Home » Авторски страници, българи зад граница

АБУЧ след годишната конференция. Какво предстои?

2015.08.02 Няма коментари

abgsa-logoКратка информация за дейността на членовете на Асоциацията на българските училища в чужбина (АБУЧ) през 2015 г.http://www.abgschool.org

Асоциацията е основана през 2007, да съдейства за споделяне и разпространение на идеи, практики и дейност между своите членове и да ги представя пред държавните институции в Република България.
• Членове: 81 училища.
• Годишна конференция с участието на МОН: 29 юли – 2 август 2015 г.

1. 25.02.2015 г.: На тържествена церемония в Националния дворец на културата Държавната агенция за българите в чужбина удостои д-р Ирина Ботева-Владикова, директор на Австрийско-българското училище за занимания в свободното време „Кирил и Методий” във Виена и зам.-председател на АБУЧ, със званието „Българка на годината – 2014”.
За 4-та поредна година това звание се връчва на член на УС на АБУЧ:
http://www.schoolbgembassy.org.uk/novini/189-2015-02-26-09-44-45; https://www.eurochicago.com/2015/02/d-r-irina-boteva/

2. 30 март 2015 г.: Българското училище „Джон Атанасов“ (180 ученици) в Чикаго е първото българско училище, получило акредитация от страна на образователно министерство на щата Илинойс, САЩ. Неговите ученици ще могат да представят владеенето на българския език като кредитен предмет или като печат върху документите си за завършен етап на обучение в американската образователна система. Пореден успех в 14-годишната история на училището.

3. 20-24 май 2015 г.: по инициатива на АБУЧ, 320 ученици от 18 български училища от Испания, Италия, Франция, Великобритания, Австрия, Кипър, САЩ, представители на ПУ „Паисий Хилендарски“ и Националното издателство за образование и наука “Аз Буки”, медиен партньор на събитието, се събраха в Рим, за да поставят началото на една обединителна традиция – всяка година на 24 май да се организира поклонение на гроба на Св. Кирил в базиликата “Сан Клементе”. Учениците участваха в генералната аудиенция и поднасяне на подарък на папата – иконата на св. Паисий Хилендарски – от АБУЧ.
https://www.eurochicago.com/2015/05/rim-s-balgarskoto-zname/
https://www.eurochicago.com/2015/06/ikonata-sv-paisiy/

4. 24 май 2015 г.: други 4 български училища отдадоха почит по случай 1350 години от кончината на свети Методий в Микулчице, Чехия.
https://www.eurochicago.com/2015/05/poklonenie-v-mikultchitse/

5. 24 май 2015 г., АБУЧ е партньор на издигане на бюст-паметник на Левски в Чикаго.
Среща с народния представител д-р Георги Кючуков и връчването на почетен плакет „130 години Народно събрание” на българското училище “Джон Атанасов” с директор Боянка Иванова, за цялостната дейност и принос в съхранението и популяризирането на българския език и българските национални ценности зад граница, както и за първостепенната му роля в утвърждаване на достойно място на родния ни език в образователната система на САЩ.
https://www.eurochicago.com/2015/06/medal-antim-za-uchilishte-atanasovv/

6. Петима учители и директори, номинирани от АБУЧ, бяха и удостоени с Почетната грамота на МОН „Неофит Рилски” за 2015 г. (тази грамота се връчва ежегодно, инициирана е от АБУЧ):

Веселина Семерджиева-Митърчева – начален учител в Българското школо “В. Левски’” и в Българското школо ,,Розова долина’’, Лондон, Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия; Антоанета Мишева – съосновател и директор на Първо българско неделно училище “Св. Иван Рилски” в град Мостолес, обл. Мадрид, Кралство Испания; Красимира Шарф – начален учител и музикален педагог в Българо-австрийското училище “Св. св. Кирил и Методий”, Виена, Австрия; Мария Лабова-Бургграф – съосновател и директор на Ново българско училище в Нейпървил, Илинойс, САЩ; Дарина Тонкова – училищен ръководител и преподавател по български език, литература и история в Българско училище „Дунав“ в Линц, Австрия.

