Home » Е-Списание

Отговорите на ДАБЧ по ЗДОИ

2011.04.30 2 коментара
Spread the love

Държавната агенция за българите в чужбина отговаря на въпроси по Закона за достъп до обществена информация

 

BIG_agencyНа 20.03.2011 г. до Държавна агенция за българите в чужбина (ДАБЧ) и на вниманието на нейния председател Росен Иванов бе изпратено писмо със заявление за ДОСТЪП ДО ОБЩЕСТВЕНА ИНФОРМАЦИЯ (линк) от Петър Пенчев Троянски, член на Обществения съвет на Асоциация на свободното слово “Анна Политковская”, и от редактора на Eurochicago.com Петър Стаматов.

Няма да се впускаме и разказваме за интересната комуникация, която имахме с ДАБЧ през това време, но днес ви представяме отговорите на… главния секретар на агенцията Христо Христов. Г-н Росен Иванов не ни отговори директно под предлог, че е бил в отпуск и не е имал достатъчно време, като в същото време не пропусна да попълни липсващата информация на сайта на ДАБЧ и да даде интервюта в други медии, косвено отговарящи на нашите въпроси.

По този начин на голяма част от въпросите е отговорено възможно най-лаконично, като например по въпрос №8 за сътрудници ДС в ДАБЧ само се съобщава, че е имала такава проверка. Така също биваме препратени към други институции, медии и закрити документи, или пък се искат по-големи уточнения от нас.

Ние потърсихме и/или изискахме някои от документите и по-долу представяме и тях.
За по-лесно проследяване на връзката въпроси – отговори, преди отговорите на председателя на ДАБЧ Росен Иванов сме вмъкнали и нашите въпроси.

 

1. Колко е броят на преписките, изчакващи становище от Съвета по гражданство, по години, и ще бъдат ли разгледани в срок до 24 месеца от влизане в сила на промените в ЗБГ (ДВ бр. 33 от 30.04.2010)? Има ли откази за издаване на удостоверения за гражданство по чисто бюрократични критерии за кандидати с български фамилии и корени?

Отговор:

На основание чл. 8 от Закона за администрацията и чл. 3, ал. 1, чл. 28, ал. 2 и чл. 34, ал. 1 от Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ) във връзка със заявление вх. № 15-00-0267-1 от 21.03.2011 г., след като взех предвид информацията, която се създава и съхранява в Държавната агенция за българите в чужбина (ДАБЧ), ви отговаряме следното относно питането ви в заявлението по т. 1:
ДАБЧ не разполага с информация за точния брой на преписките, с данните разполага Министерство на правосъдието, поради и което на основание чл. 32, ал. 1 от ЗДОИ заявлението, в тази си част, да се препрати до Съвета по гражданство при Министерството на правосъдието (МП), т. к. става дума за информация от компетентността на МП.

2. Какви са гаранциите, че 12-месечният срок за разглеждане на новите молби за българско гражданство ще бъде спазен, и какви ще бъдат административните, правни и финансови последици при неспазване на закона в тази му част? Ще бъдат ли компенсирани по някакъв начин засегнатите кандидати за българско гражданство, изразходили и заплатили немалки суми?

Отговор относно искането в заявлението по т. 2:

Една от гаранциите е промяната на самия текст на чл. 35 от Закона за българското гражданство (ЗБГ), с която са въведени по-реално приложими срокове.
Друга гаранция е създадената по-добра организация на работа и взаимодействие между различните административни звена и структури, ангажирани с процеса по придобиване на българско гражданство и съответно спазването на сроковете по чл. 35, които са инструктивни.
С оглед обстоятелството, че приложението на чл. 35 от ЗБГ е от компетентността на Съвета по гражданство при МП, на основание чл. 32, ал. 1 от ЗДОИ заявлението, в тази си част, да се препрати до Съвета по гражданство при МП.
Евентуалното неспазване на закона в тази му част /чл.35/ е прогнозна оценка, защото предвидените сроковете още не са изтекли.
Ако един гражданин се чувства засегнат от държавен орган, то той има право да търси обезщетение по реда и условията на Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (Загл. изм. – ДВ, бр. 30 от 2006 г.).

