Home » Авторски страници, българи зад граница

Да преминеш през цял Рим с българското знаме

2015.05.30 Няма коментари

24 май не е просто един от празниците в календара, а празник-символ, единственият български символ, преминал през фашизъм, комунизъм, демокрация. Друг наш празник не може да се похвали с това. И да, има значение как ще е организиран един празник, защото той задава символите, които определят стремежите, стереотипите и ценностите на делника…

Площад "Свети Петър" във вечния град

На площад “Свети Петър” във Вечния град

След почти половингодишна организация, осемнадесет български училища от различни краища на света се събрахме във Вечния град. Събрахме се със специална мисия – и не една. Да отпразнуваме заедно Деня на българската просвета, превърнал се в най-естественото всенародно тържество на духовно единение и самоуважение на народа ни. Да се поклоним на гроба на Свети Кирил Философ, завещал ни буквите, за да осветяват пътя ни по историческия друм и да ни пазят от чужди влияния. Да дадем пример за обединение на разпръснатите по всички краища на света наши сънародници и да превърнем в традиция тазгодишното ни поклонение.

Най-точната оценка на делото на Светите братя са думите на акад. Лихачов: „…миналото погълна античността, древния Рим, Гърция и т.н., но България остана като жива отломка от древната европейска култура, най-древната… отломка. Остана, защото в защита на българския народ в плътен строй стояха българският език, писменост и култура! И затова трябва да я съхраним, та днешна България да не бъде само последна отломка от миналото, но и първата от бъдещето – първата култура, която ще прекрачи в третото хилядолетие и ще понесе културата към бъдещето…”

За нас, триста и двадесетте стекли се в Рим от различни краища на света българи, участници в организираното от Асоциацията на българските училища в чужбина поклонение на гроба на Св. Кирил Философ, 24 май се превърна в истинска благословия.

Пред мемориала на крал Виктор Емануил

Пред мемориала на Виктор Емануил

Присъствахме на генерална аудиенция с папа Франциск на площад „Св. Петър”. Беше впечатляващо да видиш стотици хора, дошли от цял свят, да усетиш тяхното вълнение, да почувстваш вярата им. Да видиш на живо и почти да докоснеш прословутия папамобил. И в такъв знаменателен момент да се развява българският трибагреник, да съобщават за присъствието на български училища. Това не може да се опише – трябва да си го видял с очи и сърце.

На аудиенцията при папа Франциск бяхме 170 човека. Според протокола на Ватикана трябваше да предадем нашия подарък – иконата на Св. Паисий Хилендарски, на представител, определен за целта. Връчихме я заедно с писмото, което бяхме подготвили на български и италиански.

На всички вас изпращаме по късче от благословията, която получихме от, както казват мнозина, най-добрият папа досега.

На следващия ден направихме четиричасова обиколка на Ватиканските музеи с екскурзовод, за когото само сме могли да си мечтаем. Г-жа Венета Ненкова с много ентусиазъм и любов обясняваше на децата как да разпознават тракийските знаци и им насочи вниманието към всичко тракийско, което е в музеите. Сигурна съм, че децата, които присъстваха, никога няма да забравят този урок и с гордост ще разказват историята на всяка една от сцените в Сикстинската капела. За нас, големите, разказите ѝ провокираха дебат и всеки заразказва какво е прочел, чул, видял. Тръгнахме си по-богати на знания, по-можещи.

Преди плануваната ни среща в сградата на училище „Асен и Илия Пейкови“ разгледахме базиликата „Св. Петър”, изпяхме под самия обелиск на площада „Напред, народността не пада, там, гдето знанието живей…” (в последния момент от Ватикана искаха да преведем текста на химна, който ще пеем). Малко нарушихме ватиканските порядки – на излизане от площада запяхме „Боряно, Борянке, сал ти ли си мома“ и напуснахме с право хоро, съпроводени от щракането на стотици фотоапарати.

На самата среща в училището си разказахме за какво сме дошли, почувствахме се горди, че сме онези малки крайъгълни камъчета, върху които други да надграждат. Запознахме се помежду си и решихме, че българите сме най-прекрасните хора на света. Хапнахме, правихме планове за бъдещи проекти, поплакахме и се смяхме от сърце. Бяхме щастливи.

Имахме време да обиколим най-забележителните места в Рим, да научим много български истории, случили се във Вечния град. Незабравимо и най-вълнуващо бе преминаването през цял Рим с българското знаме.

