Home » Избрано

Полицейското ровене в интернет се превърна в епидемия

2012.10.18 Един коментар

Десетки хиляди пъти МВР и службите са искали и са получавали достъп от съда за това кой с кого, колко и кога е общувал в нета и с мобилни телефони

 

Александър Александров,  в. „Сега“

Властта, МВР и службите се оляха да ровят в личния живот на хората. Под гръмките лозунги за борба с “тежката организирана” и “леката неорганизирана” престъпност всекидневно се подслушват контактите на хиляди хора с други хиляди хора. Годишно се контролират милиони телефонни разговори, и то напълно законно. Тук думата обаче изобщо не е само до специалните разузнавателни средства. Много пъти сме предупреждавали, че още по-големи са възможностите за злоупотреби при достъпа до т.нар. “трафични данни”, показващи кой с кого, кога, колко е контактувал в интернет и по мобилен телефон.

Този достъп се осигурява както по Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), така и по Закона за електронните съобщения (ЗЕС). И изведнъж сега се оказва, че службите и особено МВР ровят неограничено в трафичните данни. 

Това става ясно от доклада на парламентарната подкомисията за контрол върху специалните разузнавателни средства и върху достъпа до електронните съобщения. От проверките било установено, че съдилищата са разрешили поне 58 000 достъпа до тези данни и са отказали в едва 639 случая. Според подкомисията отказите са 0.8 на сто, което е   

“индикация за липса на контрол и формализъм от страна на съда   

при предоставяне на разрешение за достъп и използване”. Според същата справка освен въпросните 58 702 достъпа са дадени и още 15 350 разрешения за ровене по чл. 250 “б”, ал.1 от ЗЕС, които по правило също минават през санкция на председател на Районен съд или оторизиран от него друг съдия.

Депутатската проверка е установила и, че има рязко увеличение на случаите, в които достъп до трафичните данни се иска дори без разрешение на съда.  Законът допуска тази възможност, когато данните са необходими за т.нар. “оперативни цели”. В тези случаи дори няма образувано досъдебно производство.  Всъщност възможността за достъп на МВР и тайните служби до електронните съобщения често се определя като 

много по-опасна дори от използването на СРС,  

включително и най-масовото сред тях – подслушването. 

До 2008 г. МВР и службите имаха директен достъп до разпечатките на трафичните данни от мобилните, а и от цифровите стационарни телефони. Т.нар. “интерфейс” – компютърен терминал, който да дава право на МВР да следи в реално време кой с кого и кога говори, бе заложен в лицензите на мобилните оператори. През 2008 г. в една наредба МВР се опита да отиде още по-далеч. С нея бяха задължени не само мобилните оператори, но и интернет доставчиците да съхраняват трафични данни. Освен това бе предоставен достъп до тях за Дирекция оперативна техническа информация (ДОТИ, сега СДОТО) към МВР и службите за сигурност. После наредбата бе атакувана и пред ВАС, който отмени въпросните разпоредби. И когато се наложи, службите отново да получават справките с разрешение на съда, исканията спаднаха от 330 000 на 30 000 – повече от 10 пъти.

Това в прав текст означаваше, че правените директно от МВР справки изобщо не са били обосновани.  И когато сега се оказва, че съдилищата на практика одобряват всяко желание на МВР и службите да се ровят в интернет кореспонденцията на хиляди хора, то няма как да не се алармира – разрешават се 99.2% от исканията.  Освен това според документа на подкомисията се оказва, че в тази област

едни хора си правят каквото си искат   

Така например се оказва и че няма съвпадение между данните на съдилищата, прокуратурите, МВР и службите, от една страна, и от статистиката, предоставена от мобилните оператори. Което е не само абсурдно и опасно, но и предполага много злоупотреби.

Въпреки искането на подкомисията информацията за предоставените данни по Закона за електронните съобщения от задължените по нормативния акт субекти да бъде разделена съобразно вида им – телефонна или интернет услуга, такава статистика не беше представена, констатира още докладът. Било е установено и, че регистрите за достъп до трафичните данни масово се водят различно от отделните служби – при това с много малко данни в тях.

Проблемът е наистина драматичен и заради обстоятелството, че данните от всяко влизане в интернет с цялата информация покрай това се съхранява по закон една година назад. Става дума за информацията, чрез която да може да се проследи всичко – източникът и направлението на връзката, датата, часа и продължителността, за идентифициране на крайното електронно съобщително устройство на потребителя или на това, което се представя за негово крайно устройство, установяване на идентификатор на ползваните клетки. Освен това, ако някой от МВР или службите е поискал достъп, то данните може да се пазят и още 6 месеца след това.

Да не говорим, че

Сульо и Пульо имат право да ровят   

Така според ЗЕС право на справки имат: 

– специализираните дирекции, териториалните дирекции и самостоятелните териториални отдели на Държавна агенция “Национална сигурност” (ДАНС);

– Главна дирекция “Борба с организираната престъпност”, Главна дирекция “Национална полиция”, Главна дирекция “Гранична полиция”, дирекция “Вътрешна сигурност”, Столичната дирекция на вътрешните работи, областните дирекции на Министерството на вътрешните работи и териториалните звена на Главна дирекция “Борба с организираната престъпност”

– службите “Военна информация” и “Военна полиция” към министъра на отбраната;

– Националната разузнавателна служба.

И нито един от тях няма никакво задължение да обяснява подробно защо му е необходима информация. Още по-малко пък имат задължението да разкажат какви резултати са постигнали, благодарение на ровенето в трафичните данни. Колко престъпления са разкрили, колко са предотвратили? Нищо подобно. Всичко е скрито зад тайни искания, напомнящи милиционерско време, тайно съдийско разрешение, тайно ровене и още по-тайни резултати. Това е абсолютна подигравка с хората, некадърно маскирана като борба с престъпността. Най-страшното е, че това полицейско ровене взема епидемични размери и стопява имунитета на обществото срещу наглото посегателство върху личната свобода.

One Comment »

  • Arrendondo said:

    Thank you so much a good deal intended for giving the following operating men and women you truly determine what you’re mentioning! Book-marked. Please furthermore talk with my website Equates to). We might employ a link various understanding amongst all of us

Leave your response! Вашето мнение е важно, напишете го!

Add your comment below, or trackback from your own site. You can also subscribe to these comments via RSS.

Моля не ползвайте нецензурни изрази! Всеки коментар, в който има линк, ще изчака редактор да го провери за спам - забавя публикуването.

You can use these tags:
<a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

This is a Gravatar-enabled weblog. To get your own globally-recognized-avatar, please register at Gravatar.