Home » Избрано, политика

Лъжите на български политици за шистовия газ и компетентността на журналистите

2014.12.12 Един коментар

Петър Кърджилов*,  e-vestnik

Робърт Де Ниро, Гуинет Полтроу и Йоко Оно са сред 775-те артисти, обявили се против фракинга в САЩ. Снимка: Интернешънъл трейд нюз

.
Големите бъркотии в България в повечето случаи са продукт на безпросветни, продажни и алчни хора, които разполагат пари, власт, голяма уста и достатъчно медийно (не)внимание. За този продукт значително допринася именно медийното невнимание – неволно или нарочно –  към лъжите, манипулациите или безпросветността на подобни гости.

Минаха почти три години от приетата след  широк обществен натиск забрана на технологията фракинг в България (единствената технология, чрез която се проучва и добива шистов газ). За това време промяна на опасната за човешкото здраве и природата технология няма. Фракингът, известен още като хидравлично разбиване, си е същият. Единственото, което се променя, са нарастващите забрани на фракинга в други страни, щати и общини, както и изследванията, доказващи замърсяване на води, разболяване на хора и унищожаване на природа. От Гражданската инициатива против фракинга и Зелените постоянно споделяме такива новини във Фейсбук и коментираме фактите пред медии.

Въпреки тези факти, в националните телевизии например продължават да се появяват хора, които съвсем спокойно, без никакво оспорване от водещите, продължават да прокарват тезата, че за да бъде енергийно независима България, трябва да добива шистов газ. В повечето случай тази теза е съпроводена от манипулации и от чисти лъжи, на които телевизионните водещи не реагират.

Миналата седмица през национални телевизии минаха

двама радетели за шистов газ в България – Кирил Домусчиев и Делян Добрев

Водачът „патриот” Валери Симеонов се изказа в полза на шистовия газ още преди изборите. Манипулациите, които и тримата изрекоха свободно, дават повод да направим този „сондаж” за журналистическа компетентност, при това по тема, която „дъвчим” у нас вече четири години и която е ключова за сигурността и благосъстоянието на цялото общество. Още повече, пак през миналата седмица, вестниците “24 часа” и “Преса” препечатаха публикации съответно на “Файненшъл Таймс” и “Ню Йорк Таймс”, в които, без доказателства и с помощта на голословните твърдения на Цветан Цветанов и шефа на румънската икономическа комисия Юлиан Янчу, се внушава, че Русия е платила на протестиращите срещу шистовия газ в България.

Нека започнем с водача на патриотите Валери Симеонов, който преди изборите в предаването “Факторът Кошлуков” (ТВ7) каза: „Шистовият газ не е някаква проказа. Това е един добив, в който са постигнати максимални защитни механизми”. Това твърдение е невярно. Съществуват десетки научни изследвания, които доказват, че фракингът замърсява водите с токсични и канцерогенни химикали и уврежда здравето на хората. В средата на октомври например, изследване на водата от осем кладенеца в Централна Калифорния откри крайно високи нива на канцерогенните арсен и талий заради незаконно изхвърляне на 12 млрд. литра отпадъчни води. Информацията беше потвърдена от правителството на САЩ. Това се случва в държавата, където започва добива на шистов газ, и която е с години по-напред от България в регулацията на индустрията.

В средата на септември учени от правителството на САЩ потвърдиха, че земетресенията в Колорадо и Ню Мексико са в следствие от фракинга. Важен за отбелязване е също фактът, че партньорът на НФСБ в Патриотичния фронт – ВМРО, бяха една от партиите, които се опитаха да яхнат протестите срещу шистовия газ преди три години, а сега си замълчаха относно позицията на Симеонов.

Следващият офанзивен халф в шистовия отбор – Кирил Домусчиев, излезе на терена на “Събуди се” (Нова ТВ) миналия четвъртък. Новият председател на КРИБ поиска да започнем да добиваме шистов газ, тъй като това бил „най-реалният начин да се справим с евентуално задаващ се енергиен проблем”, и добави: „Винаги има кой да протестира, независимо дали разбира или не. Една Полша се измъкна например от газовата зависимост по този начин”. Да, има кой да протестира, защото все пак има хора, които освен с футбол, се занимаваме и с това да се информираме какви рискове налагат големите компании на обществото. Зелените и Гражданската инициатива срещу фракинга, за разлика от г-н Домусчиев и някои ТВ журналисти разбираме, защото четем. И понеже четем, знаем и какво е реалното положение в Полша. От 11 чужди компании, решили да инвестират през последните 4 години в полския пазар на шистов газ, 7 се отказаха от своите планове още през миналата година, въпреки инвестицията им от общо 623 млн. евро. Нито една от 66-те работещи в Полша сонди засега не е потвърдила търговската възвращаемост на добива.