На самия празник, рано сутринта, посетихме голямата базилика „Санта Мария Маджоре“, където се пренесохме в далечни времена и ни се стори, че чуваме звученето на първата литургия на старобългарски език. Минахме покрай базиликата „Санта Праседе“, където са живели двамата братя, и с бодра крачка се отправихме към кулминацията на събитието – поклонението на гроба на Свети Кирил в базиликата „Сан Клементе“.

С архимандрит Антоний и посланик Райков

С архимандрит Антоний и посланик Райков

Там бяхме посрещнати от Негово Високопреосвещенство Антоний, митрополит за Западна и Средна Европа, който беше приготвил за децата малки книжки „Наръчник на православния християнин“, на които пише: „Духовен подарък за българите в родината и извън нея”. Присъствахме на литургията на гроба на Свети Кирил. В много спретнатия двор на базиликата изпяхме „Върви, народе възродени“, правихме снимки, за да съхраним завинаги този момент, макар че най-траен ще остане споменът в сърцата ни.

Удовлетворени от изпълнената мисия, уважихме нашия дядо Вазов с поклон пред неговия паметник. Отзовахме се и на любезната покана на посланик Марин Райков и част от нас, които все още можехме да се движим, присъствахме на приема в посолството ни в Рим.

Смело мога да кажа, че изтощени и уморени, обрулени от римски ветрове, опърлени от ватиканско слънце, поубити от апенинска градушка, претърпели няколко опита за покушение от институционално безразличие, преживели две сражения с журналисти – достойно изпълнихме мисията си. На най-светлия празник български училища в чужбина преминаха през целия Рим с българското знаме в знак на преклонение пред паметта на Първоучителя.

И най-ценното беше, че бяхме заедно и около нас витаеше атмосфера на добруване, на сплотеност. Това според мен беше „добавената стойност“ на събитието и съм сигурна, че ако ни гледаха Първоучителите, щяха да са удовлетворени от гледката.

До паметника на капитан Петко войвода в Рим

До паметника на капитан Петко войвода в Рим

От името на всички участници и лично от мое име изказвам благодарност на АБУЧ за тези незабравими дни, празник за душата, и предавам изричната заръка: всяка година да се организира такъв празник.

Като организатор и координатор на поклонението изказвам огромна благодарност на всички участници, допринесли с присъствието си и с доброто си настроение в тези пет дни да се озовем в мечтания свят на приятелството, добронамереността и българската топлота.

Благодарим на училище „Асен и Илия Пейкови“в Рим за гостоприемството и добрата организация, на г-жа Росица Николова от същото училище, която направи превод на писмото ни до папа Франциск.

Благодарим и на екипа на националното издателство „Аз Буки“, в лицето на г-жа Надя Кантарева и г-жа Зина Соколова, които неотлъчно бяха с нас и ни подкрепяха.

Благодарим на д-р Адриана Любенова за иконата, с която можем да се гордеем. Подаръкът от името на нашите училища завинаги ще присъства в папската колекция и това също ще е част от българската следа в Рим, част от историята ни. Без д-р Любенова трудно бихме се справили в лабиринта от църковни канони и протоколи. Беше истински лукс да се възползваме от познанията ѝ по история на изкуството при разглеждането на всички културни паметници в Рим.

Благодарим на Ева Цанева от училище „ Св. Иван Рилски“ в Мадрид за това, че ни накара да се чувстваме горди с красивите баджове и табелки на училищата, които ни направи.

Специално място в сърцата на всички остави г-жа Венета Ненкова. Нямаше човек, който да не изрази възхищението си от всеотдайността и любовта, с която ни обгрижваше.

Благодарим на всички българи, с които съдбата ни срещна в Рим, за тяхната отзивчивост и добронамереност.

БЛАГОДАРИМ на светите братя Кирил и Методий, на техните ученици, на техните последователи.

И нека това „Благодаря!“ пребъде във вековете!

Рим, 25 май 2015 г.

 

Петя Цанева,

президент на асоциация “Балкан” – Мадрид,

член на АБУЧ

.

Leave your response! Вашето мнение е важно, напишете го!

Add your comment below, or trackback from your own site. You can also subscribe to these comments via RSS.

Моля не ползвайте нецензурни изрази! Всеки коментар, в който има линк, ще изчака редактор да го провери за спам - забавя публикуването.

You can use these tags:
<a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

This is a Gravatar-enabled weblog. To get your own globally-recognized-avatar, please register at Gravatar.