Излиза истината, че у нас няма висока безработица, понеже политиците са си назначили родата и приятелите на държавната цица, т. е. ние, всички останали, ги храним и поим. Затова и няма електронно правителство, което, благодарение на криминално проявени лица като Ивайло Московски и неговите бивши началници, вече глътна над 3,2 млрд. лева без никаква файда.
Ако, обаче, се сведе държавната администрация до европейските нормативи, ще трябва да освободим около 700 000 хемороидални чантури и да ги пратим при безработните. Тогава истинската цифра за безработицата ще бъде близо 30 %.

– Искам да го видя! Не разбирате ли какво значи това за мен! Къде е главният лекар?
– Госпожо… моля ви, не настоявайте…
– Пуснете ме! Дори не сте сигурни къде е! Как не ви е срам?…
Той се замисли. Лицето му придоби особен израз:
– Вижте, аз може и да мога да уредя това… Но и вие ще трябва да ми помогнете… разбирате ли?…
Не разбирах. Двете ми висши и многото книги, които бях изчела, не помогнаха. Взирах се в него и не можех да проумея за какво ми намеква.
– Вижте, госпожо Драганова… и ние тук имаме семейства да храним…

Видях обаче българи, които въпреки тази ситуация и отношението на собственика на сградата към тях, продължават да организират свои културни мероприятия, да извършват дейността, която са вършили досега. И повечето от тези, с които разговарях, въпреки всичко някак си искат да се надяват, че разумът ще надделее и че тяхната матична държава се държи така с тях, защото е далече и не си е направила труда на провери на място какво точно се случва тук. Има ли културна и родолюбива дейност в дома, какво са вложили в тази сграда като средства, доизграждане, усилия членовете на Българската културно-просветна организация, сега Асоциация на българските сдружения в Чехия, какви са тези хора, които са част от Асоциацията, от Българския културно-просветен клуб в Прага, от Българската православна общност, от хор “Гласове от България”, от списание “Роден глас”…

В проекта за Държавен бюджет на Р. България за 2019 г. се предвиждат средства по програмите за българските училища в чужбина, за български лекторати зад граница и за разследваната ДАБЧ. Пари за български организации и медии зад граница не се предвиждат. Това се разбра на заседание на Комисията по политиките за българите в чужбина при Народното събрание, провело се на 31 октомври, на което представители на различни министерства говориха за своите бюджети. В бюджета на Външно министерство също няма, традиционно, някакво отделно перо или пък откроен приоритет, който да е свързан с българските общности зад граница.

Нашият сънародник, поетът Ивайло Терзийски, който живее във Великобритания, ще представи днес новата си стихосбирка “Сърце в ремонт” в Българския културен институт в Берлин. Събитието е озаглавено “Ивайло Терзийски и приятели”.

Вчера граждани на Велико Търново се събраха на протест с искане за оставката на вицепремиера по икономическата и демографската политика Валери Симеонов. Носейки националния флаг, черни балони и тениски с надпис “Системата ни убива”, и скандирайки “Оставка!”, те дефилираха по централните улици на града. Пореден протест с искане за оставката на Валери Симеонов имаше до късните часове на вечерта вчера и в София.

Проф. Янко Янков е публикувал вчера в личния си блог Трети специален меморандум, адресиран до председателя на Народното събрание, президента, министър-председателя, министъра на вътрешните работи, главния прокурор на България; до посланиците на Руската федерация, САЩ, Австрия, още десетки дипломатически мисии, до ръководителя на Представителството на Европейската комисия в България и до българските медии. Меморандумът е относно извършени според проф. Янков два опита за убийство на съпругата и дъщеря му, както и с “извършената лично от Главният секретар на МВР Младен Маринов и от Министъра на МВР Младен Маринов СИСТЕМАТИЧНА престъпна дейност по обезпечаване на безотговорност.”
В Меморандума се казва…

Оттогава си мисля често – колко ли са били онези хиляди, незнайни смели българи, които са полагали без страх костите си пред олтара на майка България, за да оцелее през тези тринадесет века?
Мисля си още, че не сме направили почти нищо, за да увековечим с трайни знаци паметта на героите, за да могат идните поколения да знаят повечко за героичното ни минало.
Стрико ми Марин почина точно на сто години. Отиде си ей така, кротко, без претенции.

Будителството е чисто български феномен, самородно българско дело. В Славейно будителството ще го открием не само в мъдростта на книгите, а и в майсторлъка на родопските строители, земеделци, животновъди, горски работници, гайдари и певци, музиканти и танцьори, художници, учени, лекари, инженери, капитани на кораби, офицери, учители, писатели и поети, които са родени в това прекрасно село и разнасят по света неговата слава и дух.

Уважавам историята и културата на всяка нация. Уважавам различията и традициите, които ни правят уникални. Тази уникалност и различията движат света напред – една държава ще е по-добра в едно, друга – в друго. САЩ имат своите хубави страни и традиции, които са я направили велика, България – други, които са й позволили да оцелее 14 века.
Сляпото копиране и подражание, уравниловката и желанието да бъдем еднакви не помагат на обществата!
Спират ги.

Постепенно картината ми от детството избледня. Над Тирол се беше стъмнило. Отворих очи и пред мен отново се показаха заспиващите Алпи. Една продължителна въздишка се изтръгна от устата ми и се смеси с песента на вятъра от север. Той вероятно я понесе със себе си и мислено им пожелах да минат над София и да достигнат до Черното море. Усетих, че очите ми се замрежиха и една тънко ручейче проблясна за кратко по лявата ми буза. Въпреки това се опитах да скрия от себе си тези сакрални нотки на духа. След дългите години в странство научих, че тъгата и носталгията са като лютата ракия – знаеш, че ще те изгори отвътре и ще те напие, но въпреки това жадно я поглъщаш… Затова доскоро считах, че емоциите са нещо, което само може да навреди на целеустремения човек… Но този път бе различно.

“Хубаво е да има и други извори за сравняване на информацията, освен българските руни, но в повечето случаи се вижда, че чуждите извори противоречат на написаното от нашите предци, затова само по изключение цитираме чуждите хроники и летописи. А именно те са в основата на повечето популярни анализи и коментари за българската история до днешна дата. Пък и доста системно са унищожавани български писмени извори и не малко артефакти. Затова е нужно да си изготвим собствен анализ, свое разкриване на причинно-следствените връзки, свои коментари на текстовете, писани от предците ни” – казват авторите на книгата Борислав Стамов, Мила Салахи, Патриция Кирилова, Стефан Ганев, Николай Иванов и Даниел Калчев.