Home » Авторски страници

Учители по любознание

2019.10.31 Няма коментари
Spread the love

“Учете се, братя мои,
мислете, четете,
и чуждото изучете –
от свойто – не гнусете…”

Любен Каравелов

“Има нещо важно между раждането и смъртта – събуждането.” (А. Мачадо)

В центъра на Париж една българска пеперуда изкривява двуметров перон – бронзова скулптура на Живко Живков, известен като JIVKO в Париж, Ню Йорк, Бостън, Сан Франциско. Пеперудата на JIVKO, като тази на Едуард Лоренц („Размахването на крилата на пеперуда в Бразилия може да предизвика торнадо в Тексас”), ни учи, че крайният резултат на дадено събитие зависи от “малки необходими промени” в началото. Това, което изглежда като хаос, в който не се забелязва ред (почти 30 години), може да има определен порядък. Остава само да позволим на Будителите свободно да размахват крилете на Любознанието. Тогава То ще отиде в детските градини, училищата, университетите и след тях – колко много други места, където човек може наистина завинаги да се влюбва в знанието. Мултиплицирано в нацията, това означава знаещи хора – здраво качество на живот и съвременно образование и наука.

Пеперудата, която “изкривява” пирон – творба на Живко Живков в Париж. Снимка: в. “24 часа”

„Водени от жажда за познание, както и героични поклонници на родната свобода, почват да се редят силни по дух наши просветители – Светите братя Кирил и Методий, Цар Симеон Велики, Отец Паисий, Свети Патриарх Евтимий, Васил Левски, Христо Ботев, Любен Каравелов, Стоян Михайловски, Петър Берон, Марин Дринов, Иван Вазов, Пейо Яворов, Димчо Дебелянов, Гео Милев и много други.“ (в. „Стремление“, бр. 15, 1922 г.)

Денят на Народните будители – Първи ноември – е честван за първи път в Пловдив през 1909 г.; от 1922 до 1945 г. е национален празник, прекъснат от комунистическия режим и възстановен през 1992 г. от „Мати Болгария” на д-р Петър Константинов.

Homo sаpiens (разумният човек) e наричан първоначално Homo diurnis (дневният човек). В контекста на Деня на Будителите ще го наричам Будния човек. Защото сме заспали, някой трябва да ни събуди или някой трябва да ни държи будни, за да не заспиваме? Будители, будни, пробуждащи се, заспали?

От мои лингвистични „проучвания“ установих, че само в три езика има симбиоза на „любов“, “радост“ и „знание“ – Любознание на български, Епистемофилия на гръцки, Радозналост на сръбски. Може би и в шведския „знание“ и „ „любов“ са заедно: Kunskapkärlek. Превърнати в действие, те сътворяват най-ценното (след здравето) човешко благо – Знанието.

Не знам дума в други езици, съчетаваща емоцията и знанието, като нашата Любознание – евристичните импулси навярно идва оттам. Защото „човек е чувстващо същество, което мисли“ (Антонио Дамазио).

Колкото и да си любознателен, пак ти е нужен Будител, който да насочи таланта ти по пътя на позитивната евристика. Такава дидактика изгражда индивидуалното и колективно знание – критичната маса от знаещи хора, способни да избират образовани и достойни политици.

Любознанието, като латинското saperе aude (да имаш куража да си мъдър и независим) за Просвещението, е мото на Будния човек. Да се стремиш да бъдеш превъзходен във всичко, което правиш. Будителите са нашите педагози по любознание, „тези, които водят децата” (гръцки paidos – дете, ago – водя). И в корена на английската дума education (образование) има „водачество” – от латински educere„да изведеш това, което го има” (да разкриеш способностите на ученика), където ducere означава „да водя”; в нашия контекст – „да будя”. Следователно учителите са „слуги” на учениците и студентите – и водачи на нацията. Кога най-после някое българско правителство ще ги стимулира – финансово и морално – да влязат в „научните лаборатории да правят великите неща, да изградят велика държава от една малка територия“ (Шимон Перес)?

„Внимавай тук добре, любомъдри читателю”: Будителите ни учат да ползваме знанията „за умна наслада и полза за себе си и за другите“ (Паисий). Иначе, какъв е този българин и каква е тази България, ако е заспала, нелюбознателна, зависима?

Знаят го и делфините, акулите и птиците – и когато спят, те плуват и летят, едното полукълбо на мозъка им е будно, а противоположното око е отворено – да виждат въздуха на повърхността на морето (делфините) и да се пазят от хищниците и лошите хора (птиците). Тази физиологична будност е била позната и на големия английски поет Джефри Чосър (1343–1400) – в „Кентърбърийски разкази“ един от героите му по пътя към катедралата в Кентърбъри споменава за птици, които „спят на крилете си“ с едно отворено око.*

Звучи красиво, нали!

 

Д-р Георги Чалдъков

———————————————————————————–

* При някои птици, през първите два дни след излюпването, инкубираните на светло спят с отворено дясно око, докато инкубираните на тъмно спят с отворено ляво око (Current Biology 2001; 11: 971–974). Като че ли познават дегизирания кон от „Алхимиците“ на Константин Павлов, който „започва с двете си очи да мига/ с лявото дава десни сигнали,/ с дясното дава леви сигнали“. Повече обаче се знае за съня на делфините и акулите, както и на мигриращите птици – техният сън е унихемисферен и униокуларен: едното мозъчно полукълбо е будно, другото – спи; съответно окото, противоположно на спящото полукълбо, е затворено. По време на съня си тези животни не движат бързо очите си (англ. rapid eye movement – REM), както правят хората, когато сънуват – това означава, че делфините и птиците нямат кошмарни сънища, но все още не е установено дали могат да мечтаят.

.

Leave your response! Вашето мнение е важно, напишете го!

Add your comment below, or trackback from your own site. You can also subscribe to these comments via RSS.

Моля не ползвайте нецензурни изрази! Всеки коментар, в който има линк, ще изчака редактор да го провери за спам - забавя публикуването.

You can use these tags:
<a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

This is a Gravatar-enabled weblog. To get your own globally-recognized-avatar, please register at Gravatar.