Home » Авторски страници, българи зад граница

БУ “Иван Станчов” – 24 май в Лондон

2019.05.27 Няма коментари

Повторението, станало традиция –
мечтано постижение за хора на Духа

24 май!

Учителите в БУ “Иван Станчов” на откриването на тържеството

Всяка година в календара по България на задграничните ни светилища – училища, във всеки град и държава, дето ни има по всичките континенти (без Антарктида), в този ден удря училищен звънец. И той еква през морета, океани, сушави граници, за да докосне Родината – нашата. Родината, на която се дължи Кирилицата да я има за над 300 милиона по света.

Празнуваме буквите глаголически на Константин-Кирил Философ, извървелия трудния път през вековете. Буквите, преборили писмена еврейски, латински, гръцки, прегърнати край Охрид от нашия Климент, станали български за българи… в годините златни на владетеля български – Симеон Велики.

Звучи малко гръмко, а истината е, че просто е красиво.

24 май е ден за радост, цветя, песни и стихове, ден за култура и единение в словото и за словото, което ни прави Българи.

И нека в пъстрата броеница от новини, които долитат отвсякъде за тържествата на училищата ни зад граница, да спиша и аз няколко реда за нашия хубав празник на Българското училище „Иван Станчов” към Посолството на България в Лондон.

Нови неща има. За първи път сме в друга зала – на църквата „Св. Петър” в самия център на Лондон – Нотингхил. (Ако сте гледали едноименния филм с Хю Грант и Джулия Робъртс – ще имате представа за какво става дума). Нов е и фактът, че поздравът към всички нас тази година бе отправен от новия посланик на България в Лондон – г-н Марин Райков.

Посланик Марин Райков

Децата строени, в ръцете им – знамето на училището, портретът на нашия патрон – живия възрожденец, г-н Иван Станчов, на фона на ликовете на светите Солунски братя. В словото си изтъквам, че нашите букви, тяхното бъдеще и вечност зависи от всички нас. Родителите, които раждат българи, учителите, които възпитават българи, покровителите, които бранят буквите и езика ни, за да ги има днес и завинаги. Ние идваме от Департамента на хубавите хора, защото се научихме да защитаваме кауза. Ако правиш това, което обичаш – нито парите, нито славата имат значение. Обичта към труда те прави това, което си. И ние сме предани следовници, грижовници, крепители на България.

Снежина Мечева представя посланик Райков

Посланик Райков се обърна с приветствие по случай светлия обичан празник към децата и всички присъстващи. Увери, че в негово лице ще имаме поддръжник и крепител. Колко е важно това за духа и за дните напред. Да сме единни и в хармония. Подарихме му за добре дошъл автобиографичната книга на бащата на нашия патрон „Иван Д. Станчов – дипломат и градинар”, като значим мемоар по българска добрина и дипломация.

Помолихме г-н Райков да връчи наградите на тазгодишните наши ученици, отличили се в конкурсите за литература и рисунки, в които имаме участие.

Награждаване на победители в конкурсите

В конкурса „Велики Преслав – историята на един народ”:

Първа награда за есе в категория 11-14 г. – Борис Калчев от 9 клас;

Първа награда за есе в категория 15-18 г. – Йоанна Банкова от 10 клас;

Втора награда за стихотворение в конкурса, в категория 15-18 г. – Тони Гълъбова от 12 клас;

Специална награда за стихотворение в категорията 15-18 години – Катрин Халачева от 10 клас;

Специална награда за рисунка – Анабел Христова от 5 клас.

В конкурсите на ДАБЧ:

Първа награда за стихотворение в категория 15-18 г. – Васил Гълъбов от 12 клас;

Първа награда в категория 15-18 г. – Виолета Колева от 11 клас.

Принц Кирил Сакскобургготски и Мартина Ангелова, която превежда неговата реч

Вторият наш значим гост бе почетният председател на Българския Сити клуб – Кирил Сакскобургготски. Годините ни свързаха с него в искрено приятелство, защото неведнъж Сити клубът и лично той са ни помагали в благородните каузи. Скрепили сме доверие, уважение, което не е формално – а човешко и искрено. В обръщението към децата той каза колко е щастлив, че в Лондон има такова българско училище като нашето и че за жалост, в детските си години не е имал възможност да посещава такова, за да научи добре български език. Затова сега е благодарен и оценява колко важно е това за децата. Нашият настоятел, г-жа Мартина Ангелова, майка на двама юнаци и една дъщеричка, обучавани при нас, член на ръководството на Българския Сити клуб, отново ни помогна. Този път с превода на словото на г-н Кирил Сакскобургготски.

Учителите в БУ “Иван Станчов” на откриването на тържеството

Това бе официалната част. А после – традиционната, красивата, веселата, която прави 24 май празник на България в сърцето на Лондон.

Театралните изпълнители от гимназиалния курс на сценката, по мотиви на разказа на Чудомир „Фокс Мувитон”, преработен от Здравка Момчева.

Започнаха нашите гимназисти, които представиха драматизация по мотиви на разказа на Чудомир – „Фокс Мувитон”. Осъвременяването и препратките към чисто нашите си училищни моменти са дело на преподавателя в нашата гимназия – г-жа Здравка Момчева.

