Home » Избрано

Какво честваме с лентите? Сиромашията ли?

2012.08.30 Няма коментари
Spread the love

Всяка придобивка си има цена. Всяка нова лента дава нещо, но ни взема друго

 

Диян Божидаров,  в. “Сега”

60 000 лв. без ДДС за тържества по случай втория лъч на метрото! Как ви се струва? Без да знам колко точно са нужни, ми се виждат много. 12.4% е официалната безработица през лятото, 5% бе тя през 2008 г., 7.5% на старта на управлението на ГЕРБ. Инфлацията всеки я вижда. При тези цифри празниците, които ГЕРБ организира повсеместно всеки ден и всеки час, са пир по време на чума. Знам, че ЕС много държи да се знае какво е построено с негова помощ и откриванията са задължителен елемент – но никъде не е казано колко разточителни трябва да са те. А точно тук управляващите (не само тези, но и предишните) не признават никакви ограничения и харчат с широка ръка.

Нека се разберем – Бойко Борисов управлява във време на световна криза. Много от несгодите са обективни, но когато оценяваме управлението му, ние също трябва да подходим обективно. Не може да фантазираме какъв рай щяла да e България, ако нямаше криза, как Дянков щял да увеличи богатството на държавата, как Трайков и Добрев щели да създадат условия за просперитет. Обективни са фактите. Те са, че ГЕРБ строи повече от предшествениците си. След тях България ще има повече пътища и спортни зали. Но

държавата обеднява,

икономиката става по-неконкурентна, българите живеят все по-зле. И аз не виждам повод за щастие и тържествено рязане на ленти. Новите придобивки си имат цена, те са просто част българския пейзаж. Той е все по-сив, гладен и безнадежден. А бъдещият пейзаж? Има ли оптимисти?

Премиерът реже лента на детска градина във Варна. Снимка: БГНЕС

Сега ще ви разкажа малко за неизлъчваните кадри от филма “Бойко Борисов строи нова България”. Никой не ги показва, но са истински. Например във Варна. За празника на града – 15 август, той откри три обекта. От тях само за единия – ремонт на булевард “Ген. Колев” и околните пространства, държавата е дала пари. Съфинансирала е европейски проект. Другите два са изградени от общината чрез публично-частно партньорство. Това са пристройка към детска градина със 180 места и спортна зала към езикова гимназия. Наистина прекрасни са, похвално е, че Варна ги има.

Широката публика обаче не знае какво точно се крие зад публично-частното партньорство. То е осъществено чрез предоставяне на аткрактивни общински терени в полза на фирмата, която построява обектите. Имаше във Варна скандали как точно се осъществяват търговете, но не това в случая е най-важното. Важното е да се знае, че дори прекрасните придобивки си имат цена. Публиката гледа рязане на ленти, слуша празнична музика и си мисли, че общината или държавата са направили нещо прекрасно благодарение на свои инвестиции и мениджмънт. Че увеличава обществения ресурс. Обратното е – тя задоволява обществени потребности,

но се лишава от вече притежаван ресурс

Не казвам, че е вредно и престъпно, казвам, че няма повод за празник. Има повод за размисъл. Но кой да го даде? Журналистиката мълчи за подробностите, цената, обстоятелствата. Тя е девойка с погача, на която току-що премиерът е пъхнал залък в устата.

Една болница в областен град се сдоби с нова апаратура. Тя, естествено, бе тържествено открита. Апаратурата не бе дарена, а предоставена за определен срок. От частна фирма, която е доставчик на лекарства на същата и други болници. Нали не си въобразявате, че услугата от страна на фирмата е филантропия? Няма как да бъде, нормално е частникът да гледа своя интерес, нормално е и държавата да търси компромиси в името на пациента. Но и тази придобивка си има цена, тя не се дължи на увеличаване на общественото богатство. Ние сме като сиромах с парцалива риза на гърба. Хванали сме парцалчето, местим го ту към стомаха, ту към гърба, ту към раменете. Все нещо успяваме да покрием, но ризата отеснява. Всичко това честваме с ленти.

Сега ще си позволя да кажа няколко думи за европейското финансиране. То, макар да е свързано с корупция (в София и Брюксел), е най-хубавото нещо, което се е случило в България последните години. Благодарение на него все нещо се построи, все нещо се създаде в публичната сфера. Но нека си представим Европейския съюз без фондове. Да предположим, че икономиката ни трябваше да се оправя сама. Да разчита на собствени средства. Ние

един камък нямаше да можем да преместим

Фактът, че всичко изградено в България се дължи на външно финансиране, и без него сме загубени, е най-очевадният пример за краха на икономиката ни. Както и за липсата на перспективи. И европейското финансиране си има цена. Ние сме васали на Брюксел, както навремето бяхме на Москва. Не знам защо трябва да се радваме, когато Барозу реже лента в България.

Но лентите не са просто пиар. Хвърковатата правителствена чета търчи из страната не единствено заради самореклама. Колкото повече търчи и ръкостиска, толкова повече не работи. Не стои в досадни кабинети, не чете протяжни документи. Тя се отдава на задачи, които носят рейтинг.

Знам я другата теза – магистралите ще съживят икономиката, малките пътища ще спрат обезлюдяването, залите ще създадат нови олимпийци. Ще дойдат богати инвеститори. Почвам да мисля, че няма да стане.

 

Leave your response! Вашето мнение е важно, напишете го!

Add your comment below, or trackback from your own site. You can also subscribe to these comments via RSS.

Моля не ползвайте нецензурни изрази! Всеки коментар, в който има линк, ще изчака редактор да го провери за спам - забавя публикуването.

You can use these tags:
<a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

This is a Gravatar-enabled weblog. To get your own globally-recognized-avatar, please register at Gravatar.