Бих написал писмо на президента, че го подкрепям, но не виждам голяма ралика в неговото говорене и в говоренето на всички политици у нас. А дела ни трябват. И той имаше почти две години време да даде личен пример. Но…

В пощата на БОЕЦ бе получено поредното заплашително писмо, като този път е придружено със “списък за ликвидаране”, съдържащ моите и на колегите от Управителният съвет на БОЕЦ три имена, лични данни и ЕГН. НяКой сериозно се е уплашиш и разровил.
През всичките тези години сме минали през всичко, през целия ченгеджийско-мутренски арсенал на мафията. И ударите, и репресиите срещу нас само ни амбицират още повече.

Това не е нищо ново за сръбския печат. Нова е само последната дата. Датата, която за кой ли пореден път показва, че сръбските журналисти са замръзнали във времето и все още оперират с пропагандните клишета от времето на Първата световна война. Извадени от времевия контекст и сложени в днешните рамки, техните писания няма как да се прочетат, освен като обиден говор на омразата и неоснователни претенции към българската история и култура. „Чисто сръбската“ шопска салата от чисто българския град Босилеград е „бисерът“ на статията, с която авторът ни разсмива иудивлява с великосръбските си комплекси.

Да си искаш чиниите, лъжиците и вилиците на сръбският крал Петър, при положение, че си окупирал изконни български територии, към които един век провеждаш чисто колониална политика, наистина е върхът на безобразието. Безобразие, което просто плаче за остър и съкрушителен отговор от българска страна.

Според моите виждания, реално погледнато посттоталитаризмът е по-страшен от тоталитаризма. В онази система знаехме кой кой е, какво можеш и какво не, за да оцелееш и нещата бяха ясни. Но имахме избор…