Home » Избрано

“Икономист”: Медийната свобода в България е накърнена

2013.04.24 Няма коментари
Spread the love

Един от най-обсъжданите въпроси в българските медии е накърнената медийна свобода. България трайно е последна от страните-членки на Европейския съюз в класацията за свобода на медиите, констатира списание “Икономист”.

Днес тя е на 87-о място в най-новия годишен индекс за свобода на медиите на “Репортери без граници”, докато през 2006 г. заемаше 35-о място.

Съществува растяща загриженост, че повечето от медиите са отстъпили от изпълнението на основната си функции – да информират обществеността адекватно за събитията, констатира Нели Огнянова, български медиен експерт. Според нея медиите често обслужват политически партии и различни икономически групировки.

Няколко оценки от чужбина подкрепят оценката на Огнянова: Държавният департамент на САЩ констатира “значителни нарушения на медийния плурализъм” в страната като един от големите проблеми в областта на спазване на човешките права; еврокомисарят Нели Круз написа писмо до предишния премиер Бойко Борисов с призив да бъдат защитени независимите медии; посланикът на Германия в София Матиас Хьопфнер често е цитиран да казва, че са свободата на медиите в страната е изправена пред “опасни предизвикателства”.

Едно от тези предизвикателства е фактът, че “репортерите продължават да бъдат подлагани на натиск и сплашване в името на защитата на икономически, политически и престъпни интереси”, констатира Фрийдъм хаус в последния си доклад за свободата на пресата. Натискът идва от всички страни, дори от държавата: в началото на април журналистът Борис Митов е разпитван в прокуратурата във връзка с негова статия, в която намеква за връзка между софийския заместник-градски прокурор Роман Василев с незаконното подслушване. Върху Митов е бил оказван натиск да разкрие източниците на информацията си. Когато отказал да го направи, бил заплашен, че рискува да влезе в затвора за пет години за разгласяването на държавна тайна.

Миналото лято разследващият журналист от Варна Спас Спасов получил още по-ясно напомняне за границите, които един журналист не бива да пресича: след серия от критични материали за местна икономическа групировка, той получил по пощата екземпляр от “Изкуството на войната” на Сун Дзъ. Изрично била подчертана мисълта: “Трябва да избягваш тези, които не можеш да победиш или с които не можеш да се сприятелиш”.

Друг голям проблем на българските медии е липсата на прозрачност върху собствеността им – според Орлин Спасов от Софийския университет, собствеността е като матрьошка – винаги има още една фигура зад първата. Например Нова Българска медийна група, компания, близка до политическата партия Движение за права и свободи, е собственик на редица високо тиражни вестници и на популярен телевизионен канал. Преди парламентарните избори през 2009 г. вестниците, собственост на групировката, бяха много критично настроени към политическия съперник на движението – партията ГЕРБ и нейния лидер Бойко Борисов. След като ГЕРБ спечели изборите, вестниците на групировката промениха за една нощ позицията си и станаха сериозни поддръжници на Борисов. Една от матрьошките – Нова Българска медийна група основно е финансирана от Корпоративна търговска банка (КТБ). Получава се, че през последните години относително малката търговска банка държи голяма част от авоарите на държавни предприятия в енергетиката, транспорта и в областта на отбраната. Което означава според наблюдатели, че КТБ на практика финансира с държавни средства изданията на групировката, включително най-тиражния вестник в страната – вестник “Телеграф”. И това не е изолиран случай.

Финансовите проблеми на медийния пазар направиха много издания зависими от държавните средства (рекламният пазар се е свил с 1/3 от 2008 г.). И доколкото няма официално субсидиране на пресата, Фрийдъм хаус констатира, че източниците от реклама от държавни институции са второто по големина перо в приходите от реклама за печатните медии. От 2009 г. държавата чрез министерства и правителствени агенции е насочила 28 млн. лева към частни медии с публикуване на реклами и провеждане на информационни кампании. Като азбучен пример се споменава случая с 25-годишен служител на Министерството на земеделието и хранителната промишлености, който получил 50 000 евро, за да направи във Фейсбук и в Туитър профили на Програмата на ЕС за регионално развитие. “Широко разпространено е мнението, че чрез използването на обществени средства властите си осигуряват медиен комфорт”, казва Нели Огнянова. “Членството в ЕС не донесе повече свобода за медиите. Точно обратното, европейските фондове увеличиха пропастта между близките до правителството медии и останалите.”

Тази пропаст особено ясно се очертава по време на предизборни кампании. България ще се изправи пред урните на 12 май, след като правителството подаде оставка заради масовите протести през началото на годината. И законната практика политическите партии да плащат за медийно покриване на своите изяви се превърна в проблем, доколкото платените политически репортажи рядко се афишират като такива. Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа отбеляза по време на предишната предизборна кампания през 2011 г., че “на практика цялата предишна предизборна кампания в медиите е била платена, поради което на практика почти е липсвало медийно покриване на самата кампания”. Почти нищо няма да се промени и този път, констатира Съветът за електронни медии, независим медиен регулатор в страната.

Отразяването на предизборната кампания, непрозрачните структури на собственост и заплахите срещу журналисти са основните причини за влошаването на положението със свободата на медиите в България. Някои не са съгласни. Според Цветан Василев, банкер, в България има прекалено голяма свобода на пресата. Г-н Василев е мажоритарен собственик на КТБ. (БГНЕС)

.

Източник:  Dariknews.bg

Leave your response! Вашето мнение е важно, напишете го!

Add your comment below, or trackback from your own site. You can also subscribe to these comments via RSS.

Моля не ползвайте нецензурни изрази! Всеки коментар, в който има линк, ще изчака редактор да го провери за спам - забавя публикуването.

You can use these tags:
<a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

This is a Gravatar-enabled weblog. To get your own globally-recognized-avatar, please register at Gravatar.