Home » Авторски страници

“FARGO”-то

2015.06.28 Няма коментари
Spread the love

Текст от авторската поредица на Николай Гусев “Защото накрая нищо друго не остава…”. Всички публикувани досега текстове от тази поредица могат да се намерят тук.

————————————————————————————————————————–

“FARGO”-то

.

Офицери с военен автобус Фарго край Мало Бучино, август 1939 г. Снимка: "Изгубената България"

Офицери с военен автобус Fargo край Мало Бучино, август 1939 г. Снимка: “Изгубената България”

По повод 80-годишнината на Илинденско-преображенското въстание в Благоевград се проведе научна конференция. Подготвих доклад и прочетох задължителното десетминутно експозе. Участник в „мероприятието“ беше и Дънкан Пери – докторант от САЩ, изследващ т.нар. „македонски въпрос“.

Знаенето на езика ни сприятели. Той посети още няколко пъти България във връзка с проучването си за борбите на българите в Македония за свобода. Накрая ми подари екземпляр от книгата си, в която беше описал събитията и участниците от позицията на независим наблюдател – сравнявах я с прямата искреност на филма „Мéра според мéра“.

При едно от идванията си Дънкан ми предложи да преподавам като гост-професор (Visiting Professor) в Юридическия факултет на NDSU (North Dakota State University) – Държавния университет на Сeверна Дакота, където беше зам.-ректор.

Защо припомням тези епизоди? Просто защото този университет се намира в най-големия град на щата – Фарго (Fargo), с малко над 100,000 жители.

Свързано е с един детски спомен.

Началото му е през 1939 г. – най-добрата година от живота на българите в Третото българско царство.

Четири селски семейства залагат в банката четири големи ниви и с получения кредит купуват на лизинг петтонен американски камион „Fargo“. „Фарго“-то се оказва един от първите три камиона в селото. Шофира го баща ми. И вместо за две години, успява да го изплати само за шест месеци. Компенсира и двама от съдружниците – Ангел Натов („Креката“) и Братя Шагерски (собственици на малка дърводелска работилница, национализирана в края на петдесетте години).

Първите две-три години след покупката са толкова сполучливи, че баща ми започва да крои планове за създаване на автомобилен парк. Но скоро се оказва, че плановете най-вероятно ще останат само неосъществена мечта – войната налага своите непреодолими препятствия.

Мобилизират го – с автомобила, разбира се – да превозва въглища на Гара Пирин. Там го заварва и т.нар. „деветосептемврийска победа“. Следва военна мобилизация, преместване на фронта, където превозват муниции за предната линия, продоволствие, „жива сила“ и техника. 9 май 1945 г. го заварва в Грац, Австрия.

Завърнал се от фронта, се включва интензивно във възстановителните работи и новото строителство в столицата. За кратко – 2-3 години. Помня, че караше инертни материали за тогава новото северно крило на Софийския университет (само след четвърт век щях да уча, а после и да преподавам в неговата аудитория 294).

Изпратиха ги – шофьора и камиона, както сториха с повечето „частници“ – да смъква дървени трупи по горските пътеки в планините. За чест на американската техника няколкогодишното изпитание в Западните Родопи над Чепино (Велинград) беше блестящо издържано. Камион и шофьор показаха, че могат да отговорят достойно на това предизвикателство.

След завръщането в София синът на съдружника Ангел Лазаров („Гьóзеро“) – Васил („Мàшо“ /1/) се включи като спаринг-шофьор. До онзи юлски ден на 1954 г., когато на ж.п. прелеза на Ботевградското шосе и ул.“Рилска обител“ случаен парен локомотив блъсва „Фаргото“; в мига на удара задният мост с четирите колелета се изкъртва, откъсва се и пада в хендека край пътя (което и спасява шофьора, пътника до него и четиримата „нелегални“, тайно метнали се в каросерията на завоя при „Венеция“ /2/). Така, легнало върху релсите удареното точно в средата шасѝ било уравновесено и се плъзгало цели 400 метра – докато машинистът разбере – от виковете на работещи по телефонните стълбове край линията, че нещо страшно се е случило, и спре локомотива.

Вярвате ли, че всичките шестима останаха живи – само двама бяха със средна телесна повреда? Отърваха се с уплахата от невероятния екшън, достоен за “печени” каскадьори в холивудски филм (a propos, един от каросерията се оказал изхвърлен на тендера и прегърнал комина…).

Всички мислеха, че след тази катастрофа камионът става само за скрап. Баща ми обаче не се предаде. И невероятното се случи – „Фаргото“ възкръсна!

През живота си – все пак съм над 70 – срещах какви ли не камиони. И не защото то беше „нашето Фарго“, но просто не съм виждал по-красив товарен автомобил; всички като че ли нарочно ги правят грубовати – може би за да изглеждат по-мощни? Кабината беше „решена“ в овална форма, също и калниците – сякаш дизайнерът я е копирал от лек автомобил. Зеленият ѝ металически цвят придаваше още по-привлекателен вид на колата. Странно – синият „металѝк“ на калниците „не се караше“ с изумруда на кабината.

Един епизод от детските ми години. Бил съм 5-6 годишен. Баща ми в бързината оставил стартовия ключ в колата; завъртял съм го, и понеже е била на скорост, потеглила. Как съм съм се справял с тежкия волан – тогава нямаше сервоусилватели – не помня, но съм изкарал камиона от двора през отворената порта на улицата. Добре, че баща ми се усетил и тичешком ни настигна; успя със силната си дясна ръка да натисне крачната спирачка – точно навреме – след един метър щях да преобърна машината от моста в дълбоката вада…

Не си спомням добре окончателната съдба на „Фаргото“. Интересно защо? Впрочем, този феномен е обяснен от психологията: просто паметта ни блокира неща, които подсъзнателно не ни е приятно да си спомняме.

Както и да е. Остава само хубавото от онова, което е впечатлило детското ми въображение.

И за „Фаргото“, разбира се…

.

—————————————————————————————————————————————-

/1/ Вж. „Мàшо“.
/2/ Вж. „Венеция“.

Leave your response! Вашето мнение е важно, напишете го!

Add your comment below, or trackback from your own site. You can also subscribe to these comments via RSS.

Моля не ползвайте нецензурни изрази! Всеки коментар, в който има линк, ще изчака редактор да го провери за спам - забавя публикуването.

You can use these tags:
<a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

This is a Gravatar-enabled weblog. To get your own globally-recognized-avatar, please register at Gravatar.