Home » Избрано

Бивш миньор натрупа 150 бона дългове за храна на бездомници

2013.01.21 Няма коментари
Spread the love

Мечтае да подари жилище на всеки от възпитаниците си

Едно от “момчетата” на бай Христо – Данчо, наскоро го е направило дядо. Снимка: в. “Монитор”

Бившият миньор и проспериращ бизнесмен Христо Атанасов натрупа 150 000 лева дългове, докато помага на бедни и безпризорни хора от Търновско. За някои той е чудак и чешит, за други – странен тип, за трети – добряк. Има и такива, които го мислят за луд. А и как иначе? Защото кой нормален човек би зарязал печелившия си бизнес, охолството и семейството и би посветил живота си в помощ на бездомници и сираци? Самият Христо Атанасов определя себе си просто като един обикновен човек, живеещ с болките и страданията на хората, на които е решил да помогне. “Всеки българин може да помогне на нуждаещите се. Ако не с много, то поне с нещо мъничко. И ако всички помогнем, животът на хората в нужда, ще стане малко по-добър”, вярва той. Преди 20 години търновският бизнесмен Христо Атанасов решава да помага на младежи без родители, като им осигури храна и подслон и им даде тласък в живота, пише в. “Монитор”. Неговото първо желание е след навършването на пълнолетие всеки от питомците му да получи от него като подарък къща, в която да създаде семейство и да живее.

Бизнесменът успява да сбъдне мечтата си за първите няколко момчета, на които осигурява жилище. След това обаче проблем с парите го кара да се откаже от скъпата идея. За 20 години през приюта на бай Христо са преминали над 30 човека. Заради благородната си дейност през 2007 г. той беше обявен за „Достоен българин”. Министри и депутати тогава се редяха на опашка да му стиснат ръката и да се снимат с него, за да си направят реклама.

Бизнесменът днес признава, че тази “титла” му дошла като проклятие. “След като ме обявиха за „Достоен българин”, хората като че ли ми завидяха и се отдръпнаха от мене. Много от тези, които ми помагаха, ме забравиха”, споделя Христо. Кризата ударила тежко и бизнеса на Достойния българин. За да оцелеят той и приютът му, мъжът е принуден да взема заеми. Днес той е със 150 хил. задължения и със запорирани сметки. Заради дълговете той не може да кандидатства по проекти. А в приюта в Леденик всяка вечер го чакат 26 човека, които трябва да нахрани. Повечето от тях са млади хора, без родители, които той е прибрал от улицата и е спасил от гладна смърт.

Някои от питомците тук, в приюта, са създали и семейства. Като Мариана и Валентин, които сега чакат и бебе. Заради липсата на пари бъдещата родилка не може да си позволи медицински преглед и всички се надяват бебенцето да се роди живо и здраво. Другото семейство са Емилия и Йордан. Те се запознали тук, в приюта, харесали се и вече имат две деца на 4 г. и на 6 месеца. Баткото Даниел дори всеки ден ходи на детска градина в съседното село Шемшево.

В приюта на бай Христо живее и 38-годишната Зейнеб с четири от петте си деца. Въпреки немотията децата учат в Леденик и Велико Търново, защото не искат да останат прости и неграмотни. Съпругът на Зейнеб работи в Германия, но въобще не се интересува от децата си и досега не им е пратил и едно евро оттам. Самата Зейнеб пък признава, че мечтата на живота и е да има свой собствен дом. Самият бай Христо също твърди, че ще им осигури собствено жилище.

Той споделя също, че откакто се е захванал с бездомниците, постепенно се е отдалечил от истинското си семейство. “На Нова година дойдоха моите да ме сурвакат и аз се скрих от тях, защото нямах и една стотинка в джоба. Но аз съм им казал: Уредих ви живота, колкото можах. Сега се оправяйте сами”, заявява Христо.

Основната работа на Христо Атанасов и “децата” му е събиране на желязо от градското сметище на Търново и предаването му за скрап. Освен на метал на сметището младежите понякога попадат и на други “ценни находки” като цели стекове с бира и безалкохолни напитки, изхвърлени от производителите заради изтеклия срок на годност. Освен от сметището момчетата на бай Христо си вадят хляба и като почистват речни корита, езера, язовири, паркове и вършат всякаква тежка физическа работа. В момента повечето от мъжете обитатели на приюта работят в едно военно поделение. Това, на което Христо се опитва да научи своите момчета, е да бъдат честни, да не подават ръка за милостиня и да не крадат.

“През годините често се е случвало вкъщи да няма една стотинка за хляб. Лягали сме си гладни, но не сме крали или просили. Аз подаяния от никого не искам. Искам работа. Всеки ден са ми нужни по 200 лв. за да нахраня тези 26 човека, които ме посрещат вечер с надяващи се гладни очи”, заявява Христо Атанасов. Вечер момчетата му ходят да помагат във Военния университет, откъдето им дават ако има останала малко чорба.

Христо се жалва и от това, че от Социални грижи във Велико Търново редовно му пращат бездомници. “Пращат ми ги за да се отърват от тях, но не ми дават 1 лв. помощ и издръжка за тях. А аз с какво да ги храня? Да не съм фокусник”, възмущава се мъжът. И въпреки кризата, мизерията и безпаричието Христо Атанасов от Велико Търново и неговите “деца” от приюта сами са организирали две благотворителни акции в подкрепа и помощ на други, нуждаещи се не по-малко от тях.

Източник:  БЛИЦ

Leave your response! Вашето мнение е важно, напишете го!

Add your comment below, or trackback from your own site. You can also subscribe to these comments via RSS.

Моля не ползвайте нецензурни изрази! Всеки коментар, в който има линк, ще изчака редактор да го провери за спам - забавя публикуването.

You can use these tags:
<a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

This is a Gravatar-enabled weblog. To get your own globally-recognized-avatar, please register at Gravatar.