Home » Избрано

Да вярваме ли безрезервно на учителите си по демокрация

2010.08.31 3 коментара
Spread the love

Доброто и злото нямат география, политиците си приличат независимо от обществения строй и властващите доктрини

Автор: Диян Божидаров /Сега/

Понякога е добре Бойко Борисов да бъде показван по телевизията по-малко от десет пъти на ден. Водещите се успокояват, появяват се диалози, камерите изненадващо намират байчовци и лели, които си имат други грижи, освен да ръкостиснат премиерската десница. Изпъкват незабележими иначе народопсихологически характеристики.

Така стана и през уж постното информационно лято, когато “бликнаха” понасилени, но увлекателни теми. При които се видя как след 20 години бурни промени тъпчем на място по важен житейски и културен въпрос.

Всеки дебат, провокиран от войнстващата глупост (не само управленска) свършваше в мига, в който авторът й издекламираше триумфално:

“И другите така правят!”

Под “другите” се разбираха цивилизованите и напреднали страни, които ни служат за пример, и през годините усърдно копи-пействахме. Щом се произнесеше сакралният довод за “другите”, защитниците на истината и социалната чувствителност млъкваха. Защото виждаха обезоръжени, че “другите” наистина така правят, а и защото също смятат, че зарята, с която се забавляват край нас, е пътеводна светлина.

Когато стана ясно, че Божидар Димитров раздава гражданство срещу пари, се появи възмущение, което бързо се разби в защитната реч на министъра без портфейл, че подобно доходоносно предприятие отдавна работи в САЩ.

Същото стана и с прословутите мощи. Глъчката покрай “шибания народ” заглуши един друг “аргумент”, който не бе само министерски, но и на интелектуалци, на хора от бизнеса: “Какво, ако мощите са фалшиви? “Другите” да не би да не си измислят разни исторически и природни достойнства. И при тях истината няма значение, вкарани са в икономически и културен оборот.”

Тук примерите обиколиха цялата крайбрежна евроатлантическа география, защото по някаква случайност митичните камъни, сълзи и тайнства все край морски курорти виреят.

На плажа се разви още един сходен сюжет. Разни хотелиери се мъчеха да пласират страховити “новини” за безобразия в конкурентни туристически държави.

Само спирането на тока разпиля усилията

На въпрос защо са нужни подобни фантазии следваше железният контрааргумент: “Ами “другите” не правят ли същото? Всяко лято пишат, че край нас има акули”. По-запознатите дори изтъкнаха, че Кипър имал специално законодателство, което директно вкарва в затвора всеки журналист, позволил си да оклепа родния туризъм.

Какво точно е положението в Кипър никой не разбра, но защитниците на правдата пак млъкнаха, щом на този проспериращ остров са въвели подобни полезни рестрикции срещу истината.

МВР все още не може да вкара в затвора и един бандит, но пък се хвали, че ги тръшка тъй както на Запад. И трябва да признаем, че правно безполезните акции изпълняват важна обществена функция – те наистина радват народа и го карат да заспива с чувството, че някой трескаво се труди в мързеливата ни държава. Дори и с цената на много невинно набити и безсмислена репресия при арестите на “виновните”.

Обяснението на парадокса пак е във възприятието как точно е при “другите”, т.е. как трябва да е. От филмите и новините знаем, че полицията при “другите” също се труди без поплюване. И там справедливостта често отстъпва пред палките, реванш за нарушените права се търси при арменския поп. МВР продуцира филми и новини в същия жанр.

Нормално е хората да приемат поразиите на “нашата полиция” за присъщи за модерния свят, щом е свикнала да приема всичко от него за жива вода, а и щом няма кой да се провикне, че неговите сценарии също са пошли. Особено напоследък, особено в областта на гражданските права.

