.
Всяка успешна държава е имала някаква голяма обединяваща идея и посока. Не слоган или PR кампания, а идея, която е преминала през институциите, образованието и икономиката и е казала на хората:
„Ето накъде вървим. Ето защо си струва.“
Успехът на една държава е въпрос на споделена посока.
Държава без идеи е нищо.
Сингапур беше третостепенно пристанище в джунглата. Днес е глобален финансов хъб.
Южна Корея излезе от войната с разрушена икономика и неграмотно население. Днес произвежда Samsung, Hyundai, K-pop и културна индустрия с глобално влияние.
Естония беше съветска република без ресурси, индустрия и традиции. Днес е дигитална нация – държава, в която гласуваш онлайн, а всяка услуга е на един клик.
Китай имаше идея, която беше почти религиозна: „Да настигнем и надминем Запада.“ И тази идея се превърна в политика, в инфраструктура, в образователни реформи, в технологични паркове. Хиляди решения, които изглеждат несвързани, всъщност са част от една траектория.
България след 1989 г. нямаше подобна голяма цел. Говореше се само за „европейска интеграция“. Но това беше цел с краен срок. Влезнахме в ЕС и НАТО, и тогава всичко приключи. Влезнахме в клуба, но не знаехме какво да правим в него. Станахме консуматори на чужди правила, а не създатели на своя траектория.
И тогава започна разпадането.
Политиците ни нямат идеология. Нямат дори и идеи.
Нито една от партиите в парламента няма визия за развитието на държавата. Те имат позиции и тактики фокусирани единствено в битки за власт.
Но нямат никаква идея: „Каква искаме да бъде България след десет, двадесет, тридесет години?“
Темите в парламента са – кой кого охранява, кой какъв закон ще блокира, кой как ще пренареди някоя коалиция.
Там няма да откриете идеологически сблъсъци или визионерски дебати, а само тактически интриги.
Качеството на политиците ни е катастрофално ниско.
Тези хора са напълно безидейни. Те са в политиката единствено за да се борят за властта като самоцел.
Държавата се управлява от най-мързеливата и крадлива част от обществото. Поколения наред…
За да се развива държавата, управляващите трябва да имат визия, посока, цел. Но те нямат. И предишните нямаха. И по-предишните нямаха. Има приемственост на корупционни схеми и на липса на идеи.
Кризата не е само икономическа. Тя е смислова.
На България и липсва посока и рамка, в която способностите да се превърнат в национална стратегия.
Политиката не генерира идеи. Хората работят, но без смисъл. Защото не виждат как техният принос се превръща в нещо по-голямо от тях самите.
Обществото се дели на „тези, които са се отказали“ и „тези, които са избягали“.
Първите остават, защото нямат избор. Вторите заминават, защото имат.
И между двете групи липсва третата – тези, които остават, защото вярват в нещо и виждат бъдеще, в което си струва да участваш.
Тази трета група не може да съществува без идея. Защото идеята е това, което превръща индивидуалния капацитет в колективна сила. Без нея всеки работи за себе си.
И нямаме общество, а изолирани хора, които се опитват да оцелеят.
Държава без идеи се разпада, защото светът около нея се променя.
Изкуственият интелект преобръща индустриите. Глобалните вериги на доставки се пренареждат. Всяка от тези промени е възможност или заплаха. Зависи дали имаш стратегия.
Проблемите стават сложни. Образованието трябва да подготви деца за професии, които още не съществуват.
Здравеопазването трябва да се справи с демографска криза и хронични болести. Икономиката трябва да преминe от евтина работна ръка към иновации с висока добавена стойност.
А нашето управление остава все така примитивно. То не решава проблемите, а ги отлага.
Когато сложните проблеми се срещнат с примитивно управление, се получава системна ентропия. Държавата започва да се „самоизяжда“.
Ако няма национална идея, която да ти каже „ето за какво работиш“, то единственото, което остава, е личният интерес. Кариера. Пари. Позиция. Власт.
Това е липса на смисъл, която се запълва с его.
Без национална идея, която да превърне индивидуалния капацитет в колективна сила, страната ще продължи да се разлага, докато самият потенциал не се изчерпи напълно.
Хората ще продължат да заминават. Младите ще продължат да избират чужди държави. Таланта ще продължи да се изнася. Не толкова защото България е бедна, а защото е безсмислена.
Идеята сама по себе си е нищо. Тя не храни и не лекува, но без идея всичко останало е безсмислено. Защото идеята е това, което превръща действията в траектория.
Без нея образоваш млади хора, които заминават. Лекуваш болни, които не виждат бъдеще.
Идеята е енергията на развитие, когато я няма, остават само механичните процеси. Държавата продължава да съществува, но не живее.
Държава без идея не е държава, а само територия.
.
Бел. ред.: Този силен текст на проф. Николай Райчев е в унисон с многобройни публикации на страниците на Еврочикаго. Дори направихме специална поредица и заедно с Румен Байчев заснехме първото видео за „Рецепти за България“. Предложихме и конкретен отговор на този проблем – нова национална идея, изградена върху Свобода и Справедливост. Вижте повече тук (линк). Пишете ни ако сте съгласни с г-н Райчев или имате предложение.
.
