Home » Авторски страници

“Тероризъм и електронни медии”. Акценти от една конференция

2017.09.30 Няма коментари

Снимка: СБЖ

От 26 до 29 септември 2017 г. в София се проведе XIII международна конференция “Тероризъм и електронни медии”. Форумът бе открит на 27 септември от Красимир Каракачанов, вицепремиер и министър на отбраната. Каракачанов коментира по-късно пред представители на медиите, че всяка европейска страна е застрашена от радикализация, като, що се отнася до България, това се отнася най-вече до ромските гета и до Родопите.

Леонид Млечин. Снимка: СБЖ

„Терористичният проблем и беда стават все по-опасни” – каза при откриването на конференцията Леонид Млечин, председател на УС на Международната академия за телевизия и радио IATR, която е организатор на форума. Млечин подчерта, че докато  в началото, преди 13 години, темата е била как журналистите се държат в горещите точки, днес тя е как да се пише за създалата се опасност.

Правият вдясно – Стипе Месич. Снимка: КРОСС

Бившият хърватски президент Стипе Месич каза пред участниците в конференцията, че нищо не се е променило към добро на световната арена. А в Европейския съюз, въпреки общата валута и падането на границите, на преден план като че ли е Студената война, а не общото противодействие на тероризма. Мирът и сигурността в световен мащаб стават жертва на пропагандни войни. Жертва на тези войни става и почтеният журнализъм, който не може да противостои на непочтената информационна политика – подчерта Месич. Той каза още, че Европа се превръща във военен полигон.

Във форума взеха участие 123 журналисти и експерти от 23 държави, между които Беларус, Белгия, България, Великобритания, Гърция, Испания, Италия, Йордания, Китай, Обединените арабски емирства, Румъния, Сърбия, Хърватия и др. От българска страна партньор по организирането му бе Съюзът на българските журналисти.

Красимир Каракачанов се ръкува с руския посланик Анатолий Макаров. Снимка: СБЖ

На форума присъстваха и Владимир Козлов, съпредседател на Организационния комитет и зам.-началник на Федералната агенция за пресата и масови комуникации на Русия; Веролюб Арсич – председател на групата на Прогресивна партия в сръбския парламент; депутати от българския парламент, бившият депутат и министър Румен Петков, представители на външните министерства на Русия, Иран, Китай, Сърбия. Присъстваха също представители на ООН, ОССЕ и ЮНЕСКО. Сред участниците бяха журналистите и депутати в НС Елена Йончева и Тома Томов. Обявено бе предварително и участието на главния прокурор Сотир Цацаров, но той не се появи.

Официалните езици на конференцията бяха руски и английски, но повечето изказвания бяха на руски.

Снимка: СБЖ

Според много от участниците в тази конференция, има разминаване при отразяването на терористичните актове в медиите – едни и същи събития могат да бъдат отразени по съвсем различен начин, в зависимост от това кой ги отразява. Освен това едни и същи хора за едни медии и едни държави са терористи, а за други – опълченци или борци за освобождение. Едни от най-показателните примери в това отношение са войната в Сирия и конфликтът в Украйна.

Според зам.-председателя на сръбския парламент Веролюб Арсич, медиите, отразявайки терористичните актове, от една страна пречат на действията на полицията, а от друга плашат обществото, разказвайки какво се случва по един откровен и драматичен начин. Това според Арсич крие риск, защото може да породи не само страхове, но в някои случаи и съчувствие към терористите. Журналистите стават жертви и цел на терористите, част от тях попадат в плен като заложници, а други дори губят живота си – каза още той. И изрази убеденост, че колкото по-малко се пише за терористите, толкова по-незначителни стават те за общественото мнение.

Снимка: КРОСС

Галина Сидорова, съосновател на Асоциацията на разследващите журналисти, изнесе примери за това как борбата с тероризма може да се изкриви и в неправомерни, странни тълкувания и присъди. В Русия има например осъдени блогъри за опозиционни текстове, които са били разтълкувани като проповядващи тероризъм, има осъден условно и гражданин, който отишъл да “лови покемони” в православен храм. От тези примери стана ясно колко лесно може да се размие разликата между истински опасните за едно общество граждани, които са завладени от радикални идеи, проповядват ги и са готови да ги отстояват с терористични действия, и онези, които примерно отиват да “ловят покемони” в църква, нарушавайки по този начин обществения ред (което все пак е въпрос на съвсем други тълкувания и санкции).

