Home » Archive

Articles Archive for 24 декември 2014

Авторски страници, политика »

[24 дек. 2014 | No Comment | ]

Безвъзмездни ли са напъните на Каролев и такива като него? Той самохвално дава отговор и на този въпрос във въпросното CV. Как талантливото момче Владко, като истински selfman се е самоизградило като успешен бизнесмен и хукнало нагоре по обществената стълбица. Но защо претендиращите за статуса му са хиляди, а избраните малцина? И как, поставяйки се в услуга на статуквото, стават негови незаменими адвокати и като такива се наслаждават на предоставения им материален статус? Верни на Марксовото определение, че „битието определя съзнанието”, такива като Каролев никога не могат да бъдат оборени и с най-категорични доводи и доказателства. Като триглав Цербер те ще бранят статуквото, докато то не се преобърне.

Избрано »

[24 дек. 2014 | No Comment | ]

Бъдни вечер (Суха Коледа, Крачун, Малка Коледа, Детешка Коледа, Мали Божич, Наядка) се нарича денят преди Рождество Христово. На този ден християните се подготвят духовно – чрез пост, изповед и молитва, да приемат Светото Причастие и така достойно да посрещнат Христовото Рождество. От православна гледна точка за трапезата няма друго изискване, освен да е постна, тъй като е последният ден от Рождественския пост.

Авторски страници, българи зад граница »

[24 дек. 2014 | No Comment | ]

Кога е всъщност истински пълен животът ни? Когато ни среща с Доброто и с хората, които го създават. Пожелавам на всички ви такива срещи с Добрината, с Добрите. И затова, моят поздрав към вас е свързан с тези видеозаписи по-долу, които разказват за един човек, който за нас, българите в Лондон, е вдъхновител, благодетел и приятел – г-н Иван Станчов.

Е-Списание »

[24 дек. 2014 | No Comment | ]

“Папа Франциск изтъкна 15 болести на Курията”, “Папата в ролята на доктор”, “Петнайсетте гряха на църквата”, “Анатемата на папата срещу духовния Алцхаймер на църквата”, са само част от заглавията в пресата, обобщаващи суровата реч на папата.

Избрано, литература »

[24 дек. 2014 | No Comment | ]

Някъде под този дебел сняг в моята памет стои едно почти безплътно, призрачно утро, когато кучетата в нашия двор залаяха настървено и само след миг гръмна хор от нестройни, силни гласове: „Бог се роди, Коледа!”. Това бяха първите селски коледари, седем или осем души, от които най-малкият беше в първо отделение, а най-големият беше войник. Те бяха от долната махала и бяха тръгнали веднага след полунощ, за да могат да обходят повече къщи…