2022-12-09

2 thoughts on “Миграция в бяло: от класическата уседналост до космополитния транснационализъм

  1. Трагедията на бедната държава е в алчността и безскрупулността на своите и чуждите плутократи.

    Посочете богата държава, която да е постигнала завидно благополучие без хищническа експлоатация на чужди ресурси – чрез войни, колонизация, робски труд, заграбване на чужди територии, канибалски договори, и пр. Така е от древни времена, та и до днес.

    Едно от преимуществата на демокрацията – „свободното движение на хора и идеи“ – се оказа нож с две остриета. Не ви ли впечатлява политиката на богатите западни държави към нашите цигани – методичното им прогонване от проспериращите територии на Западна Европа? Или мургавите ни съграждани не са хора?!
    Същевременно добре дошли са им висококвалифицирани медицински, инженерно-технически кадри, както и всякакъв човешки ресурс, за който нашего брата е отделял от оскъдните си доходи, за да го изучи и да го доведе до кондиция да бъде полезен за обществото.
    И тук идва основният въпрос:
    – За кое общество?
    Оказва се, че личният интерес е доминиращ при вземането на решение „на кой цар да служиш“ – на своя Народ, който те е отгледал, възпитал и обучил с много жертви, или на оня, „който дава (много) повече„, без да си е мръднал пръста за тебе?
    С леката ръка на престъпния български посткомунистически елит и мълчаливата благословия на неговите западни плутократични партньори над два милиона висококвалифицирани българи напуснаха България за постоянно и се поставиха в услуга на чужди господари. Последните ги приеха – и продължават да ги приемат – с отворени обятия, зер само луд би отказал да се възползува от висококвалифицирана работна сила, за отглеждането на която не е положил и един ден грижа…
    Престъплението на т.нар. „политическа класа„, доминирала и доминираща вече 70 години в България, е толкова очевадно,че не подлежи на доказване и следва да се приема априори. Но съучастието на „западните партньори“ остава завоалирано и обикновено се радва на неадекватни адмирации вместо на осъждане. Та „Западът“ е осигурил „развитие и просперитет“ на тези талантливи българи – как така да бъде осъждан?!
    Да, но преди това е получил наготово нещо, за което няма и грам заслуга, не е вложил за създаването му и един цент.
    Същевременно то е отнето от онзи, който е отдал за него оскъдните си пари, здравето и живота си!
    Всичко гореизложено е констатация.
    Може ли нещо да се промени?
    Принципно – да. Но – надали…
    Защото „изяждащият зелника“ едва ли ще се съгласи да компенсира разходите по сеитбата, отглеждането, жътвата, прибирането и смилането на зърното, за да се превърне то след десетилетия вложени грижи и умения във вкусното съдържание на поднесената му наготово тепсия.

    И все пак – de lege ferenda – едно логично предложение:

    Всеки работодател, който ползува труда на готов специалист, да превежда определен процент от трудовото възнаграждение на институциите (училища, техникуми, колежи, университети), които са подготвили последния.

    – Ако по някакви причини работодателят е затруднен да прави това спрямо конкретните институции, да може да предоставя компенсацията на ведомството по образованието на съответната държава.

    – Това правило да намери международно договорно утвърждаване в днешния глобализиращ се свят, но да се наложи законово и в отделните държави.
    Така поне в някакава – макар и символична – степен бедните нации ще получат шанс да стимулират и укрепят интелектуалния си потенциал, а оттам – и разклатеното си благосъстояние.

    Защото Господ Бог не е спрял да благославя човеците чрез Духа Си с дарби и таланти – без да гледа на лице, а само на сърце.

  2. Мобилни лекари? Интересна концепрция. Новостите в медицината не спират. При какъв лекар бихте отишли за да ви излекува синузита? Сигурно при този, който може да ви приеме веднага. А при какъв бихте отишли за да лекува диабета ви? Тук е по друго нали? Защото диабета не може да се излекува. И на диабетика няма да му е приятно да вижда непознати лекари всеки път, когато влезе в кабинета.
    Мобилността на нас лекарите решава нашите проблеми, но не винаги е добро решение за болните, които лекуваме. Лекаря е не само човек лечител, но той е човека който е до вас докато умирате. Кого бихте исклали да имате до себе си когато умирате? Добре познат от години човек в очите на когото можете да прочетете съчувствие или мобилен непознат в бяла престилка?
    Мобилните лекари не са решение а са симптом на една система срутваща се поради собствената си нестабилност.
    А аз като лекар намирам голямо удоволствие в контакта и опознаването на пациентите ми. Не би отишъл никъде да работя за по кратко от половин година, колкото и да плащат. Все пак удоволствието от работата е безценно нали?

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *