Home » Избрано, политика

За прозрачността не може да има двойни стандарти

2013.10.09 Няма коментари

Препубликуваме този текст от блога на Светла Василева Чара, тъй като смятаме, че той повдига важния въпрос за това, че за публичността наистина не може да има двойни стандарти. Без значение, че не споделяме всички нейни оценки. И въпреки това, че поне част от споменатите в този текст представители на НПО са уважавани от нас знакови фигури на гражданско общество в България, срещу които противостои една политическа и административна власт, способна на всякакви недомислия и гафове.  Ако те имат какво да кажат във връзка с цитираните в този материал данни, готови сме да публикуваме разбира се и техните отговори и/или коментари.

 

………………………………………………………………

Платените борци за публичност и демокрация

.

Светла Василева, Сara.blog.bg

 

НПО – (не)прозрачни и (без)отчетни

Слушай ме какво говоря, не ме гледай какво върша. Следването на тази максима сякаш има шансове да добие размери на епидемия. Традиционно считана за прерогатив на проповедниците в храма, в съвременния свят тя напусна светите места. “Прегърнаха” я политици, финансисти, бюрократи и чиновници всякакви, а напоследък и видни представители на родни неправителствени организации (НПО). Капанът на култовото кредо обаче е коварен и падането в него е въпрос на време за всеки, избрал да играе на дребно с публиката в театъра на обществото ни.

Убийството на политиката и на всичко политическо, ритуално извършено от ГЕРБ през последните близо 4 години, съпътствано от срив на доверието в институциите, изтласкаха на преден план представители на НПО, претендиращи да говорят от името на гражданите, при това от позицията на безкомпромисен морален съдник, чиято истина е от последна инстанция и следователно единствено възможната. Внимателното вглеждане в публичните им изяви, апелиращи категорично и настойчиво за прозрачност и откритост на институциите, и анализът на “поведението” на собствените им организации по критериите на тяхната безкомпромисност, показват

неподозирано разминаване между думи и дела

Преглед на интернет страниците на девет наложили се с присъствието си в публичното пространство НПО, изброени по година на регистрация и с имената на техни представители, с които се асоциират – Институт “Отворено общество” (Георги Стойчев, Георги Ангелов), Център за изследване на демокрацията (Огнян Шентов), “Зелени балкани” (Тома Белев), Институт за пазарна икономика (Красен Станчев), Център за либерални стратегии (Иван Кръстев), Българско училище за политика “Д. Паница” (Саша Безуханова), Институт за развитие на публичната среда (Антоанета Цонева), РискМонитор (Стефан Попов), Четиринадесети януари (Асен Генов) – показва, че от “визитката” им в мрежата могат да се научат всякакви неща с изключение на едно – финансовите отчети за 2012 г. Те липсват от страниците на седем от наблюдаваните НПО (вж. таблица 1). Единствено Институт “Отворено общество” и Институт за пазарна икономика са ги публикували. Странно поведение за организации, които декларират още с акта на създаването си, че ще работят за осигуряване на публичност и прозрачност на обществената среда. А се държат все едно са извън нея. Често ги наричат “тинк танкове” – мозъчни тръстове у нас на чужди институции. 

 

Онези, които упорстват в търсенето на информация за финансите на организациите, трябва да посетят страницата на централния регистър на Министерството на правосъдието. Съгласно Закона за юридическите лица с нестопанска цел НПО, регистрирани в обществена полза, са длъжни всяка година до 31 май да представят отчет за дейността си и финансови отчети. От наблюдаваните девет организации само една не е представила такъв отчет, според справка на Министерството на правосъдието – нито към определената в закона дата, нито днес, видно от липсата на същия в регистъра. Организацията, пренебрегнала правната норма, е фондация “Четиринадесети януари”, чиито съучредител е Асен Генов, станал известен с домакинството си на събитието #ДАНСwithme и с амбицията да организира, смислоопределя, рамкира и комуникира протестите срещу кабинета “Орешарски”. Парадоксално, но за това погазване на закона фондация “Четиринадесети януари” няма да бъде санкционирана. Ако и следващата година “забрави” да предаде отчетите си, ще бъде изключена от регистъра. А междувременно нейните учредители могат без свян да се “борят” за високи стандарти на откритост в реалния и дигиталния свят и да ни поучават на воля през всички медийни канали и от пиедестала на непогрешимостта, на който сами са се въздигнали, как да живеем в рамките на закона.  

Прегледът на финансовите отчети на наблюдаваните НПО сочи ръст от 43.5% на получените средства от дарения за 2012 г. в сравнение със същите за 2011 г. (вж. таблица 2). На практика

осем НПО са получили над 12 млн. лв.

за една година, като всяка една от организациите бележи ръст на привлечените средства. Отделно от тях някои структури отчитат и впечатляваща стопанска дейност, достигаща по обем 2/3 от стойността на даренията (Център за изследване на демокрацията). Законът позволява подобна инициатива, стига приходите от нея да бъдат използвани за огласените в уставите цели на НПО. Как се изразходват те обаче, никой не контролира.

