Home » Авторски страници, политика

Днешната демокрация ни води до опасности. Къде е изходът?

2016.07.25 Няма коментари
Spread the love

Там, където на почит е неграмотността и силата, демокрацията може да ни доведе до неподозирани опасности, но трябва ли заради това да се откажем от нея

.

eurochicago_ss017Все по-често чувам от хора, смятащи за експери, и от интелектуалци, че демокрацията не трябва да се дава на народа и масите. Защото демокрацията е власт на мнозинството, а мнозинството може да не е демократично.

Ето как Иво Беров например започва един свой текст от 13 юли т.г., наречен “Допитванe до глупостта”:

“Допитванията до народа, референдумите тоест, са много повече глупост, отколкото демокрация, ако въобще са демокрация.
По-скоро въобще не са. Те са точно обратното на демокрацията, колкото и това да звучи неочаквано и противоречиво.”

И по-надолу продължава:

“… повод смъртното наказание. През 1965 година камарата на представителите в английския парламент гласува отмяна на смъртното наказание.
И то след като след като социологическите проучвания показват, че осемдесет процента от англичаните, тоест всичките английските широки простонародни маси, са против отмяната на смъртното наказание.
Английското Шъпъмъ (широки простонародни маси) не се предава, обаче. Упорства. И чрез свои представители отново внася закон за смъртното наказание. Мнозинството депутати отново го отхвърля – със съотношение две към едно в полза на отмяната му.
Не иска бе, не иска английската политическа върхушка да уйдиса на шорокопростонародномасовия акъл. Тогава не е искала тоест. Сега иска. Сега уйдисва.
Какво е станало? Какво се е променило от ония времена? Повече демокрация ли има днес?
Но нали тъкмо обстоятелството, че тогава английските депутати са решили да се противопоставят на широкопростонародномасовите разбирания, прави от Англия демократична държава.
(И между другото, стига с тия твърдения, че Англия е най-старата демокрация, стига с тая Магна Харта, вие просто не сте я чели, това си е благина от лордове за лордове през 13-ти век, други са най-старите европейски демокрации)…
Не, допитванията до народа не означават повече демокрация. Означават нещо друго.
Какви бяха сетнините от хептен демократичното пряко гласуване на британците за излизане от Европейския съюз?
Основният довод в полза на това излизане, основният призив беше „ да поемем нещата в свои ръце ” – тейк кънтроул.
Получи се точно обратното на „тейк кънтроул” – а, получи се „лууз кънтроул”. Изгубиха управлението. Нещата се изплъзнаха от ръцете им. Не знаят какво да правят, накъде да поемат.”

Продължението на текста на г-н Беров може да се прочете ТУК.

Звучат ли ви познато подобни разсъждения? В последно време все повече хора мислят така, пишат така. Но нека да се вслушаме и в други гласове. Ето какво е казвал например Жак Атали: “Световната икономика днес изглежда неразбираема – всички класически фактори за растеж са налице (населението на света се увеличава, напредъкът на техниката е гигантски, наличните спестявания са значителни, инвестициите са значителни и свободата на търговията е по-голяма от когато и да било), а в същото време растежът намалява навсякъде. Каква е причината?  Световната икономика вече е единна икономика. И не можем да я възприемаме, разглеждайки поотделно анализите на националните икономики и на обмена между тях. Трябва да възприемаме света като единна икономика, като една страна.”

Това, което Атали пише за икономиката, може да се каже и за много други сфери от нашия живот, включително и за културата. Неслучайно се казва, поради силното развитие на интернет и всички видове комуникации, че светът се превръща в едно огромно село, и това, което се случва у теб или у съседа, може да стане известно на другия край на света.

Все още може да се опитваш да скриеш неудобни факти, да унижиш или не да платиш на работника си, да измъчваш затворници на някой остров или да съсипеш изборната кампания* на някого, но вече рискуваш много – Wikileaks и всякакви подобни leaks (течове) заплашват бъдещето на тези, които се опитват да са над демокрацията.

Колкото и да са мощни водещите в света държави, те вече не могат да регулират и компенсират цялата световната икономика. Не могат да контролират и информацията, а дори и световните пари (доказателство са преговорите за нова световна валута, различните видове криптопари). И всичко това само подклажда спорове и конфликти, които се превръщат в невидими или дори в явни войни.

От една страна това е естествено – хилядолетия до днес човечеството е решавало споровете си със сила и войни. Но с развитието на науката и ядрените арсенали по света, оръжията за масово поражение (билогически, химически и всякакви други) стават все по-достъпни. И заради нашата обща свързаност и обвързаност тътенът на войната в Сирия и Ирак не само се чува отдалече, но и дава своите невинни жертви в Париж, Брюксел, Анкара, Ница, Мюнхен и т.н.

И за будните хора става все по-ясно, че така повече не може да продължава, че трябва да се научим да решаваме споровете си по нов начин.

За да можем да живеем заедно и безконфликтно в този наш наистина общ дом – планетата Земя, е нужно хората от отделните му стаи/държави, ако не могат да са еднакво нахранени, то поне да бъдат образовани и да имат някакви общи цели и стремления, които да ги спояват, за да могат да живеят заедно. Разбра се, че консумацията и парите не са най-добрите цели, даже напротив. Защото все още е лесно да посегнеш и заграбиш “своето”, ако си по-силен. И в XXI век продължава да е възможно някоя по-силна държава да откъсне чужди земи, полуострови, тръбопроводи, централи и т.н.

