Тази година Виена Економик Форум (Vienna Economic Forum) ще проведе своето 16-о издание на 18 ноември. Престижното събитие отново ще е под мотото „Икономиката среща политиката”, а акцентът е сложен на темата „Пазарна икономика – 30 години от падането на Берлинската стена”. В програмата на 16-тия Виена Економик Форум, който ще се състои в знаковата за Виена сграда на Новоматик Форум в „сърцето” на австрийската столица, са предвидени две сесии…

За тази среща работиха много хора, на които дължим благодарност: от учителите и семействата в Първа българска гимназия в Париж, през Българско посолство в Париж и Постоянното представителство на България в ЕС в Брюксел, до експерти и директори в Министерството на образованието и науката.
Всички те ще се познаят и съм убедена, че очакват с нетърпение окончателното уреждане на въпроса. Искам да ги уверя в признателността на екипа ни. Но най-гореща благодарност изказвам на министър Вълчев, който намери най-ефективния начин да постави въпроса…

На 10 ноември в Българския културен център „Магура“, бе представена “БЪЛГАРСКАТА КУЛТУРА В СЛОВО И ВИЗИЯ”. Организатори на събитието бяха Салон за българска култура и духовност, Културен център “Магура”, Лига на българските писатели в САЩ и по света, Българо-американски център за културно наследство, с подкрепата на Генералното консулство на Р. България в Чикаго.

ПЪРВА награда за СТИХОТВОРЕНИЕ се присъжда на ”Песента на скитника“ на Димитър Христов. С еднакъв брой точки също за ПЪРВА награда са и „Пътят” на Анжела Димчева и „Просто жена…“ на Калина Томова от Чикаго.
ВТОРА награда за стихотворение – „Емили и поднебесната пчела“ на Маргарита Мартинова. С еднакъв брой точки за Втора награда е и „В началото, след края ” от Сава Василев и „Еднакви“ от Мариета Иванова – Лом.
ТРЕТА награда получава стихотворението „Спасение“ на Красимира Стойнова – Калъмбъс, САЩ. С еднакъв брой точки за Трета награда са и „Отмъщение” от Теа Кондева – Япония и „Мъка“ на Николета Моралес – Чикаго.

В последните години в най-южната австрийска област Каринтия се наблюдава тенденция на лавинообразно увеличаване на българската общност. Радваме се, че най-накрая, благодарение на подкрепата на г-жа Десислава Опел от Грац и на Министерство на образованието на Р. България, този проект имаше възможност да се осъществи.

АКАДЕМИЧНА ПОДКРЕПА от две български академии на предложението за учредяване на Президентска награда Вапцаровска международна премия „Морето и машините”, за стимулиране развитието на науките за морето, образованието и възпитанието на морски кадри, постижения в областта на безопасността на корабоплаването.

На 27 ноември 1919 година е подписан Ньойският договор, който разделя българския народ и до ден днешен. Вече 100 години българите не можем да се обединим зад обща кауза. Делим се…

Помните ли, че навремето Русе беше градът на милионерите. Имаше около 5-6 човека, ударили шестица от тотото. Не помня от кой вестник или телевизия се сетиха да направят материал по темата. Оказа се, че повечето печеливши са…

Книгата е изключително интересна, тя разказва историята и съвременното състояние на калабрийската мафия Ндрангета. Има множество подобни изследвания, но това респектира. Вижда се и много тъмната страна на Ндрангета, но също и как тя служи в Калабрия и за социален консолидатор, интегратор, мобилизатор, организатор и координатор.
Най-силни са последните 30-40 страници! Те направо са като аларма и за страната ни, а в самия си край са и нещо като спомен от бъдещето за България…

Тези молекулни аспекти на диабета, пренесени в българската политика, звучат така: когато цялостните хора не се допускат в управлението на държавата, настъпва политически диабет тип 30. Този диабет е с тежки социални, образователни, културни и икономически последствия за България.
През есента на 1989 г. много българи излязоха възторжени на площадите в Русе, София, Бургас, Варна, Пловдив и други градове и запяха „Комунизмът си отива“ и „45 години стигат, времето е наше!“. Демократично избраните правителства, обаче, предадоха ценностите на демократичния възторг и обезвериха много българи. Тогава разбрахме, че сме били наивни участници в отвратителния сценарий на уж-отиващия-си-комунизъм. И песента се промени: от „45 години стигат, времето е наше!“ стана „30 години не стигат, времето е тяхно!“

На 10.XI. сутринта се изнесохме на Горнобански път, за да видим за последно как Тодор Живков преминава по “трасето”. Нямаше никакви военни коли, нито повече от обичайното милиционери от УБО, но…

В две отделни издания нашите колеги създадоха дипляни, в които, с помощта на линия на времето и с чудесни илюстрации, направиха сравнителна съпоставка на фактите от Средновековната история между България и Великобритания, съответно между България и Германия. Така нагледно не само учениците, а всеки би могъл да съпостави как са се развивали събитията в Европа.