Home » Авторски страници

Ще запеем ли всички “Чшай шукарие”?

2012.10.29 Един коментар
Spread the love

Ще запеем ли всички “Чшай шукарие”? И ще задрусаме ли кючек, вместо хоро? Циганите – на гръцки „асингани” (недосегаеми). Наричащи себе си „роми” (хора), а останалите „гадже” (нецигани).  (На цигански думата “ром” означава и “мъж, съпруг” и произлиза от древната индийска дума ḍomba, с която са назовавани някои касти на ковачи и музиканти, все дейности, свързани с пътуване, с които циганите са се препитавали в чергарския си живот.) Желаещите да получат информация за тази етнически нееднородна група, могат да прочетат подробности за нея в интернет и енциклопедиите. Но специално за нас, българите, те са ни до болка познати. И тази болка от ден на ден нараства. Защото заедно с Румъния приютяваме голямата част от циганската общност в Европа.

А защо цигани, а не политически коректното, но лицемерно роми? Румънският парламент, впрочем, прие специално решение, с което отхвърли наложеното му от ЕС название „роми” и върна старото – „цигани”.  В тази страна до средата на XIX век циганите юридически са били роби. Румънските законотворци смятат, че тяхната нация е оплодена в генезиса си от римските воини, завоювали Дакия, страната на непокорното племе даки, и че циганите нямат нищо общо с този процес.

Повод и аз да се поупражня по темата е един коментар на Кеворк Кеворкян – „Левски, Йото и циганите. Българската рая ще мълчи и кротува”. Той е за гаврата на трите циганчета от Добрич с портретите на олицетворяващите българщината Васил Левски, княз Борис Покръстител и цар Симеон Велики. Всъщност към него не може да се прибави дори буква. Каквото трябва да бъде казано, го е казал, според мен. Но какви са причините да се стигне дотук? Как тези пренебрежително малки групи номади, живеещи в катуни от началото и дори средата на миналия век, се превърнаха във внушителна, неподдаваща се на контрол маса, подронваща устоите на държавността? Естествено, пътят към сегашните ни проблеми е постлан с добри и хуманни намерения. А защо в Западна Европа до присъединяването ни към Европейския съюз има малко заварено или почти няма циганско население? Ето историческите факти, обясняващи защо:

Средновековните хроникьори описват циганите в доста грозни краски, като долни същества. Тези убеждения на тогавашните общества и страни в Западна Европа се превръщат по-късно в закони, които остават непроменени някъде дори до средата на XX век. Свиканият през 1496, 1497 и 1498 г. в Ландау и Фрибург Райхстаг обявява всички цигани за престъпници, турски шпиони и приносители на чумата. Обвинени са в грабителство, магьосничество, отвличане на деца. Император Максимилян І наредил те да не бъдат търпени на германска земя и разрешил избиването им. В Саксония електорът Георг ІІ издава декрет за смъртно наказание на всеки заловен циганин. През 1721 г. император Фридрих Вилхелм І наредил всеки хванат да бъде обесен. Обесването през ХVІІ век било популярно в чешките земи, Бохемия и на други места.

През 1504 г. Луи ХІІ заповядал изгонването им от Франция. През 1539 г. Франсоа І отсъдил те да бъдат обесвани, а след 1647 г. обесването се заменило с каторга. От 1716 до 1721 г. циганите в Лотарингия са подложена на опозоряване, жигосване и изгонване. Подобни мерки са прилагани от император Бонапарт и в други райони, в Пиринеите и баските провинции. В Холандия през 1525 г. Карл V издава едикт за бичуване, жигосване, изгонване и изпращането им в каторга. По-късно (ХVІІ-ХVІІІ в.) войската извършила ужасна сеч, а и на всеки друг било разрешено да ги убива. Това довело до пълното им изчезване.