Достоверна информация за сумите, получавани от дарения в български НПО, в момента не може да бъде събрана. От една страна, заради факта, че темата за финансирането им и за паричните потоци съвсем не е сред любимите за дискутиране. На 1 август т.г. в сутрешното предаване на БНТ журналистът Марин Маринов дръзна да попита гостите си Антоанета Цонева (Институт за развитие на публичната среда) и Асен Генов (Четиринадесети януари) за средствата, с които се издържат организациите им. Отговорът беше, че това са пари на частни дарители и като такива не би следвало да бъдат коментирани. А защо да не бъдат? При положение, че НПО са обявили дейността си в обществена полза. Хайке Маккерън, член на директорския борд на Тръста за гражданско общество в Централна и Източна Европа (CEE Trust) – организация, дарила на български НПО през последните 12 години сумата от 10 846 601.40 щатски долара, в интервю за Дарик радио (29.08.2013 г.) заяви, че НПО, които са получавали пари, “просто трябва да опишат ситуацията фактологически”. Те обаче не мислят така. Колкото и внимателно да четете отчетите, представени в регистъра на Министерството на правосъдието, не може да си съставите обективна представа за това кой ги финансира, с каква сума, за каква дейност и какво те отчитат като резултат. Затова пък част от описанието на някои от проектите дава поводи за размисъл и още въпроси, например:

“задачата на проекта е да повлияе на публичния дебат, като промени обхвата му и ангажира в него нови гласове… да се разчита най-вече на активисти на НПО като средство за мобилизиране на обществото. Търсим онези активни граждани, които хоризонтално влияят на своите общности.

Тяхното мнeние днес, утре се превръща в обществено мнение”

(Фондация Център за либерални стратегии, проект “В търсене на гражданска подкрепа за реформаторски политики” на CEE Trust).

“проектът цели изграждане на добро взаимодействие с медиите и увеличаване влиянието на института в социалните мрежи” (Сдружение Институт за развитие на публичната среда, проект Програма за развитие на устойчивост на основните приоритети на ИРПС, стойност 41 500 щатски долара, юли 2011 г. – 09.2012 г.)

От публикуваното в отчетите на мониторираните НПО става ясно, че Столичната община е донор на фондация “РискМонитор”. За каква дейност, в какъв период и на каква стойност – няма откъде да се разбере. Както и, че Българското училище за политика (Саша Безуханова) е изработило по договор с ЧЕЗ “Енергиен спестовник” и детска книжка “Къде е дядо Електричко”. Срещу каква сума – знаят единствено възложителят и изпълнителят. Училището ревностно пази и друга информация – тази за имената на политическите лидери, които обучава. Отказът му да дава информация се мотивира с това, че е оператор на лични данни. Което обаче няма да попречи на сдружението да усвои 84 990 щатски долара от CEE Trust (проект за периода 01.09.2012 г. – 31.08.2014 г.), за да “подобри качеството на политическия процес и разширяване на информираното обществено участие в политиката на България чрез постигане на по-висока политическа прозрачност и по-добра отчетност”.

В действителност какво се получава. Всички се борят за публичност, прозрачност и отчетност, за което им се плаща, разбира се, те не го правят pro bonum (безвъзмездно), но когато става въпрос да отмерят със същата мярка спрямо себе си,

нещата потъват в зоните на здрача

Ситуацията с отчетността става още по-комплицирана, когато към НПО в обществена полза добавим създадените да работят в частна такава. Те нямат никакви ангажименти към регистъра на Министерството на правосъдието и това е другата страна на проблема. С какво се занимават и срещу какви суми, е тайна, по-голяма от търговската, понеже статутът им дава почти неограничена свобода. Такова сдружение в частна полза е Институтът за регионални и международни изследвания (Огнян Минчев). От отчети, приложени в съдебното делото на организацията, става ясно, че за 9 години същата е привлякла 2 076 000 лв. (период 2002 г. – 2011 г.). На 14.01.2013 г. институтът се е пререгистрирал в обществена полза, което ще му даде възможност да получава финансиране не само от частни донори, а и от централния и общинските бюджети, както и от държавни и общински дружества и от средства по Европейските фондове. Но също ще го задължи да прави публични отчети пред регистъра на Министерството на правосъдието. Макар пререгистрацията да е факт от началото на годината, в момента на интернет страницата на организацията няма никаква информация за финансирането на дейността й.