Ако в края на по-миналата седмица властта се подигра с културата и медиите чрез Слави Бинев, то в края на миналата седмица тя се подигра с природозащитното движение чрез Делян Добрев. В петък председателят на парламентарната енергийна комисия изрече в студиото на “Денят започва” (БНТ1)

две манипулации и една лъжа:

Първата манипулация: „България е може би единствената страна, в която съществува забрана за проучване и добив на шистов газ”. Втората манипулация: „Така, както днес хората се плашат от шистов газ, така навремето са се страхували, че шумът от железницата ще безпокои кравите.” (без коментар).

Лъжата:  „Проучването и добива на шистов газ не носят риск за околната среда”. Един американски възпитаник и бивш министър на икономиката и енергетиката няма как да не знае, че фракингът не само носи риск, ами нанася много сериозни и дълготрайни щети. За информация на г-н Добрев и екипа на обществената телевизия, който не го опроверга в петък, забрани на фракинга, освен в България, има още във Франция, Германия, Чехия, Швейцария, Австрия, Италия, Испания, Ирландия, Нидерландия, Южна Африка, Аржентина, Австралия, Нова Зеландия, Канада, както и в 14 щати на САЩ. Родното място на фракинга – гр. Дентън, щата Тексас, забрани технологията точно преди един месец на 5-ти ноември.

На 2-ри декември вестниците “24 часа” и “Преса” препечатаха почти дословно публикации от американски вестници с конспиративни теории,

скалъпени с помощта на подсъдимия Цветан Цветанов

и един румънски политик. Направиха това без да потърсят като засегнати страни нито Гражданската инициатива срещу фракинга, нито Зелените. Според журналистите на “New York Times” и “Financial Times” протестиращите срещу шистовия газ у нас сме платени от Русия – без никакви конкретни доказателства. Ако желаят да приложат плурализма като основно правило в журналистиката, екипите на родните два вестника могат да си направят труда да преведат и статията на „The Guardian” от септември със заглавие „Как Държавният департамент на Хилъри Клинтън продаде фракинга на света” (How Hillary Clinton’s State Department sold fracking to the world) – по данни от грамите, разпространени от “WikiLeaks” и сайта “Mother Jones”.

Ако искат да бъдат уважавани като достойни професионалисти, журналистите ни трябва да информират обществото и затова как правителства и политици действат в полза на добивните компании, а не само какво казват политици и бизнесмени за протестите и протестиращите. Трябва да свикнат да правят проучвания и да се допитват до науката и базите данни, не само до красивите величия на бизнеса, футбола и политиката. За съжаление, четири години по-късно, сондажът за журналистическа компетентност по темата „шистов газ” е по-неуспешен и от сондажите на 11-те компании и 66-те сонди за шистов газ в Полша за същия период взети заедно.

Продължаваме да се надяваме, както и да помагаме с каквото трябва. Ако ни потърсят, разбира се. А най-вероятно няма да минем и без още протести. Защото ако управляващите не се опитат в най-скоро време да отменят забраната за фракинг, протестите ще са по повод Трансатлантическото партньорство за търговия и инвестиции, което са се засилили да подписват още преди да е написано. Затова уважаеми колеги, моля ви, стегнете се! Поне вие, които се чувствате като истински журналисти, а не като платени статисти.

.

————————————————————————————————————————————————————

* Авторът е доктор по обществени комуникации и информационни науки на СУ „Св. Климент Охридски”, член на НС на ПП “Зелените”, член на Съюза на учените в България, участник в „Гражданска инициатива срещу фракинга за шистов газ”. Темата на дисертацията му е “Риск комуникация за намаляване на опасността от индустриални кризи с екологични и здравни последици. Комуникация при атомните електроцентрали и газодобивната индустрия”.

One Comment »

  • Васко Начев said:

    Нов метод за извличане на природен газ и петрол от шистови образувания, който не използва спорната технология хидрофракинг, по-евтин е и добива повече суровина, представи в началото на август американският енергиен консорциум “Чимера” (CHMR) с регистрация в Хюстън, Тексас. В средите, занимаващи се с добив на нефт и газ, “Чимера” е позната основно като един от лидерите в производството на поликристалинни диаманти, предназначени за длета за сондиране.

    Откритието е разработено в Китай и с първите му изпитания е постигнат с 65 на сто по-голям добив в сравнение с досегашната технология за хидравлично разбиване на шистите, съдържащи газ и нефт.