Малките „Азбукарчета”

След тях мънинките ни “Азбукарчета” от 4 до 6 годинки, възпитаници на г-жа Невяна Анастасова и г-жа Валентина Александрова, запяха, зарецитираха, затропаха ръченица. За тях блеснаха най-много светкавици от фотоапарати и телефони. И как не – тез прощъпулници в науката за България са най-умилителните ни участници.

Първокласниците с буквите

Заредиха се със свое участие първолаците – напреднали в света на учението и вдигнаха високо българските букви над главите си. Да ги пазят от забрава и претопяване.

Втори клас се прегърнаха, заловени за рамената си и рецитираха стихче за приятелството.

Първокласниците с буквите

Трети клас издигнаха рисунките, които бяха направили с мотиви от Родината, а със стихчето , което изпълниха, с думи обрисуваха защо я обичат. Алекс от 3 клас рецитира за мечтите си. Мислил какъв да стане: боксьор (много ще го удрят), актьор (много забравял, а трябва да помни), премиер (много го ругаели!), цар (ама не можел да джапа в локви). И видял на кино небостъргачите в Балтимор, та му харесало там работата на „шеф-асансьор”! Такъв щял да стане. Трагедията обаче е, че в „наше село небостъргачи няма!”

Снежина Мечева представя Арнаф, Софи и майка й Кати 

За изпълнението на 4 клас споделихме, че в този клас имаме деца със смесен произход: португалски, турски, филипински, индийски. Благодарихме специално на филипинката Кати (която ни е доброволен помощник в класа и е майка на Софи. Та, покрай дъщеричката си заедно овладяват българския език). Обаче щерката е по-голямата отличничка! А на Арнаф татко му навремето ми беше ученик до 8 клас (Боже, колко съм се овъзрастила!). Софи (в тайландски костюм) и Арнаф (в индийски костюм) – т.е.в носии от родните страни на майките им – рецитираха „Обич” на Дора Габе, на чудесен български с много сладки акценти.

Арнаф и Софи (Индия и Филипините) поздравяват със стихче за България – „Обич” на Дора Габе

После всички ученици пяха прекрасни песни за България.

Аз знам, Българийо, аз знам,
че друга няма като теб!
На колене не би застанала ти в този свят!
И в теб се кълнем!

Деси Стефанова, преподавател по народно пеене, пее с децата

Учителят ни по народно пеене, г-жа Десислава Стефанова – ръководител на Българския и Швейцарския хор за народно пеене, кръшна гласчетата на учениците с „Катерино моме” и с

Елай, елай, моме,
ти куд мене,
че не мога, малай моме,
яз без тебе.

Невероятният Николас Шрайв

Нашият виртуоз на цигулката – Николас Шрайв, шашна всички с изпълнението си на откъс от балета „Родео” на Аарон Капланд,

Габи Уокър от 7 клас свири на кларинет.

Габи Уокър

Наградените в конкурсите прочетоха своите стихове.

И накрая – венецът от фолклор:

Първо – танцовият ни състав на 8 клас, под ръководството на г-жа Елена Роблес, вдигна настроението още по-високо. За първи път сме включили и момчета! Играха чудесно!

Танцовият състав с ръководител Елена Роблес

След тях – на сцената пристъпи с малка гайда в ръце нашият второкласник Микеле Бранкати. Само си го представете – няма и метър да е висок, с едно гайде 50 сантиметра – надува „Рипни калинке”, та се къса! Малкият ни г-н Бранкати! Еми… просълзихме се всички.

Микеле Бранкати

И след него на сцената запристъпиха гостите ни от Родопите – гайдарят Илия Учиков и народната певица Марияна Евтимова. Заехтя залата на „Св. Петър” с „Излел е Дельо хайдутин”, та полетяха и сърцата ни в Космоса.

Илия Учиков и Марияна Ефтимова

И като се втурна после „Пустоно лудо и младо”, заловихме се всички на хорото. Може ли без това?

Дълго писах и не знам дали ще прочетете всичко, но за нас този ден си е история – новата ни страничка за обич и традиция, която даряваме на България, защото сме и винаги ще бъдем част от нея. Нишката, нишката на кръвта – следваме я и я водим.

Ние – българските училища в чужбина. И българите, дето пращат децата си при нас, за да стане повторението не само майка на Знанието, а и традиция – от векове за векове.

Снежина Мечева,

директор на БУ „Иван Станчов”
говорител на АБУЧ

П.С. На 25 вечерта за първи път имахме абитуриентски бал, защото за първи път имаме 14 деца, които завършват последния ни клас. Сред тях има ученици, които са в нашето училище от 1 клас. Но аз няма да Ви разказвам за тази невероятна вечер. Това ще направи техният класен ръководител – г-жа Здравка Момчева. Тя го може прекрасно (всичко го знаем). Аз ще кажа сега само едно. Когато произнесохме речите си, родителите на децата дойдоха и ни целуваха ръцете. Няма нужда от повече думи (засега). Който го е преживял, си е струвало да живее.

Leave your response! Вашето мнение е важно, напишете го!

Add your comment below, or trackback from your own site. You can also subscribe to these comments via RSS.

Моля не ползвайте нецензурни изрази! Всеки коментар, в който има линк, ще изчака редактор да го провери за спам - забавя публикуването.

You can use these tags:
<a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

This is a Gravatar-enabled weblog. To get your own globally-recognized-avatar, please register at Gravatar.