В Австрия ловците на цигани са получавали парични и материални награди. В Швеция след 1637 г. с кралска заповед циганите са изгонени, а ако някой е останал – е бил разстрелван. Чак до 1954 г. са били в сила разпоредбите на Кристиян V (от 1687 г.,) за изгонването им, и за екзекутирането на главатарите им. В Дания Кристиян ІІІ издава през 1563 г. заповед за изгонването от кралството на циганите, а при залавяне на главатарите – екзекутиране. Заповедта се повтаря през 1643 г.

В Швейцария от началото на ХVІ до края на ХVІІ век е организиран лов на цигани по територията на цялата конфедерация. В 1723 г. управителят на Берн нарежда на населението заловените цигани да се осъждат на смърт. От втората половина на XVI до началото на ХVІІІ в. католическата църква се откроява с особена активност срещу циганите – най-вече в Италия. Това са само някои примери за предприеманите мерки за ликвидиране на проникналите през Средновековието и в по-ново време в западната част на континента цигани.

Примерите, цитирани дотук са малко цитирани и известни. Известно е това, че в завладените през Втората световна война от Германия страни, вермахтът, СС и Гестапо предприемаха системно изтребване на циганското население. Далеч преди това обаче, през 1905 г. в Бавария е проведено преброяване на циганите и номадите. С твърдението, че те представляват „напаст”, за проявите на която следвало да се информира създаденото в Мюнхен прз 1899 г. специално бюро. В 1926 г г. баварският парламент приема закон за борба срещу циганите, номадите и лентяите, а от 1928 г. те са поставени под строг полицейки контрол. По време на Втората световна война в лагерите в Дахау, Аушвиц, Биркенау, Бухенвалд намират смъртта си повече от 500 хиляди цигани. През цялата си история циганите от всички възрасти, проникнали в западната половина на континента, са подлагани на жестоки гонения, експулсиране, както и наказания и мъчения – от каторга, убийства, та до разпъване. С една дума – на тотален геноцид.

Депортирането на българските цигани в германските лагери на смъртта, наред с това на евреите, е предотвратено от мащабното противодействие на българската общественост. Обстоятелство, което днес е не само напълно забравено, пренебрегнато и неоценено, но и използвано срещу сторилите този висок хуманен акт българи.

Според статистика от 1946 г., циганите в България са били 170 011 души. Преди Втората световна война повечето от тях са предимно дребни занаятчии и групи, чергаруващи на табори из страната. През 1954 г. с постановление на ЦК на БКП, комунистическата партия и правителството решават да променят коренно начина им на живот, като въвеждат жителство, заселвайки ги в различни райони на страната. Създадени са първите градски гета. Откъсването на този етнос от естествения му начин на живот и насилственото му интегриране в чужда за него среда го насърчава да прехвърли грижата за собственото си оцеляване и съществуване в ръцете на държавата. Подобни действия приучват само да се иска и рядко водят до възпитаване на навици за съзидателен труд.

При срива на тоталитарния режим през 1989 г. циганите са вече около 1 100 000 души, много от които научени, че всичко им е позволено и ползващи се с колективни права. Каква по-подходяща група за манипулация от всеки политик, желаещ лесни гласове? Няколко кебапчета, по някой лев за глас, обещания за по-големи социални помощи, жилища, безплатен ток и освобождаване от данъци купуват гласовете на всеки циганин, и осигуряват уютни места в парламента на купувачите. Сега вместо закона от 1954 г., българските политици ни поднасят Десетилетие на ромското включване, строеж на еднофамилни жилища с кратка продължителност на живот поради варварско стопанисване, квоти за работа и затваряне на очите пред множество криминални престъпления. За да е пълна тази “социална идилия”, всеки месец ромите са “компенсирани” с увеличаваща се доза майчински, социални помощи и социални пенсии, нерядко без ден трудов стаж. От джоба на данъкоплатците, каквито мнозинството от тях не са.