7. 2.06.2015 г.: За поредна година АБУЧ е партньор на Фондация „Димитър Бербатов” при обявяване на наградите в кампанията „Успелите деца на България – 2014”.
https://www.eurochicago.com/2015/06/berbatov-za-uspelite-detsa/

8. Среща на УС на АБУЧ с българските евродепутати в кабинета на вицепрезидента Маргарита Попова по въпросите за издигане на статута на българския език в страните-членки на Европейския съюз. https://www.eurochicago.com/2015/07/tselite-na-abutch-sreshtat-podkrepa/

———————————————————————————————————-

Момент от годишната конференция на АБУЧ, провела се на 30 и 31 юли т.г. в Софийския университет.

Момент от Годишната конференция на АБУЧ, провела се на 30 и 31 юли т.г. в Софийския университет.

От Асоциацията на българските училища смятат, че е много важно българските училища зад граница да придобият статут на образователни институции, което да залегне в Закона за предучилищното и училищното образование. Този въпрос бе повдиган за пореден път и на отминалата вече Годишна конференция на АБУЧ в София. За съжаление това тяхно предложение още не е получило подкрепа от Министерството на образованието и науката. Въпреки, че има непрекъснат наплив на нови български деца към нашите училища зад граница, и въпреки че за тези и  други идеи на АБУЧ има уверения за подкрепа от български депутати и евродепутати, включително и от вицепрезидента, за тези искани промени в законодателството още няма разбиране от страна на МОН.

Предлагаме на вниманието на читателите няколко мнения на представители на АБУЧ, както и на ексминистъра на образованието Сергей Игнатов, записани на 31 юли т.г., непосредствено след края на работната програма на Годишната конференция.

.

Доц. Боян Кулов, доайен на организацията:

Доц. Боян Кулов на трибуната на Годишната конференция на АБУЧ. София, 30.07.2015 г.

Доц. Кулов на трибуната на Годишната конференция. София, 30.07.2015 г.

Много се радвам на това, че всички колеги от Общото събрание на АБУЧ са съгласни с това, че българското училище в чужбина е ново явление. Освен двете държавни училища в чужбина, има над 250 други училища, които са много различни по характер. Те са и църковни училища, те са и посолски училища, те са и училища на чужди държави. И най-големият брой са неправителствени организации, някои са дори частни фирми, частни училища и фирми, които организират образование. Те са многообразни. Но българското училище в чужбина е едно ново явление в българската история и българската география, което не е съществувало досега. Затова аз бих се въздържал да ги нарека неделни училища. Но в края на краищата за нас няма толкова голямо значение как ще ни наричат. Важното е това, за което всички сме съгласни и което бихме искали да влезе непременно в новия Закон за училищното и предучилищното образование, е тази нова институция, която се създава от българския народ, от българските емигранти зад граница – българско училище в чужбина. То е качествено и количествено ново явление, както се вижда. Две държавни училища не са достатъчни, защото те в момента са единствените, които фигурират в закона, което също е ново за закона. Но важното е всички училища, всички нови образователни центрове, звена – както юристите решат да ни нарекат, ние ще бъдем съгласни – но ние сме институция. А институция е основен инструмент за провеждане на образователна политика зад граница на държавата. И без институции няма да има никаква материализация една такава политика – и само ще се говори за нея, без тя да се изпълнява. Народът е този, който всъщност създава училищата, те се създадоха сами, държавната помощ дойде впоследствие. Но ентусиазмът на хората създаде всъщност тези училища, те продължават да се създават и се увеличават много непрекъснато. Но въпреки нашите представяния в Комисията по образованието и в Комисията по политиките за българите в чужбина към НС; въпреки че имаме заявената подкрепа и на председателя на Комисията по политиките за българите в чужбина г-н Йончев, и на вицепрезидента г-жа Маргарита Попова за това ние да бъдем признати като институция – засега това не е влязло като предложение, поне в проектозакона, предложен от МОН. За огромно съжаление и – както съм споменавал неведнъж – нашата борба продължава. Нашата работа с народните представители от Комисията по образованието, Комисията по външните работи, Комисията по политиките за българите в чужбина продължава. Защото това е най-важният приоритет. Ако няма българи, чийто деца говорят български език, няма да има изобщо българи в чужбина.