3. Вие сте посочен за автор на промените в закона от бившия министър без портфейл – смятате ли, че поправките са в полза на сънародниците ни и в ущърб на посредниците? Вярно ли е твърдението, че има лица (сред тях дори от кабинета на министъра без портфейл), които фигурират по много преписки като посредници?

Отговор относно искането в заявлението по т. 3:

Няма налична информация председателят на ДАБЧ да е сочен от бивш министър без портфейл като единствен автор на промени в закон. В тази връзка следва да бъде уточнено къде е посочено, кой е бившия министър и кой закон се има предвид.
Следва да се уточни какво съдържание се влага в термина „посредник”. Ако се има предвид ЗБГ, то политиката на ДАБЧ по отношение на издаване на удостоверения за български произход е ориентирана в посока увеличаване на преките контакти със заявителите. Следва да се уточни термина „посредник” и за кои по-точно преписки е зададен въпроса.
На основание чл. 29 от ЗДОИ да се уточни исканата информация.

4. Какво е личното Ви мнение за провеждането в сегашния му вид на интервю по чл. 29 ал. 5 във връзка с § 7. (1) от преходните и заключителни разпоредби?

Отговор относно искането в заявлението по т. 4:

На основание чл. 29 от ЗДОИ да се уточни исканата информация. Следва да се конкретизира от кой закон е цитирания текст.

5. Правена ли е статистика колко от лицата, получили българско гражданство, реално са се заселили и работят в България и така са допринесли за преодоляване на демографската криза и бихте ли ни я представили?

Отговор относно искането в заявлението по т. 5:

Република България е член на ЕС от 01.01.2007 г. Основополагащият принцип при създаване на ЕС е свободното движение на хора, стоки и капитали.
Не е известно досега да е правена такава статистика. Към настоящият момент е инициирана реализация на подобна идея от г-н Симеон Дянков-зам.министър председател и министър на финансите.
Подобно статистическо проучване би следвало да се направи от съответните компетентни държавни органи, в случая, служба ГРАО към МРРБ, при спазване на Закона за защита на личните данни. На основание чл. 32, ал. 1 от ЗДОИ, в тази си част, заявлението да се препрати на компетентния орган.

6. Бихте ли ни предоставили и статистика за българите в отделните държави по света – с какво ДАБЧ допринася за изясняването на този важен въпрос?

Отговор относно искането в заявлението по т. 6:

Информацията, с която ДАБЧ разполага, се намира на сайта на агенцията (поставена е след нашето питане – бел.ред)
Информацията е публикувана в Интернет на сайта на ДАБЧ – съгласно чл. 15а във връзка с чл. 15 от ЗДОИ.
http://www.aba.government.bg/?show=38&nid=997
В ДАБЧ се води статистика за българите в отделните държави по света, която постоянно се актуализира. Освен това агенцията участва в мероприятия и е в партньорски отношения с други държавни и обществени институции, които имат информация за българите по света. На основание чл. 29 от ЗДОИ втората част на въпроса да се уточни исканата информация.

7. Защо според Вас беше пропусната възможността да се извърши интернет-преброяване на българите в чужбина, съвместно с преброяването на населението в страната?

Отговор относно искането в заявлението по т. 7:

Преброяването на населението е в правомощията на НСИ. На основание чл. 32, ал. 1 от ЗДОИ, в тази си част, заявлението да се препрати на компетентния орган.

8. Проверяван ли е личният състав на повереното Ви ведомство за принадлежност към Държавна сигурност и нейните структури и ако отговорът е ДА, какви са резултатите? Вие самият можете ли да декларирате, че по никакъв начин не сте участвали в тях и не сте обвързан с фигури от тези структури?

