Home » Авторски страници

Среща в Чикаго с български депутат и отличие за БУ “Джон Атанасов”

2015.06.03 Един коментар

Представители на българската общност в Чикаго се срещнаха с народния представител в българския парламент доц. Георги Кючуков, който връчи на БУ “Джон Атанасов” почетен медал „Антим І”

.

В края на май т.г.представители на обществените организации на Българската общност в Чикаго имаха възможността да се срещнат и дискутират с доц. д-р Георги Кючуков, народен представител от 43-то Народно събрание на Р. България от Парламентарната група на АБВ, член на Парламентарната комисия по Външна политика и инициатор на някои предложения за допълнение и изменение на Закона за българите, живеещи извън страната.

Ген. консул на Р. България г-н Симеон Стоилов, Добри Карабонев и доц.д-р Георги Кючуков

Българският генерален консул Симеон Стоилов, Добри Карабонев и доц. Георги Кючуков

Срещата се състоя в Българската православна църква „Свети Иван Рилски – Чудотворец” и премина в очакваното русло – желанието на този активен член на българската законодателна власт да опознае по възможност най-дълбоко проблемите и потребностите на българите в Чикаго, и нашето старание да обърнем сериозно внимание на гостуващия ни политик към някои „наболели въпроси”, както се назовава дипломатично голямата редица от трудности и болки, с които е съпътстван нашият живот в Новия свят и контактите ни със Старата родина, или с българските си корени за тези, които са родени или ще се раждат по тукашните места.

Доцент Кючуков е неврохирург, член на Европейската асоциация на неврохирургичните дружества, на Американското неврохирургическо дружество и на Световното дружество по химиотерапия (ISC), както и зам. главен редактор на Journal of IMAB. Има и дългогодишна практика като хирург и управител на авторитетни медицински центрове като Клиниката по неврохирургия „Света Анна“ и УНС по неврохирургия при МУ – Варна, той е и републикански консултант по неврохирургия.

А в Чикаго той бе и пратеник на Парламента с чудесната мисия да предаде от името на този върховен управителен орган на страната специална награда на Българското училище „Джон Атанасов” в лицето на Боянка Иванова – основател и директор на това добре познато учебно заведение. “Джон Атанасов” се удостоява с почетния медал с лика на Антим І – първият председател на Народното събрание, символ на почит, създаден в чест на 130-годиишнината на Парламента. Тази чест и награда е „За цялостната му дейност и изключителен принос за съхранението и популяризирането на българските национални ценности зад граница, както и за първостепенната му роля в утвърждаване достойно място на българския език сред езиковото многообразие в Съединените американски щати”.

Доц.д-р.Георги Кючуков връчва почетния медал на Парламента "Антим І" на основател и директора на училище "Джон Атанасов" Боянка Иванова

Доц. Кючуков връчва почетния медал на българския парламент “Антим І” на основателя и директора на училище “Джон Атанасов” Боянка Иванова

Стана известно и това, че постигнатото с усилията на училището признаване на обучението по български език от Министерството на образованието в щата Илинойс допринася за включването му като кредитен предмет в американските дипломи за средно образование. Това постижение дава ясна посока на всяко българско училище в района на Чикаго да получи същото одобрение на своята програма.

Няма съмнение, че високото признание на достиженията на „Джон Атанасов” се мултиплицира и в цялото българско училище като институция в САЩ, също и в други страни, където българското школо го има, и е в помощ за съхраняването и развитието на българския език и култура, на българската духовност.

Почетният медал на Българския Парламент "Антим І", с който бе наградено Българското училище "Джон Атанасов" в Чикаго

Почетният медал “Антим І”, с който бе наградено Българското училище “Джон Атанасов” в Чикаго

По време на дискусията – условно бих я нарекъл – разговор между Българското Чикаго и Парламента на България, станаха ясни, повече или по-малко, редица явления и събития, които държат в напрежение не само нашите родители и близки, нашите приятели и сънародници, но и нас в Америка.

Тази среща, свободната размяна на мнения, беше открита от Генералния консул на Република България, г-н Симеон Стоилов. Той подчерта, че в особеностите на общността ни в Чикаго се вписва не само числеността на хората. Те личат и в достиженията, в темповете на развитие и перспективите, които тук са по-добри и по-стабилни, отколкото на много други места. Г-н Стоилов очерта и някои приоритети, в които се насочват силите и енергията на обществените организации, на училищата, на бизнеса, на творчески личности, работници и специалисти.

Нашият гост сподели, че е впечатлен от Българския град Чикаго. Каза, че е бил в доста български места в различни части на света, но такава атмосфера и реалност няма другаде. Няма ги тези училища, църкви, бизнеси, ресторанти, магазини, адвокати, лекари, строители, шофьори… Каза, че е видял българското присъствие в чужбина от друг ъгъл, малко познат или съвсем незнаен. Неговото обещание пред нас беше, че ще направи всичко възможно да информира точно и конкретно своите колеги в Парламента, политическите сили и икономическите кръгове, от които зависи както създаването на по-добри правила и закони, така и на нов климат при взаимоотношенията между България и българите в чужбина.

