, изпълнители, ученици, дизайнери и така нататък.
През месец февруари подкрепихме международния културен форум „Велики Преслав – история за цял един народ“. Привлякохме млади българи от различни държави за участие в конкурса. Съответно Агенцията подкрепя инициативата от нейното стартиране През месец февруари участвахме като партньори и организатори на десетото издание на инициативата „Коледата в нас“ съвместно с детска телевизия „Аз мога, аз знам“. Основна цел на инициативата е признание на българския учител зад граница, неговият труд, който провокира децата към креативност и творчество. Сред номинираните участници имаше от Испания, Италия, Молдова, Украйна. Бяха привлечени в журито директорите неделни училища от Украйна и Австрия.
През месец март точно, когато започна да се говори за пандемията и страха започна силно да присъства сред хората дадохме възможност на децата да изразят своята гледна точка по отношение на COVID-19. Искахме да разберем те какво мислят, как чувстват и възприемат нещата. Направихме онлайн връзка с нашите дечица и младежи от различни краища на света, съвместно с телевизия „Аз мога, аз знам“. Ще трябва да Ви кажа, че децата наистина вдъхваха оптимизъм и дисциплина в този момент. Казаха ми като трябва да се стои вкъщи, ще се стои вкъщи. Ще си общуваме по различен начин. Наистина беше трогателен разказът на наше детенце от Италия, което беше точно в този момент в най-тежката област Ломбардия, доста силен, но детето, децата имат явно по силно чувство за съпреживяемост на такива неща.
През месец април Агенцията за българите в чужбина подкрепи онлайн с участие с разказвача на приказки. Подкрепя националната инициатива за насърчаване на детското четене „Разказвачът на приказки“, която е подкрепена от МОН, партньори „Съвременни български детски автори“ над 400 училища и детски градини в 11 области на страна. Със свое видео се включват повече от 121 писатели за деца. Сред авторите са Мая Бочева, Евгени Жаблянов, Иво Сиромахов, Любомир Кючуков и така нататък, и така нататък. Основната цел на инициативата е популяризиране на съвременната българската детска литература и българските автори, насърчаване на децата да четат българска детска литература чрез организиране на читателски срещи между децата и съвременните български детски автори и класни стаи, онлайн и чрез видеообръщения и четене под формата на видеоклипове. Беше подадена информация за безплатно ползване на онлайн платформи в условията на COVID-19, където децата в отбори могат да решават задачи по съвременна българска детска литература, български език и литература и математика. Не говорим за съботно-неделните училища, говорим за нашата организация зад граница.
През месец юни Агенцията подкрепи международния фестивал на изкуствата „Българска душа на свята земя“. Поради пандемията той се проведе онлайн. Успешно бяха привлечени участници чрез съдействието на Агенцията от 20 държави. Конкурсът е под егидата на кмета господин Цвика Брот от град Бат Ям Израел и съорганизатори Арт салон „Сели – култура на народите“от Израел. Съорганизатори са общество „Димчо Дебелянов“, Българска фондация „Незабравима България“, народно читалище „Св.св. Кирил и Методий 1924“
През месец септември 2020 г. беше осъществена спешно организираната от Национален фонд „13 века България“ на тема: „Младите българи зад граница с поглед към българския фолклор“ Агенцията подкрепи инициативата и разпространи информация, като привлече участници от различните държави – Молдова, Украйна, Германия, Холандия. Бяха подкрепени следните проекти: „Български детски фолклор сред младото поколение зад граница“ на Република Молдова“ , детска градина „Слънчице“, Български остров на островите Великобритания, Лондон, българско школо в Розова долина в Тотнъм и така нататък, в Германия, Великобритания, Виена също така през месец септември детският фестивал на детската книга 22 издание Държавната агенция за българите в чужбина подкрепя фестивала от неговото създаване. Съответно там връчихме награди на участниците. Подкрепихме телевизионния фестивал „Славянска приказка“, който се провежда ежегодно в София. Привлякохме участници с филми от нашата общност и от Република Сърбия, Украйна, Ливан, Франция. Заради пандемията конкурсът ще се проведе през месец януари 2021 г., но всичко е подготвено за конкурса.
Държавната агенция за българите в чужбина подкрепи първия по рода си онлайн фестивал на българската книга, организиран от българската културна асоциация в Белгия. Фестивалът се организира изцяло на доброволни начала. Организатори са 17 доброволци български интелектуалци и служители в европейските институции. Много са инициативите, не знам дали да ги чета всичките, но те наистина са важни и ценни за нашите сънародници в чужбина. През месец ноември 2020 г. Академия за музикално, танцово и изобразително изкуство „Професор Асен Диамандиев“, също. В град Пловдив се проведе теоретична конференция „Непознатите 2020“. Също така в момента тече едно хубаво събитие фестивалът за младежко и медийно изкуство „Арлекин“, което Агенцията подкрепя всяка година. То се провежда в момента, в периода 5 – 12 декември, „Света в моите очи“. Нашите традиционни конкурси също се проведоха като много от творбите ги приемахме по електронната поща, някои по пощата, удължихме периода, проведохме конкурса. За съжаление, тази година не можахме да го проведем, както всяка друга година, да поканим децата, които са спечелили в България, но се надявам догодина нещата да са по-различни.
Също така Агенцията тази година е предоставила материали, дискове, книги, филми, образователни дискове, карти на България, географско-исторически учебни помагала, общо за 22 организации на наши сънародници в 10 държави. Част от материалите бяха предоставени в тази сложна обстановка чрез съдействието на нашите дипломатически представителства.
Също така Агенцията завършва своя проект за засилване на гражданското участие в изпълнение на политиките за българите в чужбина по Програма „Добро управление“. Краят на проекта е края на месец януари 2021 г. Почти всичко е приключило по този проект. Лошото в случая е, че финалът на проекта трябва да приключи с една кръгла маса, на която да бъдат обсъдени резултатите от проучванията сред нашите сънародници по отношение на политиката за българите в чужбина. Изключително интересни неща излязоха от анкетите и от анализа. Добре би било наистина да се направи един такъв форум, но в момента не знам как би било възможно в тази обстановка. Има възможност да се проведе онлайн, но все още не сме решили как да стане. Наистина от този проект, който се провежда втора година излязоха доста интересни и невиждани по отношение на нашите сънародници на това как българската държава следва да провежда политиката спрямо тях.
Ако имате въпроси сме на разположение с председателя за уточняване.

ПРЕДС. ЕЛЕНА ПЕШЕВА Благодаря Ви, господин Владимиров.
Заповядайте, господин Вангелов.

БОРИС ВАНГЕЛОВ: Благодаря, госпожо Председател.
Имам само въпрос, тъй като не чух в началото колко заявления са приети са тази година от гише и по консулски път общо?

ДИМИТЪР ВЛАДИМИРОВ: 8765 и в сравнение с миналата година 13 954.

ПРЕДС. ЕЛЕНА ПЕШЕВА: Благодаря.
Колеги, има ли някакви други въпроси по Отчета? Някой иска ли да вземе думата? Няма желаещи.
Това, което аз искам да кажа, че въпреки така тежката обстановка, която беше почти през цялата година с COVID-19, Агенцията продължава да работи усилено независимо от малкия ресурс, с който разполага и финансов, и човешки, така че мисля, че може да поздравим за добрата работа и се надяваме по-бързо да приключва тази обстановка, за да може наистина по-ефективно да подпомагаме всички българи, които зад граница. Благодаря.
Заповядайте.

ИЛИЯ ГЮДЖЕНОВ: Аз искам да благодаря на господин Владимиров за цялостната дейност и ще продължим да работим, но искам да кажа, че наред с всички отрицателни неща на COVID-19, единственото положително нещо, което от наша гледна точка може да бъде посочено е големия брой молби, които да даде възможност да влезем в ритъм по отношение на спазване на законовия едномесечен срок за издаване на съответно удостоверение, защото ако темповете на постъпване на документи беше продължило по същия начин, както през 2019 г. с този административен капацитет, с този малък състав, трудно би се справила Държавната агенция за българите в чужбина. Така че това, което е направено от екипа в Държавната агенция, според мен трябва да бъде оценено по достойнство, защото вече се влиза в един едномесечен ритъм, където всички постъпили заявления, надявам се на време обработвани и няма да има упрек към Агенцията за голямо забавяне във времето и по-бавно издаване на съответните документи. Това, което каза и господин Владимиров, в една и съща преписка понякога има по 5 – 6, в зависимост от това, къде са насочени адресантите дали за Министерството на вътрешните работи, висшите училища, които за постоянно пребиваване, различни аспекти за българско гражданство, така че работата е голяма, независимо от това ако се погледне в Доклада само на първа страница за удостоверителната дейност, което е отнело 80% от времето на експертите в Агенцията, а останалото, всъщност е свързано на базата на допълващата, а тя трябва да бъде основна дейност за Агенцията, за съжаление. Надявам, уважаеми господа народни представители, да се придвижи въпросът на второ четене на Закона за българското гражданство и впоследствие Агенцията ще има грижата да се подготви съответния подзаконов нормативен акт, за да се подобри работата и оттам нататък нещата да вървят добре. Благодаря за вниманието.

ПРЕДС. ЕЛЕНА ПЕШЕВА: Благодаря и аз.
Разбира се, че както в Комисията така и всички колеги народни представители ще се заемем активно с тази дейност и ще помагаме винаги с каквото можем.
Заповядайте, госпожо Ненчева.