Това, което липсва в публичния дебат, е ясно изразената гледна точка, че не всичко, което диктуват, смятат или правят “напредналите”, е прекрасно и достойно за подражание. Уж след 20 години проби и грешки го знаем, но

всеки недъг бива преглътнат,

щом се сблъска в практиката на “другите”. Умни хора от властта добре знаят кое е хубаво, кое не, но в името на управленската целесъобразност спекулират с тази обществена инерция. Опитът им е успешен, тъй като с универсалния пример на “напредналите” споровете стихват.

Няма кой да каже, че “другите” също си имат проблеми и ако някой там лъже, краде или репресира, то за нас е неприемливо. Че доброто и злото нямат география, а политиците и техните практики си приличат независимо от обществения строй и властващите доктрини. Това като че ли остана най-голямата тайна на прехода.

За всеки нормален човек например е недопустимо да се раздава паспорт срещу пари, защото е гавра, а и рекет. Ако ще и лично Обама да го прави. Недопустимо е полицаи да бият невинни, ако ще и Силвестър Сталоун геройски да ги възпява. Когато България краде европейските пари, сме съгласни да бъде наказвана, защото кражбата е лоша. Но също е лошо и следва да има наказание за Гърция и банките-донори, когато крадат европейски пари.

Като стана дума за Обама и Европа, то не бива да подминаваме и още един рефлекс на политическия ни елит. Има ли български политик, който някога за нещо да е разкритикувал американската, френската или германската политика по произволен проблем? Не, дойде ли реч за тях,

всички са тържествено захласнати,

ако ще да творят очевадни глупости. Като например ЕНП да приеме в редиците си откровен популист като Бойко Борисов и всички да започнат да го броят за десен. Или да се прегърне с Берлускони и да настане горда радост. Та вторият е за завиждане само с любовниците си. Ако не беше премиер на важна държава като Италия, щеше да бъде сочен за отрицателен пример от запад до изток.

Учителите ни по демокрация, икономика, култура и ценности също са в първи клас по много предмети. Често бъркат, затова ние трябва да се научим да назоваваме и техните грешки. Фрапиращо е, че на фона на многото безобразия, сътворени от тях по света и у нас, не сме събрали тази смелост.

3 коментара »

  • Николай Слатински said:

    ГЕРБ е всичкото това, което не искаме да бъдем и всичкото това, което сме
    – – –
    Гледам през прозореца на своя апартамент:
    Някакъв тип слиза от колата си и директно на паркинга, върху чакъла, изхвърля от нея маса боклуци, изтръсква препълнения пепелник и подритва две смачкани консерви от бира.
    Господи, питам се, какво има в главата на този нагъл и безпардонен дегенерат!?
    А неговият глас при демокрацията е равен на моя…
    И още:
    Върху тротоара, където трябва да вървят пешеходците – са се наредили няколко коли – нищо, че пенсионери и майки с деца трябва да слизат заради тях на улицата, която си е чиста проба шосе с пренапрегнат трафик.
    А от другата страна на същата тази улица – колкото искаш места за паркиране!
    И пак разговарям мислено с Господа, защото недоумявам – що за кратуни са тиквите на тези дегенарати, за да могат те да са толкова нагли и безпардонни?!
    Не, не преувеличавам – в България върви свръхпроизводство на нагли и безпардонни типове, на двукраки, опростачени същества, които пет пари не дават за другите хора, за обществото и за държавата!
    Няма друга такава държава!
    И това го знаем всички. Защото сега пътуваме, светът е отворен, препълнен с информация. Защото можем да сравняваме и да усещаме собствената си убогост.
    Но за каква държава, за какво общество, за какви граждани говорим?!
    Трябва да бием камбаната, трябва да спрем, да се замислим!! Ако вече не е безнадеждно късно…
    Нашата околна човешка среда става опасна, множащите се дегенерати ни обграждат отвсякъде, превземат ни, съсипват всичко, което ни е скъпо и ценно, отнемат въздуха, който дишаме.
    Ще каже някой – какъв шум вдигна до небесата!?
    И за какво – че някой си изхвърлил боклука на паркинга под прозорца ти или че някой си паркирал колата и избутал майката с детската количка на шосето!
    Ами!!!! Де да беше само това – ще му отговоря аз. Без да обяснявам, че това се повтаря системно…