.

Д-р Ирина Ботева-Владикова, член на Управителния съвет на АБУЧ:

Д-р Ирина Ботева-Владикова (на снимката вляво) на Годишната конференция на АБУЧ

Д-р Ирина Ботева-Владикова (вляво) говори с колежка на Годишната конференция на АБУЧ

Това, което все още не се отчита от държавата и от държавните институции, е фактът, че докато децата в България непрекъснато намаляват, то броят на децата, които учат и идват в чужбина, непрекъснато се увеличава. Хайде да не кажа лавинообразно, но с доста бързи темпове. Този факт трябва да се отчете и трябва да се промени оттук-нататък мисленето за това състояние на нещата. Да се помисли – какво правим с тези деца? Защото оставяме ли ги, губим бъдещето си. А ние трябва да мислим за това, ние сме малка страна и трябва да се грижим задължително за това бъдеще. Естествено е, че не може над 250 български училища, както и да ги наричаме, училища или не – но те възпитават в български дух, те учат на български език, най-важното за запазване на идентичността на децата – да се пренебрегват така с едно замахване, да се забравя, че съществуват. Те просто трябва да влязат в Закона за училищното и предучилищното образование. Разбира се, че спецификата на българските училища е друга, тя е сложна, но специалистите вече знаят за нас и могат да направят много в това отношение. Защото тези училища функционират, както казах, непрекъснато расте техният брой, както и броят на децата. И ние трябва да имаме отговорност към тях. Според статистика, изнесена от Министерството на науката и образованието, над 8 хиляда са децата, които посещават българските училища зад граница – това са децата от лицензираните училища. И този процент е малък в сравнение с общия брой на българските деца в чужбина. Това е, както се казва, първата стъпка. Още много ни трябва, ако искаме да направим нещо в тази посока. Но, както казах, училищата се увеличават, децата се увеличават, трябва да се прави нещо, трябва да влезем задължително в този закон. И тука не трябва да има решения тази партия така, друга партия – иначе, всички трябва да сме на едно мнение, защото това е национален въпрос.

.

Снежина Мечева, член на УС и говорител на АБУЧ:

Снежина Мечева (на снимката вдясно) и директорът на Първа английска гимназия в София Нели Петрова на Годишната конференция на АБУЧ в София, 30.07.2015 г.

Снежина Мечева (вдясно) и Нели Петрова, директор на Първа английска гимназия в София

Асоциацията на българските училища в чужбина съществува от осем години. Много сме успели, но още много има да успяваме. Нищо не е било лесно, но спокойно мога да кажа, че в общи линии, каквото сме поискали, генерално сме постигнали. Каквото не сме го постигнали, вярвам, че ще стане. За пореден път ще повторя нещо, което сигурно всички колеги повтарят. Това, което не сме успели, е да убедим тези, които гласуват новия Закон за средното образование, не само да фигурираме там някак си, а да фигурираме като институция. Това беше нашето искане. Изтъкват се хиляди юридически пречки, но това се прави винаги, когато нещо не искат да бъде направено или променено. Има начин да се измисли. Не сме ние хората, които трябва да го измислим от А до Я, но някой, за да иска да го измисли нали, трябва сърцето му първо да го поиска, за да положи труд. Това е, което трябва да стане. На срещата при г-жа Маргарита Попова, г-н Румен Йончев (председател на Комисията по политиките за българите в чужбина към НС – б.р.) пое личен ангажимент, че той отново, макар да е минало на две инстанции обсъждането на новия закон, ще внесе нашето предложение, на АБУЧ, и се надява да придвижи този въпрос. Това е едното, което обеща г-н Йончев. И другото, което обеща, е да уреди среща с министъра на образованието, защото за съжаление до този момент все още не сме имали възможност да разговаряме лично с него. Ние чуваме, че той защитава каузата на българските училища в чужбина, дори и по-силни изказвания в това отношение – но е добре, ако той действително ще бъде защитник на нашата кауза, да разбере, че трябва да познава работата ни отвътре. Това може да стане единствено, ако се срещнат очите ни – и да се надяваме, че след срещата на очите ще се срещнат и душите. Моят личен опит показва, че колкото пъти хората са се срещнали с нас, държавни служители – дори и да са имали някаква предварителна информация, която не е била най-любвеобилната – мнението им се е променяло. Друго е нали око да види, ръка да пипне, сърце да чуе, ако иска. Това е – нека да се срещне с нас и да види постиженията и проблемите такива, каквито са. Не е добре, когато ние нямаме личен контакт с министъра на образованието. Доказателство за това, че личните срещи са от огромно значение, е фактът, че когато направихме срещата в кабинета на вицепрезидента Попова и евродепутатите сами признаха колко са впечатлени, колко е полезна тази среща за тях – те се ангажираха лично, всички лични и партийни пристрастия се стопиха в онази зала. Ето това е ползата от такива срещи и аз се надявам, че срещата с проф. Танев ще се случи.

