Home » Избрано

Последният учебен ден в Българското училище към Посолството в Лондон

2011.06.21 Няма коментари
Spread the love

За българските училища в  чужбина датите за последния учебен ден са най-различни. Нашият бе тази събота – на 18.06.2011 г.

Но предполагам, че усещанията са еднакви навсякъде във всяко едно училище. Изминала е една година на труд, усилия, редуване на радости и трудности, дошло е времето на преценка и…оценка.

В Лондон дойде ред да връчим удостоверенията за завършен клас и на големите ни ученици.

За мен настъпи мигът да си взема довиждане с моите абитуриенти – осмокласниците и да ги предам символично в гимназиалния курс на г-жа Здравка Момчева.

На сбогуване можех да им кажа само, че никога не съм се чувствала в нашето училище като учител – чувствала съм се като тяхна майка и така съм ги обичала. Всичките по равно. И старателните, и по-непокорните – всички имат едно място в сърцето ми.

А г-жа Момчева ги прие с думите: „В това училище имате и втора майка!” И е точно така, защото покрай прекрасния поетичен български, на който тя ги учи, децата получават от нея и приятелство, и много повече от приятелство: доверие, уважение, грижа, пиетет към красивото, закрила. Спокойна съм за бъдещето им. Умни, красиви, палави, обичащи българчета са децата ни – нашите ученици.

Не бяхме мислили да правим кой знае какво тържество. Просто искахме в последния ни ден от тази учебна година да си вземем довиждане в нашия български дом – посолството. Но се получи повече от празник, пълен с топлина и взаимност. Сбогувахме се с милата ни г-жа Десислава Найденова – културен аташе в посолството и училищен настоятел, която направи в изминалите три години толкова много за нас. Предстои й да се завърне в България, но отивайки си, отнася една голяма обич към всички нас – деца, родители, учители, защото беше най-загриженият от всички за всичко. Изпратихме я с цветя и обич. И с доста тъга.

Седяхме трите – г-жа Найденова, Здравка и аз и гледахме в очите нашите си деца, говорехме им със сърцето си. Всяко получи дипломата си, всяко намери начин с поглед да ни каже своето искрено детско „Благодаря”. Прегръщахме се, целувахме се, разделяхме се само за малко, защото сме споени всъщност завинаги.

Поговорихме си, почерпихме се, замислихме се за ваканцията, лятото, морето, България.

Тръгнахме си – децата с  дипломите и усещането за свобода, ние, учителките, с букетите. Минахме през празната класна стая да поподредим за последно и тогава намерих време да отворя картичките, които някои от учениците ми бяха подарили. Този момент е много тих, интимен, любим. Защото там е написано най-многото. Онова, което не си казваме гласно, а го пишем като със синкретично мастило и то излиза на бял свят, когато го стоплим насаме с поглед.

P1180643 (Large)

P1180581 (Large)„ Благодаря Ви, госпожо Мечева!

Всеки човек среща в живота си една личност, която помни винаги и запазва в сърцето си. За мен това сте Вие, госпожо Мечева. Пред вас и пред целия свят искам да кажа – Благодаря Ви!

Благодаря Ви, че ме научихте на любов към книгите, да вярвам в себе си, да помагам на другите, благодаря Ви, че запазихте в мен България. Без Вашата неуморна, всеотдайна работа и подкрепа българското училище нямаше да го има. За мен и моите съученици Вие сте пример как човек трябва да се бори и да отстоява позициите си, когато вярва в добротата на нещата.

Миговете, прекарани в малката стаичка в задния двор на нашето посолство са едни от най-щастливите в живота ми. Благодаря Ви, че от тази класна стая направихте една малка България, където винаги си добре дошъл, където вратите са отворени, където ни посрещате с усмивка и таз усмивка стопля дори най-студения ден. Между тези четири стени аз намерих приятели, подкрепа, разбиране, знание. Там държахте ръката ми, когато се учех да пиша, там сричах наизуст българския химн, пеех „Върви народе възродени” облечена в народна носия, там се докоснах до Ботев.

Българското училище за мен това сте Вие и не само защото четяхме букварите, а защото с Вашия оптимизъм, усърдие и любов Вие ми дадохте личен пример като Учител и Човек. Там ме насърчавахте да пиша, да творя, да участвам в конкурси, да си вярвам. Вие ми казвахте: „Ваянче, ти можеш!”

Надявам се да не Ви разочаровам. Благодаря Ви!

С обич,

Ваяна Скабрин ученичка в 8 клас „

Никой не ми е давал по-голям орден от този….И знам, че всеки учител има много такива награди на обичта.

Бог и любовта ни да пазят нашите деца. Българчетата!

Снежина Мечева
директор и преподавател по български език и литература
Българско училище към Посолството на България
град Лондон
Обединено кралство на Великобритания и Северна Ирландия
Снежина Мечева
директор и преподавател по български език и литература
Българско училище към Посолството на България
град Лондон
Обединено кралство на Великобритания и Северна Ирландия
Снежина Мечева - Директор и преподавател в дясно

P1180646 (Large)

Leave your response! Вашето мнение е важно, напишете го!

Add your comment below, or trackback from your own site. You can also subscribe to these comments via RSS.

Моля не ползвайте нецензурни изрази! Всеки коментар, в който има линк, ще изчака редактор да го провери за спам - забавя публикуването.

You can use these tags:
<a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

This is a Gravatar-enabled weblog. To get your own globally-recognized-avatar, please register at Gravatar.