Веднага след падането на “желязната завеса” част от тези етнос наводни Европа и западните демократи в един момент се видяха в чудо какво да правят. И измислиха! Срещу една сравнително малка част от разноските, с които биха ги издържали, ако решат да ги оставят в техните страни, решиха да финансират т.на. правозащитни организации, на които се отпускат средства да ги защитават и по-този начин да направят оставането им по родните места по-изгодно, отколкото да крадат и просят на Запад и да пълнят местните затвори. С парите, отпуснати от Западна Европа и Америка, функционерите им си определят заплати въз основа на стандарта в развитите страни и по този начин усвояват средствата. А тъй като следва нещо да направят за бурно нарастващото „малцинство”, те винаги защитават хората от този етнос, когато последните извършват противозаконни криминални действия. Но за тази защита „от горе”, трябва да се плати. Как? Много просто – с гласа им по време на избори. Тогава те стават любим електорат на БСП, ДПС, НДСВ, ГЕРБ и всякакви други партии, без крайно националистическите.

И накрая личните ми впечатления. Цели 32 години съм работил в полицията – по криминална и икономическа линия. Тогава повечето от тях работеха. Но независимо, че циганите представляваха около 10 % от населението, извършваха, както и сега, преобладаващата част от битовите престъпления, основно кражби и измами, но и грабежи и убийства. Не рядко с особена жестокост. Винаги ще помня убийството през 1993 г. на 80-годишния дядо Митьо „Джамбаза”, в едно почти обезлюдено село, каквито са повечето в страната. Без да го познават, подведени от прякора му, и от това че навремето е изкупувал животни, яйца и вълна за кооперацията, няколко цигани го нападат сред нощ. Пребиват го от бой, за да извади скрити пари, или дори злато. Разярени от отричането да има пари го вързват за една греда, и го въртят с почивки „на шиш” над запаления огън. Накрая го убиват. Няма да забравя начупеното му и обгорено тяло и ужаса в предсмъртната му гримаса. А плячката им – банкнота от 5 прокъсани лева и половин 10 литрова туба с ракия. Да не говорим за плячкосването на изоставените селски домове, кражбите на добитък и оскъдната реколта от дворовете на останалите все още на село старци. А това също е една от причините за окаяното състояние на селското ни стопанство. Но има и друго, и то също е важно.

Един много интересен и важен момент- няма етнически чисти цигани и те го знаят. Това е обяснимо, защото от векове живеем заедно. Почти всички са омесени, главно с българи, но естествено имат гени и от други етноси. Това е особено валидно за гастролиращите из Европа проститутки. А в самите цигански семейства често от пет деца, родени в едно семейство, поне едно има баща българин, като това се знае. Понякога са две или три. Тези деца обикновено са наричани „катъри”. Или пък циганите казват за него – „то е крадено”. Майката го е „откраднала”, като е „спала” с българин, за предпочитане по-светъл, най-добре рус и синеок. Съпругът циганин или юридическият баща знае обстоятелствата и признава „катъра”, „краденото” за свое. Нищо лошо за многодетното циганско семейство. Това е тяхната представа за семейство и деца. Като срещнете циганин или циганка на ваша възраст, да знаете: няма гаранция, че не са ви братя, сестри, братовчеди и пр. Те може да са ваша кръв. Хубавите циганки в селото или махалата често са любовници или имат системни сексуални връзки с местните богаташи, кметове и други влиятелни лица българи. Тези връзки са меркантилни, известни са в съответното село. И на бял свят се появяват поредните „катъри” или „крадени”. И обратно, богатият циганин търси и намира за любовници българки. Пак с меркантилна цел. Резултатът в демографски смисъл е същият – но по-често детето е изоставено за осиновяване, или наричано „циганин”. Тези проблеми на протичащо от векове смесване не са разбрани от българските общественици и политици, дори изследователи, защото те отиват при циганина с въпросник и я стоят един ден, я не. Така нищо не се научава. Никой няма да ти се изповяда.

