Home » Авторски страници, българи зад граница

15 септември звъни и в Лондон

2018.09.18 Няма коментари

15 септември звъни. И няма друго настроение, което да подмени онова щастливо очакване от срещата със словото и книгите, настъпваща като официална Нова година за всички нас – българските учители и ученици – у дома и по света.

Така е и днес. Ще бъде винаги. Защото, независимо колко далеч от България се намираме, нашето единение като народ започва с най-добрата ни национална черта – любознателността и желанието да се учим. На родния си език, за да ни е спътница Родината, докато осмислим най-важното й послание – страната ни е там, където сме, защото именно чрез знанието за нея, имаме шанс да бъдем себе си. И още, да разбираме света и да намираме пътища за завръщане към корените – толкова много, колкото сме и самите ние, но само докато се усещаме българи. В противен случай посоките са неясни и мнозина може да се изгубят…

На 15 септември Лондон ни подарява истинско късно лято. Светлина залива двора на Посолството. Всички сме се събрали и настроението е като пред полет. Не мога да повярвам как само в една ваканция са се случили толкова много промени с нашите гимназисти! Пораснали са – красиви, умни, амбициозни, любознателни и удивителни за всичко ново, вълнуващо и предизвикателно, което им предстои. Прегръщаме се, бързо разменяме думи и радости след двумесечната раздяла.

Днес имаме гостенка. Нашата директорка, г-жа Снежина Мечева, е дошла да ни поздрави. Тя също е очарована от промените сред нас. Казва, че е впечатлена до настръхване от начина, по който изглеждат уж някогашните деца, днес озарени млади хора, пълни с енергия и очакване на новия старт в училище.

Време е да започнем с новините от лятото, през които някои са се забавлявали, а други – работили, за да започнем с надежда, да продължим с настойчивост и да приключим с постижения своята учебна 2018/2019 година.

Госпожа Мечева разказва на учениците за Конференцията на Асоциацията на българските училища в чужбина (АБУЧ), която беше проведена през юли в българския Парламент, за срещите с колегите от дома и по света, за изнесените доклади, за изказванията и гледните точки на гостите, присъствали на събитието, сред които: министърът на образованието, г-н Красимир Вълчев, омбудсманът на Р. България, г-жа Мая Манолова, зам.-председателят на Комисията по образованието в парламента – г-н Михаил Михов, председателят на Синдиката на българските учители, г-жа Янка Такева, г-жа Милена Димитрова от кабинета на вицепрезидента Илияна Йотова и професор Иво Христов.

Така динамиката на изминалия уж ваканционен сезон се очертава пред възпитаниците ни и в една по-делова, сериозна светлина. Има с какво да се гордеем, има и на какво да се надяваме. Има и върху какво да поработим здраво, за да достигнем сбъдването на своите цели. А те са вдъхновяващи и си заслужават усилието. Ето защо очакваме с нетърпение и предстоящата среща с г-жа Десислава Радева, съпруга на президента ни, г-н Румен Радев, която ще ни посети през втората половина на октомври. Г-жа Мечева набляга на необходимостта учениците сами да изложат своите искания пред нея, защото резултатите могат да бъдат плодоносни и трайни не само за тях, настоящите ни възпитаници, но и за новите попълнения в БУ „Иван Станчов“.

Интересът по темата е голям, надеждите – основателни. Не може да бъде иначе. Едно дело, започнато преди повече от тридесет години с любов, може само да бъде продължавано. С още по-силна любов. Упоритостта изисква нова упоритост, а последователността при постигането на успеха трябва да бъде направо наследствена. В противен случай – губим родството с България и разпиляването е неминуемо.

Затова, този наш 15 септември звъни и в Лондон. Както в България. Както навсякъде по света. Заедно сме, макар и на километри физическо разстояние. Няма единици за измерване на духовната близост. Тя или съществува, или не. Не бива да я изгубим. Вярвам, че осъзнаваме това на всички нива и това, ваканционното, което е превърнало патетата в лебеди, и онова мащабното, българското ниво, което ги държи, заради корените и върховете, в които те, нашите деца, ще се превърнат. За да я има България. За да ни има и нас, техните учители, майки и бащи, просто сродници и спътници в порастването им, които един ден ще се превърнем в спомен за отстояването им като български граждани на Планетата. 15 септември звъни и в Лондон. Чувате ли този звън у дома и по света?

.

Здравка Владова-Момчева,

преподавател по БЕЛ в БУ „Иван Станчов“ към Посолството ни в Лондон

15.09.2018 г.

Leave your response! Вашето мнение е важно, напишете го!

Add your comment below, or trackback from your own site. You can also subscribe to these comments via RSS.

Моля не ползвайте нецензурни изрази! Всеки коментар, в който има линк, ще изчака редактор да го провери за спам - забавя публикуването.

You can use these tags:
<a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

This is a Gravatar-enabled weblog. To get your own globally-recognized-avatar, please register at Gravatar.