…Все началось давным-давно, когда прадедушка Вадима Глузмана, живший в крохотном еврейском местечке, сделал для себя маленькую скрипку. Он не хотел становиться скрипачом – он просто хотел играть на скрипке. Свою любовь к музыке он передал детям. Они учились играть на скрипке, но скрипачами не стали: бабушка Вадима – врач, ее брат – археолог. Зато родители Вадима – профессиональные музыканты.

На 2 юли т.г. в Русе се състоя представяне на книгата “Нож” на Ивайло Зартов – автор, който е добре познат на читателите на нашето издание. Сборникът с есета, писани в затвора, е част от битката на Зартов за истинска справедливост и промяна на съзнанието на хората в българското общество. Русенската премиера на “Нож” е трета поред. Книгата бе представена в София през есента на 2014 г. и в Бургас през лятото на 2015 г.
На русенската премиера на “Нож” говориха гражданският активист Бойко Никифоров, известен със своите последователни, донкихотовски усилия за честно правосъдие и правова държава в България, Атанас Ганчев, редакторката на книгата Катя Донкова, както и самият автор.

Тръмп предизвика шум в социалните мрежи, след като публикува снимка на Хилари Клинтън с нещо, което изглежда като Звезда на Давид, на фона на доларови банкноти. Към тях са добавени думите “Най-корумпираният кандидат за президент в историята”. Публикуваната снимка бързо предизвика обвинения в антисемитизъм. По-късно тя беше изтрита и заменена с версия на същата картина, която използва кръг вместо звездата.
Наскоро телевизия Фокс нюз съобщи, че по време на работата си като държавен секретар на САЩ Хилари Клинтън е споделила с трети лица поверителна информация за начините за преодоляване на финансовата криза в Гърция.

Най-малко 83-ма души са убити и над 160 – ранени при два бомбени атентата в търговски райони в центъра на иракската столица Багдад около полунощ в събота срещу неделя, съобщават осведомителните агенции, като се позовават на официална информация от иракски правителствени представители. Отговорност за атентатите пое т. нар. „Ислямска държава“.

В дома на мама – времето е спряло…
Часовникът отмерва… тишина.
А пукнато, старинно огледало –
поглъща… светлината на деня.

И аз, като всички хора, търся някаква промяна, защото всеки от нас е един емигрант, който иска да избяга, поне от себе си. Казвайки тази дума, се сещам за онова мъртво тригодишно момченце, което морето изхвърли на брега, когато е тръгвало да става емигрант, да бяга с баща си в Европа. Мисля си и за онова 9-годишно сирийско момиче, което, като пораснело, мечтаело да стане атентатор с бомби на кръста, за да отмъсти за убития си баща. Та тези две деца са станали емигранти, за да отидат в най-хубавата страна, за да стигнат мечтите си.
Но защо и аз се чувствам като тях, майко, като емигрант… но в собствената си страна? И аз не знам как да постигна своя добър живот, не мога да ти отговоря, защото отговор няма.