    Та ние живеем в рая на простаците, в свободната от всякакви правила зона, в блатото на безмозъчно крякащите жаби, за които святото е плюнка, цвъкната с презрение през стиснатите от злоба и завист зъби!
    Дали някой ще убие с лопата конкурент-таксист; или някой ще псува мръсно на глас без да му пука, че край него има деца; или някой ще говори високо на глас по джиесема си в пълния автобус – това са все дегенератски идиотщини, които са от едно и също „качество”, разликата е преди всичко в количеството наглост и безпардонност.
    И тук няма как да не се върна към една стара своя теза.
    Още повече, че в подобен дух напоследък говориха такива различни по интелект и по право да говорят като морални стожери, несъмнено умни личности като Николай Михайлов и Харалан Александров…
    Днес ние имаме правителство, което е най-точното отражение на днешната наша обществена същност.

    Ние, толкова бъхтащите се в гърдите като нещо изключително (дали по история, дали по ум, дали по талант, дали по потентност) българи, се оглеждаме в огледалото на собственото си не-ставане на демокрацията, модернизацията и европеизацията и виждаме … „ГЕРБ”!
    ”ГЕРБ” не е политически проект, „ГЕРБ” е другото ни име в нашето безизходно и несвършващо се време на държавни, обществени и лични провали.

    Жалко е, но “ГЕРБ”, това сме всички Ние – аз, ти, той, тя, то…
    ”ГЕРБ” не е началото на нещо ново. „ГЕРБ” е краят на социализма.
    „ГЕРБ” е всичкото това, което не искаме да бъдем.
    А ние не искаме да бъдем умни, честни, почтени, смели, отговорни, демократични, мислещи, търсещи, съмняващи се, сложни, оптимистични, надеждни, последователни, искрени и държащи на честното си слово, на честната си дума и честната си съвест.
    ”ГЕРБ” е всичкото това, което сме.
    Което сме ние – с нашето подличко желание да прецакаме другарчето, да излъжем майка си, да съблазним доброто момиче, да не си платим сметките, да не си върнем дълга, да не ни пука за нищо!
    ”ГЕРБ” е това, в което ние вярваме.
    А ние вярваме, че нещата са прости, важното е да знаеш как да му намериш цаката.
    Ние гледаме да ударим в кантара, да надпишем сметката, да откършим няколко големшки царевици от чуждата нива и 5-6 килограма едри гроздове от чуждото лозе.
    Ние искаме да живеем в града, но да си останем селяндури.
    Ние учим, за да имаме дипломи, а не знания и можене.
    Ние лягаме хоризонтално с големия чичко или богатата лелка, за да тръгнем успешно вертикално.
    Ние не искаме да развиваме това, което имаме, а си тъпчем силикон в биографията, амбициите, слабините и бюста.
    Ние сме неистово убедени, че лъжецът, който не е уличен в лъжа е говорител на истини от последна инстанция.
    Ние сме фанатично убедени, че крадецът, който не е хванат на местопрестъплението е продавач на надежда и вяра.
    Ние смятаме събирането на опърпани левчета за кампании от типа „Българската коледа” като висша форма на милосърдие, а в същото време се самоубеждаваме, че да премълчим, когато ни казват, че 50 милиона евро ще отидат на вятъра, заради безумна далавера в Министерството на отбраната, е висша държавническа мъдрост.
    Ние сме убедени, че САЩ са каубои, на чиито разгонени бикове можем да пробутаме някоя и друга наша дръглива юница.
    Ние си въобразяваме, че Русия е бирник, когото чисто по Андрешковски можем да натикаме в блатото.
    Е, драги мои български съселяни – за това, за което сме, дойде време да си платим!
    Хак ни е „ГЕРБ”, само не кривете физиономии: На такъв народ – такава партия, такова правителство, такъв лидер!
    Това е възможно най-българската партия!
    Това е възможно най-българското правителство!
    Това е възможно най-българският лидер.
    Моля ви, не ми вярвайте, че „ГЕРБ” е опасен! Опасен не толкова за днешния ден, а за утрешния ден на България.
    Ако не ми вярвате, няма да ви боли сърцето, както ме боли моето от няколко години.
    Но дори да не ми вярвате, аз искам да си кажа болката на глас.
    За мен е очевидно, очевадно и очеиздиращо, че „ГЕРБ” – със стила на своя лидер, търси легитимност и черпи подкрепа от най-тъмните кътчета на съзнанието на населяващата нашата коридорна държава с обслужващи функции тълпа от спасяващи се поеднично индивиди.
    И името на тези най-тъмни кътчета е Легион – чалгизиране и обезчувстване на душата, мутризация и опримитяване на съзнанието, дегенериране и атрофиране на мисленето, разгонване и разголване на телесното.
    И вече няма не искам, няма недей!
    Преходът може и да завърши с избирането на Георги Първанов за президент. Но социализмът завърши с Бойко Борисов.
    И както Монголия, ние ще прескочим през няколко обществено-икономически формации и директно от ултра-колективистичния социализъм отиваме без право на обжалване в ултра-индивидуалистичната Оруелова Ферма, в която всички ще се еднакво равни и само шепа олигарси (в политиката, бизнеса, голфа и медиите) – ще бъдат по-равни.
    Ах, горките ние, шепата ние – които се мъчим да бъдем различни! Как ще я караме, скъпи мои, там, в тази Ферма – където няма култура, няма морал, няма ценности, няма българщина, а само варварско одегенерирани нрави…
    Деца на България, Български деца – бягайте, спасявайте се, докато още има как – от тази Ферма!
    Или запретвайте ръкави да спасявате страната си от оварваряването и огерберяването й!! За да си я подредите такава, каквато вие искате тя да бъде, така че да живеете в нея, а не да я напускате с омрезение, заявявайки на нас, вашите родители, че няма да ни живеете в тази скапана държава!