    В основата на новия начин за добив на шистов газ стои изкуствено създаване на екстремална топлина в шистовия пласт, чрез екзотермична реакция, водеща до увеличаване на възможността за извличане на въглеводороди. Методът е с пъти по-евтин от познатия хидрофракинг и дори от последния представен през февруари тази година алтернативен начин за извличане на газа от шистите чрез втечнен пропан (LPG) вместо с вода.

    Сега е любопитно какъв ще е отговорът на петролните и сервизните компании, които с развитието на шистовия нефт и газ променят разбиранията си.

    Всеки един от посочените по- горе методи за интензификация на пластове от шистови формации има своите плюсове и минуси. Очевидно е обаче, че ключът към успешното развитие на шистовите залежи е постоянното подобряване и внедряване на новите постижения, както и прецизно контролиране на всички етапи от процеса.

    Досегашните сондажни практики

    Усъвършенстването на технологиите може да се случи само в среда, в която сондирането се извършва чрез експериментиране с последните открития. Един такъв експеримент е с насочените хоризонтални сондажи. Забойните двигатели са познати още от края на ХІХ век, но след като дълго време са третирани като неприемлив вариант за сондиране, при прокарването на наклонено насочени сондажи достигат своя връх, за да бъдат пък след това изместени при сондажите с хоризонтален участък от така наречените роторни управляеми системи (Steerable Rotary System).

    Търсещо-проучвателните сондажи от типа “дива котка” (Wildcat) се превърнаха в обичаен подход. Начинът за процедиране е да намериш предполагаемо място, да сондираш и да се надяваш на най-доброто. Според някои аналитици, в момента в сферата на шистовия газ нещата са станали по-скоро като подход за “производство на сондажи” в една “фабрика” за ресурси.

    Модела за развитие на тези ресурси може да се раздели на четири отделни фази или времеви периоди. През първата фаза се прави оценка на получените данни. През втората фаза се прави оценка на ефективността, третата е развитие и оптимизация и четвъртата фаза е комерсиалната страна.

    Разработването на шистови формации за добиване на въглеводороди задължително минава през интензификация на съответния пласт. Един от тези методи е хидравличното разкъсване на пласта, добило популярност като “хидрофракинг”. Хидрофракингът представлява контролирана многостепенна операция чрез компютърно моделиране, при която се нагнетява под високо налягане флуидна смес от 99% вода, 0,5% пясък и 0,5% химически компоненти. Но докато при извличането на газ този метод дава доста добри резултати, то при нефтените въглеводороди ефективността е по-ниска, поради изкуственото намаляване на пластовата температура и други причини разбира се. Този тип технологична операция обаче предизвика множество дискусии и спорове, колко вредна е? Трябва ли да се използва? и т.н. В няколко страни включително и у нас дори е наложен мораториум върху прилагането и.

    Битка на новостите

    На традиционното годишно изложение в Хюстън проведено през февруари 2012 г, повечето презентации са насочени към един друг вид интензификация на пласта, чрез нагнетяване на втечнен пропан (LPG). Необходимостта от осигуряване на по-големи количества вода вече не съществува, а е налице изключителна ефективност при извличането на шистов газ и нефт. На практика LPG-фракингът изпълнява същите функции както и хидравличния. Чрез нагнетяване на втечнения пропан, под формата на гел с нисък вискозитет и добавен пясък, а понякога и бутан, с помощта на непрекъсваем сондажен лост (coil tubing) се нагнетява в шистовия пласт под налягане.

    Целта е същата – получаване на допълнителни пукнатини, по които да може да се извлича освободения нефт или газ. LPG e електрически неутрална смес и с ниския си процент на триене, не разтваря по пътя си никакви тежки метали или токсични компоненти, съдържащи се в някои от скалите.

    Сега към технологиите се прибавя и нехидравличното извличане на природния газ от шисти, което може да се окаже новата революция на световния петролен и газов пазар.

    ——————————————
    Авторът Васко Начев е сондажен инженер, работил в “Нефт и газ Плевен”, в държави от Близкия изток, Египет, Казахстан и сега в Индонезия. Ръководи множество интензификации на сондажи чрез фракинг технологията в различните й форми в това число и в шистови формации.

Leave your response! Вашето мнение е важно, напишете го!

Add your comment below, or trackback from your own site. You can also subscribe to these comments via RSS.

Моля не ползвайте нецензурни изрази! Всеки коментар, в който има линк, ще изчака редактор да го провери за спам - забавя публикуването.

You can use these tags:
<a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

This is a Gravatar-enabled weblog. To get your own globally-recognized-avatar, please register at Gravatar.