По силата на чл. 27, 36 и 37 от Ньойския договор, носител на права и задължения е съответно Сръбско-Хърватско-Словенската държава и България. Като страна по Договора, по силата на чл. 36, България признава, както това са сторили Съюзните и сдружени сили, Сръбско-Хърватско-Словенската държава, създадена на 1 декември 1918 г., като единствена държава на западната граница, а не Сърбия, която престава да съществува!
На фона на така очертаните факти и действащата правна уредба, определящи статута на Западните покрайнини и правата на граничещите с тях държави, остава само отворен въпрос за безотговорната външна политика, провеждана от всички български правителства през последните 28 години, по отношение на бивши и настоящи съюзници, и в частност по отношение на Сърбия, която възкръсна през 2006 г. и за втори път, за по малко от век, съвсем незаконно и без никакво основание в международните договори, реокупира Западните покрайнини след заличаването на субекта на международното право, комуто бе предоставена тази българска земя по силата на международен договор.

Ако европолитиците унижат унгарците, пак ще се отложи настъпването на „нещо ново, европейско, хубаво, голямо, вечно“ – перифразирайки една мечта на Ендре Ади, който в началото на XX век в „След конюнктурните човечета” написа:
Сега пируват конюнктурните човечета,
но за строежа камъните вече са готови.
Все пак ще дойдем да извършим
нещо ново, маджарско, хубаво, голямо, вечно.