 

Проф. Сергей Игнатов, ексминистър на образованието:

Сергей Игнатов, сниман преди три години, на честване на петата годишнина от основаването на АБУЧ.  София, 26 юли 2012 г.

Сергей Игнатов, сниман преди три години, на честване на петата годишнина от основаването на АБУЧ. София, 26 юли 2012 г.

Като цяло ние, българите, страдаме от един такъв синдром, че не обръщаме голямо внимание на нашите сънародници зад граница. И още се говори с пренебрежение за тези, които са там. Защото ние сме останали тука да се мъчим, даже се пеят патриотични песни – „Не съм избягал…“ например, нали като химн. В България като че ли се внушава, че това е героизъм. Нали лошо е, ама ние героично трябва да останем. Та смятам, че нашето съзнание е малко замъглено тука в тези процеси. Защото не се оценява фактът, че при този отворен свят, в който живеем, България вече не е само в очертанията на страната, България е навсякъде, което живеят българи. И така, както за да стане една истинска европейска страна, трябва да минат много години, да извървим дълъг път – така и е по отношение на сънародниците ни. Държавата може би е започнала да чува с едното ухо за какво точно става дума, но много по-активно трябва да се работи. Що се отнася до проектозакона за училищното и предучилищното образование, който се обсъжда сега, този проектозакон аз съм го внесъл още през март 2012 г. И оттогава той претърпя много промени, на които вече не мога да им хвана дирята. И аз подозирам, че когато той бъде приет, той няма да бъде толкова нов, колкото се надявахме да бъде. А за предложението на АБУЧ – нямам представа защо не се приемат техните предложения, тъй като не контактувам ежедневно с бившите си колеги. Но това според мен е повече плод на неразбиране на темата. Ще дам пример – когато гърците в първото хилядолетие преди Рождество Христово тръгват да се разселват – това, което е наречено гръцка колонизация – те, общо взето, оттогава там, където гръцката общност се установява, вече се организира училище и някакъв учител. И това продължава до ден-днешен нали. Те сега са в криза, те не финансират, но имаше доскоро, в последното десетилетие може би падна това – че ако има 7 гръцки деца някъде, държавата праща учител. България е по-млада държава от Гърция и затова нещата стават по-бавно във времето. Що се отнася до това дали някой ме е търсил да помагам с моя опит в тази сфера, честно да кажа, никой не ме е търсил. Но в България винаги е така – като дойде някъде нов екип, той си мисли, че животът тръгва от него. Не мога да си обясня защо проф. Танев още не е поканил представители на АБУЧ да се срещне с тях. Аз се запознах с него наскоро – на една среща, която Янка Такева организира през май с бивши и настоящ министър на образованието, го видях за първи път. Бих апелирал към него за това, ако го видя пак.