    P.S. Ето и моите „некои съображения” по повод Голямата Лъжа – Огромният балон за Победата на Бойко Борисов в (овер)Газовата война с Русия:
    Нека да запомним кой какво е говорил сега и да го обсъдим отново след 1 година.

    Защото днес сме удавени в безумната страст на премиера към ПиАр.
    Впрочем, бихме могли да си поговорим и сега по този въпрос. Но българският народ има нужда от подобни словесни ПиАр-виагри. Затова – нека му дадем едно денонощия на измислена, натрапена и изкуствено стимулирана радост.
    А аз само ще попитам тук отново и отново:
    Когато утре приватизират кухата структура и хранилка на политически протежета „Булгаргаз” (защото тя до момента нямаше нито договор, нито тръба), познайте кой ще лапне тлъстото парче светло (газово)бъдеще, снабдено вече с надлежащ договор:
    а) Олигарх-спонсор на президента;
    б) Олигарх-ловуващ заедно с президента;
    в) Приближена до Царицата на винетките структура;
    г) Някой подставен гербер;
    д) Малко съвместно предприятийце на верни приятели на двамата (постоянно имитиращи измислени скандали, а всъщност прехвърляйки си скрити пасове) другари – ГП и ББ?
    И има ли поне един трезво мислещ човек, който наистина да повярва, че цената, която “Булгаргаз” ще получи от “Газпром” ще бъде по-ниска от тази, по която de facto “Газпром” продава газ на себе си, т.е. на свои фирми????
    А колко останаха трезво мислещите човеци, които се съмняват, че Русия ще прокара през България и трите свои, превърнали се в обсесия, проекта – АЕЦ, “Южен поток”, Бургас-Александруполис????
    Парадоксално е да се каже, но днес главният губещ не са „Газекспорт”, „Овергаз” и „Винтерхал”, а … Българският народ!
    Българският народ днес е излъган, измамен, изработен!
    Но българският народ в момента не чува!
    Българският народ е поел поредната свръхдоза ПиАр-виагра.
    И сега с превъзбудена национална гордост се облизва сластно в предчувствие на малка порция светло (газово) бъдеще!