Отговор относно искането в заявлението по т. 8:

Да, с Решение № 37/ 10.06.2008 г. на Комисия за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на БЪЛГАРСКАТА НАРОДНА АРМИЯ.

9. По неофициална информация бюджетът на ДАБЧ е под 800 000 лева, които са по-малко от 0.05% (пет стотни от процента) от внесените от емигрантите ни пари. Как се изразходва този бюджет по отделни пера?

Отговор относно искането в заявлението по т. 9:

Информацията за бюджета е официална. Бюджетът се разходва съгласно Закона за държавния бюджет на Република България за 2011 г. и Постановление № 334 на МС от 29.12.2010 г. за изпълнението на държавния бюджет на Република България за 2011 г., Програма 12 от бюджета на Министерски съвет.

10. Законът за българите, живеещи извън Република България (Обн. ДВ. бр.30 от 11 април 2000 г.), предвижда създаване на Национален съвет на българите в чужбина. Какви са причините до сега, като председател на ДАБЧ, да не подкрепите създаването на Обществени съвети (временни такива има в редица държави), което е предвидено в действащия, но неизпълняван вече 10 години Закон за българите, живеещи извън Република България? Считате ли, че трябва да има изборен представителен орган на българите в чужбина – Национален съвет на българите в чужбина, който легитимно да ги представлява пред българските институции и защитава правата им, каквато е практиката в редица държави като Франция, Испания, Италия, Португалия?

Отговор относно искането в заявлението по т. 10:

Въпросът не е зададен коректно. Не е ясно какво точно се има предвид под термина „обществени съвети” тъй като Законът за българите, живеещи извън Република България (ЗБЖИРБ), не използва този термин. Ако се има предвид „консултативни органи” по смисъла на чл. 5, ал. 3 от закона, те се създават към дипломатическите и консулските служби и съответно са от компетентност на тези служби и Министерството на външните работи. В този смисъл председателят на ДАБЧ няма как да „не е подкрепял” създаването на обществени съвети по ЗБЖИРБ.
ДАБЧ винаги е подкрепяло и ще продължи да подкрепя създаването на всяка една организация на българите в чужбина, която е насочена към съхраняване и развитие на българската култура и духовна идентичност, към запазване на българското национално съзнание и етнокултурно пространство.
На посоченият линк е изразена позицията на председателя на ДАБЧ: http://www.focus-news.net/?id=n1495577

11. Откакто ръководите агенцията, в общественото пространство беше изразена категорична подкрепа за Мирослав Ризински – български активист в Македония, който излежава скалъпена присъда в македонски затвор заради българското си самосъзнание – до този момент нямаме информация какво е Вашето мнение като председател на ДАБЧ по този въпрос.

– Исканията по т. 11, и по следващите т. 12, т. 13, т. 14, т. 15 и т. 16 по същество не представляват искане за достъп до обществена информация.
При коректно осъществяване на искане за интервю с председателя на ДАБЧ, той винаги е отговарял на зададените му въпроси. Публикувана е достатъчно информация във всички официални медии, в това число и в Интернет на сайта на ДАБЧ.

Бел.ред.: Росен Иванов така и не пожела да отговори на предния (11-ти) и на следващите въпроси, понеже не са по ЗДОИ, а не сме извършили “коректно осъществяване на искане за интервю”.

12. Бихте ли изяснили каква беше Вашата реакция като председател на агенцията, когато на 18 февруари 2011 г. сръбските власти опорочиха поклонението пред паметта на нашия национален герой Васил Левски в Босилеград, Западните покрайнини?

13. Какви стъпки предприехте, за да подпомогнете действията на българското правителство във връзка с кризата в Тунис, Египет, Либия и пр., предвид присъствието на хиляди българи в тези държави? В какво се изразяват действията на ДАБЧ за подкрепа на българите в Япония, във връзка с катастрофалното земетресение и последвалите кризисни събития?

14. При запитване сме информирани, че в цялата агенция само един Ваш служител се занимава с уебсайта на ДАБЧ. Какво ще предприемете в бъдеще да не се случва със седмици не се обновява информацията, когато въпросният служител например е в отпуск или командировка?