Може би тук е мястото да се отбележи, че борбата с тероризма в една или друга държава, в която свободата на словото е застрашена (ще си позволим да отбележим, че тази свобода е застрашена не само в страни като Турция, Китай, Русия, много арабски  и африкански страни, където почти я няма, но и вече и в Западния свят, заради зле разбрана политическа коректност), често се използва от управниците за саморазправа с опозиционни гласове, медии, политически опоненти и пр. Турция например, при управлението на Ердоган, е очеваден пример за това. И не само тя.

Снимка: в. “Труд”

Според Раид Джабар от в. „Ал Хайат“, много журналисти и медии отразяват терористичните актове, разчитайки само на един източник, гонейки бързина на информацията, без да търсят по-обективно отразяване и анализ. Според Джабар има много непрофесионални колеги, които пишат и отразяват сериозни теми, без да имат подготовка за тях.

На конференцията бе повдигнат и въпросът трябва ли да има досег и разговор с терористите, или всякакъв диалог с тях е изключен. Едни изразиха катерогичното мнение, че няма и не може да има никакъв диалог с терористите, а други, като Елена Йончева, която е правила филми и репортажи от много горещи точки на света – когато има възможност, трябва да се правят интервюта с терористите, защото по този начин те разкриват своята същност. Важна задача за медиите в борбата с тероризма е да разказват откъде се поражда той, да анализират неговите причини.

Интересно изказване направи доц. Дарина Григорова от СУ “Св. Климент Охридски”, която говори за парадоксите в терминологията и назоваването на това кой е терорист, кой не, защо терористи и борци за свобода могат да се окажат едни и същи хора, както и за други аспекти на темата за тероризма и противодействието срещу него.

По време на конференцията беше обсъдена ролята на медиите при отразяване на терористични атаки в Европа, Близкия Изток и Сирия; предупрежденията за тероризъм в информационното пространство и ролята на социалните мрежи, доброволните “правила за поведение” на електронните медии; методи за противодействие на героизацията на терора и терористите; кибертероризмът и информационни войни и др.

Снимка: КРОСС

Част от конференцията бяха не само пленарните сесии, а и прожекции на документални филми и презентации, посветени на борбата с тероризма. Един от филмите, който бе показан, бе филмът “Нашите мечти за Европа” на Николай Томов. Томов от десетилетия живее и работи във Франция, и е автор на много документални филми, някои от които са отличени с международни награди. (Повече за този филм и неговия автор – вж. тук и тук.)

Филмът “Нашите мечти за Европа” за съжаление не е бил закупен и показан досега от нито една френска, нито от българска телевизия. Което само по себе си е тревожен знак за това, че политическата коректност е започнала да играе роля на някаква неписана цензура дори в страни с дълги демократични традиции като Франция. И така, от една страна, на Запад се наблюдава някаква особена политкоректност, която се опитва да заглуши гласа на разума, а от друга, имаме официализирана цензура в много други страни по света, които или никога не са били демокрации, или само са се опитвали да се правят на такива.

Както каза, впрочем, в разговор с колеги в една от почивките Елена Йончева, вече е много трудно за журналистите, каквото и да правят, да не бъдат вкарани или използвани за целите на една или на друга пропаганда.

Можем да добавим към това, че изглежда пропагандите, държавни или корпоративни, вече почти са спечелили войната срещу честния журнализъм. Има ли шанс, при това положение, за по-умни подходи в борбата с терористичните идеологии и с терористичната пропаганда – за което по един или друг начин пледираха участниците в конференцията – е може би по-скоро реторичен въпрос.

Все пак, въпреки опитите и форуми като конференцията, която се проведе в София, да се използват за някакъв вид пропаганда, такива форуми трябва да има и не е зле те наистина да бъдат с много по-широко международно участие, на колкото се може повече страни, на журналисти, експерти, политици и от Изток, и от Запад, и от Север, и от Юг. Защото светът вече наистина е много по-свързан и обвързан, благодарение на новите технологии, и защото възходът на тероризма в световен мащаб, който се случва в последните години –  тероризъм, който все повече разчита на невинни, случайни жертви, е предизвикателство не пред една, друга, трета или четвърта страна, която да го реши сама за себе си. Той е предизвикателство пред всички.

.

Leave your response! Вашето мнение е важно, напишете го!

Add your comment below, or trackback from your own site. You can also subscribe to these comments via RSS.

Моля не ползвайте нецензурни изрази! Всеки коментар, в който има линк, ще изчака редактор да го провери за спам - забавя публикуването.

You can use these tags:
<a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

This is a Gravatar-enabled weblog. To get your own globally-recognized-avatar, please register at Gravatar.