Не може да се разчита, обаче, от друга страна, че слабите и необразованите вечно ще търпят, ще следват и дори гласуват за умните и красивите…

“Пропастта между богатството и бедността, между преяждащите и милиардите без достъп до питейна вода, стана толкова голяма, че е на път да бъде запълнена само с пропадане на всички заедно в нея. “- пише Веселина Седларска в сайта Редута и е права.

Написаното от нея е предупреждение, което трябва да се разбере първо от интелектуалците, които да го предадат на другите. Светът, поради изключителния си научен и енергиен скок и неудържим арсенал от оръжия и мощ, е изправен пред неизбежно кипване. И прозорливи хора вече ни предупреждават да се готвим за това. Все по-често четем, че ни чака някой от двата варианта:

1) 1% (т.н. единият процент от населението, който вече е дори по-малък) с помощта на най-съвременните средства за контрол и управление, взема напълно положението в свои ръце и с хляб, зрелища (или екстази) и с малки чипове “ощастливява” останалите 99 %.

2) Ако ли пък, поради краткото време, което остава до кипването, поради информационен теч или пък други причини, първият вариант не успее, то тогава необразованото мнозинство, тълпата, неминуемо взима връх, и така, както ИДИЛ унищожава дори древните исторически паметници, то може да разкъса на милиарди парченца материалното и културно богатство, и светът да се върне към варварството.

Мрачната статистика го доказва – през войните в отминалия XX век са загинали повече хора, отколкото във всички войни и битки в хилядолетната човешка история до съвременността, а колко ли биха загинали през XXI век? По-скоро въпросът е, колко биха оживели…

Ето защо се обръщам към всички – подскажете ако знаете спасителни пътища**?

За мен лично  съществува само един такъв път и той неминуемо преминава през демокрация, справедливост и високи общочовешки цели.

И не е нужно демокрация да бъде “изнасяна” в други държави, освен, че не и възможно,  необходим е пример. Хората не биха се били поради религиозни, естетически и др. различия, нямаше лесно да бъдат насъсквани да участват във всякакви конфликти, ако в обществата, в които живеят, съществува справедливост и демокрация. Но демокрация истинска, а не като сегашната представителна***.  На думи може да звучи лесно, но на практика е възможно да се случи само в държави, в които има достатъчно количество граждани. Защото истинската демокрация се крепи на тях, както е било още в древна Гърция.

А гражданин не се става за един ден. Ето затова трябва да работят всички. А не да се гледа на хората като на проста неграмотна маса, която не подлежи на промяна. Това ни се втълпява, защото така е по-лесно. Необходим е образът на неразумния народ от овце, като оправдание, че някой ни пречи.  А освен това стадото изпълнява заповеди по-лесно, пазарува по-лесно, примирява се по-лесно.

Дали е възможно “овцете” да станат граждани – едва ли, ако гражданското не е възпитавано и поодщрявано у тях още в първите години от живота им. Имаме достатъчно примери за това и в България, нали? Ето защо целта ни трябва да са младите поколения. Нещо, което е прозрял така и нашумелият в последните дни Фетуллах Гюлен, чиито училища демократът**** Ердоган затваря като много опасни.

Ще завърша с един пример от живота. Аз съм изключителен музикален инвалид. Моята много добра учителка в основното училище ми бе казала (само на мен), че не е виждала подобен. По късно професор от консерваторията ме покани да гостувам на негово занятие, за да видят студентите му какво означава човек без всякакво музикално чувство. И въпреки всичко, заради това, че имах отлична учителка по пеене,  днес радиото в колата ми е настроено на станции с новини и с класическа музика. Споменавам това, защото в последно време имаме едно поколение, израснало сред чалга и не знам колко вида попфолк. Тези млади хора, дори да са с отличен музикален слух, ще е наивно да очакваме от тях да изберат Бах и Моцарт. В същото време примерът ми доказва, че дори хора без никаква музикална дарба и слух (като мен), но слушали различна музика, няма как да сложат Слави или Рени пред Борис Христов, Кабаиванска или Веселина Кацарова. Така е и с референдумите и изборите у нас. И това може би е накарало г-н Беров да пише “Допитванe до глупостта” за референдума на същия Слави. Но само с отричане не става. Искат се решения. И за мен това е още повече демокрация.

Но за нея са необходими целенасочени усилия от всички. На учителите трябва да се каже – образовайте и възпитавайте не послушници, а граждани; въведете предмет “История и бъдеще на демокрацията”; на журналистите – пишете не за Черни Златки, а за гражданите, търсете ги и им дайте думата;  на интелигентните хора – следвайте гражданите и бъдете сами такива.

Една диктатура може да мине без граждани, на нея те не й трябват и даже пречат, но демокрация без граждани не може.

Защото, както не веднъж е предупреждавал правозащитникът проф. Янко Янков: “Съдии може да си внесем от ЕС, дори министри можем да си намерим отвън, но откъде да намерим граждани за България?”

 

П. Стаматов

——————————————————————————————————
* Вижте “Хилъри течове” (линк).

** Ще се радвам, ако някой подскаже в коментар тук или на редакцуонния ни имейл друг по-пряк път (ако е защитен със солидни доводи, непременно ще публикуваме мнението).

*** Вижте филм за основния проблем на съвременната представителна демокрация ТУК.

**** Нали сме партньори и политокоректни.

eurochicago_ss023

κοσμοπολίτης/псд

Leave your response! Вашето мнение е важно, напишете го!

Add your comment below, or trackback from your own site. You can also subscribe to these comments via RSS.

Моля не ползвайте нецензурни изрази! Всеки коментар, в който има линк, ще изчака редактор да го провери за спам - забавя публикуването.

You can use these tags:
<a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

This is a Gravatar-enabled weblog. To get your own globally-recognized-avatar, please register at Gravatar.