15. Какви са причините Вие и ДАБЧ да запазите мълчание в практически всички ключови дебати през последните месеци, в които бяха пряко засегнати правата на българите, живеещи в чужбина? Според Устройствения правилник (приет с постановления на MС, обн. ДВ бр.76 от 2006 г.), председателят на ДАБЧ разполага не само с широки правомощия, но и със задължения. Той разработва, съвместно с органите на изпълнителната власт, държавната политика по отношение на диаспората (чл. 5 ал.1) и ръководи, контролира и координира нейното провеждане (чл. 4 ал.1). В този смисъл, председателят на ДАБЧ е длъжен да се самосезира по всички въпроси, касаещи българите в чужбина. Има ли случаи да сте постъпили така? Ако не, какви са причините за Вашето отношение към тази проблематика?

16. Досега не сме запознати с Ваша или на оглавяваната от Вас държавна агенция позиция по Изборния кодекс, в частност за гласуването зад граница. Подкрепяте ли исканията на българите в чужбина да бъдат поставени в еднакви условия с гласуващите в България в обособен 32-ри многомандатен избирателен район? )

Продължаваме с въпросите:

17. Бихте ли представили становището на ДАБЧ по Конституционно дело № 4 от 2011 г., по което агенцията е конституирана като заинтересована страна?

Отговор относно искането в заявлението по т. 17:

Отказва се достъп до обществена информация на основание чл. 37, ал. 1, т. 1, тъй като попада в хипотезата на чл. 13, ал. 2 от ЗДОИ.

18. От медиите разбрахме, че се готви нов Закон за българите в чужбина, с участието на експерти от ДАБЧ. Бихте ли оповестили списъка на хората, които са ангажирани с него и какви външни специалисти са привлечени при неговата разработка? Какви са другите ведомства, които работят по него и какви експерти са ангажирани в тази дейност?

Отговор относно искането в заявлението по т. 18:

Към настоящия момент няма действаща работна група, определена съгласно законовия ред. Ако такава бъде създадена, оповестяването й е в правомощията на сформиралия я орган на изпълнителна власт, съгласно Закона за администрацията.

19. С какво законът от 2000 г. не Ви устройва, не е ли по-рационално и икономически изгодно неговото актуализиране? Какви гаранции може да дадете, че новият закон ще е по-добър и по-работещ? Какви нови национални политики се залагат в него и какви нови институции той предвижда?

Отговор: Исканията по т. 19 по същество не представляват искане за достъп до обществена информация.

20. Бихте ли подкрепили идеята за назначаване на председател на ДАБЧ на конкурсен принцип чрез избор?

Отговор:  Исканията по т. 20 по същество не представляват искане за достъп до обществена информация. Относно искането по т. 20, следва да се има предвид, че Законът за администрацията определя структурата на администрацията, основните принципи на организация на нейната дейност, длъжностите в нея и основните изисквания за заемането им, а законите в Република България се приемат от Народното събрание.

Допълнение:

Достъпът на заявителя до поисканата от него информация да се осигури в законоустановения срок
Предоставянето на достъп до обществена информация да се извърши в сградата на ДАБЧ, за което да се състави протокол, подписан от заявителя и от съответния служител, предоставил информацията.
Обществената информация да се предостави в следната форма:
на електронен носител (CD) съобразно посоченото в заявлението.
За предоставяне на исканата обществена информация да се заплатят разходи в размер на 5,00 лв. съгласно Заповед №10/10.01.2001г. на министъра на финансите и да се представи платежен документ.
Заповедта да се връчи на заявителя срещу подпис или да се изпрати по пощата с обратна разписка.
Изпълнението на заповедта възлагам на Галина Ганчева, гл. юрисконсулт на ДАБЧ.
Настоящата заповед да се доведе до знанието отговорното длъжностно лице за сведение и изпълнение.
Заповедта подлежи на обжалване в 14-дневен срок пред Административен съд София-град, по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
 

ХР. ХРИСТОВ
ГЛАВЕН СЕКРЕТАР

 

—————————————————————————————————————————–
* Приложени документи (за да ги видите по-големи, кликнете с мишката върху тях).

