Home » Авторски страници

Празнична лекция за студенти

2012.12.08 Няма коментари
Spread the love

Снимка: biznesa.com

Есента на 1960 г. тръгнах за София да уча медицина. Но преди това една година не бях нито в университета, нито в казармата – правих бисквити във фабрика „Толбухин“, сега „Победа“, бившата „Чальовски“ в Бургас. Петър Петров, мой братовчед, известен в града с прякора Мозъка, ни въведе – мен и приятелите Наско (Атанас Георгиев) и Шивача (Кирил Шивачев) – в живота на интелектуалната бохема на града. На обед сядахме в „Кошарата“ на „Интера“ – вътрешното сепаре вдясно, вечер – в ресторанта и бара на хотел „Приморец“ или в „Морското казино“, на което баща ми беше управител.

Като ме виждаше с тези интелигентни юнаци, баща ми навярно се е стреснал и като тръгвах за София, ми даде една табелка – на син фон с червени, калиграфски изписани букви ясно се четеше: „ЗА КАКВО СЪМ ДОШЪЛ ТУК?“. Когато приятелите те викат да пиете, прочети какво пише на табелката, отговорът е „Да уча, не да пия!“

Спазвах съвета на родителите ми, първо си учех уроците, вземах си изпитите с 5 или 6, и след това с приятелите на обед сядахме в бирхалето на хотел „България“, вечер – в “БИАТ” (в подземието на ВИТИЗ) и всеки ден – в кафенето на хотел „Балкан“ или в „Прага“. Христо Фотев ни въведе в артистично-алкохолния пейзаж на „Бамбука“ и ние, 20-годишните момчета от Бургас, се запознахме с големите поети Иван Пейчев и Константин Павлов.

Така от изпит-на-кръчма, не от кръчма-на-изпит, си вървеше студентският живот. В София имах късмет да бъда в групата по биохимия на д-р Асен Хаджиолов-младши. Неговите обяснения възбудиха моето любознание за клетките и молекулите. През септември 1962 г. всички студенти от Източна България бяхме преместени в новооткрития Медицински институт във Варна. Тогава казах на д-р Хаджиолов, че искам за правя биохимични изследвания във Варна и той ме посъветва да търся професор Делчо Желязков – ръководител на Катедра по фармакология.

Пристигнах във Варна и се обадих на професора с молба да работя в неговата лаборатория. Той ме прие и започнах изследването на ензима моноамин оксидаза. По време на четирите години във Варна прекарвах по 1-2 часа дневно в библиотеката и по 2-3 часа в лабораторията. Разбрах, че те ми дават повече от аудиториите и тогава по примера на баща ми си направих на една табелка – на син фон с червени букви изписах калиграфски LIBRARY-LABORATORY-PUB (LLP) – това стана моят триархичен принцип в научните изследвания. Принципът изискваше „интелектуална отдаденост, отдаденост за откриване и проучване – най-голямата сред всички отдадености” (мисъл на Бърнард Шоу). Много по-късно, през 2009 г., в книгата си “The Element” Кен Робинсън описа “how finding your passion changes everything”. Но аз вече бях прибавил към това и един друг важен „елемент”: brain-and-heart friendship (BHF) – приятелство по мозък и сърце.

Дипломирах се през 1966 г. и винаги с мен са табелките с калиграфски изписаните послания. Дадох „ЗА КАКВО СЪМ ДОШЪЛ ТУК?“ на сина си, когато учеше арт фотография в Лондон, сега я показваме на внука и като порасне, баща му ще предаде щафетата на него…

Наричам това „поток на гените“ – перпетуум мобиле на живота.

 

Д-р Георги Чалдъков

Leave your response! Вашето мнение е важно, напишете го!

Add your comment below, or trackback from your own site. You can also subscribe to these comments via RSS.

Моля не ползвайте нецензурни изрази! Всеки коментар, в който има линк, ще изчака редактор да го провери за спам - забавя публикуването.

You can use these tags:
<a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

This is a Gravatar-enabled weblog. To get your own globally-recognized-avatar, please register at Gravatar.