Home » Авторски страници

Само в Америка

2015.02.01 Един коментар
Spread the love
Снимка: Visitindiana.com

Снимка: Visitindiana.com

Българите в България мразят американците. Не отричайте. Истина е и вие всички го знаете. Даже българите в Америка мразят американците.  А не трябва. Първо, омразата е отрова за душата. Но не това е най-важното. Америка не е американското правителство. Америка не е тъпият Мак Кейн. Америка не е Мобил или Чейс. Америка сме ние.

Днес Сергей – американец от руско-естонски произход, и жена му Оля – корейка, израснала в Узбекистан и живееща в Америка, поканиха мен – българина от руски произход с американско гражданство, и жена ми Стела – от род на българи преселници от гръцка Македония и натурализирана американка, да дегустираме френски вина в техния ресторант. Сергей и Оля продават руски палачинки, рекламирани като френски крейпсове, на американци от щата Индиана. Горките хужиери (кореняци на щата Индиана) вярват, че посредством споменатия ресторант с името “Крейп гайс” (“Палачинковите момчета”) се приобщават към френската култура. Блажени са вярващите.

Френското вино се лееше като река. Каква ти дегустация. То си беше просто напиване – с български задръжки, македонски хъс, руски непукизъм, корейска тактичност и американска толерантност. Да, имаше и американска двойка, Кина и Джо. Кина е на работа при Сергей. Тя му е ПР. Отговаря за привличането на клиенти. Дойдоха с Джо, пийнаха малко, поговориха си и с руснака, и с българина, и с корейката – и си тръгнаха без да разберат нищо за никого, но и без преценки, обсъждания зад гърба и недоизказани мисли. Тръгнаха си с усмивка. Тръгнаха си доволни от вечерта, без да искат да разбират, обсъждат, оценяват и съветват. Глупави американци ли? Вятър и мъгла.  Американци изстрадали, разбрали и постигнали тайната на съвместното съществуване. Знаете ли каква е тя? Никога не задавай въпроси, отговорите на които не искаш да знаеш. Така се изгражда Америка.

Но стига за тях. Сергей е руснак, израснал в Естония. Трезвен той мрази Русия, както само един руснак емигрант може да я мрази и обича матушка Америка. След една чаша обаче, обича Америка и Русия с цялата си душа. Тогава ми каза със сълзи на очи: “Витя, тук при мен идват всеки ден обикновени американци. Те непрекъснато обсъждат помежду си ситуацията в Украйна. Как не чух един от тях да каже лоша дума за Русия? Защо като пусна руска телевизия има толкова омраза към Америка?”.

След още една чаша той обича и Естония – страната, в която се е родил и израснал. Разказва ми за най-различни начини за консервиране на риба, за викингите и за рицарите.

След това иска да знае за Молдова, Румъния и България. За него, израсналия в СССР, последните три държави са образувани от едни и същи хора, незнайно как разделени от граници и език. Научавайки от мен, че става въпрос за много различни народности и култури, той се учудва и с интерес иска да разбере повече. Той казва, че е естонец. За мен си е най-истинският руснак, който някога съм срещал. Той се опитва да ми опонира. Говори ми на естонски, разказва ми как се маринова сельодка в мляко, спомня си за рицарските замъци на Талин, но за мене пак си остава руснак.

Аз му казвам как българинът, колкото и да пие, винаги оставя едно малко човече в дълбините на съзнанието си трезвено. Това го учудва. Не може да повярва. Аз му обяснявам, че ние, българите, както например корейците, мразим да губим контрол над себе си. Питам Оля – корейката, израснала в Узбекистан, дали се е напивала някога до загуба на паметта.  Тя ми казва, че това й се е случвало само веднъж. Като тийнейджъри се напили с една рускиня със спирт. Жена ми ни гледа и ни се чуди, но изчаква  мъжа си – мен, да му мине лудостта и да се прибере с нея при семейството. Тя с удоволствие си говори с корейката за децата й, майка й, за новото им жилище и работа, докато руснакът в мене изпразва чаша след чаша, а българинът наблюдава отстрани цялата картина. Моята лудост е повече руска, отколкото българска, но това не ми пречи накрая на събирането да си тръгна с по една бутилка вино аванта във всяка ръка – типично по български; на Сергей – да настоява жена ми да вземе още една бутилка подарък – типично по руски; а на жена ми да настоява да си платим за виното и за мезето – типично по македонски. Оля ни изтърпя пиенето и приказките, без да покаже каквито и да е емоции, и откара мъжа си в къщи – типично по корейски.

И това може да се случи само в Америка. Америка не е войната в Ирак, Сирия или Украйна. Америка не е Обама или ФБР-то. Америка – това сме ние.

 

Виктор Хинов

One Comment »

  • Николай Яцино said:

    Така е Витя. На всеки го казвам, че държавата не са гражданите в нея, или пък политиците. Както в момента в България, болшинството мразят руснаците, ама повечето от тях даже не са ги срещали на живо, но за тях руснак=комунист=нещо зло… Както казваш – омразата е отрова, но за нашето отровено общество, не виждам скоро да се намери лек.

    ПП. Поздрави и целувки на всички.

Leave your response! Вашето мнение е важно, напишете го!

Add your comment below, or trackback from your own site. You can also subscribe to these comments via RSS.

Моля не ползвайте нецензурни изрази! Всеки коментар, в който има линк, ще изчака редактор да го провери за спам - забавя публикуването.

You can use these tags:
<a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

This is a Gravatar-enabled weblog. To get your own globally-recognized-avatar, please register at Gravatar.