 

zdoi0001_dabch2011
.
zdoi0001_dabch2011b
.
zdoi0001_dabch2011c
.
*****

zdoi0001dabch2011
.
zdoi0002dabch2011
.
zdoi0003dabch2011
.
zdoi0004dabch2011
.
zdoi00054dabch2011
.
zdoi0008dabch2011
.
zdoi0007dabch2011
.
zdoi0006dabch2011
.

2 коментара »

  • Ха-ха-aх said:

    Вербовчикът Христо Христов отговаря за ДС в ДАБЧ!?

    Хр. Христов е вербувал достатъчен брой обикновени „доносници“, който по-късно се внедряват на ключови позиции в държавата.

    Например: http://www.podlupa.bg/ShowPage.aspx?id=1205

    Под номер 54 там е :

    Три имена
    Евгений Пенков Еков
    Дата на раждане
    15.03.1961 г.
    Място на раждане
    гр. Плевен
    Вербувал го служител
    о. р. Христо Филипов Христов на 13.06.1989 г., регистриран на 19.06.1989 г.
    Ръководил го служител
    о. р. Христо Филипов Христов
    Снемане от действащия оперативен отчет

    Публична длъжност или публична дейност
    Н-к на отдел от 01.01.2001 г. до 22.09.2001 г.
    Структури, в които е осъществявано сътрудничеството
    Шесто управление-ДС, 03, 03
    Качеството, в което е осъществявано сътрудничеството
    Агент
    Псевдоними
    Виктор
    Документи, въз основа на които е установена принадлежността към органите по чл. 1
    Собственоръчно написани агентурни сведения; рег. бланка; рег. дневник; картони – обр. 4 – 2 бр.; лично дело ІА-36245

    Има големи съмнения за работа с ДС и на други служители на ДАБЧ. Например проверяван ли е Ангел Маринков, който е ключова фигура при издаване на удостоверенията за български граждани. И защо не се проверят всички останали по веригата – нали могат да вкарат у нас чужди шпиони с БГ паспорти???

  • DCxДС said:

    Отговарящият Христов, който сам е бил вербовчик в ДС, разбираемо не дава инфо за хората в ДС, като по въпрос 8 само съобщава, че е имала такава проверка.
    И как да каже името на човека от ДС като тази проверка от 2008 г. визира Спас Ташев, който по-късно е бил назначен от Божидар Димитров в кабинета си и сега е останал като съветник на …. министър Дянков, който не посмя да дойде в Чикаго след като видя, че тук може да му зададем подобен въпрос.
    Мисля, че е момент това да се публикува и да се търси отговорност от правителството, след като толкова раздухва темата с агентите, какво ли „съветва“ този ДС агент финансовият ни министър.
    Също искат уточнение на думата посредници, защото в кабинета на вицепремиера има поне един (по-скоро една) посредничка.
    Има и още други хитринки на този ДС-Христов, но сами дано ги видите, като тази ,че никъде не било споменато името на Росен Иванов в ЗБГ, но помните ли какви бяха мотивите на Божидар Димитров да предложи Росен Иванов за поста на Райна Манджукова. Главният бе, че това е човека направил „революционните“ поправки в закона, които елиминират посредниците и съкращават сроковете за получаване на решение от Комисията по гражданство. Корабчета плуват ли?

Leave your response! Вашето мнение е важно, напишете го!

Add your comment below, or trackback from your own site. You can also subscribe to these comments via RSS.

Моля не ползвайте нецензурни изрази! Всеки коментар, в който има линк, ще изчака редактор да го провери за спам - забавя публикуването.

You can use these tags:
<a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

This is a Gravatar-enabled weblog. To get your own globally-recognized-avatar, please register at Gravatar.