Документи, признаване на дипломи, необозримата във времето визова епопея, пенсиите там и тука – това беше един голям поток, който вдигна температурата. Аргументирано и трудно оспоримо бе изложението на Петър Стаматов за това какво е и какво би могло да стане, благодарение на Обществените съвети, които се изграждат в различните диаспори. Той продължи и като оратор публицистиката на сайта „Еврочикаго”, която разкрива и се бори с много недъзи на обществото в България и по света.

Иван Тодоров потърси оптимистични елементи в издигането на ръководни постове на почтени и опитни ръководители, като за пример даде кмета на Пловдив, който дори и в тази световна икономическа криза е направил „Южната столица” красиво и уютно място за живеене.

Оптимизъм имаше и в призива на известния треньор по тенис на маса Младен Лижев, който очерта старанията и достиженията в идеята за създаване Български спортен център в Чикаго, спортни фирми и инвеститори. Той предложи да се потърси възможност за продължаване мандата на сегашния генерален консул, за да бъдат завършени спортният и други проекти, които са в период на развитие.

Стана дума, разбира се, и за коментирания от доста време Български дом на културата, за апетита на чуждестранните електрически компании в България и пр.

Накрая нашият гост каза, че си е взел от всичките три многостранични български вестници в Чикаго, които знаят много повече, отколкото човек, дошъл за ден-два – колкото и да са здрави краката му и силно желанието да научи „всичко”… А в наистина самия край на тази разнолика и нестандартна среща стана ясно едно – че отсега нататък българите от Чикаго имаме един ангажиран с вниманието си към нашата диаспора приятел в Българския парламент.

.

Климент Величков,

в. “България Сега”

One Comment »

  • Boby said:

    ОРДЕНИ И МЕДАЛИ – СПРАВКА В ПОМОЩ НА МИНИСТРИТЕ Печат
    Автор Експерт
    Събота, 14 Януари 2012 17:12
    Министър –председателят Бойко Борисов даде само една седмица срок за обобщване на данните за съществуващите в България ордени и медали, тъй като минстрите не ги познавали. Затова им предлагаме нашата помощ. Въпросът възникна след скандалните думи на премиера за радостта на кучето от пържоли, а на човека от ордени и последвалото демонстративно връщане на ордена „Стара планина” от вицепрезидента Ангел Марин. Старата наградна система от социалистическа България е отменена със закон на Великото народно събрание през 1991 г. като остават да съществуват само три ордена, при това за чужденци– „Стара планина”, „Мадарски конник” и „Орден на розата”. Конституцията на Република България от 13. юли 1991 г. приема много кратко описание за двата вида отличия– ордени и медали, които се учредяват от Народното събрание /алинея 14 на чл. 84/. След отмяната на старата наградна система държавният глава среща известни трудности, най–сериозните от които през 1994 г., когато трябва да бъдат наградени българските футболисти от световното първенство в САЩ. В спешен порядък се внасят изменения и допълнения към Указа за духовно стимулиране и освен създаването на новия орден „Голям кръст за граждански заслуги” се разширява статута на съществуващия орден за чужденци „Стана планина”, първа и втора степен. С него вече могат да се награждават и български грааждани. Тогава е приета и постановката предложението за награждаване да се прави от Министерски съвет.

    Президентът Желю Желев награждава първите 27 български граждани с орден „Стара планина” на 20 юли 1994 г. Това са футболисти и треньори от българския национален отброр.

    През следващите години все още няма цялостна нова наградна система и Президентът раздава единственото национално отличие ордена „Стара планина на 5 души през 1996 г., а през 1997 г. рязко увеличава броя на наградените. Удостоени са световно известни дейци на изкуството като Гена Димитрова, Анна–Томова Синтова, Николай Гяуров и Никола Гюзелев. През втората година ордени получават проф. Живко Сталев, композиторът Александър Райчев, художникът Иван Ненов, проф. Лазар Николов, алпинистът Дойчин Василев. За първи път са наградени посмъртно 5 депутати за приноса им за спасяване на българските евре през 1943 г.

    През следващите години отделни министерства предприемат инициативи за създаване на свои наградни системи.

    Президентът Петър Стоянов намалява броя на българските граждани, награждаване с ордена „Стара планина”. През 1998 г. е връчил само 6 ордена, защото липсват награди, които да съответстват на различната степен на принос на отделните лица. Негова е инициативата през 1999 г. да свика известни специалисти и предложи създаване на цялостна наградна система.

    Законът за ордените и медалите на Република България е окончателно приет на 29 май 2003 година. Той включва общо 7 отличия– шест ордена и един медал. По своята важност и значение те се подреждат както следва:

    1. Орден „Стара планина”

    2. Орден „Св. Св. Кирил и Методий”

    3. Орден „За граждански заслуги”

    4. Орден „За военна заслуга”

    5. Орден „Мадарски конник”

    Отделно от тях е орденът „За храброст”

    Единственият медал е този „За заслуга”.

    Награждаването с ордени и медали по Конституция е право на Президента, но в текста на Закона изрично се посочва в чл. 11, че освен Министерски съвет, правото да се предлагат лица за награждаване с ордени и медали се предоставя и на Председателя на Народното събрание. Предложението трябва да бъде мотивирано, изготвя се от отделните министри, от БАН, от университети, от БЧК, от творчески съюзи, сдружения и организации с нестопанска цел. За чужди граждани разбира се, право да предлага има само МВнР. Подробно се описва дейността и заслугите на предлаганото лице.

    По чисто български работата по закона не е довършена, защото не се прилага графично и цветно изображение на държавните отличия. Това блокиране изпълнението на закона при отменена стара наградна система се преодолява с ново изменение. Възстановява се възможността президентът да награждава със старите ордени „Стара планина”, Мадарски конник” и отпадналия от законовия текст „Орден на розата”.

    Едва на 20 май 2004 г. са одобрени графичните и цветни изображения на новите ордени и медали. Раздаването им започва от края на 2004 година.

    В закона е записано, че отличията могат да бъдат получени от всеки български гражданин независило от социалното му положение, професия, месторабота и длъжност, без да им бъдат предявявани каквито и да е било ограничения, свързани с тяхната националнсот, вероизповедание или политически схващания. Изискванията за награждаване са ясно и точно формулирани и еднакви за всички. Основното е да са допринесли полза и положителни резултати за България.

    Освен „Стара планина” и „Мадарски конник” в наградната система на България са включени възстановените ордени „За храброст”, „Св.св. Кирил и Методий”, „За гражданска заслуга” и „За военна заслуга”, раздавани преди 09. 09. 1944 година.

    Министерството на отбраната има най– подробната и развърната нова наградна система, чиято основа е положена при министър Веселин Близнаков /при правителството на тройната коалиция/. Създадени са 5 нови наградни знака. Най–високото отличие е „Почетен знак на МО „Св. Героги”. Другите нови награди са „За участие в мисии”, „За военна доблест”, „За принос към Министерството на отбраната”, както и за 10 и 20 годишна служба.

    Министерството на вътрешните работи е първото, създало още през 1993 г. най–високото си професионално отличие „Почетен знак”. През 2006 г. е учредено и „Почетно отличие на МВР”.

    Министерството на външните работи има три отличия:

    – „Почетен знак на Министерството на външните работи, създаден през 2001 г.– златен, сребърен и „Златна лаврова клонка” /пожследното е само за чужди граждани/;

    – Почетна грамота;

    – Почетен плакет на Министерството на външните работи, създаден също през 2006 г.

    Министерството на курлтурата има отличия от 2007 г.: грамота, плакет и парична награда и държавна награда от 2000 г. „Св. Паисий Хилендарски”. Последната се присъжда веднъж годишно на творци и изпълнители и се връчва от министър–председателя.

    Юбилейните награди са създадени по повод на:

    – 50–, 60– и 65– годишнина от Втората световна война;

    – 100 годишнината от Илинденско–Преображенското въстание /19938

    – 100 годишнината от провъзгласяването на независимостта на България.

    Сравнителни данни за наградните системи:

    – в Царство България – 28 отличия

    – в Народна република България– 84

    – в Република България – 7

    Брой на раздадените отличия от 1878 г. до 2010 г.:

    – във военно време: 34 000, от които 12 000 с най–престижния орден „За храброст”

    – в мирно време: в периода 1878 – 1944 г. – 160 000 души; во 1989 г. 2 500 000, от които 800 000 ордени; а до 2010 г. – по–малко от 1000.

    – От горецитираните 800 000 ордени в социалистическа България орденът „Стара планина” е даден на 168 души.

    Най–добрите изследвания и издадени сборници за наградната система на България са на старши научен сътруднис ТОДОР ПЕТРОВ от Военна академия „Г.С. Раковски”, генерален секретар на Българската комисия по военна история, член на Българската асоциация по военна история, Българското историческо дружество, Македонския научен институт и Тракийския научен институт.

    Последната му книга „Наградната система на България– 1878–2010” бе представена само преди една година от Военно издателство.
    Експертите и справките обаче не могат да помогнат, ако липсва морал и уважение към институциите и създадените отличия за заслужилите българи. Освен това е необходима и елементарна професионална коректност при отразяване на събитията.

Leave your response! Вашето мнение е важно, напишете го!

Add your comment below, or trackback from your own site. You can also subscribe to these comments via RSS.

Моля не ползвайте нецензурни изрази! Всеки коментар, в който има линк, ще изчака редактор да го провери за спам - забавя публикуването.

You can use these tags:
<a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

This is a Gravatar-enabled weblog. To get your own globally-recognized-avatar, please register at Gravatar.