Всички НПО, независимо в чия полза са регистрирани – частна или обществена, имат задължение да регистрират в Държавната агенция “Национална сигурност” (ДАНС) мерки срещу прането на пари. Презумпцията за включването на тези организации като задължени лица по Закона за мерките срещу изпирането на пари идва от факта, че те

получават дарения предимно от чуждестранни лица

и изпълняват тяхната воля, артикулирана в проекти. Услугите, които извършват, са от експертен характер – анализи, социологически проучвания, директно лобиране за законодателни промени, за налагане на медийно и корпоративно влияние и са трудни за проследяване и отчитане. Подобни, но много по-рестриктивни норми има в законодателството на САЩ и Русия (вж. карета). Ползвайки възможностите на Закона за достъп до обществена информация, попитах ДАНС цитираните по-горе НПО спазили ли са изискванията на закона. За моя изненада с Решение 1290 от 30.09.2013 г. председателят на ДАНС Владимир Писанчев отказа да предостави исканата информация, позовавайки се на “служебна тайна”. Интересното в случая е, че преди 17.09.2012 г. тази информация е била достъпна. Кое е наложило скриването й, вероятно може да обясни Константин Казаков, председател на агенцията през септември миналата година, сега – заместник на същата. Според чл. 32 от Закона за ДАНС списъкът с категориите информация, подлежащи на класификация като служебна тайна, се определя със заповед на председателя на ДАНС. А според Програма Достъп до информация този списък трябва да е публичен. Трябва, но не е. Няма такъв на интернет страницата на агенцията. И отново потъваме в зоната на здрача, на догадките и хипотезите.

Защо ДАНС слага бариера пред информацията за НПО

Това допълнителен чадър ли е върху организации, които и без това са с особен статут в обществото, или просто се прикрива нещо друго, съставомерно на Наказателния кодекс? Да не би никоя от мониторираните НПО да не е спазила закона? Или пък ДАНС да не обръщат особено внимание точно на тези задължени лица. В отчета на дирекция финансово разузнаване за 2012 г., която пряко администрира мерките, няма нито дума за НПО. Добавена към това неохотата, с която представители на неправителствения сектор коментират и публикуват информация за финансирането си, дава само поводи за още и още въпроси. Публичност, откритост и прозрачност. Може за всички останали, но не и за някои от най-ревностните платени “борци” за тях. 


Мерки срещу намесата на чужденци (правителства, физически и юридически лица) във вътрешните работи на държавата

САЩ

През 1938 г. е приет Закон за регистрация на чуждестранните агенти (FARA – Foreign Agents Registration Act). Според него чуждите агенти, представляващи в американската политика чужди правителства, задгранични физически и юридически лица, са длъжни да разкриват дейността и източниците си на финансиране. В контекста на днешния ден “чуждестранен агент” е лице, което действа “по поръчка, молба, под ръководството на чуждестранен принципал” при това занимавайки се с “политическа дейност в интерес на чуждестранния принципал”. Целта на закона е да улесни “оценката на правителството и на американския народ за заявленията и действията на такива лица”. Под политическа активност се разбира дейността, насочена към промяна на позицията на федералното правителство на САЩ или на “която и да е част от населението” по повод вътрешната или външната политика на САЩ, или по отношение на чуждо правителство или политическа партия. Реализацията на закона е поверена на контраразузнавателната секция на отдела по национална безопасност в Министерството на правосъдието.

Русия

На 13 юли 2012 г. парламентът на Руската федерация приема поправки в закона за неправителствените организации. Съгласно тях статут на “чуждестранни агенти” имат онези руски неправителствени организации, които се “занимават с политическа дейност” на територията на Русия, “участват (в това число и чрез финансиране) в организиране и провеждане на политически акции, целящи да въздействат върху решенията, приемани от държавните институции, нацелени на промяна на провежданата от тях държавна политика, а също и за формиране на общественото мнение в указаната насока” и които получават “парични средства и друго имущество от чужди държави, чуждестранни организации и чужди граждани”. Съгласно поправките в закона чуждите агенти са длъжни да се регистрират като такива в Министерството на правосъдието и да посочват своя статус във всичките си публикации в средствата за масова информация и в интернет. 

България

В страната към настоящия момент има около 35 000 неправителствени организации (НПО). Законът за юридическите лица с нестопанска цел (ЗЮЛНЦ) в чл. 40 и чл. 46 вменява задължения на онези от тях, които са регистрирани в обществена полза. Те трябва да изготвят доклад за дейността си веднъж годишно, съдържащ осъществените дейности, изразходваните за тях средства, връзката им с целите и програмите на организацията и постигнатите резултати; размера на безвъзмездно полученото имущество и приходите от другите дейности за набиране на средства; вида, размера, стойността и целите на получените и предоставени дарения, както и данни за дарителите. Този доклад се представя до 31 май в Министерството на правосъдието, което администрира регистъра на НПО. Законът за мерките срещу изпирането на пари (ЗМИП) в чл. 16 (1) задължава всички НПО да приемат вътрешни правила за контрол и предотвратяване прането на пари, които да изпратят за утвърждаване в ДАНС. Вменените и с двата закона задължения са инструктивни. Санкции за неспазването им не са предвидени.
Светла Василева

Leave your response! Вашето мнение е важно, напишете го!

Add your comment below, or trackback from your own site. You can also subscribe to these comments via RSS.

Моля не ползвайте нецензурни изрази! Всеки коментар, в който има линк, ще изчака редактор да го провери за спам - забавя публикуването.

You can use these tags:
<a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

This is a Gravatar-enabled weblog. To get your own globally-recognized-avatar, please register at Gravatar.