Home » Авторски страници, литература

Октомври ми е

2019.10.31 Няма коментари
Spread the love

Илюстрация: Вulgarian-photography.com

.

Аз вече знам – октомври е виновен.
Най-хубавият месец за раздяла.
Расте тъга с размерите на спомен,
след който няма как да бъда цяла.

Октомври е. Приятелите тръгват.
С последното си слънце ги изпращам.
Сърцето ми – един издъхнал въглен –
пак топли дом, но вече не е бащин.

Октомври е. Смехът на дъщеря ми
не може да надвика самолета.
Сега съм на парчета като мама.
Оттук нататък всеки ден е петък.

Оттук нататък любовта е късна.
От кучешки – ѝ стана вълчи воят.
Но мога до припадък да възкръсвам,
защото знам, че всяка смърт е моя.

Откакто го открих, ми е безстрашно.
Не нося даже капчица обида.
Оттук нататък спирам да изпращам.
Октомври ми е. Аз ще си отида.

 

Камелия Кондова

——————————————————————————–

* Още от същата авторка – вж. тук и тук

.

Leave your response! Вашето мнение е важно, напишете го!

Add your comment below, or trackback from your own site. You can also subscribe to these comments via RSS.

Моля не ползвайте нецензурни изрази! Всеки коментар, в който има линк, ще изчака редактор да го провери за спам - забавя публикуването.

You can use these tags:
<a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

This is a Gravatar-enabled weblog. To get your own globally-recognized-avatar, please register at Gravatar.