    Николай Слатински, 19 юли 2010 г.

  • ТРИБУН said:

    Този господин бe дълго време в компанията на “учителите по демокрация”, приятел на Желю Желев и много други. После нещо стана и се прехвърли на другия полюс, стана съветник в Президенството лично на г-н Първанов,перфектно осребри връзките,натрупал състояния и сега взел да пита. Абсолютен лицемер.

  • Nik said:

    Учителите ни по демокрация, икономика, култура и ценности също са в първи клас по много предмети. Често бъркат, затова ние трябва да се научим да назоваваме и техните грешки. Фрапиращо е, че на фона на многото безобразия, сътворени от тях по света и у нас, не сме събрали тази смелост.

    Всяко обобщение (цитираното не е изключение) страда от едностранчивост. Авторът приема, че българите сме готови да се съгласим с всяка глупост, стига да е Made in East/West. За фигурантите на 66-годишния преход от капитализъм към капитализъм това наистина е валидно, но не и за запазилите своето човешко лице сънародници.

    Само преди два месеци, на 21 юни 2010 г., един български юрист, правозащитник, учен (автор на десетки солидни книги), професор, политик – по чудо остана жив след зверски удари с метални тръби само на метри от северния вход на софийската Съдебна палата. Полицията се направи на ни чул, ни видял, а продажната българска прокуратура отказа да се самосезира за опита за убийство. Този човек вече 35 години неуморно бие камбаната на народното възмущение, но както домораслите ни политици, така и западните им партньори методично прилагат тактиката на омертата (тотално премълчаване на всички гнусни престъпления спрямо българския народ).

    Едва ли три тома от неговата документална поредица Документ за самоличност, т.4, 5 и 6 случайно са озаглавени Кого защитава Западът – човешките права или Червената мафия.

    В предявен само преди дни Иск пред Европейския съд за правата на човека в Стразбург той декларира, че би било пълно безумие да се включвам и в демагогската игра на правосъдие, разигравана от Европейския съд за защита на правата на човека при Съвета на Европа, и пред вас да изтъквам каквито и да са правни аргументи, тъй като не очаквам от този Съд да реши моя Иск нито бързо, нито правосъобразно; тъй като съм категорично убеден, че и Стразбургската международна съдебна инстанция се придължа към прословутия ленинов тезис, че правото не е нищо друго, освен въздигнатата в закон и утвърдената като практика престъпна воля на господствуващата класа (в случая – легитимирания от Европа господствуващ престъпен български клан на Руската Червена Мафия).

    Убеждението си за демагогския характер на престъпната част от Европейския Запад юристът аргументира солидно и неопровержимо:

    Първо, че още преди много години, когато все още бях млад преподавател в Юридическия факулетет на Софийския университет, свръхамбициозната студентка Снежана Дамянова Ботушарова бе изпращана при мен като агент-провокатор на българския филиал на КГБ; а после, заради заслугите й, включително и за моето противоправно вкарване в затвора за шест години, тя стана не само Заместник-Председател на мафиотския посткомунистически български Парламент, не само титулярен дипломатически представител (Посланик) на мафиотската посткомунистическа българска държава в САЩ (1994-1998 г.), но и двумандатен (за три години от 1998 до 2001 г. и за шест години от 2001 до 2008 г.) съдия именно в Европейския съд за защита на правата на човека.

    Второ, едномандатният съдия в същия Европейски съд за защита на правата на човека Димитър Бонев Гочев (с мандат от 1992 до 1998 г.), който също така е агент на българския филиал на КГБ, бе заслужил международния си съдийски статус включително и с това, че точно по времето на неговия избор за съдия в Стразбург, действувайки като съдия във Върховния съд на България, отмени спечеленото от мен дело, с което бях доказал нелегитимното съществуване и престъпното функциониране като политически и като правен субект на Българската комунистическа партия и на нейната наследничка – Българската социалистическа партия (пряко или косвено управлявала и понастоящем продължаваща да управлява България).

