Паралелните вселени в човешкото битие

Още от много малък обичам астрономията, а покрай нея и физиката. Дали защото звездите ме привличат с тяхната далечност и красота, или заради цялата Вселена, която Бог е създал, не знам. По-важното е, че и до ден днешен сърцето ми се вълнува, когато нощем погледна през прозореца към малките мъждукащи точици на небето.

Една от последните смели теории, която разтърси света на физиката, беше струнната теория, с която учените се опитват да обяснят произхода на Вселената. В тази теория, освен трите измерения, които познаваме, съществуват поне още осем, с които става възможно наличието на паралелни вселени.

Може би ще попитате защо човек, който се занимава с поезия, го вълнуват тези паралелни вселени. А аз ще ви отговоря, че като творец на духовното отдавна усещам, че паралелни вселени се проявяват постоянно и в нашето човешко битие. Ние само си мислим, че става въпрос за една Вселена, но всъщност ни се струпват много повече от една. И същественото в случая е фактът, че човек много трудно може да напусне Вселената, в която живее, за да премине в друга, която би му харесала повече. Всеки се ражда във Вселената си и най-често живее в нея и умира в нея. И като се замислим върху самото понятие „вселена“ ще проумеем, че става въпрос за място, където се е вселил някой, тоест, постоянно го изпълва.

А сега да поговорим за две от паралелните Вселени, които са ясни и забележими за всички нас. Първата от тях е Вселената Мизерия. Във тази Вселена се живее трудно и мъчително, а трите измерения върху която тя е построена, са Грижата, Нуждата и Тревогата.

Жителите на Вселената Мизерия се наричат мизерници или по-поетичното – клетници. За тази Вселена има много доказателства и тя е описана в пълните си детайли. Още в Библията забелязваме бедния Лазар, който живее във въпросната Вселена, като същият се храни с остатъци, идващи от друга Вселена, а кучетата ближат раните и струпеите му. Великият френски писател Виктор Юго описва въпросната Вселена в своя роман „Клетниците„, а неговият персонаж Жан Валжан става любим и вдъхновяващ образ за всички страдалци от Вселената Мизерия.

Дали поради близостта на тази Вселена с други Вселени или заради факта, че тя винаги се опитва да се зарежда енергийно, Вселената Мизерия всячески активизира жителите си със засмукващ вакуум, който да би издърпал някой клетник в друга Вселена. Но това са по-скоро изключения или моментни сривове в системата, когато трите измерения на Грижата, Нуждата и Тревогата не могат да задържат засмукването от втората и най-конкурентна Вселена – Вселената Благоденствие.

Тази втора Вселена също има своите три измерения, които са Сребролюбие, Грабителство и Тщеславие. Още в Библията забелязваме богаташа, който всеки ден се весели бляскаво и се угоява и дебелее в безкрайни пиршества за корема си. Характерно за жителите на тази Вселена е абсолютното закърняване на сетивата им за представители от други Вселени. В своята проникновена „Приказка за стълбата“ българският поет Христо Смирненски описва как може да се премине от Вселената Мизерия във Вселената Благоденствие, като показва именно деградацията на въпросните сетива – в слуха, зрението, паметта и сърцето.

Една от най-дълбоките и страшни трагедии в мисленето на жителите от Вселената Мизерия е тази, че те вътрешно си вярват и се надяват, че ще бъдат забелязани от жителите на Вселената Благоденствие, но това е невъзможно и няма как да се случи, защото богаташите просто нямат нужните сетива, за да регистрират присъствието им. Въпреки това в Благоденствието също се случват пробиви, при които се отваря засмукващ вакуум от Мизерията, който се нарича Криза. И тогава – искат или не – някои жители от щастливата Вселена губят измеренията на богатството си вследствие на банкрут или разорение, като попадат отново във Вселената Мизерия, където изгубените им сетива въстановяват функциите си. Понякога изумлението им е толкова голямо и вътрешният конфликт толкова остър, че те или полудяват, или сами посягат на живота си.

Може би ще помислите, че с изреждането на двете въпросни Вселени се изчерпва познанието за Битието, но не е така. Съществува още една, трета Вселена, разположена над Вселената Благоденствие, която се захранва енергийно от въпросната, и играе ролята на висш ръководител над останалите две Вселени. Това е Вселената Власт. Трите измерения на тази Вселена са Демагогията, Кариеризмът и Лукавството, свързани в общоприетата дума Политика.

Жителите на тази Вселена са най-малобройни, но затова пък най-забележими сред всички останали. Основен смисъл на живота им винаги е била и остава древноримската максима „Divide Et Impera“, което в превод означава „Разделяй и Владей“. Абревиатурата на въпросната максима се означава като DEI, което в превод от латински ще рече „бог„. Всички във Вселената Власт са богове, които разполагат с множества поклонници от останалите Вселени. Един от видните й представители – Луи XIV – най-категорично я доказва като върховна Вселена със знаменития си израз – „L’etat, c’est moi„, тоест, „Държавата, това съм аз„. По степен на моралната си деградация жителите на Вселената Власт превъзхождат всички останали жители от всички останали Вселени. Те винаги са готови да строят престолите и троновете си върху планини от човешки трупове и реки от човешка кръв.

И накрая – съществува едно енергийно поле за мултивселенски контрол, което поне на думи трябва да организира съвместителството на тези три Вселени в тяхното съществуване и взаимно влияние. Това контролиращо поле се нарича Демокрация и на практика би трябвало да има нужните лостове. Много често обаче вътрешни дефекти в полето го правят тромаво и неефективно, тъй щото то променя същността си, като се превръща в Диктатура и Авторитаризъм.

Та това, накратко, е виждането ми за паралелните Вселени в човешкото битие.

Къде в тях ще се намерите вие – само Един Господ знае. Искам обаче от все сърце да погледнете към Небето и да видите Вселената Сион, която е далече по-горе от въпросните три, а нейните измерения са Вярата, Надеждата и Любовта.

Неин жител човек може да стане едва след като предаде Богу дух. И дано всеки от вас още в този свят и този живот намери пътя към Вселената Сион, като предаде живота и сърцето си в ръката на Господ Исус Христос.

Защото след мига на смъртта за грешните и неспасени души винаги идва страшно засмукване от черна дупка до точката на сингулярност, в която се спотайва Вселената Ад…

Ясен Ведрин