 

Елена Милкова, член на АБУЧ:

Елена Милкова

Елена Милкова

Аз сътруднича на училището, помагам, но не съм от постоянно ангажираните преподаватели. 27 години живея в Сан Диего, Калифорния. Тези 27 години в Калифорния не отговарят на едни 38 години, които съм живяла в България. Но искам да кажа, че българското, което нося в себе си, по никакъв начин не ми е пречело, а само ми е помагало. Не знам, мисля, че съм живяла много лесно – точно заради това – защото силата, която съм получила от България, ми е помогнала да се оправям на други места. И затова смятам, че тази сила българска, която аз съм получила в моята млада възраст, трябва да остане и в децата, които живеят извън България, да бъде подхранвана, подсилвана, а не потъпквана. За което те имат нужда от всички нас и основно от хората, които ръководят тази насока. Децата трябва да учат български език, да се учат да пишат на кирилица и пр. А на това да пишат на майчиния си език родителите, които обикновено са много ангажирани, нямат време да ги научат. Противно на мнението на мнозина, аз смятам, че тези деца могат да се върнат в България. Не знам например икономиката на силните държави дали ще бъде силна след 10-20 години; не се знае кое накъде ще се развива. Така че вратите трябва да са отворени.

Момент от Годишната конференция, 8 години след основаването на асоциацията. За броени дни учителите от българските училища зад граница се виждат на живо в София, з което някои прелитат стотици, а други хиляди километри, поемайки сами разходите за това.

Момент от Годишната конференция на АБУЧ. За броени дни български учители от разни краища на света се виждат на живо в София. За което някои прелитат стотици, а други хиляди километри, поемайки сами разходите си.

———————————————————————————

ОЩЕ ИНФОРМАЦИЯ ПО ТЕМАТА:

Близо 200 неделни училища зад граница  получават финансова подкрепа от българската държава за своята дейност. В тях преподават около 800 квалифицирани учители, които организират не само обучение от I до XII клас, но и предучилищни групи и кандидат-студентски курсове, подготвящи млади хора за кандидатстване в български университети, пише в. “Аз Буки” в последния си брой от 30 юли т.г. (вж. тук – 01, 08-17). Вестникът изтъква, че се очаква се да се открият нови наши неделни училища в Албания и Румъния. Както и това, че от Асоциацията на българските училища в чужбина са подчертали важната роля за регламентирането на дистанционното обучение, което да се използва за постигането на по-широк обхват на изучаващите български език наши деца по света.

На срещата на представители на АБУЧ с вицепрезидента Попова, български евродепутати и др., провела се на 29 юли т.г., г-жа Попова е призовала да се създаде Национален съвет на българите в чужбина, пише още в. “Аз Буки”. “Тази институция, заедно със съветите на сънародниците ни по места, заедно с екипите на неделните училища, има потенциала да бъде кръвоносната система на нашата общност” – е подчертала Маргарита Попова.

В приветствието си към учителите в българските училища от цял свят, изказано от Западно- и Средноевропейският митрополит Антоний, архиереят е подчертал важността на просветителската роля на българските училища в чужбина, като я оприличил на апостолската мисия на светите братя Кирил и Методий и техните ученици. За това пише сайтът Dveri.bg. Митрополит Антоний е подчертал полезността на сътрудничеството между Църквата и българските училища зад граница за просветата на младите българи и връзката им с родината. Той използвал сравнението на св. Константин-Философ за това, че двамата с брат му св. Методий са били като „два вола, които орат една нива“, като отбелязал, че „сега тези два вола, които са впрегнати в полза на българите, са Църквата и училището“.

.

Leave your response! Вашето мнение е важно, напишете го!

Add your comment below, or trackback from your own site. You can also subscribe to these comments via RSS.

Моля не ползвайте нецензурни изрази! Всеки коментар, в който има линк, ще изчака редактор да го провери за спам - забавя публикуването.

You can use these tags:
<a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

This is a Gravatar-enabled weblog. To get your own globally-recognized-avatar, please register at Gravatar.