    Трето, през август 2005 г. Общото събрание на ООН избра за еднократен четиригодишен мандат българския съдия в Международния трибунал за военните престъпления в бивша Югославия Цветана Николаева Каменова, която не само е дъщеря на зловещ следовател и сериен убиец от българската Държавна сигурност, но и самата тя е била агент на точно три управления (Първо, Второ и Шесто) на българския филиал на КГБ – впрочем, същата фигурира и като агент-провокатор, непосредствено свързан с моя статус на политически затворник.

    Нещо повече – във висшите юридически среди в София се приема като ноторно известно, че самата тя по-рано е била стратегически агент на самата зловеща съветска тайна служба КГБ, и че след камуфлажните политически промени в Източна Европа е получила статуса на високопоставен чуждестранен агент на политико-мафиотските трансмутации на КГБ: съвременните руски държавни тайни служби и на техния „брат-близнак” – зловещата Руска Червена мафия.

    Четвърто, понастоящем действуващият съдия в Европейския съд за защита на правата на човека Здравка Владимирова Калайджиева е дъщеря на масов убиец (политкомисар на комунистически партизански отряд и висш функционер на престъпния български комунистически режим); и така, както не е било приемливо децата на висшите нацистки престъпници да участвуват като съдии в Нюрнбергския съд, би трябвало да не е приемливо и децата на високопоставените комунистически престъпници да участвуват като съдии в Стразбургския съд.

    Впрочем, много добре е известно, че някои от децата на най-зловещите нацистки престъпници не само се покаяха за вината на родителите си и не само се отказаха от придобитите от бащите им материални богатства, но и станаха християнски проповедници – докато децата на висшите комунистически престъпници не само не се покаяха, не само не се отказаха от икономическите облаги от престъпленията на техните бащи, но и станаха съдии, включително и в международните и европейските съдилища, за да могат да подлагат на още по-перверзни репресии жертвите на техните бащи.

    Всъщност перверзията, в която съответни европейски политически и магистратски институции са се съгласили да участвуват, не спира дотук, тъй като чрез нейния ченгеджийско-мафиотски брак с Борислав Христов Дионисиев Здравка Владимирова Калайджиева е и високоинституционално подставено лице на украинския клан на руската Червена мафия, организиран и ръководен лично от Владимир Шчербицки – Председател на КГБ на СССР, член на Политбюро на ЦК на КПСС и Първи секретар на Украинската комунистическа партия.

    Впрочем, за всеки, който умее да борави с интернет-информацията не е трудно да установи, че българският министър на правосъдието пределно ясно се е похвалил публично, че избирането и назначаването на Здравка Владимирова Калайджиева за съдия в Стразбургския съд е гаранция за намаляването на осъдителните присъди против България; а поне според мен и поне в контекста на гореизложеното същността на това високоинституционално признание е пределно ясна.

    Пето, считам, че имам всичките лични и професионални основания да бъда категорично убеден, че в резултат на подобни престъпни ангажираности и заслуги битуват и функционират като магистрати ако не всички, то поне немалка част от останалите съдии в Стразбург, Люксембург и Хага.

    Разбира се, характерът на коментарния жанр не позволява да се приведат всички правни аргументи на проф. Янко Н. Янков-Вельовски. Което не пречи интересуващите се да влезат в неговия сайт http://iankov.blogspot.com/2010/08/5.html и да научат истината от първа ръка.

Leave your response! Вашето мнение е важно, напишете го!

Add your comment below, or trackback from your own site. You can also subscribe to these comments via RSS.

Моля не ползвайте нецензурни изрази! Всеки коментар, в който има линк, ще изчака редактор да го провери за спам - забавя публикуването.

You can use these tags:
<a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

This is a Gravatar-enabled weblog. To get your own globally-recognized-avatar, please register at Gravatar.