Циганският проблем става „страшен проблем”, защото има хора, които печелят от неговата „страхотност” и поощряват крайните елементи сред тази общност. Тези хора са се настанили навсякъде – по министерства, в народното събрание, местната власт и непрекъснато усложняват нещата. Намесват се партиите. И парите. Търсиш ли проблем – в дъното са парите или властта! Твърди се, че циганите са непоправими. Не е вярно. Съвременното общество по принцип притежава средства да промени начина на живот на всеки етнос и да го социализира, а от там да измени в положителна посока и неговите нравственост, психични особености и поведение. За това има достатъчно красноречиви примери. Например в САЩ по отношение на негрите и индианците, както и в други многонационални държави. Днешният глобализиран свят е огромен котел, в който се смесват етноси и народи, и „чистата раса” отдавна е блян на безумци.

 

Светослав Атаджанов

One Comment »

  • Nik said:

    Manganiyar Изключително прецизен исторически, болезнено актуален със злободневното си звучене, тревожно загрижен не само за жертвите, но и за самите правонарушители. Бих добавил само няколко думи, отнасящи се до произхода на този етнос, чието название според мен би трябвало да е МАНГАЛИ, или в краен случай – МАНГАНЯРИ.

    Не го правя, защото съм лично засегнат. Преди няколко месеци една привечер се прибирах от “Женски пазар”. Вече почти нямаше продавачи и купувачи. Срещу мен вървяха двама младежи, несъмнено МАНГАЛИ. Когато ме наближиха, единият от тях се отклони и ме ритна през глезените. И си отмина, все едно нищо не се е случило. Аз съм човек на възраст, очевидно поради това не представляващ опасност от ответна реакция на МАНГАЛСКОТО хамство (Хам – вторият син на библейския НОЙ, изнасилил спящия си баща).

    Наистина не пиша заради това премеждие. Защото познавам и цигани, които биха били пример за подражание. Пример – бай Сульо Метков – преводачът на Новия Завет на цигански. Ако кажете, че бай Сульо (нищо общо с нарицателното “Сульо и Пульо) не е и помирисвал и цент (евро или ЮС) от парите на “Десетилетието на ромското включване”, няма да сгрешите.

    Сега на конкретния въпрос: – Защо МАНГАЛИ, респ. МАНГАНЯРИ?

    Просто напишете в Google “manganyar” и ще разберете.

    MANGANYAR е оригиналният етноним на тази етническа група. Техните сънародници и днес обитават обширната територия на втората по броя на населението си държава на планетата. В северозападната част на Индия са запазени археологическите останки на техния прочут “Златен град”. Мургавите им съименници продължават да се занимават със същото, с което са се препитавали преди около двадесет века, когато търпението на тамошните владетели се изчерпило, и катуните им били натирени по широкия свят – главно на Запад (щото източните деспоти не си поплювали, когато хващали “певците и инструменталистите” в крачка, посягащи на чуждото имущество).

    Днес МАНГАНЯРИТЕ имат свои световноизвестни музиканти и певци – музиката им е в кръвта – и разнообразяват рахатлъка на новите “раджи” по цял свят – отново главно на Запад, за което получават адекватна парична компенсация. Така че Западът е съвсем наясно кои са, откъде идват и “за какво се борят” т.нар. “роми”, сиреч цигани, а всъщност МАНГАЛИ. Друг е въпросът, че по-му изнася (на Запада) да се прави на невеж по темата за МАНГАЛИТЕ (МАНГАНЯРИТЕ).

    Впрочем, всички много добре знаем, че самите “роми”, т.е цигани, помежду си често употребяват прозвището “МАНГАЛ”.

    Което и слага точката над “и”-то.

    Що се отнася до хамството на МАНГАЛИТЕ, то ще продължава, докато трае дрямката на България като територия с население и не се събуди като легитимна държава с достоен Народ.

    Мангалското прелъстяване

Leave your response! Вашето мнение е важно, напишете го!

Add your comment below, or trackback from your own site. You can also subscribe to these comments via RSS.

Моля не ползвайте нецензурни изрази! Всеки коментар, в който има линк, ще изчака редактор да го провери за спам - забавя публикуването.

You can use these tags:
<a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

This is a Gravatar-enabled weblog. To get your own globally-recognized-avatar, please register at Gravatar.