ВЕСКА НЕНЧЕВА: Провокира ме разговора за един въпрос, който е свързан със системата на образованието. Ковид-ситуацията промени изцяло образователния процес, тук няма да анализираме неговото качество, но това повлия, както на училищата в България, така и на работата на българските неделни училища. Въпросът ми е Агенцията има ли разговори с част, разбира се, от българските неделни училища в чужбина за някакъв своеобразен анализ за работата в ковид ситуация и с какво може да бъде подпомогната дейността на тези училища от българската държава? То това е важно. Има ли анализ, който да е в помощ на дейността на тези училища? Това е въпросът ми.

ПРЕДС. ЕЛЕНА ПЕШЕВА: Заповядайте, господин Владимиров.

ДИМИТЪР ВЛАДИМИРОВ: Слава богу, съботното-неделните училища не са спирали своята дейност, тъй като Министерството, съответно Агенцията работим в комисия, свързано със съботно-неделни училища – Програмата и Постановлението. От дълго време се подготвяше това дистанционно, онлайн обучение, като че ли, тъй като много голямо желание имаше сред нашите сънародници поради големите разстояния там, имаха изключително много желание да има възможност за дистанционно, онлайн обучение в самите съботно-неделни училища, тъй като на някои деца им се налага да пътуват по 100 км, за да стигнат на училище. Имайте, предвид че те учат от понеделник до петък в чуждите училища и събота и неделя в нашите. Така че подготвяше се този момент, но просто се форсира с идването на пандемията, така че всичките деца бяха обхванати от въпросното онлайн обучение. В началото на пандемията имаше запитване към Агенцията за възможности за закупуване на онлайн профили към УЧС или към други различни платформи към които да могат да достъпват, за да могат да се подготвят. Съответно създадохме необходимата организация и в този момент УЧС обявиха свободно достъпа до тази платформа. Създадохме необходимата организация с МОН, така че максимално децата да могат да бъдат обхванати от образователната система в съботно-неделните училища. Нещата доколкото е възможно са се подредили в създадената ситуация. Знаете, че онлайн обучението не е като присъственото обучение. Има си своите недостатъци, но опитахме да създадем добра атмосферата, за да могат децата наистина да работят.

АНАСТАС ПОПДИМИТРОВ: Госпожо Председател, може ли един въпрос?

ПРЕДС. ЕЛЕНА ПЕШЕВА: Да, заповядайте.

АНАСТАС ПОПДИМИТРОВ: Благодаря Ви.
Бих искал да Ви попитам в първата част, когато споменахте за отказаните заявления, която е най-честата причина за отказ? Най-добронамерено да Ви кажа, че първата част в Отчета беше идеална, където бяха технически неща и може би заради опита Ви да преразказвате останалата част, за да не ни губите времето, се създаде малко впечатление за едно насипно състояние на мероприятия, не по политики, не по приоритети, мисля, че в писмен вид не бива да бъде изложено по този начин. Благодаря Ви.

ПРЕДС. ЕЛЕНА ПЕШЕВА: Заповядайте.

ДИМИТЪР ВЛАДИМИРОВ: Има различни причини за отказите. В някои случаи това са документи с невярно съдържание. Имаме случаи на подправени документи. Имаме случаи на документи, които са на оригинални бланки, но заличавани текстове, общо взето различни видове фалшификации, които ние съумяваме да хващаме. Други причини са, че кандидатите не предоставят изискуемите документи, с които да докажат своя възходящ българин. Има случаи, в които има документ за възходящ българин, но не може да се направи роднинската връзка с лицето. Случаи на разминаване на дати на раждане, на години, на имена, съответно ние изискваме допълнителни документи от кандидатите, но след като те в определения срок не могат да представят ги чакаме още толкова и в крайна сметка отказваме. Има случаи има разминаване в актовете за раждане, в подписите на длъжностните лица, които са издали въпросните актове за раждане от чужди държави. Примерно различни лица са се подписали от гражданското състояние от въпросната община, фигурират различни длъжностни лица, но с един и същ подпис. Съответно това доказваме с експертизи. Или липса на достатъчно документи и доказателства за възходящ българин.

ПРЕДС. ЕЛЕНА ПЕШЕВА: Благодаря.
Колеги, други въпроси? Няма.
В такъв случай закривам днешното заседание.

 

One Comment »

  • Анна Карауланова said:

    Не познавам господата, участници в тази агенция, но нивото на отчетите и въпросите, които ги интересуват са далече от желаното. Отчитат някаква “дейност” без да личи интерес, дух, борбеност, патриотизъм, или каквото й да било съпричастие с огромното българско население в чужбина. Езикът, който употребяват е несравним с развитието на изразяването през последните два века. Не мога да се срамувам за тях, но не бих разговаряла с тези хора, за да не накърня самочувствието си на българка.

Leave your response! Вашето мнение е важно, напишете го!

Add your comment below, or trackback from your own site. You can also subscribe to these comments via RSS.

Моля не ползвайте нецензурни изрази! Всеки коментар, в който има линк, ще изчака редактор да го провери за спам - забавя публикуването.

You can use these tags:
<a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

This is a Gravatar-enabled weblog. To get your own globally-recognized-avatar, please register at Gravatar.